Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2012 21:30 - Борис Джонсън: Нобел за мир заслужава Маги Тачър, а не ЕС
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1157 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Борис Джонсън: Нобел за мир заслужава Маги Тачър, а не ЕС           image

Борис Джонсън

image

  Кметът на Лондон и един от най-популярните британски консерватори Борис Джонсън публикува свой коментар във вестник "Дейли Телеграф", в който остро критикува решението да бъде присъдена на Европейския съюз тазгодишната Нобелова награда за мир. 
Реакцията му идва дни след годишния конгрес на управляващите консерватори в страната, на който ораторските му умения и евроскептичната позиция му спечелиха толкова подкрепа, че медиите коментираха, че той се превръща във водещ вътрешнопартиен конкурент на премиера Дейвид Камерън. Освен това правителството подготвя пълна ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, а Камерън намеква, че може да ги подложи на референдум.
В статията си Джонсън се връща към идеите на тачъризма от края на 80-те години, които изглежда се възраждат в Лондон. Поради това след нея "Дневник" отделя специално място за някои уточнения и цитати.

"На планетата има около 7 млрд. души. Има всякакви кандидати за Нобелова награда за мир. В развиващите се държави може да откриете мълчаливи и търпеливи хора, оказващи хуманитарна помощ, които са отдали живота си за прекратяването на племенни конфликти. Упорити ековоини се сражават да спасят жителите на джунглите от унищожение. Жени се борят за еманципация в Саудитска Арабия. В тирании като Узбекистан и Северна Корея журналисти рискуват живота си, за да се чуе истината. Има добри хора, борещи се срещу всяка неправда - от глада през престъпността и пиратството до трафика на хора.

Затова можем само да се чудим каква лудост се е случила на работния обяд онзи ден, когато комитет от важни норвежци са били помолени да определят тазгодишния носител на наградата.

Може да са били пияни, може да е бил един от онези навъсени скандинавски следобеди, когато слънцето е потънало и няма друга алтернатива, освен да си налееш едно. Каквото и да е било, трябва да са полудели да пренебрегнат всички предложени им хора и да връчат наградата на Европейския съюз. И то за това, че донесъл мир на Европа! Може също така да предложиш да наградят Ланс Армстронг за ролята му в подкрепа на спортменството. 

Заслугата на ЕС за създаването на мира в Европа отдавна е преувеличена и се опасявам, че неговата политика да раздава рецепти днес заплашва да създаде точно обратното.

От друга страна, има един човек, на когото идеално щеше да приляга тази награда. Тази дама е сторила много за съхраняването на мира и демокрацията в Европа. На 13 октомври беше нейният 87-и рожден ден и щеше да е хубаво, ако най-после Нобеловият комитет й беше отдал заслуженото. Това щеше да компенсира срамното решение на нейния университет да откаже да й присъди титлата почетен доктор. Забравихме, че онези неблагодарни босове в Оксфорд протестираха срещу решението й да промени политиката за чуждестранните студенти в университета, а днес именно таксите от тези студенти са важни за висшето образование и поддържат високия жизнен стандарт на същите тези босове.

Да, вместо да даде наградата на купчина грозни сгради с огледални прозорци в Брюксел, Нобеловият комитет трябваше да я присъди на Маргарет Хилда Тачър.

За да разберете защо баронеса Тачър заслужава Нобеловата награда за мир в Европа, достатъчно е да помислите колко абсурдно е тя да се дава на ЕС. През 1945г. не Общият пазар е донесъл мира в Европа. Опасявам се, че бяха няколко институции: Червената армия, американската морска пехота, командването на британските бомбардировачи. Те наистина помогнаха да се умиротвори континентът, макар че не бихте се сетили да ги номинирате за награда за мир.

ЕС не е и организацията, която помогна да се задържи мирът по време на Студената война. Повечето хора биха се съгласили, че това беше работа на НАТО и на заплахата с отговор срещу съветска агресия.

Не ЕС се конфронтира с руснаците за разполагането на съветски ракети в Европа. Бяха Рейгън и Тачър. Техните идеи за демокрация на свободния пазар вдъхновиха народите и политиците в Източна Европа - и в някои случаи продължават да ги вдъхновяват и днес. Защо да не почетем нея, а не една бюрокрация?
image

 

image


Вижте накъде ни води сега машината на ЕС. Катастрофалната програма за валутен съюз продължава да прави все по-бедни хората в Гърция и в голяма част от Южна Европа. Когато германският канцлер Ангела Меркел посети Атина, за да инспектира ефекта от наложените от ЕС съкращения, трябваше да я пазят със 7000 полицаи - най-голямата подобна операция в историята на страната, и въпреки това на улиците имаше демонстранти, облечени като нацисти.

В Испания хиляди младежи бягат в Латинска Америка в търсене на по-добър живот. Цялата европейска икономика е парализирана от страха, че еврото ще се разпадне, докато грозната истина е, че разпадането е вероятно най-добрата надежда за оцеляване.

Като решение се предлага още по-голяма икономическа интеграция - решение, което изглежда се подкрепя и от британското правителство - докато целият този процес за създаване на фискален съюз означава да изпразним демокрацията от съдържание.

Гърците излизат на улиците като нацисти, защото смятат, че ги мачкат и унижават както във времената, когато над Партенона се е развявало знамето със свастиката. Сега предлагаме да се предадат на институциите на ЕС - фактически, в ръцете на Германия - контролът над политиките за облагане и разходи в еврозоната. Вместо да намали напрежението между държавите от ЕС, проектът на еврото рязко го увеличава.
image

 

image


Казват, че две демокрации никога не са воювали помежду си. Но когато се подиграваш с демокрацията и на практика предаваш на чужда сила да решава за данъците и разходите ти, то създаваш условия за сериозна беля. Тези дни Винс Кейбъл предупреди за "абсолютно неизчислимите" последици от разпадането на еврозоната, но какво си мисли той, че се случва в момента? Вече виждаме неофашистки партии в Атина и агонията на Гърция няма край.

Баронеса Тачър предвиди всичко това. В
речта си в Брюж през 1988г., тя предупреди за опасностите в опитите да се създадат европейци по калъп, докато народите на ЕС са толкова различни в навиците и производителността си. Тя предупреди да не се води валутна политика, еднаква за всички, и говори остро срещу липсата на демокрация в проекта. Думите й напълно се оправдаха.

Според Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, Нобеловата награда е за всички нас, в смисъл, че е насочена към всичките 500 милиона европейски граждани. Е, от името на милиони като мен, предлагам да върнем тази безсмислено връчена награда на една институция, която толкова обърка нещата, и да настояваме тя да бъде дадена на една жена, която се оказа толкова права. Тачър, а не ЕС, разбира пътя към мира в Европа."

Речта от Брюж - какво каза Тачър преди 24 години



Словото на премиера Маргарет Тачър на 20 септември 1988г. в "Колежа на Европа" в Брюж остава в историята като Речта от Брюж. Речта е отговор на изявлението от 6 юли 1988г. пред Европарламента на Жак Делор, тогавашният председател на Европейската комисия, че очаква след 10 години 80% от икономическите закони, а може би и законодателството за социалното осигуряване и данъците, да се създават от Европейската общност. Две седмици по-късно социалистът Делор говори за Европейско правителство. В началото на есента посещава конгреса на британските профсъюзи и заявява ,че Еврокомисията ще наложи с регулация на националните правителства да въведат закони в полза на синдикатите.

Това, което следва в Брюж, е подготвяно месеци наред и се превръща в повратна точка в историята на британските консерватори, Великобритания и Европа. След нея започва процес, в който - докато все по-ожесточено спорят в партията за отношението към Европа - торите се разделят с етикета "партия на Европа" в британската политика и заемат позиция, по-късно кръстена с новия термин "евроскептицизъм". Лейбъристите се възползват вътрешните спорове на опонентите си и след победата от 1997г. Тони Блеър без съпротива диктува за десетилетие политиката на Лондон към ЕС.

Но с речта на Тачър за пръв път от влизането на страната в Европейската общност през 1973г. започва истински дебат за ползите и смисъла от членството на Великобритания.

Ето няколко цитата от лекцията на Маргарет Тачър:

След като говори за вековната връзка между Европа и Великобритания, тя отговаря на критиките, че Лондон не се интересува достатъчно от континента с думите: "Ние, британците, сме допринесли за Европа по много специален начин. През вековете сме се сражавали да попречим Европа да падне под доминацията на една единствена сила. Сражавали сме се и сме умирали за нейната свобода. Само на няколко километра от тук лежат 120 000 британски войници, загинали в Първата световна война. Аке не беше тази воля да се сражаваме и умираме, Европа щеше отдавна да е обединена, но не от свободата и не от справедливостта
(...)
Европейската общност е само едно от олицетворенията на европейската идентичност, но не е единственото. Никога не бива да забравяме, че на изток от Желязната завеса народи, които някога са се радвали на пълноценно участие в европейската култура, свобода и идентичност, са отрязани от своите корени. Винаги трябва да гледаме на Варшава, Прага и Будапеща като на велики европейски градове. 

(Бел.ред. - В началото на ноември 1988г., годината, когато Полша е разтърсвана от стачки, Тачър става първият британски премиер, посетил комунистическата страна. Тя се среща с лидера на "Солидарност" Лех Валенса и заедно полагат венец на гроба на отец Йежи Попйелушко, екзекутиран през 1984г. от тайните служби. Любопитен факт е също, че по време на речта на Тачър колежът в Брюж от 1972г. се ръководи от полския политемигрант проф. Йежи Лукашевски.)
image

5 ноември 1988г. - премиерът Тачър и Лех Валенса поднасят венец пред корабостротиелницата в Гданск на мястото, където през 1970г. са убити стачкуващи работници. На срещата с правителството на ген. Ярузалески тя призовава властите да преговарят с обявения извън закона профсъюз "Солидарност".

image


(...)
"...Европа нямаше да успее и никога не би успяла, ако беше станала тесногръд клуб, занимаващ се само със себе си. Европейската общност принадлежи на всичките й членове. Тя трябва да отразява традициите и стеремежите на всичките си членове.

Нека го кажа пределно ясно.

Великобритания не си мечтае за някакво удобно, изолирано съществуване в покрайнините на Европейската общност. Нашата съдба лежи в Европа като част от Общността.
Това не означава, че бъдещето ни е само в Европа, но това важи и за Франция, Испания или който и да е друг член. Общността не е всичко. Нито пък е институция, коят онепрекъснато да се променя според диктата на някаква абстрактна интелектуална концепция. Тя не бива и да бъде вкаменявана от безкрайни регулации. Европейската общност е начинът, по който Европа може да си осигури бъдещ просперитет и сигурност за народите си в един свят, в който има много други силни държави и групи от държави.

Ние, европейците, не можем да си позволим да губим време във вътрешни спорове или оплетени институционални дебати.

Нищо не може да замени ефективните действия. Европа трябва да е готова изцяло да се грижи за сигурността си и да се конкурира в търговията и индустрията в свят, в която успехът отива при държавите, които стимулират индивидуалната инициатива и предприемачество, а не при онези, които се опитват да ги задушат."

След това Тачър изрежда принципите, по които би трябвало да се структурира ЕО.

"Първият ми принцип е: волята и активното сътрудничество между независими суверенни държави е най-добрият начин да се изгради успешна Европейска общност. Опитите да се потисне националното и да се концентрира властта в центъра на един европейски конгломерат би било силн оразрушително и би объркало целите, които се опитваме да постигнем.

Европа ще бъде по-силна, именно защото си има Франция като Франация, Испания като Испания, Великобритания като Великобритания, всяка със своите обичаи, традиции и идентичност. Би било глупаво да се опитваме да ги натикаме в някакъв калъп на европейската идентичност.
(...)
А съм първата, която ще каже, че по много важни въпроси страните в Европа трябва да се опитат да говорят с един глас. Искам да работим по-тясно по неща, които можем заедно да свършим по-добре, отколкото по отделно. Европа е по-силна, когато правим така, било то в търговията, отбраната или отношенията ни със света.

Но по-тясната работа не изисква властта да се централизира в Брюксел или решеният ада се взимат от назначени от някого бюрократи.

Иронично е, че точно когато държави като СССР, които опитваха да ръководят всичко от един център, започват да се учат, че успехът зависи от разпределянето на властта и решенията извън центъра, в Общността има някои, които изглежда искат да се движат в обратната посока.

Не сме изтеглили назад границите на държавата във Великобритания, само за да гледаме как те се връщат отново на европейско ниво с европейска съпер-държава, упражняваща господството си от Брюксел.

Определено искаме да видим Европа по-обединена и с по-силно чувство за обща цел.

Но това трябва да стане по начин, запазващ различните национални традиции, властта на парламентите и чувството за национална гордост на всеки от собствената му страна. Защото това е бил източникът на европейската жизненост през вековете."
image

Маргарет Тачър през 1988г.

image


След това Тачър критикува земеделската политика на ЕО, поглъщаща половината бюджет на общността "за да се складира и изхвърля излишна храна". Според нея в името на стабилен фундамент за реформи ирастеж е нужен по-добър контрол над разходите. Вместо "производството на нежелани излишъци, което не гарантира нито доходите, нито бъдещето на фермерите", трябва да се следва политика, свързваща производството по-тясно с пазарните изисквания, "което би намалило свръпрроизводството и разходите".

Третият принцип, посочен от Тачър в историческата й реч, засяга политиката за стимулиране на предприемчивостта. "Ако Европа иска да процъфтява и да създава работни места за бъдещето, ключът е предприемчивостта.(...) Поуката от икономическата история на Европа от 70-те и 80-те години е, че централното планиране и подробният контрол не вършат работа. Това става с личен стремеж и инициатива. Контролираната от държавата икономика и рецепта за бавен растеж, докато свободната инициатива в рамките на закона носи по-добри резултати. (...) Целта ни не бива да е ве повече и по-подробни регулации; трябва да се дерегулира и да се премахнат пречките пред търговията."

След това Тачър изрежда как страната й е приела финансови институции от цял свят, отворила е части от телеком пазара си, либерализирала е въздушниятранспрот и морските превози - нещо, за което европейските йпартньори тепърва правят крачки. Тя призовава и да не се въвеждат регулации, които да повишават разходите за труд в Европа, защото това ще намали конкурентоспособността й в света.

Когато засяга въпроса за премахването на граничния контрол, премиерът казва:


"Разбира се, че искаме по-лесно да преминават стоките и хората ни. Но разумът казва, че не можем напълно да премахнем граничния контрол, ако искаме да защитаваме гражданите си от престъпността и да спрем движението на наркотици, терористи или нелегални имигранти.
image

Маргарет Тачър танцува с Роналд Рейгън на 16 ноември 1988г. на прощалната вечеря на президента, който напуска от Белия дом след два мандата. След по-малко от година пада Берлинската стена, след две години Германия се обединява отново, три години по-късно се разпада СССР.

image


Четвъртият и петият принцип на Тачър засягат протекционизма и ролята на страните от ЕО в собствената им отбрана.
В заключение британският премиер казва: 

"Нуждаем се от решения за следващите стъпки, а не да се отвличаме с някакви утопични цели.

Утопията никога не се случва, защото знаем, че ако това стане, никак няма да ни хареса.

Нека Европа бъде семейство от държави, разбиращи се по-добре, уважаващи се повече, вършещи заедно още и още неща, но не и да се отказваме от националната си идентичност и общите си европейски усилия.

Нека имаме Европа, заемаща пълноценно мястото си в света, която гледа навън, а не навътре, и която съхранява Атлантическата общност - тази Европа от двете страни на Атлантика - която е нашето най-гордо наследство и най-голямата ни сила."


http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/20/1926629_boris_djonsun_nobel_za_mir_zaslujava_magi_tachur_a_ne/



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13329074
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031