Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2013 14:37 - В.Каролев: Политическите лъжи за златодобивната индустрия в България
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 3432 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 13.03.2013 14:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Политическите лъжи за златодобивната индустрия в България
    image   image 13 март 2013

Владимир Каролев е завършил УНСС и магистратура по бизнес в университета на Алберта, Канада. Той е анализатор по икономически въпроси. Управляващ съдружник е в Балканска консултантска компания. Консултант на чуждестранни фирми у нас и в съседни страни. Златнодобивната индустрия у нас коментира така:

Напоследък политици с крайно леви и популистки тези усилено тиражират редица лъжи за неособено голямата златодобивна индустрия в България. И със сладки политически приказки обясняват как имало начин да се направи веднага минималната разботна заплата 1000 лева, само да влезели в парламента, където щели да прокарат закони за национализация и след това реки от мед и масло ще потекат.

Просто търсене в Google, отнемащо не повече от 30 минути, разкрива, че и трите основни “аргумента” на национал-популистите са неверни:

1. Практиката в света е концесионната такса да се начислява не от печалбата, както твърдят тези политици, а от продажната стойност на добитата руда или продаденото злато.

2. Политиците умножават залежите в тона злато по цената на чистото злато. Всъщност, залежите се изчисляват в златна руда, която е със съдържание между 2 и 4 грама чисто злато. С други думи, политиците ни лъжат, че в 1 тон златна руда има 1 тон чисто злато. И така се получават фантастичните стойности на залежи от порядъка на стотици милиарди левове. Всъщност, по официални данни на МИЕТ, залежите са на стойност около 10 млрд. лв. Разбира се, огромната част от тази стойност ще отиде за разходи по добиването на рудата.

3. Политиците цитират някакви фантастични проценти, които държавата „прибира“ някъде по света, като лъжливо внушават, че това е концесионна такса. Тук вариантите са два. Или просто нахално лъжат, че някъде по света има ефективна концесионна такса от над 5%, или лъжливо представят публично-частно партньорство с държавен дял определен процент (10, 20, 30, 50) като концесионна такса. Което са две безкрайно различни неща.

„Златното“ законодателно право при определянето на концесионните такси за златодобива е, че когато ефективната такса надхвърли 5%, кандидати просто няма. И законодателството по света отразява това неписано правило – в Аржентина таксите са до 3%, в Австралия между 1% и 2.5%, в Бразилия - 1%, в Индия – 2%, в Индонезия до 3.75%, в САЩ са между 2% и 5% и т.н.

Нека погледнем как е уреден златодобивът в деветте най-големи златни мини в света по данни на CNBC към 2012 година:

 

Грасбърг, Индонезия – 1 444 000 унции годишно. Управлява се от американската Freeport-McMoran. Концесионната такса е в размер на 1% за злато и 3.5% за мед.

 

Кортез, САЩ – 1 421 000 унции годишно. Управлява се от американската Barrick Gold. Мината е частна и не се плащат никакви концесионни такси на държавата.

 

Янакоча, Перу – 1 293 000 унции годишно. Управлява се от консорциум от частни фирми, воден от американската Newmont Mining.Концесионната такса до 1994 година е била в размер на 2%, след това се вдига на 3%.

 

ГолдСтрайк, САЩ – 1 088 000 унции годишно. Управлява се от американската Barrick Gold. Мината е частна и не се плащат никакви концесионни такси на държавата.

 

Веладеро, Аржентина – 957 000 унции годишно. Управлява се от американската Barrick Gold. Концесионната такса е в размер на 3.75%.

 

Ваал, Южна Африка – 831 000 унции годишно. Управлява се от южноафриканската частна фирма Англоголд Ашанти. Минният комплекс е разделен на няколко сектора, всеки с различна структура и собственост, разработван от консорциуми. Концесионните такси в Южна Африка са по закон между 0.5% и 5%.

 

Уест Уитс, Южна Африка – 792 000 унции годишно. Управлява се също от Англоголд Ашанти Подобно на района  Ваал концесионните такси за различните участъци са между 0.5% и 5%.

 

Лагунас Норте, Перу – 770 000 унции годишно. Управлява се от американската Barrick Gold. Концесионната такса е в размер на 2.51%.

Калгърли, Австралия – 750 000 унции. Управлява се от американските Barrick Gold и Newmont Mining. Концесионната такса е в размер на 1.5%.

Романтичният магнетизъм на златодобива навсякъде по света може да се използува за политически цели в предизборни кампании, особено в страни с ниски доходи и не особено високо ниво на образование на основната част от населението. И в такива страни често се чуват, особено в предизборни периоди, искания за по-големи концесионни такси или национализации.

Но, както се казва в древната китайска поговорка, да получиш каквото искаш е всъщност проклятие. Украйна създава държавна златодобивна компания, но за едно десетилетие тя фалира, завлича държавния пенсионен фонд и отравя сериозно няколко водоизточника.

Съвсем наскоро пък в Южна Африка направиха първата държавна добивна компания за злато, започнала с въгледобив, но с амбиции да разшири портфолиото към златодобив. За по-малко от 12 месеца, въпреки гарантирания пазар в държавни топлоелектроцентрали, държавната компания е в неплатежоспособност и се налага да бъде спасявана с пари от бюджета, тоест от данъкоплатците.

С оглед размера на залежите в България и ниското съдържание на злато в рудата, в сравнение с производството на най-големите мини в света, е лесно да се заключи, че ние просто нямаме залежите (и като количество и като качество на рудата), за да се превърнем в държава, която се издържа от златодобив или друг добив на минерални ресурси.

 

Но дори и да бяхме такава държава и да можехме да се издържаме от златодобив, практиката отново показва, че е по-добре да бъде оставена частната инициатива като водеща (Перу, Южна Африка, Индонезия, Австралия, САЩ), отколкото да се правят опасни експерименти под натиска на политици, които искат да се правят на бизнесмени с парите на данъкоплатеца.

Всъщност, преглеждайки списъка на най-големите златодобивни компании и тези, управляващи най-големите златни мини, не е трудно да се забележи доминацията на американски фирми. Не е ли по-логично да се запитаме кой е факторът, който е дал стимулът на американските предприемачи да развият толкова мощен добивен сектор, който постепенно е станал водещ на международно ниво?

Да не би случайно да е водещата частна инициатива, при която собственикът на земя в САЩ е и собственик на минералните ресурси и има пълната свобода да се договаря, както желае, с кандидатите, предлагащи му условия за добив?

Вместо при откриване на ресурс в някоя нива, армия политици и чиновници да налетят като скакалци и да одържавят всичко, договарянето да преминава през съмнителни търгове, организирани от политици, гражданите са се договаряли на свободен пазарен принцип с добивните компании, което е много по-ефективно и за двете страни.

Разбира се, България няма нито ресурсите, а пък е и безнадеждно закъсняла, за да прави реформи в собствеността на природните ресурси с надеждата по-ефективното и бързо договаряне на условия да доведе до създаването на големи български фирми в сектора на природните ресурси. За нас е далеч по-полезно да си направим правилните изводи от положителната световна практика.

Първият извод е, че максималната свобода, дадена на индустрии в зародиш, винаги дава предимство на предприемачите в конкретната държава в международен план. Тези, които са свободни да започнат първи, обикновено доминират международната сцена в средносрочен и дългосрочен план.

Максималната свобода и гъвкавост в собствеността и добива на природни ресурси в САЩ дава на американските предприемачи в зората на тази индустрия предимство от една обиколка пред тези в останалия свят. И неслучайно сега именно американските компании са способни да предлагат най-високи заплати и най-добри условия при добива на ресурси.

Вторият извод е, че ползата за държавите, в които се провежда добив, е предимно неданъчна, изразяваща се във високите заплати за миньорите и специалистите в този сектор, поръчки за местни производители и доставчици на стоки и услиги, трансфера на ноу хау. Разбира се, всички компании плащат и концесионна такса, която директно влиза в държавния бюджет.

Третият извод е, че поради романтичния образ на златодобива, политическият стимул за популистичен натиск навсякъде по света е огромен. Но тази индустрия е достатъчно стара, за да се проследят ефектите в казусите, където този натиск е победил здравия разум.

А те винаги са едни и същи. Високите такси дестимулират проучвателните и добивни дейности и компаниите с ноу хау и опит просто се изтеглят, оставяйки десетки хиляди хора без работа. А навлизането на новосъздадени държавни компании почти винаги завършва с финансов колапс, завличане на пари на данъкоплатците, критични щети върху околната среда, корупция и международен резил, довеждащ до отдръпване на чужди инвеститори от всички сектори в икономиката.

Въпреки твърденията на някои български политици, няма нищо шокиращо в нивата на концесионни такси в България, които се вместват в международните практики, според които концесионната такса е между 0.5% и 5%, в зависимост от вида ресурс и геоложките особенности на мината.

За съжаление, определени политици в България експлоатират неинформираността на повечето избиратели за фактите и детайлите в този специализиран сектор и се опитват чрез масирана пропаганда да разбудят за пореден път емоционален, а не рационален вот, който да им осигури още 4 години ядене и пиене на корем от държавната субсидия.

Дали българският избирател ще позволи за пореден път да го излъжат, когато единственото, което е нужно, за да разкрият лъжите, е да отвори Google и да потърси представителна информация, ще видим след 60 дни. Дотогава очаквайте още доста „златни“ лъжи, целящи да донесат „златни“ облаги, но само за лъжещите политици.

 

 

http://profit.bg/news/Politicheskite-luzhi-za-zlatodobivnata-industriya-v-Bulgariya/nid-104006_picid-_page-1.html



Гласувай:
3
2



1. ravramov - А на Вас ли да вярваме другарю Каролев?
13.03.2013 14:59
„Действия чрез контролираните средства за масова информация:
1. Да се поддържа стабилна тенденция към българофобия и национален нихилизъм.
2. Да се обявяват всички патриотични и национални движения на гоите (неевреите) за фашистки, националистически, шовинистки, терористични и консервативни, да бъдат оклеветени, очернени и да им се лепват етикети” (ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД - Приета на московския ционистки конгрес през 1988 г.)
цитирай
2. podvodni - Подводни
13.03.2013 15:02
Хахахаха! Според Каролев, златодобивните компаний извършват изцяло социална дейност. Един вид самаряни някакви. И понеже нашите находища са бедни, компаниите си бъракт в джоба за концесионни такси и бачкат сал за едната идея и престиж.
Няма такъв идиот като него!
Опс, грешка, има - този дето ще му повярва.
цитирай
3. andrei - A бе,Каролев глупако,
13.03.2013 15:15
ще обясниш ли, щом си толкова наясно със златодобива и рудодобива-как така частните предприемачи имат печалби,а държавните не ?Я да се разкараш от България дрислив всезнайко,че да не гризнеш дръвцето!
цитирай
4. meto76 - ще обясниш ли, щом си толкова наясно ...
13.03.2013 18:45
andrei написа:
ще обясниш ли, щом си толкова наясно със златодобива и рудодобива-как така частните предприемачи имат печалби,а държавните не ?Я да се разкараш от България дрислив всезнайко,че да не гризнеш дръвцето!


Много просто държавните компании се източват от политиците, а частните работят за печалба за собствениците си.Печалбата от златодобива в момента е по-малко от това да се занимаваш със земеделие и да получаваш милиони субсидии от ЕС.За да се разработи една мина трябват вложения от стотици милиони долара.Съдържанието на злато в едни тон руда е едва няколко грама, за да се произведе една кюлче злато трябва да се добият хиляди тона руда с машини, енергия, хора.Тази руда да мине през флотационна фабрика и да се отдели златото, което също е скъпо начинание.Ако искаме инвестиции и работни места трябва да допуснем чуждите компании до нашите скромни природни ресурси.Закона за концесиите в България отговаря на всички европейския изисквания и не е по-различен от този в др.държави от ЕС. Ако искаме хората да са богати, а не държавата трябва да се промени Конституцията и частния собственик на земята да е собственик на ресурсите под нея, а не държавата. Той да се договаря с добивните компании за комисионните, които ще му плащат.Държавата трябва да си събира единствено данъците и нищо друго, както е в Америка.Там държавата не притежава златодобивните компании,нито притежава златни мини, но е най-богатата държава, защото гражданите й са богати и си плащат данъците.В противен случай златото ни ще стои в планината, както си е стояло милиони години и няма да имаме никаква полза от него.
цитирай
5. momchil - Малоумните коментатори № 1, 2 и 3 си ...
17.03.2013 12:59
Малоумните коментатори № 1,2 и 3 си мислят, че като заградиш златодобивния участък златото само скача в касата на компанията, при това стопено и направено на кюлчета. Положението със златото е същото както с държавните БДЖ, ВМЗ, обществените поръчки и пр. "благинки", до които се докопат държавни служители междувпрочем произлезли от среди на истинският народ.
Проблемът е, че управниците са същите, като народа. Разликата е в мащаба. Един краде 1 милион консултатски, а друг източва 100 литра нафта от локомотива. Интересите им макар и несъизмерими по размер саеднакви по същноста си. Те искат да могат да си крадат и за това искат държавна собственост и обществени поръчки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13043141
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031