Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2011 22:14 - ЕС - Размисли за един умиращ
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2087 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 21.09.2011 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЕС - Размисли за един умиращ  

21 Септември 2011

Марио Варгас Льоса*  

Трябва да се обединим в защита на Европейския съюз. Загърбването на пазарите ще влоши кризата

в. Паис

image Марио Варгас Льоса. Снимка: личен сайт

Социалните утопии - опитите (добронамерени или коварни) да се пренареди човешкото общество по религиозен или политически признак, са осеяли историята с трупове. И въпреки това не спират, макар всеки следващ да води до по-голяма катастрофа от предишния.  Трябва да приемем като необратим факта, че ние, човешките същества, се нуждаем (и ще продължим да търсим) съвършеното общество или преместването на рая на Земята, което всяка социална утопия си поставя за цел да постигне.

В миналото сарацини и християни се биели до смърт едни срещу други и помежду си, за да прочистят света от всякакви безбожници, неверници, суеверни, вероотстъпници, ренегати и варвари и да наложат човечество от пречистени и правоверни, посветило се на истинския Бог и единствената вяра. Ала най-кръвопролитните идеологически утопии  се развихриха през ХХ век, като по броя на жертви и причинени страдания надминаха всички рекорди. Нацистката мечта за човечество от висша раса, изчистено от евреи, негри, цигани, малоумни, изроди и народи-роби в услуга на арийския господар,  доведе до холокост и световна война, изпепелила пет континента. Свръх благородната комунистическа утопия за създаване на общество без класи и експлоатация на човек от човека не бе по-малко потресаваща, като си помислим, че само съветският гулаг и китайската културна революция унищожиха (по пестеливи изчисления) 40 милиона души.

Винаги съм мислил, че създаването на една обединена, интегрирана и свободна от граници Европа ще бъде първият колективен социален опит, който за разлика от другите няма да се провали и ще успее да постигне целта си да сложи край на национализма, противопоставил в процеса на историята държавите в безсмислени кланета, нахвърляйки се срещу културата, съставляваща така наречения Запад. Могат да ме опровергаят, че идеята за Европейския съюз не е „утопия“ – дума, изпълнена с нереалност, а напълно действителен политически проект, който не се опира на религиозни или идеологически принципи (последните също са религиозни, макар и светски), а на рационални убеждения и познания. Съгласен съм. Във всеки случай става дума за изключително амбициозен проект, изграден въз основа на културата на свободата и организиран с гъвкавост и зачитане на различията, гарантирани от демокрацията. Проект, който осигурява запазването на традициите, езиците, обичаите, нравите и вярванията на всички страни членки, стига, естествено, да не надхвърля спазването на съществените правила на правовата държава.

Сега, когато Европа е на път да се пръсне, трябва да имаме предвид, независимо от всички критики, които могат да й се отправят, че недовършеното дело, което сме успели да изградим, даде на стария континент 60 години мир без прекъсване, тъй като всички военни конфликти през последните десетилетия, като този на Балканите, се случваха извън границите на Съюза. И независимо от всичко, в което изграждането на Европа не успя, постиженията й са впечатляващи. Само що се отнася до Испания нека се запитаме дали, ако не се беше присъединила към Европа, преходът от диктатура към свобода и от бедност към благоденствие щеше да се осъществи толкова бързо и без политически трусове, както и стана. Въпреки всичко Европа, която смятахме за обединена, се пропуква отвсякъде и много европейци се  радват на това, защото смятат, че обединителният експеримент вече се е провалил и ще бъде по-добре да се върнем към старата Европа на нациите и границите. Днес това вече не е гола футуристична хипотеза, а реалност, която може скоро да се превърне във факт поради жестоката икономическа криза.

Каква е причината най-благородното и идеалистично политическо дело на нашето време да изпадне в състояние на агония? Къде сгрешихме? Ще сбъркат тези, които ще търсят отговори с технически аргументи от сорта, че е проявена безотговорна прибързаност в приобщаването на всички страни членки към общата европейска валута и че по-разумно щеше да бъде постепенното и стъпаловидно присъединяване към еврото, като за по-слабо развитите страни вратите бъдат отворени само когато постигнат минимален коефициент на финансова, икономическа и институционална стабилност. Това обяснение обърква следствието с причината. Ако Европа бе истински обединена, щеше да посрещне това изпитание, без да поставя под съмнение самата идея за Съюза. Ала този великолепен проект наистина бе лишен от народната любов, управляваше се от бюрокрации, правителства и институции, без да достигне до сърцето на обикновените граждани, да ги мобилизира и вълнува заради това, че виждат идеал, който, ако се осъществи напълно, ще доведе до благоденствие на всички, стимулирайки икономическия прогрес, обществените свободи, солидарността и справедливостта.

Не достигна далновидността, проявена от авторите на идеята за Съюза, и в прилагането на икономическите и социални политики не се подходи със същия реализъм. Ако настоящата криза доказа нещо, то е, че не може да се живее в измислен свят – нещо, позволено в литературата,  но не и в политиката, нито в една локална и ограничена действителност. Европейските страни създадоха великолепни системи за благоденствие с визия за момента, без да се запитат дали щеше да е възможно да ги финансират в бъдеще, и отказваха да живеят според действителните си възможности, задлъжнявайки по безотговорен начин. Така спасяваха настоящия момент, но не осъзнаваха, че този механизъм на бягство ще доведе сега и в бъдеще до провали като този, от който страда в момента.

Излизането от кризата ще изисква драстични реформи и огромни жертви, като току-що взетите мерки от испанското правителство на Родригес Сапатеро са само първа стъпка. Не трябва да се заблуждаваме – няма друг изход. Злото е сторено и сега трябва да се поправи из корен. Най-лошото е, че настоящото положение предразполага към появата на демагогията и безразсъдството на лозунги, като общият текст и припевът надделяват над идеите и реалистичния анализ. „Няма да се предадем на пазарите“ – този угоднически израз се разнася напоследък навсякъде. Разбира се, не трябва да се предаваме и пред закона за земното притегляне, а бунтът срещу него е повод за някои великолепни поеми. Страхувам се, че загърбването на пазарите няма да породи добра литература, но е сигурно, че ще влоши кризата и ще разруши накрая целия икономически прогрес, постигнат от европейските страни през последните години. Това го знаят всички политици – и леви, и десни, но не се осмеляват да го кажат или го казват с толкова усукване, че никой не им вярва. Изключение правят екстремистките групи, за щастие засега маргинални, които биха искали да възкресят Ленин или Мао, и без да потъват в земята от срам, твърдят, че Куба на Фидел Кастро е ощастливила кубинския народ.

Ако Европейският съюз се разпадне, европейските страни ще бъдат много по-зле от сега. Всички, както процъфтяващите, като Германия, Франция и скандинавските държави, така и обеднелите, като Гърция, Ирландия и Испания. Ето защо една от най-сериозните причини за спасяването на Европейския съюз е, че обединен, той ще посрещне по-лесно кризата и политиките за излизане от нея ще са по-успешни, отколкото ако страните бъдат оставени на собствената им съдба. В този труден час, може би най-трудния за Европа от навечерието на Втората световна война, трябва да се обединим в защита на Съюза и вместо да наблюдаваме с безразличие разрухата му, да се мобилизираме срещу нея, изпълнени със съзнанието, че желаещите да го разгромят са същите непоправими националисти, оковани в старите си предразсъдъци, със същите наушници, които в миналото им попречиха да предвидят пагубните и за самите тях последици от насилническите им блянове. Защото всеки национализъм, дори и проявяващият се за пред хората като по-улегнал и толерантен, таи в себе си насилие срещу другия, различния, непринадлежащия към племето.

Ако не загине при тази криза, демократичната и либерална утопия, породила Европейския съюз, може да сложи край на всички видове национализъм, отровили съвременната история и разделили народите, изправяйки ги в самоубийствени войни, които забавиха развитието и ограбиха културата им. Дори само затова, трябва да го спасим. Ала има още много причини да го сторим. В тези времена на икономическа глобализация едно европейско обединение или федерация има много повече възможности успешно да се конкурира за завладяване на пазарите – единственото средство за създаване на работни места и производство на богатство, отколкото отделната страна, която при подобна на сегашната криза може внезапно да изпадне в неплатежоспособност. И ако Европейският съюз оцелее, примерът му може да вдъхнови други региони по света като Латинска Америка и Африка, където племенното и национално противопоставяне  разраства метастазите, разяждащи развитието.

Превод Ангелина Димитрова

* Перуанският писател Марио Варгас Льоса е носител на Нобелова награда за литература за 2010 г.

http://e-vestnik.bg/12685/es-razmisli-za-edin-umirasht/


http://svejo.net/1263288-globalization-es-razmisli-za-edin-umirasht




Гласувай:
5
0



1. raders - изключително проницателно
21.09.2011 23:29
изключително проницателно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13026488
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728