Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2012 12:00 - Политика по американски и по български
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1047 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 07.01.2012 12:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Политика по американски и по български Вашият коментар Posted by ЕКИП на януари 3, 2012               6 Votes

 

image Стоян Панчев

Днес (03.01.2012) е важен ден за американската политика. В малкия аграрен щат от Средния Запад -  Айова – се провеждат първичните избори за делегати на националната конференция на Републиканската партия. Тази година вотът е особено важен, защото от него ще зависи кой ще се бори с Барак Обама в предстоящото състезание за Белия дом. Всеки щат излъчва свои представители за конференцията, но ако един кандидат спечели номинацията на републиканските избиратели в Айова, той (или тя) получава огромно предимство в надпреварата под формата на свежо финансиране и засилен медиен интерес.

 

Борбата за вниманието на жителите на Айова е безпощадна. Огромно количество ресурси се хвърлят за реклама и мобилизиране на електората, доброволци звънят денонощно в домовете на така наречените super voters (хора, гласували поне на два oт предишните предварителни избора), кандидатите обикалят малки градчета и провеждат стотици срещи в опит да убедят гласоподавателите. Щабове плетат сложни стратегии за това как да съчетаят евентуалното си класиране в Айова със следващия (дори по-важен) тур на първичните избори в Ню Хемпшир.

Местните жители се възползват напълно от ситуацията. Милиони долари се вливат в щата под формата на публични събития, панаири, антуражи от поддръжници и армии от журналисти. Провеждат се десетки предварителни гласувания и преброявания, които разместват подреждането на кандидатите и допринасят за напрегнатата атмосфера. Прави се политика по американски – сред хората, в училищата и градските зали, лице в лице.

Американският изборен процес има достатъчно критици, така че аз ще го похваля. Това ще стане със сравнение с българската действителност, която се различава от тази в Щатите по едно основно нещо – нивото на представителност. А именно: до каква степен всеки избирател има въздействие върху избора на личностите, които го управляват.

Нашите депутати на хартия принадлежат към определен избирателен район, но доколко хората от този район имат думата в избора, когато той просто е бил подреден в някоя партийна листа? Колко от българските народни представители поддържат офиси в София или в провинцията, в които се срещат с избирателите си и получават писма от тях? Дали наистина комуникират с жителите на районите си, а не ползват парите за бензин за разходки? Аз лично не съм виждал народни представители от моя район. Не са се опитвали да разговарят с мен или хората, които познавам. Партийните клубове седят затворени и празни.  А и защо да са отворени, защо да ме търсят? Не сме в Айова…

Независимо към каква изборна длъжност се стремят американските политици, те не могат да се разминат с близките срещи с електората. Ако погледнем конгресмените, които са сравними с нашите депутати, ще забележим колко отблизо следят случващото се в избирателния си район, колко работа вършат на терен, как се интересуват от настроенията на населението. Един конгресмен е в много по-голяма степен еманация на политическите виждания на населението, което го е избрало, отколкото един депутат.

Може би американците имат по-добра политическа класа, а ние сме изтеглили късата клечка. Не! Американският кандидат-президент (сенатор, губернатор, конгресмен) трябва да се среща с избирателите. Ако не го направи, те просто няма да го забележат. Развитите общества карат политиците си да се поизпотят за изборната си длъжност и след това не ги оставят и да почиват, докато я заемат. Оттам идва и прочутата фраза – „Обади се на своя конгресмен”. Колко пъти сме се замислили да се обадим на нашия народен представител?

Причината да сме политически по-назад от американска провинция се крие в самите нас. Улеснили сме управленческата класа в България, разрешили сме тя да печели избори с аматьорски изпълнения и евтин популизъм.

Не гласуваме – това прави твърдия електорат и купения вот достатъчен за повечето партии. Не се интересуваме – това прави предлагането на плитки обещания и издигането на нелепи месии печеливши стратегии. Не изискваме – това разрешава на некадърни „натисни-копчета” да дремят в парламента по четири години.

Заслужаваме системата, която съществува в България, защото това сме си извоювали. Преди година премахнаха и директното избиране на районни кметове. Тишината беше оглушаваща. Не защитихме правото си да кажем кой да се разпорежда с кварталите ни, дори не измърморихме. Докато сме такива не можем да стъпим на малкия пръст на Айова, където президентът на единствената световна супер сила седи пред жителите на всяко малко градче и  отговаря на въпроси като ученичка.

Относно кандидатите на Републиканската партия

Реших да включа и малък очерк на кандидатите за републиканската номинация за президент. През последните месеци имаше няколко временни лидери в допитванията, но поради една или друга причина много от тях отпаднаха от състезанието. Тримата водещи в последно време са:

imageМит Ромни (Mitt Romney)

Бившият губернатор на Масачузетс е най-вероятният победил в Айова. Смятан е за „най-избираем” от кандидатите, защото е по-близо до центъра от всички останали. Негов минус е, че по много от важните въпроси за по-десните републиканци (права на хомосексуалистите, абортите и т.н.) е имал доста либерална позиция, от която се е отказал. Притесненията за него са, че би се направил рязък завой наляво, щом получи републиканската номинация. Основният му проблем е, че все още не може да спечели подкрепата на евангелистите и другите консервативни религиозни групи.

imageРон Пол (Ron Paul)

Либертарианският кандидат с растяща подкрепа от младежи и доброволчески организации донесе много главоболия на статуквото в Републиканската партия. Те, както и медиите, се опитаха да го игнорират, но посланието му набира огромна сила още от миналата президентска кампания, където той отново участваше (както и Ромни). Пол трудно ще може да спечели президентството със своите послания, които са толкова далеч от тези на останалите политици. Голям проблем за него е и замесването на името му със скандални публикации с расистко съдържание. Прогнозите са за второ място на Пол в Айова.

imageРик Санторум (Rick Santorum)

Последната надежда на консерваторите в Айова е бивш сенатор от Пенсилвания. Нарастналата подкрепа за него в последните дни, след седмици на дъното на допитванията, се дължи и на стратегически правилния избор да направи много срещи с работниците от щата. Религиозните избиратели трескаво търсят някой, който да е контрапункт на доминиращия, и твърде либерален според тях, Ромни. Последният им избор е точно Санторум, като очакванията са той да заеме трето място.


http://ekipbg.com/2012/01/03/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/#more-997



http://svejo.net/1373947-globalization-politika-po-amerikanski-i-po-balgarski




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14579850
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031