Потоп от безотговорни Залятото село Бисер показа, че държавата фатално е изпуснала контрола над язовирите

Едно малко харманлийско село - Бисер, беше потопено от съседния му неизвестен до вчера микроязовир "Иваново". Извън локалната човешка трагедия случилото се извади много по-едри проблеми. Първо, че контролът, собствеността и поддръжката на язовирите в България са в тотален хаос. Че държавата няма механизъм за превантивни действия. И съвсем не на последно място - липсва каквато и да било система за предупреждение на гражданите за опасностите. Решения обаче трябва да се намерят бързо, защото след обилните снеговалежи преливането на язовири и реки ще е масово явление през близките месеци.

Проблем 1: Никой не припозна язовира като свой

Язовирът, който рано сутринта в понеделник заля Бисер, се оказа безстопанствен (виж цитатите). Общината, министерствата на земеделието, на отбраната, на регионалното развитие и на околната среда си прехвърляха топката за това кой носи отговорност за състоянието на яз. "Иваново", чиито води причиниха смъртта на осем души.

Сутринта от земеделското министерство обясниха, че водоемът е на общината, но в същото време се намира на военен полигон и "в последните 10 години поддръжката му е занемарена". Язовирът граничи с полигон, но стопанисването му изцяло е отговорност на местните власти, оправда се по-късно пред "Дарик" военният министър Аню Ангелов. Впоследствие и регионалното, и екоминистерството също обявиха, че собственик на авариралия язовир е харманлийската община.

Пред "Дневник" кметът на Харманли Михаил Лисков разказа точно обратното. Според него водоемът е държавна собственост, а общината от години е информирала за проблемите. На въпрос кой все пак стопанисва язовира той е казал, че не е общината, и прехвърли топката към министерството на Аню Ангелов. По информация на БНР за пропукването на стената на "Иваново" се знае още от 2006 г., но заради тромава комуникация между общината, военното министерство и областния управител на Хасково не се е стигнало до решение за укрепване на съоръжението.

Миналият март междуведомствена проверка е открила, че стената на "Иваново" сълзи, казва пред "Капитал Daily" Ирена Узунова, която сега е областен управител на Хасково, но по време на инспекцията не е била. Предшественикът й е изпратил писма на кмета на Харманли и на военния министър да вземат мерки. Узунова няма информация за предприети действия. Миналата седмица в областната администрация се получава писмо от общинските власти, че язовирът представлява потенциална опасност. Живко Касабов, експерт по управлението на кризи в община Харманли, отива до язовира и докладва на областната управа, че не е установил проблем, допълни Узунова.

Няма значение чий е бил язовир "Иваново" и кой го стопанисва – дали община, дали военни, отсече премиерът Бойко Борисов, цитиран от БНТ. Собствеността му се е прехвърляла, но с това ще се занимае прокуратурата, допълни той.

За спешното спасяване на пострадалите наистина въпросът със собствеността е периферен. Но е ключов за носенето на отговорност кой не е поддържал обекта в добро състояние. Защото в тази ситуация вероятно са хилядите малки язовира.

Проблем 2: Разпилян контрол върху водоемите

Умножете бедствието в Бисер по 2700 и ще добиете представа за цялостната картина с проблемни язовири в страната. Толкова е броят на микроязовирите, за чието състояние и собственост (ако изхождаме от примера с "Иваново") се знае притеснително малко. За тях отговарят основно общините, които на свой ред могат да ги отдават под наем или на концесия на други лица. Освен малките 2700 обекта в страната има още 52 комплексни значими язовира, които се стопанисват или от ВиК операторите в дадено населено място, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от "Язовири и каскади" към НЕК (т.е. Министерството на икономиката енергетиката и туризма) или от "Напоителни системи" към Министерството на земеделието. Те отговарят за поддържането на самото съоръжение. Четвърто министерство - това на екологията, отговаря за качеството и количеството на водния ресурс.

На извънредна пресконференция в Министерството на околната среда и водите министър Нона Караджова увери, че няма опасност от преливане на големите значими язовири. "Състоянието на малките не е под наш контрол", обаче заяви тя. По нейните думи с 15 инспектори в Басейнова дирекция (четирите звена, които отговарят за водите по региони към МОСВ) не е възможно да следи всичко. "Басейновите ни дирекции не разполагат с информация с колко се покачва нивото на водата в даден малък язовир, освен ако общината не даде такава", заяви още Караджова.

Басейновите дирекции само един път в годината участват в проверки заедно с областния управител и дават препоръки, ако има проблеми. За две години, откакто екоминистърът е издал заповед на общините да следят за състоянието на стопанисваните от тях язовири и да докладват за необичайни явления и препълване на водоемите, само четири общини са подавали такава информация в басейновите дирекции, каза Караджова. Министерството съобщи че три пъти от края на януари досега е отправяло предупреждение към общините да внимават с нивото в язовирите, тъй като водните запаси през тази година са 11 пъти по-големи от миналогодишните. По думите на Караджова контролът върху малките язовири трябвало да идва от гражданите, които избират кметовете и общинските съветници.

Нито една община не е сигнализирала, че не може да се справя с хидросъоръжението си. "От гледна точка на децентрализация не е грешка, че тези съоръжения са общинска собственост, но местните власти трябва да имат специалисти, които да отговарят за стопанисването им, заяви още тя. "В някои общини няма специалисти по градоустройство, камо ли по хидросъоръжения", заяви инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи".

В страната все още няма и общ регистър на водните съоръжения, които да показват тяхното състояние и кой е техния собственик. Информацията е разпиляна между четирите министерства, техни подструктури и общини. Eкоминистерството отдавна трябваше да е излязло с готова стратегия за управлението на водите в страната, която да даде внесе ред в четирите основни водни отрасла – ВиК, напояване, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите, или, иначе казано - справяне с наводненията. То започна работата си по мащабния проект още през лятото на 2009 г. Екоминистерството плати 800 хил. лв. на частна компания, която да направи анализ на водния сектор и да предложи алтернативи за управлението му. Конкурсът беше спечелен от обединение от фирми, като в една от тях е работила Нона Караджова, преди да стане министър. През пролетта на 2011 г. консултантът предложи вариант на стратегия, която така и не беше оповестена публично. Наложило се е документът да бъде преработен и допълнен, разказват източници от сектора. Основните нови идеи са оповестени само по отношение на ВиК, което минава изцяло към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Решенията за останалите сектори, включително и за наводненията, се бавят. Така излиза, че още няма ясна идея как да се концентрира контролът и управлението. А като се реши, изработването и приемането на конкретни законови промени може да отнеме и години.

Проблем 3: Няма информация за идващото бедствие

Докато институциите се чудеха как да си прехвърлят отговорността, жители на Бисер се оплакваха пред медиите, че не са били предупредени за задаващото се бедствие. "Сутринта всички бяхме на крак и чакахме информация. А тя 80% беше невярна или бяха само слухове", разказа пред "Дневник" жител на селото. "И когато трябваше да ни подадат някакви данни, да ни предупредят, това не се случи. Водата дойде изведнъж и рязко се покачи, не може това да е просто от реката, язовирът е прелял. Но никой не ни го съобщи."

Жител на Бисер допълва, че кметицата на селото Златка Вълкова се опитвала да получи информация от Гражданска защита. В 7.30 ч. оттам само й отговорили, че жителите на селото трябва да следят реката. "И по-малко от час по-късно дойде водата, започнахме да се давим, без да сме подготвени."
Други хора от Бисер казаха пред bTV, че много от къщите са кирпичени и се надяват да издържат на водата възможно най-дълго. Така не е била разяснена и опасността за хората и от срутване на къщи.

Явно в информирането има общ проблем (виж карето "Защо няма система за алармиране"). И в снежните блокади, и при сегашните наводнявания нямаше отговорна институция, която да информира превантивно гражданите за ситуацията. Едва постфактум се създаваше кризисен щаб.

Защо няма система за алармиране През юли 2006 г. министерството за държавната политика при бедствия и аварии на кабинета "Станишев" съобщава, че до края на годината ще започне три големи проекта за модернизация - за изграждането на система за управление при извънредни ситуации, за ранно предупреждение и за космически мониторинг. Интегрираната система за управление при извънредни ситуации предвижда въвеждането на единния номер 112. Вторият по големина проект е изграждане на система за ранно предупреждение срещу наводнения. Тя трябва да представлява система от датчици, които да дават информация в реално време за състоянието на реките и водните басейни. Като част от нея се предвижда да бъде създадена компютърна система за близо 4 млн. лв., която да прогнозира евентуални наводнения. Тя трябва да служи за определяне на заливните зони на басейните и представлява триизмерен модел на наличните в страната водни повърхности. В министерството дори се хвалят, че вече разполагат с две оферти - френска и финландска, за доставка и изграждане на системата. Последният проект е за изграждане на център за космически мониторинг, който ще интегрира и системата за наводненията. През октомври 2011 г. правителството на ГЕРБ одобри план за изпълнение на националната програма за защита при природни катаклизми за 2012 г. Според него МВР ще задели над 8 млн. лв. за предотвратяване на бедствия, като 5 млн. лв. ще струва доизграждането на системата за ранно предупреждение при бедствия, чието монтиране е трябвало да завърши преди две години. Вчера нито от МВР, нито от Гражданска защита успяха да кажат на какъв етап е системата за ранно предупреждение. Единственият реален резултат от нея е, че в 10 града са монтирани алармени системи.

 

Идентичният случай с Цар Калоян На 6 август 2007 г. по идентичен начин беше потопено русенското градче Цар Калоян. Тогава загинаха осем души, след като се скъса стената на микроязовир, а двуметрова вълна помете и два рибарника, разположени в преливници, които би трябвало да са празни. Заключението на експертите от Басейнова дирекция - Плевен, беше, че причината са изключително обилните "мусонни" дъждове, паднали за много кратко време и довели до рязко повишение на нивото на р. Хлебаровска, както и големият водосбор в района. Проверка на експерти от Българската асоциация по мелиорации обаче установи, че трагедията е предизвикана от лошо поддържани язовири и диги, както и използване на преливниците не по предназначение. Прокуратурата образува девет разследвания срещу неизвестен извършител, но никой не беше обвинен.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/06/1760720_potop_ot_bezotgovorni/


http://svejo.net/1411579-globalization-potop-ot-bezotgovorni

Областния управител на областа към което е село Бисер трябва да бъде уволнен, а впоследствие да му се търси наказателна отговорност за неипълнение на задълженията му.Поне и един министър трябва да си отиде, за да повярват хората, че има някаква власт. Това е извода ми от новините и коментариите по ТV. и радиа за последните събития.

почнаха да наказват този който ги финансираше...
За тези жерви и отнетия поминък на останалите живи в с.Бисер,
наказанието трябва да е за власимащите от най- високите етажи ,
като започни с някои от предишните и се стигне и до днешните
също с нищо не различаващи се от последните на прехода!