Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2012 20:34 - Мохамед Халаф: В Ирак жените ходеха с къси поли, сега са покрити в черно
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2933 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мохамед Халаф: В Ирак жените ходеха с къси поли, сега са покрити в черно  

25 Юни 2012

Невена Борисова  

image Мохамед Халаф. Снимка: личен архив

Ислямистите в момента връщат назад арабския свят, отнемат права, казва иракският журналист

22 години минаха от свалянето на комунизма в България и още не може да се каже, че страната диша напълно демократичен въздух. Какво остава за арабските страни, където някои хора не знаят какво е демокрация? Така накратко журналистът Мохамед Халаф обобщава това, което се случва в арабските страни.

Мохамед Халаф е роден в Ирак. Завършва бакалавърска степен в Багдадския университет, факултета по „Литературознание”.
В Ирак работи като журналист в централни вестници.
След идването си в България защитава докторат в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. От 1981 г. насам е кореспондент за Балканите за престижния кувейтски вестник „Ал Уатан” (Al Watan). Отразявал е различни военни конфликти в Близкия Изток и на Балканите. Сътрудничил е на много български печатни и електронни медии. Чете лекции по Международни отношения и Близък Изток във Философския факултет на Софийския университет, специалност „Политология”. Лектор е и в Дипломатическия институт към българското Външно министерство.

***

- Какво се случва в арабските страни година след Арабската пролет?

- Младите хора, извършили революциите, не са организирани. „Мюсюлмански братя” яхнаха тази вълна. В началото те даже не искаха да участват, но видяха, че нещата отиват към сваляне на режимите и се включиха.
В резултат на революцията на власт в някои страни дойдоха ислямистите. В Тунис спечелиха около 38 % гласове, което не им осигури мнозинство в парламента и те се коалираха с други партии. В Либия започват проблеми между племената.

- Изцяло идеалистичен порив ли са промените в арабските страни?

- В Тунис, където Арабската пролет започна, революцията дойде не от ислямистите, а от младото аполитично население. Тези младежи имат голям достъп до западната култура, до инструменти на глобализацията.
Проблемите в арабския свят поначало се задълбочаваха всеки ден с увеличаване на глобализацията. Арабите се чувстваха уязвени от постиженията, чудесата на другите. Тези, които бяха едно време господари на света, когато Европа е била в упадък, а Арабския свят във възраждане. Сега е обратното. Това създава чувства за омраза и те потърсиха причини, обяснения за това не в себе си, а в другите. Това доведе до поява на „Ал Кайда” и ислямския фундаментализъм.

- А младите хора могат ли да променят нещо?

- Много трудно ще се промени Арабския свят… Но глобализираната младеж успя да свали най-силните диктаторски режими като тези в Тунис, Египет и в Либия, въпреки че Кадафи трудно можеше да бъде свален без намесата на НАТО.
Ако тази младеж види, че нещата в тези страни пак отиват в друга посока, тя пак ще излезе на улиците. Тя няма да позволи на други сили и групи да окупират или унищожават живота им. Аз съм оптимист, че тази младеж няма да позволи революцията да бъде открадната. Дори и в момента това да е така, няма да е за дълго.
Арабската революция е резултат от глобализацията и продуктите й YouTube, Facebook, Tweeter. Те оказаха голямо влияние върху младите, които обаче не са решаващ фактор. Трябва да мине много време, за да имат те определяща роля. Не очаквам до 20-30 години да видим стабилни арабски държави.

- Ще има ли нови революции в Арабския свят?

- Абсолютно. Новото поколение иска промяна. И затова властите започнаха да изпреварват събитията чрез драстични реформи. Раздават големи пари. Преди година емирът на Кувейт раздаде 3500 долара като подарък на всеки гражданин. Това прави 7 млрд. долара. Кралят на Саудитска Арабия увеличи на 100 % заплатите на ангажираните в държавния сектор, създаде хиляди нови работни места, направи много, за да може да задоволи младото население и те да не излизат на улицата, но това са временни решения. Въпросът е не само да напълниш стомасите, но и да дадеш нещо духовно на тези хора, които виждат чрез средствата за масови комуникации как живеят другите на Запад. Козметичните реформи обаче не са това, което очакват младите.

- Какво искат младите хора?

- В Саудитска Арабия не може момиче и момче да седнат в кафене. Нея ще я арестуват, тя може да прекара пет години в затвора, понеже е седнала да пие чай. В Саудитска Арабия жените не може да карат кола. Вие знаете ли какво е положението там? Младите нямат дискотека, нямат кино. Затова всеки ден стотици хора се качват на колите, взимат момичетата и отиват в Сахара, където се целуват, бягат от контрола. В Саудитска Арабия има институция за защита на морала и религията. Например сервитьорите са задължени да докладват. Ако за нещо се усъмнят в мен, да кажем, могат да се обадят и да бъдат извършени арести. Това го има в Саудитска Арабия, няма го в Кувейт. Самото общество в тези държави и в други потиска повече жените. И за съжаление това го има в развитите държави.
Жените в Тунис се радваха десетилетия наред на всички права, но ислямистите в момента ги връщат назад. Така стана и в Ирак, жените вече започнаха да губят правата и свободата си.

image Мохамед Халаф. Снимка: личен архив

- Вярно ли е, че в Ирак е имало натиск да се забрани многоженството?

- Там никога не е било забранено, но в големите градове не са го приемали. С развитието на културата на хората.. Сега има нови форми на сексуално общуване. Например според шиизма един мъж може да хареса една жена, да се оженят за един час, за един ден. Аз съм чел дисертация на една иранка, чийто дядо е аятолах. Тя се върна в Иран 1985 г. В шиитската доктрина това е брак за удоволствие. Той може да продължи една година, а ако има дете, то трябва да бъде прието. В шиизма правят това, за да преодолеят привличанията. При сунитите имат т.нар. „месиар”, което значи „на гости”. Харесваш една жена, тя те харесва и се уговарят тайно да избягат от закона на обществото. Взимаш къща, апартамент, където тя те чака.
Скоро гледах филм за Дубай. За момичета, които са в черно, а отдолу всичко е „Версаче”. И те разказват как всеки ден разглеждат какви модели има в магазина. Виждате как те пренасят в диаспорите в чужбина това носене в черно. Знаете ли това явление защо е? Защо тези момичета във Франция слагат бурка? Това е проява на демонстрация на тяхната идентичност. Тя си казва: „Защо трябва да се срамувам, че съм арабка и мюсюлманка”. Тя го прави напук.
Аз идвам от такова общество. Преди, когато напуснах Ирак, в моя випуск и в целия университет по изкуства, в който бях, нямаше едно момиче, което е със забрадка. Те бяха с къси поли, ходихме заедно на кафета, на ресторанти, кино. Семействата ни никога не са ни ограничавали. В моя дом сестрите ми бяха с къси поли. Аз като се върнах преди девет години всички бяха в черно, бяха забулени. Единствено майка ми не беше забулена тогава. Говорих с близки, питах ги не ги ли е срам и те ми казват: „И ти ли като Саддам искаш да ни налагаш неща?”. С вкарване на религиозната догма в обществото хората считат, че решението на социалните им проблеми е прилагане на шериатския закон. Никой не взима поука от миналото.
За да се стигне до уреждане на всички тези проблеми ще има войни и те ще продължават, докогато съумеем да разделим религията от държавата, по подобие на това, което християнството претърпя.

- Има ли арабска страна, където има висок стандарт за средния гражданин?

- Всички граждани нямат проблем и дори страдат от пренасищане в страните от Съвета за сътрудничество на Персийския залив – това са Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия. Единственият район, който се разви добре в последните 50 години, са тези страни. Наистина там нямаше свободи, нямаше ги принципите на демокрацията. Но така или иначе управляващите династии използваха парите, идващи от продажбата на петрол, за подобряване на живота на хората. И там имаше корупция, злоупотреби, но по-голямо внимание имаше към създаване на инфраструктура, подобряване на образованието, икономическия живот, заетост и т.н. Увеличаването на петролните цени, което продължава от 25 години насам, доведе до много по-голямо развитие на държавите.

- Обаче свободите там остават потиснати?

- Проблемът в тези държави е в липса на партиен живот. Но нека кажем едно нещо. В тези държави, колкото и икономически привилегии да имат хората, развитие по отношение на образование, те няма да бъдат спасени от революциите.

- Какви са перспективите като цяло пред Арабския свят?

- Фактът, че в някои страни след Арабската пролет дойдоха ислямисти на власт, не е проблем. Проблем ще е има, ако след четири години откажат да дадат властта по мирен път. А иначе мислите ли, че могат да решат проблемите на народа? С реториката на исляма хлябът няма да стане по-евтин, няма да има повече работа, икономически изгоди. Сега има стачки във всички отрасли. Мога да ви уверя, че хората не са доволни.
Когато започнаха промените държавният резерв на Египет беше 39 милиарда, а година след събитията той е може би 15 милиарда… Има информация, че военният съвет на страната ще се обърне към египетската диаспора за помощ за бюджета. До такава степен икономиката колабира.
Затова се водят преговори с международни кредитори, които пък поставят условия.
Много е трудно в някои арабски страни да се прави демокрация. Затова очаквайте много проблеми. Промяната доведе до избухване на всички натрупани проблеми – икономически, социални религиозни. Това е като отваряне на кутията на Пандора. Помните ли какво беше в България през 90-те години? Какво беше пред българския парламент? Случващото се в арабския свят е както беше в България, когато всеки искаше всичко.

- Демокрацията ли е правилното управление в арабските страни?

- Предимството на демократичните режими е, че сами реформират себе си. Но демокрацията винаги може да бъде изкривена. Ако липсва гражданско общество в една страна, това е проблем на обществото, не на самата демокрация.
Според мен демокрацията е валидна за всички общества и страни, независимо от религиозната и етническа принадлежност. Когато говорим за демокрация, тя е валидна не само за нас, за либералите, а за всички. Щом ислямистите влизат в демократичен процес и хората ги избират, трябва да се уважи избора им. Но остава отворен въпросът - дали тези организации ще се придържат към конституцията, демократичните норми. Те искат да ползват инструментите на демокрацията, за да завземат властта, а не да упражнят демократично управление.
Демокрацията в Арабския свят няма да бъде установена без това, което се случи в Европа през XVI в., когато имаше много конфликти, за да се отдели държавата от църквата. За да стигне Европа до сегашните си ценности, е имало много кръв. Християнството премина през различни етапи на реформация, за да стигне до Ренесанса. Ислямската религия обаче все още не е реформирана. Арабският свят не може да преодолее етническите, религиозните си разногласия без да има граждански войни поотделно във всяка арабска страна.

image Мохамед Халаф. Снимка: личен архив

И по-рано съм казвал, че да бъдем демократични държави, трябва да изминем пътя на Европа. Лошото е, че никой не си взема поука. Пред арабите има голяма възможност да проучат историята. Но случилото се в Европа ще се повтори за съжаление.

- А кога ще отмине този труден период?

- Не мога да определя. Но ако анализираме колко време има проблеми след американската инвазия в Ирак и как там успехът е много минимален… Но трябва да призная, че проблемът при тези държави не е само вътрешен и не е само, че народът е много изостанал, има външни причини. Съседни на Афганистан държави например пречат на решение на проблема, защото считат, че превръщането на Афганистан в нормална държава ще навреди на много страни. Русия и Китай осъзнават, че присъствието на американците в региона дестабилизира интересите им.

- Може ли да се сравнява преходът към демокрация в Източна Европа след комунизма с прехода след Арабската пролет?

- Каквото и да говорим за страните в Източна Европа, те са по-развити по отношение на образованието, начина на мислене от някои арабски страни. Нямат предразсъдъците на арабското общество. В Източна Европа религията не е определящ политически фактор. А в арабските общества религията олицетворява държавата. Диктаторските режими в Арабския свят ползваха религията за инструмент за утвърждаването си, чрез тайна сделка с религиозните институти.
90-те години Саддам започна кампания за вкарване на религията в обществото. Когато почнаха действията срещу него, той въведе ислямизацията, направи така, че всичко да е на основа на религията, за да спечели арабските народи за каузата си срещу Запада, за да вярват бедните озверени хора, че решението на ситуацията идва от Аллах.
Диктаторските режими на пръв поглед са светски, но са отказали културната роля на държавата и са я дали на религиозните институции, които оформят мисленето в обществото.

- Каква е ситуацията сега в Ирак след Саддам Хюсеин?

- Аз бях от тези хора, които защитиха военната намеса на САЩ за сваляне на режимите в Арабския свят. Но след всичко, което се случи, вече съм предпазлив. Не само заради това, че американците допуснаха толкова много грешки  в управлението на процесите в Ирак и Афганистан, но и защото тези общества са много трудни за промяна. Арабските и ислямските общества не се състоят само от млади глобализирани младежи. Голяма част са неграмотни хора И те решават накъде отиват нещата, като има избори. Това го видяхме в Тунис, където бяха избрани ислямисти, в Египет. Утре ще е така в Либия и Йемен. И ако утре падне режимът в Сирия, има вероятност ислямисти да дойдат на власт и там.
След идването на американците в Ирак, ислямският шииизъм ръководи страната. За ислямистите по принцип демокрацията е инструмент да стигнат до властта, а не начин на мислене. Те са непредсказуеми.

- Има ли носталгия за Саддам, както у нас за Живков?

- Ако питате за носталгия като към Живков, има подобни настроения, но това може да се види много по-малко, отколкото в България. Живков не е „кървав” човек и макар че имаше издевателства, нямаше толкова убити хора, Саддам  използваше химическо оръжие срещу кюрдите, деца, жени, мъже бяха заравяни в земята, стотици хиляди бяха убити.
Комунизмът в България нямаше такива жертви. Как в Сирия изчезват хора? В Ирак Саддам хвърляше опозицията в басейни със сярна киселина, заедно със семейството им. Издевателствата бяха много, цял Ирак беше милитаризиран. В Сирия има същите издевателства срещу народа. В Ливан малко ли бяха жестокостите  през гражданската война?
Това са неща, различаващи Ориента от Европа. Там ценностите са съвсем различни. 22 години минаха от свалянето на комунизма в България и още не може да се каже, че страната диша напълно демократичен въздух. Какво остава за арабските страни, където някои хора не знаят какво е демокрация?

- Ще спрат ли сраженията в Сирия, както Асад обеща?

- Въпреки обявения край на сраженията режимът продължава да стреля срещу демонстранти и да бомбардира градове. В Дамаск има наблюдатели, но провалът на плана личи по това, че ръководителят на групата наблюдатели подаде оставка и заяви, че не иска да бъде „лъжесвидетел”.
Според мен Асад много добре знае, че приемането на наблюдатели и пращането им в цялата държава, изтеглянето на танковете и войниците, ще доведе до масово излизане на хората по улиците. А ако има наблюдатели, режимът не може да стреля по тях.
Асад много добре проучва всичко това и никога няма да позволи да бъде застрашен. Той се стреми да спечели време и мисли, че ще наложи контрол над Сирия чрез насилие.
Другото, което е важно, е, че Асад няма да тръгне да преговаря с опозицията. Той ще има избрани опозиционни представители, които ще посочи. И предпочита руснаците да дирижират този процес. В момента има такива опозиционни представители, имащи малки различия с властта.
Асад вече е изолиран от народа си, който не го иска повече след толкова много жертви. Това са около 10 хиляди убити. Има около 100 хиляди хора в неизвестност и още толкова в затворите. Затова според мен агонията ще продължи, а в момента Асад опитва да изнесе проблема навън, да предизвика външна намеса от страна на Турция, да посочи, че има заговор срещу него. Затова той стреляше в гранични райони, понеже иска да провокира Турция към военна намеса. Анкара много добре разбира плана на Асад и не иска да се въвлича, но предупреди, че ако броят на бежанците достигне 50 хиляди, Анкара ще направи защитени зони в Сирия.
Ако Турция бъде нападната от сирийската армия, НАТО ще трябва да се намеси. А НАТО според мен не е в състояние да се намесва, според мен няма ресурси за водене на война. Те нямаше да могат да свалят режима на Кадафи, ако не бяха САЩ. Скоро имаше информация, че НАТО се проваля в различни операции в Афганистан. Алиансът трябва да се занимава със себе си.
Така или иначе нещата отиват към много драматичен развой. Единственото спасение е Асад да се съгласи да си тръгне и да започне преход към демокрация.

(Следва - За заплахата Иран и сблъсъкът със САЩ и Израел)

http://e-vestnik.bg/14960/mohamed-halaf-v-irak-zhenite-hodeha-s-kasi-poli-sega-sa-pokriti-v-cherno/




Гласувай:
7
0



1. meto76 - Египетското президентство отрече ...
25.06.2012 20:45
Египетското президентство отрече Мохамед Мурси да е дал интервю за иранска информационна агенция
25 юни 2012 | 20:18 | Агенция "Фокус"
Начало / Близък Изток
Кайро. Египетското президентство отрече новоизбраният президент Мохамед Мурси да е давал интервю за иранската информационна агенция ФАРС, в която той обещава да укрепи връзките с Ислямската република.
„Г-н Мурси не е давал никакво интервю за ФАРС и всичко публикувано от тази информационна агенция е неоснователно”, каза говорител на египетското президентство пред официалната информационна агенция МЕНА.

http://www.focus-news.net/?id=n1668786
цитирай
2. meto76 - „Гласът на Америка”: Регулаторите ...
25.06.2012 20:48
„Гласът на Америка”: Регулаторите наредиха да бъдат закрити 44 медийни организации в Ирак
25 юни 2012 | 09:05 | Агенция "Фокус"
Начало / Близък Изток
Багдад. Регулаторите наредиха да бъдат закрити 44 медийни организации в Ирак. Сред засегнатите е и радио „Гласът на Америка”. Според Комисията за комуникации и медии става дума за медийни организации, които оперират без лиценз, предаде радио „Гласът на Америка”.
Сред включените в списъка са както иракски, така и международни медии, като Би Би Си и финансираното от САЩ радио „Сауа”.
Решението на регулаторния орган бе подложено на критики от Агенцията за мониторинг на журналистическите права в Багдад. Според агенцията мерките нарушават конституцията на Ирак, която гарантира свободата на пресата.

http://www.focus-news.net/?id=n1668494
цитирай
3. анонимен - Подводни
25.06.2012 21:27
На този в главата му е пълна каша. Уж идва от онзи регион, а се държи и говори като ескимос.
цитирай
4. анонимен - А какво стана с милиардите на Мубарак?
25.06.2012 22:43
Май бяха балон за агитация при размириците на площад Тахрир. Нещо като милионите на Тодор Живков, който умря с кърпени чорапи. Явно това което чуваме не е това което е и това което виждаме не е това което е било.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13382106
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930