Два песимистични сценария за президентските избори   26.09.2011

Сценарий номер 1

Кампанията за президентските избори е вече официално открита. И какво от това? Ще се промени ли нещо при новия президент? За теб, за мен, за вас, за нас, за България? И в каква посока? На ляво или на дясно? Напред или назад? Нагоре или надолу? На изток или на запад? И доколко „нови” и „различни” ще бъде новият президент и неговият екип? Въпросите са много, почти всички са риторични, но важното е да не губим чувството си за хумор. Нека да облечем новите си дрехи и да отидем да гласуваме. А за кого, за Бате Бойко, разбира се, както и да се казва кандидатът, изписан върху различните бюлетини…

Шегата настрана, но ако се сбъднат прогнозите на социолозите, ни очакват много изненади и всичките неприятни. Ако Росен Плевнелиев спечели изборите, това ще означава на политически език само едно, че с нашите гласове премиерът просто е „закрил” президентската институция и е извършил „структурни и персонални промени” в своето правителство. Създал е едно ново министерство на президентските работи и е пренасочил там досегашния си министър на регионалното развитие. И толкоз. Губеща ще бъде само вицето, г-жа Маргарита Попова, която от министър на правосъдието ще стане зам. министър на президентските работи. Губещи сме и всички ние, разбира се, статистите от масовката на политическия театър. Какъв независим президент, какво гражданско общество, какви пет лева….

И ако си представим само за миг как премиерът печели и местните избори в София, и в почти всички областни центрове, оттук нататък не ни мърдат 45 успешни години под управлението на ГЕРБ… Дали всичките в ЕС, много се съмнявам, но всичките – с Бойко, най-малкото с неговия борчески дух и паметник в центъра на Банкя… Надявам се да ми простите може би дразнещата ирония, но нещата наистина са много сериозни. И тук не става дума за това, че Плевнелиев е симпатяга и си говори с Ангела Меркел на немски, а за ликвидирането на политическия плурализъм в България за дълго време напред.

Очакват ни много години на еднолично еднопартийно управление с пълна доминация на изпълнителната власт. Управление, в което премиерът открито и демонстративно презира институциите и игнорира разделението на властите. Управление, в което личностите са нищо, а култът към личността на премиера е всичко.

Сценарий номер 2

Представете си, че ГЕРБ все пак загуби тези избори. И това може да се случи, дори и когато Цветанов е шеф на предизборния щаб. А може би и точно заради това. Каква е алтернативата тогава, ако следваме прогнозите на социолозите и БСП спечели президентските избори? Може би Касабов или майор Деянов? Нито единият, нито другият, даже не е и скучният до болка Ивайло Калфин.

„Алтернативата” е техният ментор, човекът-президент или по-точно президентът-човек, когото народът нарича галено и с любов „Гоце”. Евентуалната победа на БСП би означавала реално точно това – трети мандат за социалния президент с голямата проруска душа и още по-голямото досие в ДС. Тази пиеса вече сме я гледали и то не някъде другаде, а в Кремъл. И неслучайно в цялата игра е включен и Стефан Данаилов. Големият артист ще ни помогне всичко да изглежда толкова естествено и демократично…

Представете си само колко хора ще се радват, ако се реализира подобен сценарий – от червените бабички  до червените барони, от издателите на руския вестник «Комерсант» до последния български посланик, агент на ДС… И тук идва най-мъчителният въпрос, къде и колко са принципните разлики между двата сценария? Лично аз не мога да открия нито една.

И при двата варианта нищо няма да се промени

ГЕРБ и БСП ще продължат да си играят на «Тука има, тука нема», АЕЦ Белене ще бъде построено, а ДПС ще мълчи гордо и невъзмутимо, в обичайната си разкрачена стойка. А там някъде далеч долу, в дъното на таблицата, при изпадащите отбори, някакви остатъци от партийки ще се боричкат около трите процента и ще ни припомнят, че и в България някога е имало истинска многопартийност.

А ние, от несбъднатото гражданско общество ще си останем тук, застанали „на всеки километър” от новите магистрали на Бойко Борисов. Ще си останем с нашия манталитет на магистрални девици, с който повече от 20 години отдаваме свободата си и политическата си плът на бивши комунисти, мутри и ченгета. А те дори и не ни плащат. Шенген ли? При тези два сценария – ще го гледаме само през крив макарон…

 

Коментар на Аспарух Панов за e-vestnik.bg

В статията си авторът изразява личната си гражданска позиция и не ангажира фондацията за свободата “Фридрих Науман”, за която работи в момента.


http://meglenakuneva.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5/


http://svejo.net/1267478-globalization-dva-pesimistichni-stsenariya-za-prezidentskite-izbori

Събуди доста от негласуващите и активира мадеща, за да може след две години какогато ще са избори за реална власт на политическата сцена да се издигнат нови млади хора.Стига ,че сегашното НС е пълно с несменяеми народни представители и
партийни послушковци и т. н. -независими келемета обиколили целия полетически
спектър.