Прочетен: 3099 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2012 23:21
Рик Санторум, американски сенатор от щата Пенсилвания (1995 - 2007) и член на Камарата на представителите на САЩ от 1991 до 1995 г., публикува два пъти месечно колона във "Филаделфия Инкуайърър" и е старши научен сътрудник в Центъра за етика и обществена политика във Вашингтон, ДС. Това е неговият отговор на въпроса на Фондация "Темпелтън" - "Ерозира ли свободният пазар нравствеността?"
Не.
Всъщност, за да са истински свободни, пазарите се нуждаят от нравственост, а истински свободните пазари, на свой ред, насърчават нравствеността. Но свободните пазари не са гарант за нравствеността. Както показва днес културната среда, свободният пазар има склонност към изостряне на определени морални рискове.
Като политик аз може да не изглеждам толкова квалифициран, колкото един икономист, за да отговоря на този въпрос. Но именно като политик съм научил доста през годините, прекарани в дискусии за свободата, морала и икономиката с хиляди американци. Тези събеседвания са ме научили, че най-важната дума в "свободния пазар" е "свободен", че свободният пазар е повече политическа и нравствена реалност, отколкото икономическа.
Свободният пазар разчита на много човешки добродетели и ги възнаграждава. Например, участниците на пазара трябва да развият добродетелта на предпазливостта - съобразителност, предвидливост и добра преценка за най-добрия начин да се прилага общото правило при конкретни обстоятелства. Участниците на пазара трябва да дават и спазват обещания, дори когато поради грешна преценка не е изгодно да се спази конкретно обещание. Тези навици водят до увеличаване на социалния капитал, който е най-добрата смазочна течност за машината на свободния пазар.
Успехът на свободния пазар почива на трудолюбие и старание. Мързеливите и разсеяни участници не изкарват дълго в бизнеса. Освен това прякото участие в една свободна пазарна икономика насърчава самостоятелността и здравословния индивидуализъм. Участниците развиват навика да виждат проблемите като възможности и да ги решават със свои собствени усилия.
Но тук се натъкваме на първото препятствие. Критиците често отправят обвинения, че свободните пазари и мотивът за печалба насърчават нездравословен, себичен индивидуализъм, който издига личния интерес над всичко друго и пренебрегва социалните задължения. Но индивидуализмът е напълно съвместим със социалната солидарност и милосърдието към другите. Всъщност, здравословният индивидуализъм - вярата на индивида в собствените си сили, за да обезпечи себе си и семейството си и да допринесе за необходимата социална промяна, е необходима предпоставка за солидарност със себеподобните си и милосърдие към нуждаещите си. Всъщност, както Джордж Гилдър красноречиво твърди, участниците в пазарната икономика по своята същност са поставени в услуга на другите: те откриват разумните нужди на другите и ги задоволяват с полезни стоки и услуги.
Въпреки че пазарните икономики са склонни да насърчават и възнаграждават много добродетели, ние не трябва да отъждествяваме икономиката на свободния пазар с добродетел и морал. Първо, пазарите не може да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и мирната размяна. Много икономисти обясняват основните морални въпроси като собствеността, неправомерността на кражбата, а дори и неправомерността на робството в светлината на предполагаемата "ефективност" на тези норми. Защо пък не. Но е невъзможно от самите принципи на свободния пазар да се изведат основните норми, които правят свободните пазари възможни,. Причината: анализът "ефективност" зависи от доброволната и мирна размяна, която зависи от социалното или юридическо прилагане на априорно съществуващ морален ред.
Второ, докато свободните пазари може да допринасят за добродетелта и морала, те по никакъв начин не са гарант за тях. Пазарните фактори, като мотивът за печалба, може да станат небалансирани и свръхприоритетни, което води до алчност и егоизъм. Решението не е да се осъжда пазарната икономика, а по-скоро да се научат участниците в нея да се поставят в услуга на другите, както в границите на икономическата размяна, така и извън нея, да се поддържа баланса между печалбата и личния интерес и потребностите на семейството и общността, както и да се насърчават доверието и други социални добродетели. Освен това, основният пазарен принцип на извличане на печалба от обслужването на чужди нужди може да доведе до проблеми, ако тези "нужди" са порок. Макар че участниците на пазара трябва да внимават да не налагат тесногръдо пуританство на своите клиенти, има области, където преследването на печалба може да премине ясните морални граници
Това напрежение пренася въпроса извън пределите на свободните пазари: самата свобода корозира ли нравствеността? Като гледа окаяното състояние на съвременната американска култура, човек може да се изкуши да отговори "да." Ние сме постоянно бомбардирани с нерадостна статистика за състоянието на моралния упадък - от порнографията и брачната изневяра до употребата на наркотици и престъпността. Този упадък е резултат от израждането на свободата от свобода с отговорност в слободия - свободата да правиш каквото си поискаш, независимо как ще се отрази то върху другите.
Концепцията на американските отци-основатели за свободата като целенасочена свобода, ориентирана към нещо по-важно от собствената ни личност, рязко се различава от гледната точка на днешната поп-култура за свободата като свобода от всякакво ограничение върху непосредствените пориви и страсти. Папа Йоан Павел II правилно е правил разлика между истинската свобода да правиш това, което би трябвало да правиш така, че да използваш уникалната си ситуация и таланти - свободата на средствата - и фалшивата свобода да правиш каквото си поискаш, колкото и да са низки целите или желанията - свободата на целите. Човешките цели и добродетели, дадени ни от природата ни, не са неща, които можем свободно да определяме и преосмисляме. Ние израстваме не когато правим каквото си искаме в момента, а когато избираме по-високи добродетели и по-дългосрочни цели. Този вид на човешкото израстване изисква самодисциплина и творчество.
В крайна сметка, както разбираме твърде често днес в Съединените щати, разкрепостеното виждане за свободата води до незачитане на моралното и позволеното. Тази тенденция всъщност води до по-малко свобода, защото хората стават роби на собствените си страсти и в крайна сметка престават да зачитат правата и започват да накърняват свободата на другите. Това разкрепостено разбиране за свободата подкопава правилното функциониране на свободните пазари, които зависят от честност, доверие, отговорност, самостоятелност, както и от поставянето на дългосрочните цели и придържането към тях.
Свободните пазари не корозират нравствеността, въпреки че могат да увеличат риска от някои видове морални проблеми. И докато свободните пазари несъмнено играят важна роля в насърчаването на добродетелта, силните семейства и общности са длъжни да помагат за насърчаване на индивидуалната добродетел и позволената от тази добродетел свобода. Подобно на други аспекти на едно свободно и справедливо общество, свободните пазари зависят от индивидуалния морал – от обуздаване на нашите егоистични страсти и импулси и избора на целите, дадени ни от природата и Бога на природата.
Превод: Катя Манчева
http://atlas-bg.eu/erozira-li-svobodniyat-pazar-nravstvenostta-ne.html-0
http://www.templeton.org/market/PDF/Santorum.pdf
12.04.2012 23:37
САЩ са държава типичен пример за свободен пазар. Няма нито един сектор в САЩ, в който една компания да държи монопол (едно изкл.Майкрософт, но тя държи световен монопол в операционните системи). За нас може би най-важния пример е газовия сектор.Те нямат една монополна компания като Газпром в Русия, Булгаргаз в България. Свободен пазар,хиляди компании,конкуренция и ниски цени на енергоресурсите.
13.04.2012 01:06
13.04.2012 21:00
„Независимая газета”: Природният газ в САЩ е пет пъти по-евтин от руския
13 април 2012 | 02:54 | Агенция "Фокус"
Начало / Русия
Москва. Цените на природния газ в САЩ достигнаха нов рекорд – синьото гориво там струва около 77 долара за хиляда кубически метра. Това е около пет пъти по-малко от изнасяния за Европа руски газ и четири пъти по-малко от цените на руския вътрешен пазар, пише „Независимая газета”.
В същото време американските газови компании, за разлика от „Газпром”, са готови да увеличават добива, който през 2011 г. се покачи със 7,9%, а през тази година се очаква ръст с още 4,5%. За руския газов монополист, който продължава да продава газ в Европа на цени от 300-350 долара за хиляда кубически метра, ситуацията става тревожна. Във всеки момент могат да се очакват нови претенции от европейските партньори, коментира изданието.
18.04.2012 05:28