Прочетен: 1692 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2012 10:40
30 Ноември 2012
Владимир Левчев
Владимир Левчев. Снимка: e-vestnik
Много хора у нас живеят с убеждението, че такава конспирация има. Все някоя велика сила иска да ни поробва. Все някой отвън е виновен за вътрешните ни проблеми.
Отдавна се чува следното твърдение: „Ако не беше турското робство, Ренесансът щеше да се случи в България и Западна Европа нямаше да ни изпревари в развитието си.“ Добре, да приемем, че сме били „поробени“, а не завладяни през 1396 г.
Но замисляме ли се защо Данте Алигиери, Петрарка, Бокачо, Чимабуе, Джото – всички тези велики ранно-ренесансови творци са живяли в Италия по-рано, още по време на Второто българско царство? Преди падането на България под османска власт са живяли и Тома Аквински и Джефри Чосър. Крали Марко и цар Иван Шишман са връстници на Чосър. И са родени след смъртта на Данте.
Казвал съм и друг път, че „турско робство“ е една метафора, която с мазохистична наслада приемаме за истина. Такава идеологема, за „робство“, не се ползва нито в Сърбия, нито в Гърция. За разлика от САЩ и от Руската империя, Отоманската империя не е ползвала робски труд. Най-малко във века на Възраждането. Доста от нашите „роби“ са ходили да учат в Европа, а по-неуките са притежавали земя и добитък.
По комунистическо време се говореше за монархо-фашизъм и „черното робство фашистко“, от което ни била освободила Съветската армия. Но в следствие на това освобождаване паднахме за близо половин век под друго, червено робство… А, да, пропуснах да спомена, че преди Турското сме имали и Византийско робство…
Така историята на България се оказва един безкраен наниз от робства.
Днес в обществените представи съществуват две митологеми – една дясна и една лява. Според дясната, всички днешни проблеми на България идват от Комунизма, от „съветското робство“. Според лявата митологема за всички наши проблеми, както и за всички световни проблеми изобщо, са виновни американците – тези страшни западни поробители.
В световната конспирация срещу България, в която се бяха съюзили султанът, папата и руския цар, в края на Студената война се намеси и Чичо Сам. През 90-те години ни се внушаваше, че тази оживяла карикатура от времето на Студената война е създала конспирация срещу България, която ни е довела до просешка тояга … Само че не някакви американски агенти, а наши агенти на бившата ДС прибраха и изнесоха държавните пари.
От една страна, все някой ни поробва и иска да ни погуби. Но от друга страна, пак някой отвън идва да ни освободи. Дядо Иван дойде да ни освободи от турско робство. Извисилият снага и шмайзер над Пловдив Альоша дойде да ни освободи от монархо-фашистко робство. Наистина сталинският диктат инспирира кланетата и лагерите от края на 40-те и 50-те. Наистина и по живково време комунистическата власт у нас се подчиняваше на Москва.Но пак тези инспирирани отвън репресии ни бяха виновни, че през 80-те нямахме такова дисидентско движение, каквото имаха чехите и поляците.
Днес България има пазарна икономика и демокрация. Но, уви, отново някой отвън ни е виновен за корупцията и бедността. И някой отвън трябва да ни спасява от собствената ни неспособност да се справим с корупцията – например, да си създадем функционираща правна система. Наскоро Народното събрание направи на тъмно, без дискусии лош избор за върховен съдия, след което, под заплаха от нов доклад на Европейската комисия, трябваше да се търси начин да се поправи направеното от депутатите и управляващите. Метрото в София и магистралите най-после започнаха да се строят усилено. Но това става главно, защото получаваме европейски пари за инфраструктурни проекти и защото те трябва да се отчитат. Няма как да се открадне сто процента от тези пари.
Да е жив и здрав нашият нов поробител – Европейският съюз!
Но ако искаме да се почувстваме най-сетне свободни хора ( защото всъщност ние сме свободни хора), трябва да се освободим не от някаква външна конспирация, не от някакъв чуждестранен поробител, а от робството на собственото си робско мислене. Мисленето, че за да постигнем нещо, то трябва да ни се даде наготово от правителството – били в София, било в Брюксел – или, че ако не ни се даде, трябва да го откраднем, а не да си го направим, това е робско мислене.
Най-успешни са тези хора и народи, които не се оплакват постоянно от съдбата си, а с труд и постоянство постигат това, което искат да постигнат. И имат самочувствието, че могат да го постигнат.
В нашата история има достатъчно неща, с които можем да се гордеем, но ние се гордеем с някакви други, най-често неверни неща. Например Св. Кирил и Методий не са били българи, а гърци. Но кирилицата е измислена не от тях – от тях е измислена глаголицата. Кирилицата е измислена в България – или в Преславската книжовна школа, или в Охриската, от Св. Климент, дошлъл от Великоморавия по покана на княз Борис.
Но изобщо, вторачването в миналото и вървенето напред с глава обърната назад е само признак за национални комплекси. Както и оправдаването с някакви чужди конспирации. Пример колко неплодотворно и смешно е това (особено през 21ви век) ни дава една нова съседна нам държава, обявила себе си за „люлка на цивилизацията“. Време е да излезем от люлката и да се погрижим сами за себе си.
http://vladimirlevchev.blogspot.com/
Виж още текстове в блога на Владимир Левчев
02.12.2012 15:06
