Постинг
02.02.2012 21:15 -
Бюрокрация и съдебни искове вместо търсене на природен газ
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 4669 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2012 21:42
Прочетен: 4669 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 02.02.2012 21:42
Бюрокрация и съдебни искове вместо търсене на природен газ
От общо 29 разрешителни за търсене и проучване на територията на страната реално действащи са само 13
Ралица Николова
Какво би станало, ако България имаше възможност пълноценно да добива и използва всички възможности за добив на газ? Няма как да знаем, тъй като даването на разрешения за проучвания и добив е непрозрачно и объркано.
От началото на 2013 г. по газопреносната система на страната трябва да потекат първите количества газ от находището край село Девенци (Червен бряг). То е първото ново от доста години насам, като една от основните причини са проблемите около отдаването на разрешения за търсене и проучване, които са редовно блокирани поради обжалвания и административни решения за отмяна на конкурсите.
Така от общо 29 разрешителни, издадени от Министерския съвет за търсене и проучване на нефт и газ на територията и акваторията на страната, реално действащи са само 13 (виж картата). Останалите или са блокирани заради заведени жалби, или се чака изпълнение на решението на съда. За четири блока пък конкурсите са приключили, без да е избран титуляр за започване на дейности. За блокове "1 - 19 Свети Атанас" и блок "1 - 21 Хан Аспарух" предстои обявяване на конкурс, като за целта се чака обявяване на процедурата в Официалния вестник на ЕК, което понякога отнема месеци. Конкурсът за блок "1 - 20 Никопол" пък вече е спечелен от фирмата "Ню проджект мениджмънт" и предстои да й бъде дадено разрешение от Министерския съвет. За блок "6 Омуртаг" пък тече съгласувателна процедура и подготовка на конкурсни книжа.
Местният добив е важен не само заради допълнителните приходи, които влизат в бюджета, но и заради по-ниската цена от тази на единствения доставчик на България - "Газпром". Според министерството на икономиката и енергетиката количествата от находището в Девенци би трябвало да са с около 30% по-евтини от вносните. В момента "Мелроуз" доставя от находището в Галата газ на цена, около 25% по ниска от тази на руския газов монополист.
Провалени конкурси
През 2000 г. министерството на икономиката и енергетиката сключва договор с американската фирма CBM energy limited за търсене и проучване на нефт и газ в блок "1-11 Вранино". Според специалистите в него има потенциал за добива на над 7 млрд. куб.м метан от въглищни пластове, което е сериозен ресурс за мащабите на българския пазар. За сравнение - газовото находище "Галата", което беше експлоатирано от "Мелроуз рисорсис", е три пъти по-малко, а от най-голямото открито досега находище в България – "Чирен", са добити 3.5 млрд. куб.м газ.
Според специалистите метанът от въглищни пластове е вторият по значимост алтернативен източник на газ в света след шистовия. Разликата обаче е в това, че той се съдържа в по-високите земни пластове и за неговия добив може да не се използва технологията хидрофракинг, както е при шистовия газ. В САЩ например през 2009 г. добивът на метан от въглищни пластове е достигнал 60 млрд. куб.м.
През 2008 г. CBM energy подава искане за регистриране на търговско откритие, което е необходимо, за да може дружеството да получи концесия за това находище. Според бившия шеф на дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката и енергетиката Христо Казанджиев обаче фирмата получава отказ от министерството на околната среда, и то по чисто формални причини. Това на практика напълно блокира по нататъшната й дейност и до добив на въпросните залежи така и не се стига. Компанията обаче решава, вместо да обжалва отказа на министерството в съда, да прекрати дейностите си в България.
Други случаи
Подобен е и случаят с блок "1-14 Силистар", за който е обявен конкурс за търсене и проучване на нефт и газ през октомври 2009 г. В края на януари 2011 г. Министерският съвет издава разрешение за започване на проучвателни дейности в този блок на фирмата "Ледербел БГ", свързана с Красимир Георгиев. Срещу решението на МС обаче са подадени осем жалби, от които две са на екоорганизации, а пет - на кметовете на общините Несъбър, Бургас, Поморие и Царево. Даденото разрешение е обжалвано и от "Овергаз", която е един от кандидатите в проведения конкурс. Така поредната възможност да започнат проучвания на залежите на нефт и газ в България отново е блокирана.
Най-фрапиращият случай обаче е отмяната на 6 конкурса за проучване и добив на нефт и газ в Централна и Северна България, които са спечелени от ирландската компания "Моезия ойл енд газ" ЛДТ. По предложение на тогавашния зам.-министър на икономиката и енергетиката Мая Христова те са отменени. Ирландската компания обаче решава да потърси правата си и завежда жалба във Върховния адмиснитративен съд (ВАС). Така през пролетта на миналата година "Моезия" печели заведеното дело пред тричленен състав на ВАС, след което решението на съда е обжалвано от Министерския съвет пред петчленен състав.
В края на октовмри 2011 г. обаче съдът се произнася отново в полза на компанията, с което МС е задължен да отмени решението си за спиране на конкурсите. От Министерския съвет коментираха за "Капитал Daily", че решението на съда ще бъде изпълнено. За целта министърът на икономиката и енергетиката трябва да инициира започването на процедура за внасянето на предложение за даване на разрешение на "Моезия" за търсене и проучване на нефт и газ в съотвените райони, допълниха оттам. От самото министерство пък коментираха, че ще трябва да направят анализ на решението на съда, след което то ще бъде изпълнено. Оттам обаче не уточниха в какви срокове ще стане това.
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/02/01/1757583_bjurokraciia_i_sudebni_iskove_vmesto_tursene_na/
http://svejo.net/1405975-globalization-byurokratsiya-i-sadebni-iskove-vmesto-tarsene-na-priroden-gaz
Какво би станало, ако България имаше възможност пълноценно да добива и използва всички възможности за добив на газ? Няма как да знаем, тъй като даването на разрешения за проучвания и добив е непрозрачно и объркано.
От началото на 2013 г. по газопреносната система на страната трябва да потекат първите количества газ от находището край село Девенци (Червен бряг). То е първото ново от доста години насам, като една от основните причини са проблемите около отдаването на разрешения за търсене и проучване, които са редовно блокирани поради обжалвания и административни решения за отмяна на конкурсите.
Така от общо 29 разрешителни, издадени от Министерския съвет за търсене и проучване на нефт и газ на територията и акваторията на страната, реално действащи са само 13 (виж картата). Останалите или са блокирани заради заведени жалби, или се чака изпълнение на решението на съда. За четири блока пък конкурсите са приключили, без да е избран титуляр за започване на дейности. За блокове "1 - 19 Свети Атанас" и блок "1 - 21 Хан Аспарух" предстои обявяване на конкурс, като за целта се чака обявяване на процедурата в Официалния вестник на ЕК, което понякога отнема месеци. Конкурсът за блок "1 - 20 Никопол" пък вече е спечелен от фирмата "Ню проджект мениджмънт" и предстои да й бъде дадено разрешение от Министерския съвет. За блок "6 Омуртаг" пък тече съгласувателна процедура и подготовка на конкурсни книжа.
Местният добив е важен не само заради допълнителните приходи, които влизат в бюджета, но и заради по-ниската цена от тази на единствения доставчик на България - "Газпром". Според министерството на икономиката и енергетиката количествата от находището в Девенци би трябвало да са с около 30% по-евтини от вносните. В момента "Мелроуз" доставя от находището в Галата газ на цена, около 25% по ниска от тази на руския газов монополист.
Провалени конкурси
През 2000 г. министерството на икономиката и енергетиката сключва договор с американската фирма CBM energy limited за търсене и проучване на нефт и газ в блок "1-11 Вранино". Според специалистите в него има потенциал за добива на над 7 млрд. куб.м метан от въглищни пластове, което е сериозен ресурс за мащабите на българския пазар. За сравнение - газовото находище "Галата", което беше експлоатирано от "Мелроуз рисорсис", е три пъти по-малко, а от най-голямото открито досега находище в България – "Чирен", са добити 3.5 млрд. куб.м газ.
Според специалистите метанът от въглищни пластове е вторият по значимост алтернативен източник на газ в света след шистовия. Разликата обаче е в това, че той се съдържа в по-високите земни пластове и за неговия добив може да не се използва технологията хидрофракинг, както е при шистовия газ. В САЩ например през 2009 г. добивът на метан от въглищни пластове е достигнал 60 млрд. куб.м.
През 2008 г. CBM energy подава искане за регистриране на търговско откритие, което е необходимо, за да може дружеството да получи концесия за това находище. Според бившия шеф на дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката и енергетиката Христо Казанджиев обаче фирмата получава отказ от министерството на околната среда, и то по чисто формални причини. Това на практика напълно блокира по нататъшната й дейност и до добив на въпросните залежи така и не се стига. Компанията обаче решава, вместо да обжалва отказа на министерството в съда, да прекрати дейностите си в България.
Други случаи
Подобен е и случаят с блок "1-14 Силистар", за който е обявен конкурс за търсене и проучване на нефт и газ през октомври 2009 г. В края на януари 2011 г. Министерският съвет издава разрешение за започване на проучвателни дейности в този блок на фирмата "Ледербел БГ", свързана с Красимир Георгиев. Срещу решението на МС обаче са подадени осем жалби, от които две са на екоорганизации, а пет - на кметовете на общините Несъбър, Бургас, Поморие и Царево. Даденото разрешение е обжалвано и от "Овергаз", която е един от кандидатите в проведения конкурс. Така поредната възможност да започнат проучвания на залежите на нефт и газ в България отново е блокирана.
Най-фрапиращият случай обаче е отмяната на 6 конкурса за проучване и добив на нефт и газ в Централна и Северна България, които са спечелени от ирландската компания "Моезия ойл енд газ" ЛДТ. По предложение на тогавашния зам.-министър на икономиката и енергетиката Мая Христова те са отменени. Ирландската компания обаче решава да потърси правата си и завежда жалба във Върховния адмиснитративен съд (ВАС). Така през пролетта на миналата година "Моезия" печели заведеното дело пред тричленен състав на ВАС, след което решението на съда е обжалвано от Министерския съвет пред петчленен състав.
В края на октовмри 2011 г. обаче съдът се произнася отново в полза на компанията, с което МС е задължен да отмени решението си за спиране на конкурсите. От Министерския съвет коментираха за "Капитал Daily", че решението на съда ще бъде изпълнено. За целта министърът на икономиката и енергетиката трябва да инициира започването на процедура за внасянето на предложение за даване на разрешение на "Моезия" за търсене и проучване на нефт и газ в съотвените райони, допълниха оттам. От самото министерство пък коментираха, че ще трябва да направят анализ на решението на съда, след което то ще бъде изпълнено. Оттам обаче не уточниха в какви срокове ще стане това.
| Кой добива в България? На територията на България реално са дадени 15 концесии за добив на нефт и газ. Дванадесет от тях са получени по право на фирмата "Проучване и добив на нефт и газ", която през 2003 г . е приватизирана от "Химимпорт". Сред концесиите, които дружеството притежава, са находище "Маринов геран", община Кнежа, "Дуранкулак" и "Тюленово" край Шабла, "Долни Дъбник", "Староселци", "Горни Дъбник", "Долни Луковит - Запад", "Долни Луковит" край Плевен, "Българево" край Каварна, "Селановци", "Бъдарски геран" и "Бутан – юг" в района на Враца. Останалите три находища са на "Мелроуз рисорсиз", която е значителен играч на пазара на нефт и газ в страната. През 2001 г. компанията подписа концесия за добив на нефт и газ от находище "Галата", чиито залежи бяха изчерпани, а компанията безуспешно се опитва да получи лиценз за превръщането му в газохранилище. През 2010 г. английското дружество получи 10-годишна концесия за добив на природен газ от находище "Каварна". То е разположено в континенталния шелф на Черно море и е с площ 4.36 кв. км. Запасите в него се оценяват на 773 млн. куб.м газ. Малко по-късно същата година "Мелроуз" получава и концесия за газовото находище "Калиакра". |
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/02/01/1757583_bjurokraciia_i_sudebni_iskove_vmesto_tursene_na/
http://svejo.net/1405975-globalization-byurokratsiya-i-sadebni-iskove-vmesto-tarsene-na-priroden-gaz
Търсене
