 |
Историята на американската революция на шистовия газ предлага надежда в трудни времена. Основите бяха положени в края на 90-те години на 20 век, когато прочутият сега тексаски петролен магнат Джордж Мичъл разработи достъпен начин за извличане на природен газ, затворен в шистови скали и други геоложки образувания. Този начин включва взривяването им с вода, пясък и химикали - метод, известен като хидравлично натрошаване или "фракинг".
Оттогава американската промишленост на шистовия газ е прокопала 20 000 кладенеца, пряко или непряко е създала стотици хиляди работни места и е осигурила голямо количество евтин газ. Това е огромно предимство за американската промишленост и облекчение за тези, които се страхуват за американската енергийна сигурност.
Според публикуван тази седмица доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) революцията би трябвало да продължи. При сегашното ниво на добив Америка има запаси от газ за повече от век, като половината от тях са в шистови и други "неконвенционални" образувания. Тя също така би трябвало да се разпространи в Китай, Австралия, Аржентина и Европа. Световният добив на газ може да се увеличи с 50 процента между 2010 и 2035 г., като две трети от растежа трябва да дойдат от неконвенционални източници.
Редица обстоятелства обаче може да попречат на това. Много от факторите зад газовия разцвет на Америка, включително либералното регулиране на тръбопроводите (което насърчава дребни производители да правят пробни сондажи), добре насоченото субсидиране и множеството добивни платформи не са налице на други места. Затова едва ли процесът ще се развие със същата бързина.
По-голяма заплаха представляват протестите на природозащитници, особено в някои европейски страни, което може да убие в зародиш промишлеността на шистовия газ. Франция и България забраниха фракинга. Зелените в Америка и Австралия също протестират срещу отрасъла.
Противниците на фракинга имат основателни причини за безпокойство. Добивът на шистов газ използва много енергия и вода и може да предизвика замърсяване по няколко начина. Една от тревогите е възможно заразяване на водоносните хоризонти с метан, течности, използвани при фракинга, или радиоактивни отпадъци, откъртвани от тях. Не е известно да е ставало подобно нещо, но вероятно се е случвало, където шахтите на кладенците, минаващи през водоносни хоризонти, не са били добре изолирани.
Друга тревога е, че връщайки се нагоре по шахтите на кладенците, използваните при фракинга течности може да проникнат в подпочвената вода. По-голям страх предизвиква това, че големи количества от силния парников газ метан може да се отделят по време на целия процес на проучване и добив. Някои също така се опасяват, че фракингът може да предизвика земетресения, особено след като беше свързан с 50 слаби труса в Северна Англия миналата година.
Но рисковете от шистовия газ могат да бъдат управлявани. Добре бетонираните шахти на кладенците не протичат; използваните течности могат да бъдат събирани и направени безопасни; ако се предотврати изтичането и възпламеняването на газ, може да се ограничат емисиите на метан до приемливи равнища; а рисковете от трусове, които обичайно настъпват в резултат на конвенционални дейности за добив на нефт и газ, могат да бъдат ограничени чрез внимателно наблюдение.
По преценка на МАЕ подобни мерки биха увеличили със 7 процента разходите за среден кладенец за шистов газ. Това е ниска цена, която да бъде платена за защита на околната среда и за здравето на един обещаващ отрасъл.
Защото освен рискове за околната среда евентуално процъфтяване на газовия добив би донесло важна полза за околната среда. При изгарянето на газ се отделя наполовина по-малко въглероден диоксид, отколкото при изгарянето на въглища; така че там, където газът замени въглищата, емисиите на вредни газове ще намалеят. Емисиите в Америка намаляха с 450 милиона тона през последните пет години - повече, отколкото в която и да е друга страна.
Ирония е, че Европейският съюз полага много по-големи усилия, за да се справи с промените в климата, а вредните му емисии се увеличават - отчасти заради нарастването на производството на електроенергия от въглища в отговор на високата цена на газа в Европа.
По-чисто, но не достатъчно чисто
Преориентирането към газ само по себе си няма да намали вредните емисии до нивата, нужни, за да се избегне висок риск от сериозни промени в климата. За това ще са необходими много по-радикални политики за насърчаване на източниците на възобновяема енергия и други чисти технологии, като се започне от висока цена за въглеродните емисии чрез основан на пазарен принцип механизъм или за предпочитане въглероден данък.
Разбираемо е, че правителствата не проявяват желание да предприемат тези стъпки в трудни времена. Все пак те би трябвало да планират подобни действия; а в идните години евтиният газ може да помогне да се отделят пари за повече инвестиции в нисковъглеродни технологии. В противен случай златната възможност може да бъде пропиляна.
По БТА
http://www.mediapool.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-news193576.html
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
