ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ, КИНОРЕЖИСЬОР

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, че с машината на времето сме се върнали в 1965 г. 20 години след края на Втората световна война. Високопоставени дейци на нацистката партия се явяват на избори и започват да говорят за демокрация, свобода на словото, за човешки права, срещу насилието. И са много обидени, ако агентите на Гестапо не получат право да са на дипломатически постове и да представляват Германия пред света.

Дали изобщо можете да си представите такова нещо? Оказва се, че някои могат. Защото точно такава наглост се лее откъм представителите на БСП (която всъщност е БКП) и Държавна сигурност по време на цялата президентска кампания у нас.

Казвам БСП и БКП едновременно, защото при елементарна почтеност тази година трябваше да проведат своя Пети конгрес. Вместо това говорят за своята 100-годишна история и провеждат 47-и конгрес. Явно тази партия одобрява цялото си минало, изтъкано от репресии и престъпления.

Стряска ме, че като общество ние имаме търпимост към това. Че забравяме как преди 6 г. с решение на Народното събрание комунистическият режим бе обявен за престъпен. В същото време през 2011 г. ни се говори, че 9 септември е светъл празничен ден, а не начало на съветската окупация. Говорят ни за демократичност, за свобода и права на човека, а тази партия е избила над 20 000 души без съд и присъда. Други над 200 000 е пратила по затвори и лагери.

Говорят за страх тези, които вкарваха в ареста младите хора само защото слушат западна музика, носят къси поли или дълги коси! Говорят за проблеми с влизането ни в шенгенското пространство. Те, които бяха превърнали в държавна политика затварянето на своите граждани зад железни мрежи по границите и до 1989 г. разстреляха като кучета стотици български и чужди граждани, които се опитваха да излязат от "прекрасния" социалистически лагер.

Оказа се, че 1/3 от гласоподавателите проявяват търпимост към това и сега тази партия се бори за победа на втори тур в президентските избори.

Затова независимо кой какви убеждения има и независимо от противоречията в демократичните сили, аз мисля, че в неделя трябва твърдо да се подкрепи кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент. Трябва да се мобилизират максимален брой избиратели, трябва хората да се стреснат.

Аз самият непрекъснато се стряскам, като се сетя, че през последните 10 г. бяхме под управлението на президент, агент на ДС. И не искам да си представям държавата начело със същите хора през следващите 5 или 10 г. Които продължават тази политика и внушават, че единствените способни хора в страната са бившите агенти на ДС. А останалите са втора ръка.

Част от огромната им демагогия и безсрамие е твърдението за "голямата опасност", която ще ни застигне при управлението на една партия във всички ключови институции. Те самите 50 г. са държали цялата власт. А новата ни история е показала, че такъв сценарий няма как да се случи. Спомнете си президента Желю Желев и премиера Филип Димитров. Спомнете си президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов. Никаква диктатура не стана, напротив - имаше взаимно коригиране и дори конфликти между институциите.

Учудвам се на Стефан Данаилов като човек на изкуството, който участва в тази лъжа. Дори си дава гласа за изричането й в предизборните клипове.

Но капката на търпението ми преля след пресконференцията на Ивайло Калфин и БСП в изборната нощ. Повече от 20 г. не бях гледал такова представление, такова тържество на безсрамието и демагогията. До такава степен нямаха срам от лъжите, които говореха, че накрая сами си повярваха.

А втората капка е колонката на първа страница във вестник "Дума" със заглавие "Ние пак сме тук". Същото като в началото на 90-те, когато тази колонка насъскваше омраза сред хората, насаждаха се ужасяващи манипулации, представителите на демократичните сили се наричаха "хлебарки", "лумпени", "гниди". И изведнъж виждам, че 20 г. по-късно те наистина пак са тук.

Плаши ме опасността в неделя всички привърженици на соцкомпартията и на ДПС да отидат дисциплинирано и да гласуват по заповед на БКП и Доган. А демократично мислещите хора, които са гласували за различни кандидати, да си останат вкъщи и да решат, че и без тях ще мине. Призовавам ги да излязат и да гласуват масово.

Със съзнанието, че не трябва отново да допускаме тържество на демагогията и политиката, която причини толкова злини на страната ни през последните 60 г. Защото иначе ще станем за смях пред света.


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1092352

http://svejo.net/1301610-globalization-iskame-li-20-g-po-kasno-nie-pak-sme-tuk