Прочетен: 2425 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2012 20:53
Задава се идеологическа битка за Белия дом публикувано в 14:35, Аделина Марини, София
Първият кръг от вътрешнорепубликанската битка за претендент за Белия дом завърши със смесени чувства. След като медии, анализатори и предизборни щабове напомпаха максимално очакванията за първото вътрешнопартийно гласуване в малкия провинциален щат Айова, резултатите предоставят обилна храна за интерпретации. Макар и с нищожна преднина от само 8 гласа, Айова беше спечелена от Мит Ромни, който претърпя значителна загуба в същия щат за изборите през 2008-а година. За него са гласували 30,015 (24,6%) от симпатизантите на републиканците в 3-милионния щат, смятан от анализаторите за стратегически не за друго, а защото е първият в решаващата година на изборите. Смята се, че който с каквито позиции тръгне от Айова това ще е определящо за цялостното му представяне, за което се предоставят не малко доказателства, но има и доста контрааргументи.
Изненадата в Айова беше, че ако социологическите проучвания отреждаха 
второто място на бившия председател на Камарата на представителите (долната камара на американския Конгрес) Нют Гингрич, резултатите отредиха второто място на Рик Санторум, младият и недофинансиран консерватор, който има силно изразени убеждения в семейните ценности като първопричина за успеха. Санторум успя да спечели 30,007 от гласовете в щата (24,5%). Трети е либертарианецът Рон Пол, който приключи с резултат също близък до първите двама - 21,4%.
Всички срещу един и всички срещу всички
Съвсем естествено, в основата на политическите послания на републиканските кандидати са критиките към настоящото управление на демократа Барак Обама, който се кандидатира за втори мандат в Белия дом. Различията между шестимата републикански кандидати (първоначално бяха седем, но Хърман Кейн се отказа заради секс-скандал), обаче са сериозни и отразяват различните крила в Републиканската партия.
Открояващият се като най-сериозен опонент на Барак Обама за момента, мормонът Мит Ромни води класическа идеологическа битка. От речите му става ясно, че той е умерен консерватор, с твърди десни икономически виждания. В заключителната му реч преди гласуването на 3 януари в Айова г-н Ромни заяви: "Това са избори не за смяна на президента, а за запазване на визията за Америка. Това е избор между две съвсем различни съдби. В основаното на заслугите общество хората постигат мечтите си чрез усилена работа, образование, поемане на риск и дори с малко късмет. [...] Президентът Обама вижда Америка по различен начин. Той вярва в преразпределителната роля на държавата. Някога смятахме, че преразпределението означава, че американците ще получат привилегията да се опитат да успеят в най-великата нация на света. Американците се бориха и умираха, за да заслужат и защитят това си право. Но днес, новата битка за преразпределение на този президент е за размера на сметката, която получавате от Вашингтон".
Мит Ромни символизира класическата битка между лявото и дясното и 
вероятно това е една от основните причини той да е фаворит сред републиканците вече няколко месеца. През лятото той преживя да бъде изместен от бившия губернатор на Тексас Рик Пери. В Айова обаче Пери се представи зле, което напълно отразяваше и спада му в социологическите проучвания. След обявяването на резултатите г-н Пери заяви, че се връща в Тексас, за да размишлява дали има смисъл и как да продължи напред.
За бившия сенатор от Пенсилвания Рик Санторум първата битка е победа. Кампанията му страда от липса на финансиране от доста време насам и затова е принудена да се справя с много по-малък екип, с почти никакви собствени социологически проучвания и ограничения в пътуванията. Именно затова и екипът му обяви победа след публикуването на резултатите. В заключителната си реч преди гласуването, произнесена именно в Айова, Рик Санторум обяви: "Ние вярвахме, че в крайна сметка не парите имат значение в тази надпревара. Това, което имаше значение беше разговорите с хората от Айова. Не може да купите Айова. Трябва да заслужите гласовете им". Подобно говорене му изгражда образа на човек от народа, който се справя сам. Смятан е за представител на малкия бизнес.
Рик Санторум е баща на седем деца и е представител на най-убедените консерватори по отношение на семейните ценности, които имат и сериозно присъствие в речите му. Колегията в САЩ го определя като социален консерватор, както и като човек, който говори много, но не по същество - въпреки препоръките на щаба му да прави "4-секундни синхрони", той дава отговори от по 4 минути. Това за всеки колега-журналист, натоварен да отразява сложната и тежка предизборна кампания в САЩ означава много работа и прекалено големи усилия да разбере кандидатът за какво се бори.
За него предстоящите избори са "кръстопът за американската цивилизация". Макар да се опитва да говори малко по-общо, по-експертно за икономиката, за външната политика и за управлението изобщо Рик Санторум не може да избяга от семейния консерватизъм: "Ние получаваме голямо внимание, защото хората в Айова изглежда се придвижват в нашата посока, тъй като посланието е там и носи резултат. Аз говоря за вяра, за семейство и свобода. [...] Ние няма да имаме силна икономика, госпожи и господа, няма да имаме свободни хора, ако нямаме семейства, които са заедно, за да възпитават децата ни във вяра и добродетел, и морал, така че да имаме ограничено правителство и свободни хора".
Разбира се, той принципно е прав - семейството е стожер на обществото, но въпросът е на каква цена става това. Санторум е противник на абортите до есктремизъм, както и на еднополовите бракове. Не е ясно какво е мнението му за разводите, но от начина, по който говори за семейството не би било трудно човек да си направи извода, че не симпатизира и на това.
Рон Пол е третата изненада при гласуването в Айова, въпреки че това, което 
може да се каже като се погледнат социологическите проучвания от последните месеци и резултатите от гласуването - той е с доста постоянен резултат. Дребният 77-годишен бивш конгресмен се очерта като най-различният кандидат, противник дори на собствената си партия. С една дума - на базата на речите му досега, може да бъде определен като конституционалист. Вижданията му във всяко едно отношение са либертариански - индивидуалните свободи са с превес пред всичко останало. Именно затова, той е и от защитниците на малко правителство и почти нулевата му намеса в живота на индивида.
"Ако погледнете изпълнителния сектор, в момента те са най-големите законодатели. Ако погледнете регулациите, те пишат регулациите. Технически, изпълнителният сектор не би следвало да пише закони. Те не би следвало да пишат тези регулации. И съвсем откровено, ако имам възможността, ще отменя голяма част от тези регулации. Решили сме, че нашето правителство трябва да преразпределя богатството, да полицейства по света и да ви казва как да водите личния си живот. Аз съм на друго мнение. Конституцията не предоставя на никого от нас правото да полицействаме по света, да казваме на другите хора как да живеят живота си или да се месят във вътрешните работи на други страни".
Като цяло вижданията на г-н Пол са изолационистки и интровертни, което се смята от анализаторите и опонентите му за най-голямата му слабост. "Според мен, най-добрият начин да променим външната ни политика е да я разглеждаме като следваме златното правило: не прави на никого нещо, което не искаш да правят на теб".
Интересното при него е, че в европейски политически план той звучи повече като либерал, намиращ се между дясното и лявото.
Голямата загуба в Айова е на бившия председател на Камарата на представителите Нют Гингрич. Той получи 13% от гласовете, резултат доста под очакванията за него преди гласуването. Социолозите му отреждаха второто място, при това с малка разлика от първенеца Мит Ромни. Каква може да е причината за този резултат. Една от причините може да бъде, че според колегията оттатък Океана г-н Гингрич е популист. Това ясно личи в речите му, 
където той говори предимно в първо лице - в множествено число говори за времето, когато е оглавявал Конгреса и в единствено за личните си виждания. Същността на кампанията му не е в излагането на конкретни идеи и дори идеологии, а в конфронтация с всички останали.
Сред най-ясно изразените му намерения е премахването на закона за здравеопазването, получил името Obamacare - един от първите закони на президента Обама, след като встъпи в длъжност, представляващ цялостна реформа на здравната система, ориентирана по лявому на принципа "за всички по малко". Този закон е и основният обект на критиките на републиканците. Друго намерение на Нют Гингрич е да премахне един много съществен закон, също въведен в началото на мандата на настоящия президент - законът известен като Дод-Франк Акт за финансова регулация, написан в отговор на кризата от 2008-а, която не просто не приключи, а даде заявка да остане дълго. Според колегата от The New York Times, която следи изявите му, Катарин Сийли, Гингрич е направил милиони през последните години от рекламирането на здравни услуги на компании, включително и тези, които предоставят електронни медицински картони, което е заложено в програмата на Обама.
Впрочем, колегите от вестника са направили изключително добра мултимедийна карта с анализ на речите на всеки един от водещите републикански кандидати, в която поставят коментари върху някои спорни или типични за кандидата изказвания. Нют Гингрич завършва с унищожителен резултат - коментари или по-скоро опровержения почти на всеки пасаж.
Втората причина, заради която вероятно бившият шеф на Камарата на представителите получи малка подкрепа сред консервативно настроените жители на Айова е семейната му история. Като цяло семейните истории винаги са играли значителна роля в американските президентски избори, тъй като мнозинството от американците смятат, че по начина, по който един президент се държи в семейството си така ще управлява и държавата. Именно тук Нют Гингрич е най-уязвим. Той е женен три пъти. И макар в предизборните си слова да признава, че ако бъде президент ще допуска грешки и държи те да му бъдат казвани навреме, брачният му живот говори за друго - пълен отказ от учене от грешките.
Първият път Гингрич се жени през 1962-а година за Джаки Батли, бившата му учителка по геометрия от гимназията. Тогава той е на 19, а тя на 26 години. След 19 години брак обаче, точно когато съпругата му е диагностицирана с рак Гингридж е във връзка с Мариан Гинтнър, за която по-късно се жени - само 6 месеца след развода. През 90-те на миналия век той отново завързва връзка - със секретарката си в Камарата на представителите - Калиста Байсек, която е с 23 години по-млада от него. Следва развод и нов брак. Впрочем, важно е да се отбележи, че втората извънбрачна връзка на Гингрич е била не просто по времето, когато той е оглавявал долната камара на Конгреса, а по времето на големия скандал с тогавашния президент Бил Клинтън и Моника Люински - време, в което Нют Гингрич е трябвало да търси сметка на президента-демократ за неморалното му поведение в Белия дом със стажантката Люински.
В дъното на класацията са симпатизантката на радикалното републиканско Чаено движение Мишел Бакман и Рик Пери, за когото вече стана дума. На 10 януари е следващото голямо изпитание не само за кандидатите, но и за анализаторите и прогнозните агенции, за които резултатите от Айова ще бъдат силно определящи и за постиженията в Ню Хемпшир. Предизборните щабове на слабо представилите се вече гледат към по-далечните изпитания, тъй като вече смятат Ню Хемпшир за загубен. За този щат социолозите отреждат безапелационна победа на Мит Ромни от над 54%, следван отдалече от Рон Пол с 19 на сто. Очакванията са символичният победител от Айова Рик Санторум да изпадне до 5% подкрепа, основно заради липсата на пари за кампанията му. Дотогава има само седмица и не е ясно доколко потенциалните донори ще разчетат ясно бъдеще от представянето му в Айова.
Едно обаче е ясно, битката ще бъде оспорвана и интересна. За нас в Европа тя е и от особено значение, тъй като трансатлантическите отношения преминават през тежко изпитание в момента заради дълговата криза в еврозоната, а и бюджетните проблеми в САЩ. Затова е много важно кой ще бъде следващият стопанин на Белия дом - дали ще е досегашният разбиращ и добре общуващ с ЕС Обама или Мит Ромни, за когото Европа е само проблеми, или пък Рон Пол, който смята, че това, което Федералният резерв прави в момента е да спасява Европа - "Това означава, че ви вреди на вас, защото ще печатат долари, ще спасяват банки, ще спасяват Гърция. Макар и да ви казват друго, те правят именно това".
http://www.euinside.eu/bg/news/an-ideological-battle-is-looming-for-the-white-house
Мистър Късметлия Всеки с късмета си, казват американците. И на техните президенти често просто им върви на късмет. Това важи включително за Обама, чийто възход започна в Айова. Точно там сега се появи един нов късметлия: Мит Ромни.
Барак Обама спечели изборите през 2008 г. само благодарение на няколко щастливи случайности: Хилари Клинтън подцени възможностите му, американците жадуваха промяна, защото Буш им беше дошъл до гуша, а републиканският кандидат Джон Маккейн се оказа твърде слаб противник.
Възходът на Обама започна в Айова - и точно там сега се появява нов политически късметлия: Мит Ромни, победител в предварителните избори на републиканците в дребния аграрен щат. При това Ромни спечели надпреварата за президентската кандидатура на Републиканската партия със съвсем незначителна преднина - едва с осем гласа повече от Рик Санторум, фаворит на религиозната десница.
Три щастливи обстоятелства
Обама срещу Ромни на президентските избори през ноември?
Независимо от това Ромни скоро ще бъде официалният съперник на Обама. Той е много добре подготвен за предстоящото гласуване в Южна Каролина и Флорида, за разлика от съперника си Санторум, както и за разлика от класиралия се на трето място Рон Пол, който е идол на младите и радикалните.
Бившият губернатор на щата Масачузетс Ромни от дълго време се готви за номинацията си - от половин десетилетие той е професионален кандидат-президент и във всеки случай значително по-добър, отколкото в предизборната борба през 2008 година.
Ромни е обаче най-вече късметлия и също както при Обама му помагат три щастливи обстоятелства. Първо, съперниците му от Републиканската партия - те са не само слаби, а и направо комични; тяхната съпротива приличаше досега по-скоро на цирк с непрестанно сменящи се атракции. Нито един от кандидатите не успя да обедини около себе си гласовете на противниците на Ромни. Чаената лейди Мишел Бахман така проглуши ушите на умерените републиканци, че остана последна в надпреварата в Айова. Да не говорим за Рик Пери, губернаторът на Тексас, който просто се издъни в телевизионните дебати.
Има по-страшни неща от мормоните
Въпреки че спечели с нищожна преднина, президентската кандидатура му е в кърпа вързана
Щастливо обстоятелство за Ромни е и това, че от надпреварата за президентската кандидатура се отказаха ред известни републиканци като губернаторът на Ню Джърси Крис Кристи, както и младият конгресмен Пол Райън.
Освен това американците днес имат съвсем други грижи. Преди четири години консерваторите в Айова не приемаха Ромни главно заради това, че той е за абортите и изповядва мормонството. Днешна Америка обаче е разтърсена много повече от страх пред безработицата, отколкото пред мормоните. Най-важната тема на предизборната борба 2012 ще бъде: "работа, работа, работа", а бившият успешен бизнесмен Ромни е експерт в икономическата политика.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15643602,00.html
http://svejo.net/1371228-globalization-zadava-se-ideologicheska-bitka-za-beliya-dom
