Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2012 22:17 - Марек Еделман: Пацифистите са превъзбудени кретени
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2108 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Марек Еделман: Бог спи, не го безпокойте March 15th, 2012    

imageМилен Радев

Личността на Марек Еделман ме интересува и възхищава от много години. За  пръв път превеждах негов текст още за сайта-първопроходец Още Инфо” на Любо Данчев през 2004.

Според някои данни, през 2012 той щеше да навърши 90 години. Това е единият повод да му посветя няколко реда. Другият е, че онзи ден попаднах в една мила и интелигентна, малка полска книжарница в Берлин на нов сборник с интервюта на починалия преди 3 години комендант на еврейската съпротива в Гетото.

Издателите Береш и Бурнетко привеждат в него една среща на Марек Еделман с група ученици от католическото училище “Едита Щайн” в Гливиц.

Децата се втурват в стаята на обвеяния в легенди ветеран, разполагат се по креслата, на леглото, по земята. Едно момче с видимо вълнение бърза да зададе на героя първия въпрос:

- Вярвате ли в Бог?

Марек Еделман го поглежда и без да се замисля отговаря:

- Не го безпокойте. Той спи…

Преди да препечатам тук едно старо, но сега отново актуално интервю на Марек Еделман, си позволявам да ползвам част от кратката биографична справка за него, написана за “Още Инфо” от Борислав Скочев през 2004 г.

…Д-р Марк Еделман е последният жив водач на въстанието във Варшавското гето – едномесечната съпротива срещу хитлеристите на неколкостотин зле въоръжени евреи, първото въстание на цивилно население през тази война, продължило по-дълго от съпротивата на много от армиите на завладените държави. Марек Еделман е заместник на командира Мордехай Анелевич, оцелява при разгрома на въстанието, а през следващия август се сражава във Варшавското въстание.

След войната Еделман остава в Полша. Не обича да отговаря на въпроси за това си решение, но е казвал, че някой е трябвало да остане със загиналите. Живее в Лодз, работи като кардиолог – високо ценен специалист, известен с готовността си да поема риск при спасяването на живот, въвел нов революционен метод в полската сърдечна хирургия. През 1968 жена му и децата му  напускат Полша, притеснени от вълна на антисемитски прояви. (И след 1989 на дома на д-р Еделман бяха изписвани свастики и антисемитски лозунги.)

В средата на 70-те д-р Еделман влиза в демократичната опозиция, подписвайки протеста срещу включването в конституцията на декларация за съюз със СССР и за водещата роля на компартията. Участва в Комитета за защита на работниците (КОР) и в независимия профсъюз Солидарност. В своята болница оказва лекарска помощ на репресирани работници от Радом и на техните семейства, въпреки натиска на Държавна сигурност. Още през 80-те, когато малко се говори за това, той популяризира в Лодз редовните прегледи за рак на гърдата, осигурявайки финансиране от Солидарност. През 1981 при обявяването на военното положение е интерниран, но скоро е освободен със застъпничеството на западни интелектуалци. До 1989 участва в нелегалната Солидарност.

Д-р Еделман реагира на всичко, което е заплаха за свободата и човечността. Многократно е подчертавал, че задължение на всеки човек е да помогне на слабия и застрашения. През 1993 пътува с хуманитарен конвой до Сараево. През април 1999 призова западните лидери да не спират въздушните атаки срещу Милошевич и да изпратят войски в Косово, за да спасят албанците от геноцид. “Знам колко е болезнено за тези, които изпращат своите войници на война, да знаят, че те могат да загинат. Но също така знам, както всички от моето поколение, че свободата има своя цена. Цена, която трябва да сме готови да платим.”

През 1999 Марек Еделман подписа писмото на Полския Хелзинкски комитет до Съвета на Европа, което предупреждаваше, че действията на Русия в Чечения имат белезите на геноцид. През 2001 заедно със 150 европейски интелектуалци той заяви на ръководителите на Г-7, че те или трябва да осъдят публично престъпленията на руската армия в Чечения, или в противен случай всички се превръщат в техни съучастници…

Борислав Скочев

Ще допълня само, че Марек Еделман почина през 2009 г. Той бе изпратен с 21 топовни салюта на Еврейското гробище във Варшава.

През 2003 г. в разгара на войната в Ирак главният редактор на полското списание “Пжекруй” Пьотр Найщуб разговаря с Марек Еделман. Следният протокол, отпечатан тогава в списанието, документира според мен забележителни позиции на един прям, безкомпромисен, не познаващ шаблоните на политическата коректност човек:


Пацифистите са превъзбудени кретени

Не може ли тази война да ни се размине? Толкова е далеко от нас…

- Слънцето е още по-далеко, а пък ни интересува, дали грее или не. Всяка война трябва да ни интересува, защото всяка представлява заплаха.

Добре ли е, че и ние участваме в нея?

- Много е добре. Това е война, която е напълно ясна, в която се знае за какво става дума. Очевидно е, че целта не е някой да се сдобие с поредния нефтен участък.

А Вие сигурен ли сте, че не става дума точно за това?

- Не мога да бъда сигурен в нищо, но според мен е точно така, както казвам. Става дума за първата подобна война, в която армиите не се бият за територии, за нефт, а се бият за човека. Президентът на САЩ Джими Картър въведе понятието права на човека в международната политика, Клинтън го реализира в Югославия, в Източен Тимор, и частично в Руанда. Сега сме свидетели на следващия етап. Щом терорът заплашва целия свят, той трябва да бъде победен в зародиш, там откъдето възниква и трябва да бъдат унищожени тези, които му помагат. В противен случай той ще се разпространи много лесно.

Не следяхте ли с надежда работата на международната комисия, която се опитваше да разоръжи Ирак по мирен начин?

- Вие някога да сте видял някой диктатор да е отстъпил и по мирен начин да е предал властта?! Аз не!

С войната в Ирак се създава нов световен ред, в който решаваща роля има Америка. Това добре ли е?

- Това което казвате е демагогия! И тази демагогия ми е отдавна позната. Това е същата демагогия, която през 1938 г. Чембърлейн и Даладие натрапиха на света като хвалиха Хитлер, казваха, че са осигурили с него мир за следващите 100 годинию След две години Лондон бе бомбардиран, а след година и половина Франция престана да съществува.

Не са ли точно такива сравнения демагогия?

- Разбира се, че не са! Всички диктатори от началото на света имат един и същ характер. За да съществуват, трябва винаги да имат враг, за да се удържат на власт трябва да го унищожат, а при възможност да унищожат и своя народ. За тях човешкия живот няма никаква стойност. Колко хора ще загинат, им е все едно. За да се задържи на власт Сталин изби сто милиона души, Хитлер в Европа – 50 милиона!

Но това се е случило в друго общество. В днешния свят това е по-скоро невъзможно.

- Кървавият диктатор е възможен във всеки свят. Променя се само техниката на избиване! И самият Хитлер също използва различни техники на изтребление: едни в газовите камери, други чрез разстрел а по трети хвърля бомби. На диктаторите винаги трябва да се противопоставя сила. Защо не опитахте да убедите Милошевич, сам да се откаже от властта? Ще Ви замоля да не приказвате такива неща, като че ли сте дете от забавачка!

Исках само да кажа, че…

- A аз пък искам да кажа, че като Вас говорят всички недоразвити хора, които не знаят, какво значи терор, какво значи диктатура, които през живота си нищо не са видели! Искат да им е колкото може по-удобно на тях самите! Казват: “Загрижен съм за живота на хората”. Е да, ама като се сгромолясаха самолетите над Ню Йорк те си седяха на сигурно в къщи.

Доколкото знам, американците не търсят Осама бин Ладен в Ирак…

- Но знаят за негови контакти със Садам и не желаят да чакат докато той продаде или предаде на Ал Кайда химическо или бактериологично оръжие.

Противниците на войната казват също: “Taзи война е опасна, защото се разиграва в много рисков регион и бързо може да се разрасне в многобройни конфликти”. Нима тази заплаха не трябва да ни кара да сме предпазливи?

- Всяка война представлява риск. Но при тази може да стане тъкмо обратното.

Ирак е обкръжен от симпатизиращи му държави. Няма ли тази война да доведе до голям конфликт в региона? Евреите от години не могат да се наложат в своя конфликт с палестинците.

- Не говорете такива неща, евреите не могат да се наложат срещу арабските диктатури, които са около тях. Палестинците са малка група от бедни хора, а войната се поддържа от богатите държави – Ирак, Саудитска Арабия. Никоя война не може да съществува без пари. Тъкмо Садам е този, който плаща на палестинските самоубийци. Обърнете внимание, че от избухването на войната в Израел не е имало голям терористичен акт.

Да но тъкмо преди началото на военните действия Садам Хюсеин бе затворен в Ирак като в капан.

- Че капанът не беше много ефикасен се вижда дори само от това, че хиляди американци издигат лозунги с надпис: “Буш – не убивай!” и демонстрират в полза на този бандит Садам. Вижда се и от това, че стотици хиляди европейци излизат на улицата и крещят, защото било убито едно дете. А къде бяха те когато Садам изтреби с газ пет хиляди кюрди? Седяха си в къщи. Защо го защитават? Наистина – твърде много са хората,които обичат тираните.

Но те не демонстрират в подкрепа на тиранина.

- Не приказвайте такива неща! Който днес излиза на мирна демонстрация, той за Садам ли е или против него? Мирът днес е спасение за диктатора!

А не може ли да са просто против войната, а не за Садам Хюсеин?

- Трябваше да се протестира, когато избиваше своя народ – кюрдите, шиитите.

И тогава протестираха.

- Какво говорите?! Не съм забелязал подобно прокюрдско движение по света. Нека тези, които протестират се приберат в къщи и седнат пред телевизорите. Ще видят как стотици хора в Багдад крещят в хор: “Смърт! Смърт! Ще ви избием!” И получават по пет хиляди долара за убит противник и по седем за пленник! Това е едно оглупяло общество, както само немците бяха оглупяли през Втората световна война.

Moгат ли хората да бъдат променяни на сила?

- Какво означава това? A може ли сам себе си да обричаш на гибел? Защото точно това ни очаква, ако не го измъкнем от леговището му. Той разправя, че ще наложи своите порядки навсякъде. И Хитлер казваше същото и всички му се смееха, а какво се оказа накрая? И само не ми разправяйте, че Садам е друг човек! Става дума за същия манталитет на убиец.

Но общественото мнение далеч не е така решително като Вас. Показването на жертвите на тази война буди протести.

- Само не ми говорете за жертви, тъй като на война без жертви не може.

Отучили сме се от това.

- Аз не съм виждал война без жертви. А Вие война изобщо не сте виждал. Ако Вие си мислите, че войната е като разходка по “Маршалковска” – то няма за какво повече да разговаряме! Така че Ви моля, за жертви повече да не говорим. Разбира се, че ще има жертви, а това че са минимални показва, че тази война ще трае доста дълго. Заемането на толкова обширна територия като Ирак неминуемо води до жертви. А за да падне този режим, трябва да бъде победено и населението, тъй като него го владее страхът от Садам. Същото бе и при немците. Немците изпращаха 14-годишни момчета на фронта – и тези изпращат 10-годишни.

Участието на деца във войната не е аргумент. И във варшавското въстание също са се били деца.

- Но тях никой не ги е принуждавал чрез пропаганда, страх или сила.

Считате ли, че медиите играят отрицателна роля, когато ни показват тези жертви?

- Не, макар че това възбужда онези кретени, които наричат себе си пацифисти. На тях изглежда им се иска да падне още един самолет върху Райхстага, а друг върху резиденцията на президента във Франция. Чак тогава може би ще се помръднат. Имаха късмет, че самолетите се стовариха над Америка.

Има ли според Вас смисъл от пацифизма в съвременния свят?

- Войната не е добро нещо, но когато няма изход, трябва да се биеш, за да бъде спасена хуманността.

Но кога се разбира, че вече няма друг изход?

- Винаги тогава, когато се усилва диктаторската, фашистката, нечовешката мощ. Тя трябва да бъде унищожавана в зародиш. Колкото по-рано, толкова по-добре. “Кога” не съществува! Или да не искате да е тогава, когато той има вече атомна бомба?

Знам, че веднага ще чуя: “Добре, но защо тогава никой не се захване със Северна Корея?” Изглежда ще е най-добре да открием едновременно седем фронта и всичките да ги загубим – тогава вие сигурно ще сте доволни?!

Kого имате предвид като ми казвате «вие ще сте»?

- И Вас лично заедно с другите.

A “другите” кои са?

- Toва са онези, които излизат на улицата. Вие ходите ли във Варшава на тези демонстрации?

Не.

- A ми изглеждате така, като че ли ходите.

По природа не съм демонстрант.

- A, само за това ли… Е да, по-удобно е да си седиш у дома.

С тази война аз се занимавам когато съм на работа. Не ми е необходимо да крещя за своето отношение към нея на улицата. Но какво са длъжни да правят приличните хора по време на такава война?

- Трябва да желаят на Алианса това да завърши колкото може по-скоро, а след това са длъжни да помагат на нещастния иракски народ.

A ако приличният човек срещне на улицата социолог и той го запита за отношението му към войната?

- Отговорът трябва да е: “Против войната съм, но съм за войната в Ирак. противници сме на войните за нефт, за въглища, за пари, но съм за войната, която спасява човешкия живот”.

Има у Вас някакво противоречие: от една страна гледате доста трезво на войната, като казвате например, че не могат да се водят войни без много пари. А от друга страна сте идеалистично настроен, вярвате, че има някакви войни, които не се водят за нефт, не се водят за пари.

- A какъв нефт имаха в Югославия? Какъв нефт намери Америка в Югославия?

Тя спасяваше стабилизацията в Европа.

- Не е вярно, за никаква стабилизация не ставаше дума. Югославия беше затворен анклав. Хората бяха хвърляни в затвора, изтребваха се албанците, хърватите, в Сараево се изтребваха взаимно. Не ми говорете, че войната се проведе за пари!

Сигурен ли сте, че в Ирак нещата не се въртят само около нефта?

- Taзи война струва повече от нефта, който ще завоюват. Точно те умеят да смятат и знаят, че печалба тук няма да има.

A онези, които протестират против войната са глупаци или предатели?

- Има една поговорка: Когато един глупак хвърли камък във водата и десет мъдреци не могат да го измъкнат. A Вие ме питате какви са те?

Не Ви ли безпокои това, чe Германия и Франция са противници на тази война?

- Нe, защото трябва да знаем, кои са нашите съюзници. Нашите «съюзници» – немците, французите и най-близките, руснаците според мен не са ни приятели. Те унищожиха Полша, всички заедно: Даладие, Хитлер, Сталин.

Вие не познавате съмнението. Но когато полското правителство взе решение за нашето участие във войната, мнозинството от поляците, цели 75 процента бяха против това. Нима може да се решават такива въпроси против волята на гражданите?

- Тези социологични анкети показват преди всичко нивото на егоизма на запитаните. Политиците трябва понякога да се противопоставят решително. Ако искат да провеждат добра политика, трябва понякога да се обявят против мнението на гражданите. Това решение бе наложително от гледна точка на полския държавен интерес. Полската история от последните петдесет или сто години доказва, че не можем да разчитаме нито на французи, нито на немци или руснаци. Че тези държави или биха гледали от разстояние усмихвайки се кисело, или биха се нахвърлили върху нас да ни унищожават. Впрочем нека си припомним четирийсетте години на миналия век, тогава съвсем не Франция спаси Европа.

А Вие не се ли боите от Америка, която налага на останалите своята хегемония и може…

- Какво може?! Кажете, какво може?

…да решава всичко.

- Вие смятате, че Америка може да Ви натика в затвора и да не Ви дава да ядете?

Само това ли би било реалистична заплаха?

- Или Вие може би се боите, че ще Ви карат да пеете Буги Вуги вместо “Тръгнала момичка в близката горичка”?

Точно от това не се боя. Но свят в който има само един бегач според мен е сериозна опасност.

- Tакъв бегач не е най-лошото. Впрочем скоро ще има втори бегач. Това ще е Китай заедно с Русия.

A не се ли опасявате, че тази война ще се разпространи из целия регион?

- Не. Ирак е светска държава. Религиозна война в стила на Хомеини там не върви. Когато почнат да имат достатъчно за ядене и имат правителство, което няма да ги потиска, няма да ги избива и хвърля в затвора, то съществува надежда, че в течение на 20 – 30 години там ще се изгради демокрация. А изгради ли се веднъж, демокрацията от Ирак ще въздейства на целия регион. Но това не може да стане за един ден. Вие не вярвате, че в Югославия още утре ще стане по-добре, нали?

C други думи, да живее благословеният pax americana (мир по американски – бел. пр.)?

- Вие едно си знаете! А японската конституция? След войната тя е продиктувана от американския генерал МакАртър и е валидна до ден днешен. A преди това нямаше по-големи националисти и ксенофоби от японците.

Нещастието е в това, че Европа не се присъедини към тази война. Тя не разбра, че за нея заплахата е по-голяма отколкото за Америка, защото Европа е по-слаба.

Нима Ви учудва поведението на френския президент? Той има в страната си няколко милиона мюсюлмани.

- Французите ли? Ще Ви кажа нещо, французите винаги са били националисти и шовинисти.

Toва няма нищо общо с въпроса. Те днес също имат проблеми със своите мюсюлмани.

- Като им дадат равни условия на живот с французите и няма да имат проблеми. Да не ги третират като хора втора категория, да не им викат “Йtrangers!” (чужденци – б.пр.) Вижте само в какви условия живеят алжирците!

Да си призная откровено, идвайки на разговор с лекар, с легендарния предводител на въстанието в Гетото, се надявах, че ще разговарям с пацифист.

- Вие сте наивен, защото не разбирате, какво значи диктатура, какво значи терор. Тъй като не знаете как трябва да се води борбата с тях, предпочитате да си лежите в постелята и да си спите спокойно!

Но мен тогава още не ме имало на света. Този военен кошмар все още жив ли е у Вас или понякога го забравяте?

- Нищо не се забравя. От миналото не можеш да се освободиш.

И Вашите днешни схващания са резултат от тогавашните събития?

- Постъпките на човека зависят от това, което е било. Не е възможно днес да започнеш нов живот, без това, което е било в миналото.

Бихте ли искал понякога да нямахте зад гърба си Гетото?

- За такива неща не мисля.

A помните ли винаги, че сте герой?

- Не съм глупак. Какво е онова, което Вие наричате сега героизъм? Просто човек се намира в определени обстоятелства, смята, че е длъжен да постъпи “така” и постъпва именно “така”. То е всеки път като жест с ръката, насам или натам. Взел си дадено решение? Значи трябва да постъпваш така. Много е просто. Taка нареченото геройство е всъщност праволинейно поведение.

Случва ли Ви се, когато гледате войници по телевизията, да си спомняте Вашата борба?

- Не, това не е такава война. Понякога книгите събуждат стари спомени. Особено ако описват страх, глад – това го разбирам.

Вие сте бил въстаник, сражавал сте се във Варшава. Днес, след падането на Багдад, по време на уличните боеве може някой от членовете на бившата иракска гвардия да се усеща така, както Вие на времето. Че се бори за свято дело, че е бил нападнат, че е жертва.

- Toва, че той самият вярва, че се бие за свято дело няма никакво значение. To трябва да бъде оценявано обективно. Убивам – но в името на какво? За да може другият да оцелее, за да може другият да се нахрани – това е едно. Съвсем друго е да убивам за да мога аз да управлявам! A той иска да се наложи над Америка, да завладее света, да унищожава всички неверници. И да избива своите. Не, не може да се чувства по същия начин, по който аз се чувствах в гетото!


http://de-zorata.de/blog/2012/03/15/marek-edelman/




Гласувай:
5
0



1. momchil - Ашколсун на еврейна. Абсолютно ...
31.07.2012 19:39
Ашколсун на еврейна. Абсолютно същото мисля и аз. Демокрацията се е разлигавила напълно и е загубила здрав смисъл и морални ориентири, ако не се вземе в ръце лошо и се пише.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13043103
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031