Прочетен: 1363 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2012 22:58
Сякаш възелът на „арабската пролет” в Сирия все по-непредвидимо се заплита осем месеца след избухването на народното недоволство в страната. Официално Държавният департамент нарече настоящия президент Башар Асад „ходещия мъртвец”, а редица експерти оприличават двете противоборещи се страни на боксьори, които не са в състояние да се победят. Видно е, че режимът не може повече да управлява по същия авторитарен начин, но и опозицията не може да наложи своята воля без категорична чужда военна интервенция.
Проблемната ситуация придобива отчетливо контурите на гражданска война, но с множество специфични за страната и региона многопластови специфични белези. От една страна движещата сила на бунтове са населените места с предимно със сунитско население, което е мнозинство в Сирия (Хомс, Едлеб, Джабел аз зауия и други). От друга, събитията в Сирия имат ясно изразени регионално-конфесионални измерения, тъй като чисто картографски там е пресечната точка на двете антагонистични дъги – шиитската (Иран-Ирак-Сирия-Хизбула) и сунитската (започваща от Турция и завършваща в Мароко). От трета страна, военните действия в арабската страна все повече заприличват на рецидив от Студената война. Западът, оглавен от САЩ и Франция се натъква на съпротивата на Китай и най-вече на Русия, която не желае да се раздели със своя последен арабски бастион на влияние. Задкулисните военни ангажименти на двете бивши суперсили будят все по-голяма тревога за разрастването на кризата.
Вашингтон се стреми да стимулира дезертьорството сред сирийските офицери, възпитаници на чужди академии – 400-500 от Русия и 150 от Пакистан. Става въпрос особено онези, които принадлежат към малцинствата. За тази цел САЩ са изградили таен щаб в турския град Газиентеп, отстоящ на 175 км от икономическата столица на Сирия, Халеб. Счита се, че ако средната класа на това населено място се включи в демонстрациите, основите на режима бързо ще ерозират и победата ще бъде постигната. На този етап обаче подобно заключение е прибързано. Мнозина коментатори са на мнение, че прилаганата тактика от Запада за свалянето на Асад е генерална репетиция за евентуални бъдещи действия срещу режима на моллите в Иран.
Русия също не стои със скръстени ръце. Присъствието на самолетоносача „Адмирал Кузнецов” и придружаващите го военни съдове в сирийски териториални води е само компонент от руската логистична подкрепа на режима. Тяхното присъствие не е само психологически натиск върху опонентите, но и прекъсването на контактите по море между Турция и Ливан, откъдето влизат повечето въоръжени врагове на режима в Дамаск. Голяма помощ за сирийските военни стратези е насочването на два шпионски сателита, следящи движенията на военните части в Източното Средиземноморие, Турция Израел и Сирия. Ако до този момент командването на сирийската армия се стремеше да залови членове на ССА с цел получаване на информация, то вече подобно нещо не е необходимо. Заповедите вече за стрелба на месо. Според западни източници реално на ден убитите са десетки сирийци, които искат да пресекат границата с Ливан, Турция и Йордания, а не стотици, както информират опозиционни групи и ССА.
За разлика от Либия регионалната плоскост е най-оперативна, тъй като с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН Москва блокира всякакви опции за разрешаването на конфликта на ниво международна общност. Сякаш именно там действията на двата субекта на опозицията - Преходният национален съвет (ПНС) и т.нар. Сирийската свободна армия (ССА) са най-ефективни. Дори на национално равнище те не могат да се похвалят с необходимата подкрепа. Това, което смущава някои външни фактори и най-вече САЩ е факта, че религиозните малцинства в страната (алауити, друзи и християни) остават твърда резерва на режима или най-малкото не подкрепят опозиционерите. Подобна теза беше изразена на 16 декември 2011 г. от държавния секретар Хилъри Клинтън пред председателя на ПНС Бурхан Галаун на срещата им в Женева.
Практически балансът на силите на терена е все още силно в полза на правителството. Срещу 300 000 редовна сирийска армия, от която около 200 000 са добре обучени и лоялни на Асад военнослужещи, се изправя бавно увеличаваща своите размери военна сила, съставена от дезертьори, наемници и доброволци. Нейната численост се преценява от около 15 000 - 20 000 души. Последните се обучават от западни, турски и арабски офицери, както и от цивилни консултанти от САЩ, Великобритания, Италия, Саудитска Арабия, Йордания и Катар.
Последната държава играе основна роля, вече стимулирана от решаваща й роля за свалянето на либийския диктатор Моамар Кадафи. Западни източници съобщават за предложението на Доха към външния министър на Дамаск Уалид Муалим да напусне правителството срещу получаването на дворец, пожизнена сигурност и 10 милиона долара в брой.
Интересното в случая е, че именно Катар играе основна роля и за рекрутирането и финансирането на чуждестранния доброволчески корпус, вливащ се в ССА. Началникът на Генералния щаб на катарската армия генерал Хамас ал Атия е начело на тактическото ръководство на огромна група от сунитски доброволци, свързани с радикални ислямистки формирования и по-късно парашутирани на сирийско-турската граница (град Антакия). Става въпрос за реализирането на въздушен мост от Либия, който минава дори над Балканския полуостров. Прави впечатление, че полевото командване на бойците на Либийската въоръжена ислямска група (ЛВИГ) и тези на иракските радикални ислямисти Ансар ас суна (общо около 2 000 души) се поема от ръководилия превземането на Триполи последен емир на либийския клон на Ал Кайда Абдел Хаким Белхадж. Катарските военни осъществяват постоянната свръзка между либийците и иракчаните. Според израелския аналитичен сайт „Дебка” бунтовниците са снабдени с оръжие от Либия, България, Румъния и Черна гора. В Либия търговците на оръжие обикалят големите арсенали в Триполи и Бенгази и там пазаруват според списъци, предварително изготвени в Турция. В Източна Европа оръжейните дилъри получават инструкции от западни и местни офицери.
За отбелязване е отсъстващото масовото военно ангажиране на Иран с подкрепата на Асад. Тук не се включват отделни специалисти или изпращане на необходими боеприпаси. Очевидно оценката в Техеран е, че на този етап това не е необходимо. В същото време Ислямската република изпрати своя министър на разузнаването Хайдар Маслахи в Риад, където беше приет от престолонаследника принц Найеф и неговия саудитски колега принц Макрин бен Абдулазиз. Иран предложи на Саудитска Арабия сделка за Сирия на антиамериканска и антитурска основа, развивайки тезата за неоосманската външна политика на Анкара. Лансираната формула е всички страни в конфликта да влязат във властта, т.е. Асад да си подели управлението с опозицията по модела на т.нар. „споразумение от Доха” за Ливан. Това обаче в дългосрочен план доведе Хизбула на власт. Офертата беше отклонена и твърдият сунитския фронт, подкрепен от Запада остана незасегнат.
http://www.orientbg.info/analizi/debka_bulgaria.html
http://svejo.net/1372515-globalization-izraelski-iztochnik-balgariya-prodava-orazhie-na-siriyskata-opozitsiya
