Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 15:17 - Размисли за Европейската неразумност и Китайската двуличност в деня за размисъл
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2244 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Размисли за Европейската неразумност и Китайската двуличност в деня за размисъл Здравейте отново,   Днес е ден за размисъл и няма да коментирам никакви политически въпроси свързани с изборите в България. Наместо това, отправяме поглед към Европейската икономическа и политическа сцена, където както обикновено Гърция е обичайният заподозрян!   Когато през късната есен на 2009 г к шефът на Европейската Централна Банка Трише заяви,че „Гърция може да излезе от дълговата криза само с помощта на страните от еврозонта” аз написах  в национален всекидневник, че това няма как да станеЕ, не стана. Когато през април 2010 г към 30-те милиарда помощ от ЕЦБ се добавиха още 10 милиарда от МФВ отново коментирах по Нова ТВ, че и този пакет няма да стигне.  И ето тия дни четем, че лидерите на Еврозоната са започнали преговори с Китай за спасителни заеми. И после не ми вярват като говоря, че политиците са виновни за всички икономически кризи... Добре, точно Китай ли трябва да ни е спасител?   Господин Клаус Реглинг, шефът на спасителния фонд, започнал да се договаря с Китай за около 70 милиарда евро инжекция във фонда, чийто размер се очаква да достигне 1 трилион евро. Тази новина някак си остана в миманса на вече обичайните негативни коментари за  Гърция - Саркози дори вчера официално обяви за грешка присъединяването на Гърция в Еврозоната. Сетил се най-после. Въпреки това, тя е от изключително стратегическо значение за бъдещето на еврозоната. Пекин е отправил искания за сериозни гаранции обезпечаващи всяка инвестиция в еврозоната. Именно в този детайл се крие дяволът, защото принципно няма нищо лошо Китай да инвестира по нормален пазарен начин в всякакъв вид Евро облигации, но тръгнат ли разговорите в посока гаранции – нещата стават опасни и непредвидими. Джим Роджърс, един от легендарните Американски инвеститори, коментира бъдещото участие на Китай в спасяването на фалирали Европейски икономики като „евтин начин да си закупи благосклонност”.  Всеки либерал направо настръхва щом думи като „гаранции” и „купуване на благосклонност” се съберат в съседни редове image   Иска ми се Европейските лидери, преди да „клекнат” на китайците, да помислят за стратегическите и дългосрочни аспекти на гарантирана сделка с Пекин. През последните две години САЩ и няколко конкурентни на Китай развити и развиващи се икономики стягат редици за решителна битка, целяща да постави край на меко казано „странната” валутна политика на Китай. Стойността на Китайската валута, ренминби (ще ползвам юан в следващите редове), беше de jure фиксирана към Щатския долар почти половин век до 2005-та, когато курсът й преминава към плаващ в малък марджин, т.е. става само de facto фиксирана. Това я държи (нарочно) подценена, правейки износа на Китай устойчиво по-евтин от този на конкурентните икономики. Проблемът като че ли бе леко подценяван до удара, който САЩ (и не само) понесе от Световната Финансова Криза през 2008, но е факт, че множество уважавани икономисти критикуват политиката на Китай спрямо юана от поне десетилетие (Паскал Лами, Бен Бернанке, Пол Кругман, Фред Бергстен, Есуар Прасад и други)   Подценяването на юана създава ред правни и икономически проблеми. На първо място, то нарушава членове от Общото Споразумение за Митата и Търговията и Споразумението за Субсидиите и Изравнителните мерки на Световната Търговска Организация, както и член 4, дял 1 на МВФ, който забранява държавите да манипулират собствените си валути. Още повече, САЩ са на ръба да започнат търговска война с Китай, която безспорно ще нанесе сериозни щети на Американската икономика, но вероятно ще засегне повече от сериозно и експортно-ориентираната Китайска такава. Подценяването на юана също създава ред вътрешни проблеми като невъзможност за формиране на средна класа в Китай поради изкуствения натиск върху покупателната способност на Китайците (получаващи доходи в юани, разбира се), заплашителни нива на инфлация (които може би са вече извън контрол) и вероятно надуване на имотни и други балони.   Накратко, според мен краят на тази агресивна и, бих казал, двулична политика на Китай спрямо собствената си валута е на хоризонта. САЩ и страни като Бразилия и Мексико вече формират неофициален съюз, който да упражни натиск върху Китай за снемане на всички манипулативни политики спрямо юана. Разбира се, самият Китай е твърдо против и е решен да отстоява тази политика, гарантираща му трайни ценови преимущества в износа, на всяка цена.   На фона на тези събития, не смятам, че би било особено мъдро ЕС да става заложник на Китай чрез някакви неясни гаранции и „продаването на благосклонност”. Не бива да забравяме, че евтиният Китайски износ, доколкото той е до известна степен продукт на манипулирането на валутата, е еднакво вреден както за САЩ, така  и за самия ЕС. И точно на Китай ли трябва да станем заложници, за да покриваме дълговете на фалирали държави като Гърция? Аз си мисля, че би трябвало да не се отписват никакви дългове на Гърция,  а само да се разсрочат.  Ако трябва и за 20-30 години.  Защо  трябва над 100 милиарда дълг на Гърция да бъде опростен? Ами да вземат да опростят и дълга на България тогава.   Хубав ден и ползотворен размисъл, Владо Каролев


http://www.karolev.com/bac/karolev.nsf/pages/bg/NT000019FA?OpenDocument



Гласувай:
3
0



1. kapito - раздаваме си и у нас всички пари, ...
30.10.2011 15:43
раздаваме си и у нас всички пари, вземаме дългове и ги караме да ни ги опростят после, лесно е :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13037930
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031