Изкупителни жертви за високите сметки Едва 9.3% от цената на тока остава в ЕРП въпреки общественото недоволство,

Вероятно никак не е случайно, че цените на електроенергията в България се определят в средата на лятото. Така увеличението на тока остава между поредната отпуска и факта, че топлото време не предразполага към чак толкова големи сметки въпреки все по-масовата тенденция за използване на климатиците. С идването на зимата обаче сметките за парно и ток започват да растат, а фактът, че цените са повишени, става очевиден.

Точно затова недоволството срещу високите фактури за парно и ток винаги ескалира в началото на всяка година, когато температурите са минусови.

Този път гражданските протести освен традиционното изгаряне на сметките от абонатите на топлофикациите заляха цялата страна, изливайки недоволството си върху електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".

С какво януарските сметки са по-различни

Основното обяснение за високите януарски сметки, което представители на ЕРП дават, по-късно потвърдено и от министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев, е поскъпването на електроенергията от юли с близо 14%. Нормално е това увеличение да се усети най-силно именно когато и потреблението е най-високо. За сравнение, предишното поскъпване на електроенергията беше средно с 3% за трите дружества, което е доста по-незначително спрямо последното.

Другият момент, който се изтъква като причина за по-високите сметки, е различният отчетен период. Най-фрапиращ случай в това отношение има при "Енерго-про", при които сметката за януари обхваща 40 дни, а тази за декември - 22 дни. Това обаче също не се случва за първи път, а е съвсем нормална практика и при трите ЕРП в края на годината заради официалните почивни дни. Въпреки това не при всички абонати има толкова драстични разлики в отчетените периоди. Взета на случаен принцип фактура на ЧЕЗ за януари например показва, че компанията е отчела потреблението за 33 дни при 32 дни за същия месец на предходната година. Сравнението на двете сметки също показва, че разликата във фактурираната сума основно идва от повишението на електроенергията с 13.8% от юли.

Традиционно високите сметки за ток и парно се обясняват и с по-студеното време и новогодишните празници, което е предпоставка за по-високо потребление. От трите електроразпределителни дружества обаче само ЕВН предостави данни, според които през декември 2012 г. потреблението е било със 7% по-високо от това през декември 2011 г. Според данни на Електроенергийния системен оператор обаче потреблението в страната през този декември е с едва 1.28% по-високо спрямо същия месец предходната година. Тук трябва да се направи уточнение, че в тези данни се включва и потреблението на индустрията, която потребява около 30% от общото количество електроенергия, но въпреки това са показателни и за консумацията в бита. Още по-интересни са данните за януари, месеца с най-високи сметки, които показват, че потреблението е с 8.3% по-ниско в сравнение с януари 2011 г. Константин Стаменов, който е председател на федерацията на големите индустриални потребители, коментира, че действително потреблението в много сектори този януари е било по-ниско от предходния. По думите му "кризата се повтаря в много индустрии".

Кой за какво протестира

Безпрецедентно протестите срещу високите сметки на ток през почивните дни обхванаха 15 града в страната, като на улиците излязоха хиляди недоволни. Стигна се дори до вандалски прояви и арести. Те надминаха в пъти недоволството от столичните сметки за парно, при които имаше завишение с над 100%. На този фон данните на трите ЕРП за високите януарски сметки изглеждат доста по-скромни. От варненската "Енерго-про" коментираха, че средното завишение е с 25%. От ЕВН пък представиха статистика, че 10% oт клиентите им имат консумация до 500 киловатчаса, при които средната стойност на фактурите е 31 лв. Консумация в рамките от 500 до 1000 киловатчаса пък имат 17.93% от клиентите, за които фактурата е средно 111.82 лв. без ДДС при 98.11 лв. без ДДС за миналата година. Най-високи сметки от над 200 лв. пък са получили клиентите с над 1000 киловатчаса потребление, които са около 10%. Такива данни не бяха представени само от ЧЕЗ, която захранва с ток Североизточна България, въпреки запитването от страна на "Капитал Daily".

Засега проверките на трите ЕРП също показват, че няма грешки при отчитането на електроенергията. От "Енерго-про" признаха за един-единствен случай, при който не е бил предоставен достъп за отчитане и е била начислена по-висока консумация.

За да се установи дали електромерите са били отчетени правилно, министър Добрев назначи и проверка от Института по метрология. Едва ли обаче проблемът може да се търси в отчитането на електромерите.


Има ли скрити резерви

Според експерти резерви за намаляване разходите на енергодружествата има, макар че именно техните разходи бяха най-сериозно орязани от 2008 г. насам. Например разходите за пренос и разпределение на EoN за стопански потребители на ниско напрежение през 2007 г. са представлявали 43% от крайната цена, която съответните фирми са плащали. През 2010 г. те са вече едва 29%. В момента процентът е дори по-нисък.

През 2010 г. ЕРП бяха атакувани от ДКЕВР, че ползват много външни услуги, и регулаторът дори ги глоби и оряза разходите им. Например действащото в Североизточна България дружество EoN (сега "Енерго–про") твърдяха, че са обединили счетоводните отдели (както и други дублиращи се дейности) на предишните държавни електроразпределителни дружества. Самите електроразпределителни дружества тогава отговориха, че по този начин всъщност намаляват разходите си за потребителите. 

Сега ДКЕВР прави нова проверка на енергодружествата, която ще покаже дали отново има подобни завишения на разходи.

Какво и на кого плащаме

Анализ на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) показва, че препродавайки електроенергията на битовите потребители, дружеството, което доставя енергията, губи по 9.62 лв. за мегаватчас. Причината е, че ЕРП получават по-малко пари, отколкото са принудени да заплащат за енергията на НЕК. Това, от което всъщност печелят ЕРП, са мрежовите услуги. Делът им в общата сметка е около 28%, но реално е дори по-малък, тъй като те трябва да компенсират загубите си при продажби на битови клиенти. В крайна сметка анализът на ЕМИ показва, че енергото получава около 9.3% от крайната сума, която клиентът плаща, а всичко останало се разпределя по веригата. 46% от крайната сметката отива в НЕК за самата електроенергия, около 10% са разходите на НЕК и ЕСО за пренос. Остатъкът е за надбавките за зелена енергия, високоефективно производство, невъзвращаеми разходи (за централите, с които НЕК има дългосрочни договори) и ДДС.

На вълната на недоволството

На фона на общественото недоволство повечето опозиционни политически партии обявиха, че ще искат национализация на трите ЕРП. Въпреки че автор на тази идея от страна на БСП е Янаки Стоилов, той не можа да обясни пред "Капитал Daily" как конкретно може да стане това. Коментар по въпроса отказа и бившият енергиен министър от БСП Румен Овчаров. Така единствено енергийният експерт на партията Явор Куюмджиев, който беше и заместник-министър на Овчаров, коментира, че идеята е национализацията да стане чрез обратно изкупуване на дружествата. "Ние не искаме това да стане чрез болшевишки революции, а чрез влизане в нормални преговори с трите ЕРП", заяви експертът. Не е ясно обаче колко ще струва това на държавата и какви ще са последствията както за инвестиционния климат на страната, така и от юридическа гледна точка.



http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/02/11/2001225_izkupitelni_jertvi_za_visokite_smetki/?sp=0#storystart

Да прочетем заедно фактурата за ток

http://www.emi-bg.com/index.php?id=1490



Общо за ЧЕЗ (ЧЕЗ Електро плюс ЧЕЗ Разпределение) резултатът е 16,42 лв. (26,04 лв. - 9,62 лв.) което е 9,3% от сметката на нашия "извадков" клиент.

Гласът на разума винаги се губи сред тълпата...

Големите акули са вътре в НЕК, даже и преди НЕК > става въпрос за С.Банда

http://lambo.blog.bg/politika/2010/04/08/g-n-premier-s-pechalbata-ot-skypiia-tok-hranim-uolstriit.525132