Постинг
18.01.2013 21:16 -
Как най-сигурно да фалира едно предприятие? Прати държавата да го спасява
Как най-сигурно да фалира едно предприятие? Прати държавата да го спасява
ВМЗ-Сопот е класически пример за провала на политиците в опитите им да правят бизнес с антипазарни средства
Юлиана Бончева
Все още за много българи твърдението, че "държавата е лош собственик", е невярно и силно дразнещо клише. Все още те искат държавата да се грижи за тях и да не ги дава в ръцете на лошия частник. Дали пък историята на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот - накратко ВМЗ, няма да промени светогледа им? Защото това е класически пример за пълен провал на държавата във всичките й роли - като собственик, закрилник, кредитор, посредник и продавач.
След дълги години на спасяване, оздравяване, директорски смени и стачни трусове се оказа, че никой не иска да вземе държавното предприятие - дори и за левче. Не е чудно. ВМЗ е тежко губеща фирма и дължи над 150 милиона лева, при това с огромни просрочия. Единственият кандидат-купувач - "Емко", се отказа, като разбра, че всъщност профсъюзите ще управляват завода вместо него - те смятат да му диктуват броя на работните места и съдържанието на бизнес плановете. А един от многото кредитори вече е поискал съдът да обяви ВМЗ във фалит.
От БСП сега злорадстват, че ГЕРБ се проваля с ВМЗ. Странно, защото и при кабинета "Станишев" положението беше окаяно. Тогавашният червен директор Иван Иванов бе толкова съсипан от бизнес несполуки, боричкания на лобита и стачки, че хвърли оставката си и реши да излезе в пенсия. На изпроводяк инж. Иванов изплака: "Ужасно е да видиш едно фалирало предприятие и да се чудиш как всеки месец да плащаш на доставчиците". Можем да се върнем и по-назад от кабинета "Станишев", но картинката ще е същата.
Когато пое изпълнителната власт, Бойко Борисов на свой ред установи, че "десетилетия наред ВМЗ е било ограбвано" и е трупало загуби, докато на негов гръб частни дружества печелели по 50 до 100 млн. лв. годишно. Не че не е вярно, но и в държавата на ГЕРБ ВМЗ си остана инкубатор на дългове и стачки,
вместо да си върне славата на колос в оръжейния бизнес. Борисов (както и други преди него) обещаваше натовски поръчки с подкрепата на военен и външен министър. Преди месец той дори се направи на Дядо Коледа и нареди на оръжейния търговец "Кинтекс" да поръча и плати на ВМЗ стока за 1 млн. лева - за да има пари за заплати. Подобно нещо се случи и миналата пролет, когато пак пожарогасителна поръчка по нареждане на премиера трябваше да потуши бунтовете на гладните в Сопот. Само че с премиерски укази и министерски намеси не става - така пожар може да се угаси, но сериозен бизнес не се прави
Трябват договори - постоянни, сигурни, доходоносни, каквито дори всемогъщият Борисов очевидно не може да уреди - както впрочем не можаха Станишев, Сакскобургготски и другите преди тях. Държавата се провали дори в уреждането на споровете с Русия за оръжейните лицензи. Това е отдавнашен проблем за ВМЗ-Сопот (и не само за него). Правителства идват и си отиват, а решение няма.
Малък, но показателен детайл за държавната импотентност са неуредените сметки на ВМЗ с Държавния резерв, датиращи от...1999 г. Тогава предприятието е изпълнявало поръчки с материали от държавните запаси. Обаче после не ги възстановило. След години Държавният резерв решил да си вземе дължимото - около 1 млн. лева, и блокирал сметките на ВМЗ. През 2005 г. се подписва споразумение за уреждане на въпроса, но държавното предприятие не го изпълнява. През 2009 г. дългът още си виси, та пак се стига до запор. Той е част от много борчове на сопотските заводи и до днес. Къде точно е държавата в това безобразие?
Така обгрижвано от плеяда министри от разни кабинети, предприятието стигна до логичния финал - неизбежен фалит
След като три правителства сътвориха 4 помпозни, но ялови стратегии за приватизация, оня ден Борисов призна, че поне 700-800 работници от ВМЗ-Сопот трябва да бъдат съкратени, защото никой не го иска с 3200 души състав. Беше ясно, че стратегия, която диктува на бъдещия собственик веднага да извади десетки милиони - за да плати хронично закъсняващите заплати, данъци, осигуровки - и да поддържа над 3000 работни места, при положение че сродни фирми произвеждат същата продукция с 500, ще изгони всеки инвеститор. Собственикът на "Емко" честно обяви, че ще съкрати 70% от персонала, ако вземе ВМЗ. Мярка жестока, но неизбежна - поне 30% от хората ще имат шанс за работа и за заплати. Но както винаги, тук скочиха профсъюзите, които настръхнаха и защото научили, че частната фирма иска да вземе вазовските заводи само за 1 лев. Но при положение че левчето купува над 150 млн. лева борчове, цената не е толкова лоша. При това от кандидат-купувача се очакваше спешно да погаси борчовете на ВМЗ за данъци, осигуровки, държавни помощи, а отделно да започне тежки пазарлъци за над 100 млн. лева с банки, партньори и доставчици за отсрочки и нови погасителни планове.
Над 3000 души във ВМЗ са заложници на илюзията, че държавата е добър собственик
Факт е, че частната "Емко" се справя далеч по-добре от държавния ветеран ВМЗ. Оцеляват - на същия труден пазар, събратя на ВМЗ като "Дунарит", "Аркус", "Арсенал", които като държавни фирми също често боледуваха от загуби, дългове и стачки, но след приватизацията работят добре. И, между другото, точно свалените от синдикатите директори на държавните военни фирми днес са начело на печелившите частни оръжейни фирми. Николай Ибушев например ръководи приватизирания "Арсенал", Банко Банков е начело на лясковския "Аркус". Преди приватизацията тези фирми бяха в един кюп с ВМЗ - и те неуморно трупаха борчове, загуби и социално напрежение. Какво по-добро доказателство, че клишето е вярно - държавата не трябва да управлява фирми, защото не може.
Дали политиците са помъдрели и ще престанат да творят безсмислени стратегии за приватизация, в които да диктуват какво трябва да прави бъдещият собственик? Почти няма сделка за проблемно "стратегическо" предприятие, в която купувачът да е изпълнил всички измислени от държавата и синдикатите условия. Да не би БТК да запази персонала? Да сте чули някой министър да използва златната акция там или в "Нефтохим", за да защити по някакъв повод държавния интерес? Намери ли се сила, която да принуди Валентин Захариев или малките братя на големия Митал да направят обещаните инвестиции в "Кремиковци"?
В последните дни Борисов и министрите дават сигнали, че са узрели - твърдят, че читав частен инвеститор е единственото спасение за ВМЗ. И обещават да убедят парламента, че е необходима спешна и лесна приватизация - без измислени стратегии, заробващи условия и фалшив държавен контрол. Дори след приватизацията ВМЗ може да не оцелее, но поне ще му се даде шанс да случи на собственик.
Някой ще възрази, че ВМЗ е частен случай, а и оръжейният бизнес е по-особен. Оня ден Сметната палата обяви, че от 120 фирми, в които икономическото министерство като пазител на държавния интерес държи 50 и повече процента участие, 80 са в несъстоятелност или в ликвидация. Между тях са някогашни гиганти като "Булгаргеомин" и "Агрополихим". Това са фактите. Коментарите май са излишни.
-----------
Екзотика
Станишев обяви приватизацията за вредна. Синдикатите поискаха групата от военноремонтни заводи "Терем", понеже имала някаква печалба, да спаси ВМЗ, като го вземе под шапката си. Кметът на Сопот призова БНБ да даде няколко милиона лева безлихвен заем на ВМЗ - при положение че БНБ изобщо не кредитира - нито с лихва, нито без. Комунистите (да, в България все още има такива) пък подканиха сопотските оръжейници да превземат управлението и да установят работническо самоуправление.
http://www.segabg.com/article.php?id=632550#id_4440329
Юлиана Бончева
 |
| Снимка: "Сега" Открийте разликите. Февруари 2001 г. Протест на работниците от ВМЗ-Сопот... |
След дълги години на спасяване, оздравяване, директорски смени и стачни трусове се оказа, че никой не иска да вземе държавното предприятие - дори и за левче. Не е чудно. ВМЗ е тежко губеща фирма и дължи над 150 милиона лева, при това с огромни просрочия. Единственият кандидат-купувач - "Емко", се отказа, като разбра, че всъщност профсъюзите ще управляват завода вместо него - те смятат да му диктуват броя на работните места и съдържанието на бизнес плановете. А един от многото кредитори вече е поискал съдът да обяви ВМЗ във фалит.
От БСП сега злорадстват, че ГЕРБ се проваля с ВМЗ. Странно, защото и при кабинета "Станишев" положението беше окаяно. Тогавашният червен директор Иван Иванов бе толкова съсипан от бизнес несполуки, боричкания на лобита и стачки, че хвърли оставката си и реши да излезе в пенсия. На изпроводяк инж. Иванов изплака: "Ужасно е да видиш едно фалирало предприятие и да се чудиш как всеки месец да плащаш на доставчиците". Можем да се върнем и по-назад от кабинета "Станишев", но картинката ще е същата.
Когато пое изпълнителната власт, Бойко Борисов на свой ред установи, че "десетилетия наред ВМЗ е било ограбвано" и е трупало загуби, докато на негов гръб частни дружества печелели по 50 до 100 млн. лв. годишно. Не че не е вярно, но и в държавата на ГЕРБ ВМЗ си остана инкубатор на дългове и стачки,
вместо да си върне славата на колос в оръжейния бизнес. Борисов (както и други преди него) обещаваше натовски поръчки с подкрепата на военен и външен министър. Преди месец той дори се направи на Дядо Коледа и нареди на оръжейния търговец "Кинтекс" да поръча и плати на ВМЗ стока за 1 млн. лева - за да има пари за заплати. Подобно нещо се случи и миналата пролет, когато пак пожарогасителна поръчка по нареждане на премиера трябваше да потуши бунтовете на гладните в Сопот. Само че с премиерски укази и министерски намеси не става - така пожар може да се угаси, но сериозен бизнес не се прави
Трябват договори - постоянни, сигурни, доходоносни, каквито дори всемогъщият Борисов очевидно не може да уреди - както впрочем не можаха Станишев, Сакскобургготски и другите преди тях. Държавата се провали дори в уреждането на споровете с Русия за оръжейните лицензи. Това е отдавнашен проблем за ВМЗ-Сопот (и не само за него). Правителства идват и си отиват, а решение няма.
Малък, но показателен детайл за държавната импотентност са неуредените сметки на ВМЗ с Държавния резерв, датиращи от...1999 г. Тогава предприятието е изпълнявало поръчки с материали от държавните запаси. Обаче после не ги възстановило. След години Държавният резерв решил да си вземе дължимото - около 1 млн. лева, и блокирал сметките на ВМЗ. През 2005 г. се подписва споразумение за уреждане на въпроса, но държавното предприятие не го изпълнява. През 2009 г. дългът още си виси, та пак се стига до запор. Той е част от много борчове на сопотските заводи и до днес. Къде точно е държавата в това безобразие?
Така обгрижвано от плеяда министри от разни кабинети, предприятието стигна до логичния финал - неизбежен фалит
След като три правителства сътвориха 4 помпозни, но ялови стратегии за приватизация, оня ден Борисов призна, че поне 700-800 работници от ВМЗ-Сопот трябва да бъдат съкратени, защото никой не го иска с 3200 души състав. Беше ясно, че стратегия, която диктува на бъдещия собственик веднага да извади десетки милиони - за да плати хронично закъсняващите заплати, данъци, осигуровки - и да поддържа над 3000 работни места, при положение че сродни фирми произвеждат същата продукция с 500, ще изгони всеки инвеститор. Собственикът на "Емко" честно обяви, че ще съкрати 70% от персонала, ако вземе ВМЗ. Мярка жестока, но неизбежна - поне 30% от хората ще имат шанс за работа и за заплати. Но както винаги, тук скочиха профсъюзите, които настръхнаха и защото научили, че частната фирма иска да вземе вазовските заводи само за 1 лев. Но при положение че левчето купува над 150 млн. лева борчове, цената не е толкова лоша. При това от кандидат-купувача се очакваше спешно да погаси борчовете на ВМЗ за данъци, осигуровки, държавни помощи, а отделно да започне тежки пазарлъци за над 100 млн. лева с банки, партньори и доставчици за отсрочки и нови погасителни планове.
Над 3000 души във ВМЗ са заложници на илюзията, че държавата е добър собственик
Факт е, че частната "Емко" се справя далеч по-добре от държавния ветеран ВМЗ. Оцеляват - на същия труден пазар, събратя на ВМЗ като "Дунарит", "Аркус", "Арсенал", които като държавни фирми също често боледуваха от загуби, дългове и стачки, но след приватизацията работят добре. И, между другото, точно свалените от синдикатите директори на държавните военни фирми днес са начело на печелившите частни оръжейни фирми. Николай Ибушев например ръководи приватизирания "Арсенал", Банко Банков е начело на лясковския "Аркус". Преди приватизацията тези фирми бяха в един кюп с ВМЗ - и те неуморно трупаха борчове, загуби и социално напрежение. Какво по-добро доказателство, че клишето е вярно - държавата не трябва да управлява фирми, защото не може.
Дали политиците са помъдрели и ще престанат да творят безсмислени стратегии за приватизация, в които да диктуват какво трябва да прави бъдещият собственик? Почти няма сделка за проблемно "стратегическо" предприятие, в която купувачът да е изпълнил всички измислени от държавата и синдикатите условия. Да не би БТК да запази персонала? Да сте чули някой министър да използва златната акция там или в "Нефтохим", за да защити по някакъв повод държавния интерес? Намери ли се сила, която да принуди Валентин Захариев или малките братя на големия Митал да направят обещаните инвестиции в "Кремиковци"?
В последните дни Борисов и министрите дават сигнали, че са узрели - твърдят, че читав частен инвеститор е единственото спасение за ВМЗ. И обещават да убедят парламента, че е необходима спешна и лесна приватизация - без измислени стратегии, заробващи условия и фалшив държавен контрол. Дори след приватизацията ВМЗ може да не оцелее, но поне ще му се даде шанс да случи на собственик.
Някой ще възрази, че ВМЗ е частен случай, а и оръжейният бизнес е по-особен. Оня ден Сметната палата обяви, че от 120 фирми, в които икономическото министерство като пазител на държавния интерес държи 50 и повече процента участие, 80 са в несъстоятелност или в ликвидация. Между тях са някогашни гиганти като "Булгаргеомин" и "Агрополихим". Това са фактите. Коментарите май са излишни.
-----------
Екзотика
Станишев обяви приватизацията за вредна. Синдикатите поискаха групата от военноремонтни заводи "Терем", понеже имала някаква печалба, да спаси ВМЗ, като го вземе под шапката си. Кметът на Сопот призова БНБ да даде няколко милиона лева безлихвен заем на ВМЗ - при положение че БНБ изобщо не кредитира - нито с лихва, нито без. Комунистите (да, в България все още има такива) пък подканиха сопотските оръжейници да превземат управлението и да установят работническо самоуправление.
http://www.segabg.com/article.php?id=632550#id_4440329
Приятелството - любов
Ситуацията в Украйна излиза извън контро...
Маймуните упорито усвояват постиженията ...
Ситуацията в Украйна излиза извън контро...
Маймуните упорито усвояват постиженията ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
