Bъздухът трепери и в пламъка на революцията може да изгорят най-ценните достижения на България като общество. Улицата, опозицията, както и подалите оставка ГЕРБ сякаш са на път да съборят малкото неща, които крепят нормалността в държавата. Кои са тези четири неща, които никога не бива да бъдат събаряни, каквото и да става на улицата и който и да е на власт след изборите.
1. Свещената частна собственост
В Китай има комунизъм, но обществото е устойчиво и проспериращо, защото частната собственост е свещена. Призивите за национализация на ЕРП-тата, които текат и някак си се приемат с радост от широки групи и се подемат от безотговорни политици, са повече от опасни. Отнемане на лиценз на ЕРП - да, преразглеждане на приватизационен договор при виновно неизпълнение - да. Но ако започне експроприация, страната ще бъде напълно досъсипана. Нека тези, дето искат отнемане на ЕРП-тата, да си представят, че дойдат едни хора и кажат, че на тях им се полага една стая от жилището, което обитават. Такива неща са се случвали в България не толкова отдавна.
2. Валутен борд
Това е постижението на предния бунт през 1997 г. Бордът е единственото нещо, което гарантира финансовата сигурност наистина. Много хора забравят какво е всъщност бордът - това е обезпечение на парите. Срещу всеки 2 лева стои някъде в Швейцария едно евро. И никой не може да печата пари без обезпечение, тоест държавата е лишена от правото да фалшифицира банкноти.
3. Членството ни в Европейския съюз
Това е най-хубавото нещо, случвало се в Третата българска държава. Свободното придвижване, евросубсидиите, контролът над съдебната система, политическата сигурност и подкрепа. Нищо от това няма да го има, ако се подредим в сивата зона между Украйна и Киргизстан.
4. Плоският данък
Той е просто справедлив и лесен за администриране и изкара огромна част от икономиката на светло. Вероятно това е една от причините да се натиска за премахването му, защото, като има високи данъци има и подкупи за данъчни. Много хора смятат, че плоският данък засилва неравенството (виж долу уважавания Валери Найденов). Според мен обаче това е мярката, която изсветли максимално българската икономика и направи държавата функционираща. Преди въвеждането му държавата бе на помощи, пълнеше хазната от приватизация, а без него кризата щеше да е още по-страшна. Хипотезата, че като вдигаш много данъците на богатите, получаваш повече пари в хазната, е лъжовна. Не получаваш повече пари, а парите бягат - както направи белго-руснакът Депардийо. От пропорционални данъци хазната ще е по-празна, а бедните - повече.Това е политиката на лишения, която докара Симеон Дянков, но с обратен знак. Няма значение как ще се опитваш да научиш магарето да не яде. Накрая то умира или хвърля къч. А идеята, че богатите трябва да плащат повече, може да се реализира чрез десетки форми на косвено облагане - имотни данъци, акцизи върху скъпите коли и луксозни стоки. Плоският данък така или иначе не засяга богатите, които винаги намират начин да предпазят парите си. Ще удари средната класа - тази, която работи тук и крепи осигурителната система. И която досега винаги е плащала за политическите простотии на прехода.
А иначе бих приветствал всяка нова идея за усъвършенстване на политическата система, колкото и да е екзотична. Велико народно събрание, намаляване и отзоваване на депутати, избиране на полицейски началници, мажоритарна система, преференциална система.
Само тези прости четири неща не бива да се пипат - частна собственост, борд, ЕС и плосък данък. Запомнете го.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1790746
