Дори по времето на комунизма България бе център на организирана престъпност, се казва в статия на "Форин полиси", цитирана от БГНЕС. Както Миша Глени пише в своята книга "МакМафия", през 70-те българската Кинтекс започна да изнася тайно оръжия за бунтовниците в Африка". "Но скоро каналите започнаха да се използват за трафик на хора, наркотици и дори на шедьоври на изкуството и антики".

Престъпността просто се засили след 1989 г.. Смята се, че медийният магнат Робърт Максуел, който поддържаше близки отношения с комунистическия диктатор Тодор Живков, участвал в операции за пране на пари, изсмукали 2 млрд. долара от България в посока западни данъчни убежища. Приватизацията на националните предприятия бе златна възможност за старите капиталисти в Запада и червените капиталисти в Изтока да потънат в корупция и рушвети.

Илия Павлов бе един от ключовите български червени капиталисти. На пръв поглед той бе просто успешен бизнесмен, управляващ огромна корпорация, наречена „Мултигруп” и работодател на хиляди хора. Но зад кулисите Павлов работеше в тясно сътрудничество с българската КГБ и правеше огромни печалби от фиксиране на цените. През 2003 г. снайперист уби Павлов пред централата на „Мултигруп”.

Преди падението бизнесменът бе толкова влиятелен, че бе способен да контролира българската политика. Както Стефан Попов припомня: "Павлов казваше – Ако българският премиер иска нещо от мен, нека говорим на масата". Можете ли да си представите Ал Капоне да говори нещо подобно за американския президент? Това е немислимо, освен ако не си филмов режисьор".

Попов се опитва да промени образа на България, на която се гледа като на страна, намираща се на дивата източна граница на ЕС. Той оглавява организация, наречена „Риск Монитор”. Нейната цел е да хвърля светлина върху сенчестите недра на нелегалната българска икономика. В резултат на нейната работа българското правителство се изправя пред тежки въпроси относно трафика на хора и прането на пари.

Дейността на „Риск Монитор” е усложнена от участието на влиятелни политически и икономически интереси от най-високо ниво. Не става въпрос единствено за външни намеси на мрежи, подобни на мафията.

"В държава като България разликата между организирана престъпност и престъпността на белите якички е никаква", твърди Попов. "Още в началото престъпността имаше бели якички и бе дълбоко вкоренена в държавата и политиката по онова време. Не идваше отвън. Това я правеше много трудна за управление и противопоставяне. Тези са престъпления, които предполагат близки отношения или синтеза между бизнеса, политиката и престъпните практики на много високо държавно ниво. Това е изключително трудно за разследване".

Разговаряхме за това как човек с философско образование се оказва въвлечен в наблюдението на организираната престъпност, изборите на България от последните години на преход и това какво може да се стори, за да се създаде върховенство за закона в страната.

Преди няколко месеца "Форин полиси" публикува обширен материал за т.нар. мафиотски-държави. Според експертите на авторитетното списание България отговаря на всички критерии, за да получи определението – мафиотска държава.

Редактор: Пламен Георгиев