Първият бг полицай в САЩ не го взели в МВР-то в Пловдив  

PlovdivMedia - Първият бг полицай в САЩ не го взели в МВР-то в Пловдив

1990 г. Младият командос от поделение на баретите в Пловдив Стефан Пенчолов е първият и единствен български полицай, който вече 10 г. работи като пазител на реда в Сиатъл, САЩ. "През 1990 г. решихме да заминем, защото бяхме разочаровани, че след промените нещата в България не се получават така, както в другите страни от Източна Европа", разказва 48-годишният филибелия.
Блага ГЕОРГИЕВА


Първо заминал за Малта, започнал работа по цивилната си специалност - инженер във фабрика. Но му било мъчно за старата професия и се записал задочно в полицейското училище в Пенсилвания. "За 2 години го завърших, но през 1993 г. се затъжихме със съпругата ми Иванка за България и се върнахме. Аз веднага отидох в отдел "Кадри" на МВР, защото исках да бъда полезен с новите си познания и образование", спомня си Пенчолов. Щом показал обаче дипломата, служителите там започнали да задават странни въпроси. "Питаха ме "а на теб кой ти разреши да учиш американско образование?". Бях изумен. За мене вече беше изключително странно някой да трябва да ми дава разрешение за подобно нещо", припомня си полицаят. След като го довършили с въпроса коя чужда служба е платила да учи, той просто си взел дипломата и решили отново да си търсят щастието извън България. Точно по това време негов приятел му разказал колко е хубаво в Южна Африка и той веднага стегнал куфарите и заминали. В Южна Африка достигнал до звание капитан и бил командир на 60 души в спецгрупата за противодействие на масовите безредици в столицата Претория. За САЩ семейство Пенчолови заминали през 1998 г., а отпътуването им за там също определят като подарък от съдбата. През 1996 г. за кратко се прибрали в България и тяхна братовчедка им предложила да подадат документи за зелена карта. "Ами ние сме си много добре в Претория", обяснил бъдешият американски полицай, но все пак пратили документи със съпругата си и тя била една от спечелилите. Стефан и до днес помни интервюто за виза, което за неговото семейство било в американското консулство в Йоханесбург. Докато чакали да ги приемат, той радостно коментирал, че има 100 долара, с които ще се почерпят преди заминаването. Тогава една служителка на посолството го погледнала строго и попитала: "А кой ви каза, че ще вземете виза, за да се радвате?" Пенчолов се вледенил, решил, че ще го отхвърлят. Интервюто било доста задълбочено и не се знаело дали ще приключи успешно, когато след близо час разговори консулът стигнал до последната страница от документите на бившия командос. Там било прикрепено копие от дипломата му от американското полицейско училище. Щом я видял, консулът затворил папката с всички документи и с усмивка казал на Стефан: "Заповядайте, вземайте си визата и заминавайте."
Първо се установили в Лос Анджелис. Пътували с кола през цяла Америка по прочутия по целия свят "Път 66". Сторило им се толкова красиво, че вече били убедени, че ще останат там. Още на шестия месец след пристигането си Пенчолов влязъл в бреговата охрана като запасен офицер. 3 години по-късно след тежки изпити започнал работа в местната полиция. Така вече 10 години дебне за нарушители на пътя, лови пияни шофьори и опасни бандити.

- Г-н Пенчолов, какво е различното да си полицай в България и САЩ?

- За разлика от България огромната част от работата ни в САЩ е по обаждания и сигнали на граждани. Обществото е много свързано с полицията. Всеки сигнал веднага трябва да го поемем. Не е като в България например - да се пишат молби, да се ходи до районното управление, да се виси и да се чака някой изобщо да ти обърне внимание. Обажданията се получават в нещо като диспечерски център и веднага ни се разпределят.

- За какви престъпления и нарушения ви се обаждат най-често американците?
- Много често ни съобщават, когато някой пиян съсед вдига шум, нарушава спокойствието на хората или пък апаш е разбил кола. Друг път се обаждат, защото видели някой шофьор да лети по шосето, да изпреварва нагло или да тормози другите шофьори.
Ако се приберат у дома и видят, че жилището им е било обрано, също няма нужда да ходят никъде да подават жалба, както е в България, а просто се обаждат да съобщят за извършеното престъпление и ние отиваме при тях на място.
В дома им попълваме т.нар. полицейски рапорт, вземаме данните на човека и друга информация. Всяка една от колите ни е напълно технически екипирана и имаме всичко необходимо, за да вземем веществени доказателства. Това значи, че на място можем да вземем отпечатъци, да направим оглед, снимки, да разпитаме свидетели. След като завършим работата на място, за нас случаят приклюва. Той се предава на детективския отдел, който започва разследването.

- Гражданинът, който е потърпевш, налага ли се да се разкарва по няколко пъти до районното, като са го обрали или е пострадал по друг начин, както е в България?
- Не, те са максимално улеснени. След като приемем на място сигнала му, даваме на потърпевшия номер и му обясняваме, че ако има каквато и да е допълнителна информация или се интересува от хода на неговия случай, просто трябва да се обади по телефона и да каже този номер. Така всеки дежурен може да бръкне в компютъра и да информира човека докъде е стигнало делото му.

- Кои са най-сериозните обаждания на гражданите?
- При нас най-опасни са обажданията за семейни скандали, защото често се случва, дори докато сме там, да се стреля. Когато бях шериф в щата Уайоминг, ми се случи да отидем на сигнал за богаташ, който за пореден път набил жена си. Когато пристигнахме, той се беше барикадирал в спалнята си. Под одеялото държеше заредена пушка и щом влязохме, опита да ни застреля, но реагирахме бързо и го арестувахме без инциденти.

- За какво друго се оплакват на полицията американците?
- Обажда се и казва: "Тук една кола мина много бързо и аз се притеснявам, че този човек може да направи нещо лошо." Той дава номера и описание на колата, така често се предотвратяват престъпления. Това при нас се случва почти всеки ден.

- Как решавате да спрете и да проверите някого на пътя?
- Това е много ключово за всички щати. Трябва да имаме основателно съмнение за престъпление или нарушение, за да спрем някого за проверка, иначе нямаме право. Това значи, че ако шофьорът е пиян, за да го спра за проверка, трябва да съм го видял да криволичи или да е направил друго дребно нарушение.

- Имате ли в колата си радар, вдигате ли край шосето полицейска палка?
- Във всяка една от колите ни има мобилни радари, които засичат скоростта на другите коли, докато и ние се движим. Нашите уреди са двупосочни и тривълнови и могат да заловят по-бързо движещ се водач и пред, и зад нас в едно и също време. Никога не стоим на пътя с палка, защото това е опасно за нас. А безопасността на американския полицай винаги е на първо място в работата ни.

- Като засечете някой нарушител, как го спирате?
- Щом има някакъв повод за спиране на кола, винаги заставаме зад нея, пускаме сирена и така й даваме сигнал да отбие встрани.

- Какви са ограниченията на скоростта там?
- На магистралите, с които са заобиколени градовете, ограничението е 60 мили, което е 96 км/час. От 5 мили нагоре превишение за нас е повод да спрем някого.

- С каква най-бърза скорост сте залавяли някой да се движи?
- Аз лично съм хващал човек да лети със 132 мили, това са повече от 211 км/час, при ограничение 60 мили.

- Какво се случва с такива шофьори?
- Когато пътното нарушение е толкова драстично, то става престъпление. Когато отида пред съда, аз обяснявам, че има тотално незачитане на правилата за движение. Същото е например, ако някой се качи на тротоара, застраши пешеходци, после мине и на червен светофар с превишена скорост. Това е престъпление, за което няма прошка, и наказанията са обикновено до 1 г. затвор, 5 хил. долара глоба и отнемане на шофьорската книжка за 6 месеца. След това се явяват и на нов изпит за шофьор.

- Има ли много хора, които пият и после сядат да шофират?
- Статистически не са много, но при нас има изчисления, че за всеки заловен пиян шофьор други 2000 почерпени карат някъде. Средно за година хващам поне 30 пияни, но аз контролирам най-вече за скорост.
За да спрем да проверим някого, дори и да е пиян, трябва де е направил някакво нарушение, дори и дребно. Когато вече е спрян, преценяваме дали лъха на алкохол и как се държи и говори. Ако преценим, че е пил, го каним да направи т. нар. физически тест за трезвеност. На шофьора се обяснява, че този тест е доброволен, но ако той откаже, за нас това е червена лампа.
Проверката включва ходене девет крачки в права линия, завъртане и още няколко упражнения. От най-дребните движения и пропуски ние можем да разберем дали е пил. После за алкохол се правят три теста, за да няма грешка, а случаят отива на съд. Установи ли се пиян, ние трябва да преценим дали да го оставим в ареста, или да извикаме негов близък, който да го откара до вкъщи.
На пияните шофьори се прибират книжките за година или две, може съдията да им даде обществено полезен труд. Ако в рамките на 3 г. те хванат три пъти пиян зад волана, това се смята за углавно престъпление и те вкарват в затвора.
Ако те хванат два пъти да караш пиян, щатската полиция ти монтира дрегер в колата и за да я подкараш, трябва уредът да отчита, че си трезвен на всеки час. Иначе моторът на колата спира. Машинката е пломбирана и не може да се маха. Ако заловят негов приятел да издиша въздух в уреда, го съдят за углавно престъпление и той влиза в затвора.

- Случвало ли се е някой да ви предложи подкуп?
- Не, никога не са ми предлагали подкуп. Не съм чувал и на колеги да са предлагали. В Америка просто няма търсене и съответно предлагане. При нас не се вземат подкупи, защото никой полицай не е луд да си рискува работата, от която изкарва между 50 и 100 хил. долара годишно./24 часа, заглавието на “Plovdivmedia”   Публикувана на
16 Юли 2011 година



http://www.plovdivmedia.com/41882.html

А заплатите на учители,лекари,инженери и останалите трябва да са по-високи от тези на полицаите!

4qD1X8 <a href="http://tgjtiidrjlou.com/">tgjtiidrjlou</a>, [url=http://plsvlzfvvfiq.com/]plsvlzfvvfiq[/url], [link=http://brbgqayqswbl.com/]brbgqayqswbl[/link], http://liauafihyuig.com/