Триумфалното американско турне на президента г-н Плевнелиев донесе похвала от Барак Обама. Истинската новина обаче дойде покрай официалното анонсиране на проекта за Софийския технологичен парк. Освен че ще се състои от три сгради и ще има музей на името на Джон Атанасов, "София Тек“ ще бъде и моторът на бъдещия прогрес на родната икономика. Разбираме също, че проектът ще бъде развит по модела на прочутата Силициева долина в Калифорния.

Всичко това звучи гордо и патриотично: България като център на ИТ индустрията на Балканите и Европа. България ще има исторически шанс да даде началото на следващите Apple, Google и Facebook...

Преди да се отдадем на мечти, нека се опитаме да разберем защо Силициевата долина превръща иновативни технологии в успешни бизнес модели. Каква е магията, и достатъчно ли е да си я пожелаем, за да я имаме и ние?

Силициевата долина обединява ИТ специалисти, инженери, предприемачи и инвеститори. В относително малко географско пространство са събрани необходимите умения и познания, които да превърнат една добра и иновативна идея в успешен глобален бизнес. Натрупаната с години критична маса продължава да привлича като магнит амбициозни предприемачи от цял свят. Но докато вестниците са пълни с истории за креативни гении и серийни предприемачи, под повърхността остава сериозният институционален капацитет, без който Силициевата долина не би могла да функционира. Въпреки че този елемент е по-скучен и неподходящ за медийни изяви, г-н Плевнелиев би трябвало да го има предвид, докато "моделира“ "София Тек".

На първо място Силициевата долина разчита на университети, които са калибрирани към нуждите на бизнеса. Безусловната защита на интелектуалната собственост пък е неизбежен компонент за всяка държава, която желае иновации. Ключов елемент за средата е и наличният капитал: финансирането идва заедно с огромната полза от партнирането с опитни инвеститори. Един предприемач – независимо колко е гениален – няма как да изгради голям бизнес без подходящите партньори. За да проработи тази схема, обаче, е необходимо миноритарните акционери да са защитени, а стандартите на корпоративно управление да предпазват инвеститорите от евентуални злодеяния на партньора.

От огромно значение е и наличието на ефективна, ликвидна и неманипулируема фондова борса; тя дава шанс предприемачът и инвеститорите да осребрят усилията си през годините. Накрая, безпристрастният съд гарантира, че правилата ще са едни и същи за всички, ако всичко останало се продъни.

В Америка г-н Плевнелиев вероятно е бил посъветван, че успехът на "София Тек" минава през качеството на основните институции. Вероятно строителството им ще започне след като офис площите и музея са готови.

След вълненията покрай "София Тек" остава известно чувство, че част от управленските приоритети в нашата държава са сбъркани. Може ли президентът да промени това? В крайна сметка, държавният глава е огледален образ на обществото, а българското все още се колебае между две крайности, що се касае до оптималното му функциониране. От една страна е средновековното стопанско устройство – рентиерски капитализъм, поддържан от автократичен елит и упоени маси. От другата страна е модерността – напредък чрез знание, с основна роля на пазарните механизми, солидната демокрация и законността.

След толкова усилия и в двете посоки, България все още не може да намери себе си. Настъпването на ново Средновековие е невъзможно, докато имаме наченки на общество; а модерността е далечна цел, докато не изградим нужната институционална инфраструктура. Докато чакаме отговора, държавата ни ще продължи да стагнира, а родната Силициева долина ще остане три блока и един музей.


http://www.mediapool.bg/%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-news193516.html


http://svejo.net/1537515-globalization-tazi-godina-poluprovodnitsi