Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2013 21:08 - Историческата реч на Маргарет Тачър в Брюж през 1988г.
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 3586 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 09.04.2013 09:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Историческата реч на Маргарет Тачър в Брюж през 1988г. Понеделник | 8 Април 2013

image Маргарет Тачър   ПЪРВО В LIVENEWS - превод на български език на знаменитата реч за бъдещето на Европа

Г-н Премиер, г-н Ректор, Ваши превъзходителства, дами и гопода:

 Първо, бих искала да ви благодаря за предоставената ми възможност да се завърна в Брюж и при много различни обстоятелства, в сравнение в моята последна визита, скоро след нещастния случай с ферибота Зеебрюге, когато белгийския кураж и отдадеността на вашите лекари и медицински сестри спасиха живота на много британци.

 И второ, бих искала да изкажа какво удоволствие е да говоря пред Колежа на Европа, под ръководстото на неговия ректор, проф. Лукашевски.

 И трето, бих искала също да ви благодаря, че ме поканихте да адресирам моето послание в тази величествена зала.

 Какво по-добро място да говоря за бъдещето на Европа от сграда, която толкова славно напомня за величието, което Европа вече беше достигнала преди повече от 600 години.

 За нас в Британия, има много други исторически асоциации с вашия град Брюж. Джефри Чосър е бил чест посетител тук.

 А първата печатна книга на английски език е била написана тук, в Брюж, от Уилям Какстън.

 

 Британия и Европа:

 Г-н Председател, Вие ме поканихте да говоря по темата за Британия и Европа. Аз би трябвало да Ви поздравя за Вашата смелост.

 Ако вярвате в някои от нещата, изречени и написани относно моите виждания за Европа, това е все едно ка поканите Чингиз хан да говори за мирното съвместно съществуване!

 Искам да започна с отхвърляне на някои митове за моята родина, Британия, и нейната връзка с Европа и за да направя това, аз първо трябва да кажа нещо за самата европейска идентичност.

 Европа не е творение на Договора от Рим.

 Нито европейската идея е собственост на отделна група хора или институция.

 Ние, британците, сме толкова наследници на наследството на европейската култура, колкото и всяка друга нация. Нашите връзки с останалата част на Европа са били доминиращ фактор в нашата история.

 В продължение на 300 години ние сме били част от Римската империя и на нашите карти са трасирани пътищата, изградени от римляните.

 Нашите предци – келти, саксонци, датчани – идват от Континента.

 Нашата нация беше – по тази любима на Общността дума - „преструктурирана“ под управлението на норманите през 11-и и 12-и век.

 Тази година ние празнуваме 300-ата годишнина от Славната революция, при която британската корона преминава в ръцете на Уилям Орански и кралица Мери.

 Посетете великите църкви и катедрали на Британия, четете нашата литература и слушайте нашия език: всички свидетелстват за културното богатство, което сме привнесли от Европа, както и Европа от нас.

 Ние в Британия сме истински горди от начина по който, от Магна харта през 1215 година насам, ние основахме и развиваме представителните институции, да отстояват бастиона на свободата.

 Горди сме и от това, че в продължение на векове Британия е била дом на хора, търсещи убежище от тиранията.

 Но ние знаем, че без европейското наследство от политически идеи, ние не бихме постигнали толкова много.

 От античната и средновековна мисъл ние заехме концепцията за върховенство на закона, която отличава цивилизацията от варварството.

 И на тази идея на християнството, спомената от Ректора – християнството синоним на Европа – с признаването на уникалната и духовна същност на индивида, на тази идея ние още базираме нашата вяра в персоналната свобода и другите човешки права.

 Твърде често, историята на Европа е описвана като серия от нескончаеми войни и разпри.

 Но от наша гледна точка днес със сигурност, това, което ни засяга най-много, е нашият общ опит. Така например, историята как европейците откриват и колонизират – и да, без извинение – цивилизоват голяма част от света, е изключителна приказка за талант, умения и смелост.

 Но ние, британците, сме допринесли за Европа по един много специален начин.

 През вековете ние воювахме, за да предотвратим попадането на Европа под доминация на една-единствена сила.

 Ние се бихме и загивахме за нейната свобода.

 Само на няколко мили оттук, в Белгия, лежат костите на 120 хиляди британски войници, които загинаха в първата световна война.

 Ако не беше тази готовност да се бием и да загинем, Европа щеше да бъде обединена отдавна – но не в името на свободата, и не в името на справедливостта.

 Британската подкрепа за съпротивителните движения през последната война е това, което помогна пламъкът на свободата да бъде запазен в много страни до идването на деня на освобождението.

 Утре, крал Бодуен ще присъства на слубжа в памет на много смели белгийци, които дадоха живота си в служба в британските Кралски военновъздушни сили – саможертва, която ние никога няма да забравим.

 И от нашия остров-крепост бе предизвикано освобождението на Европа.

 И днес, все още, ние се крепим заедно.

 Близо 70 хиляди британски военнслужещи са разположени на европейския континент.

 Всички тези неща, сами по себе си са доказателство за нашия дълг към бъдещето на Европа.

 Европейската общност е една проява на тази европейска идентичност, но не е единствената.

 Ние никога не бива да забравяме, че на изток от Желязната завеса, хора, които веднъж вече се насладиха в пълна степен на европейските култура, свобода и идентичност, бяха отрязани от техните корени.

 Ние винаги ще гледаме на Варшава, Прага и Будапеща като на велики европейски градове.

 И не бива да забравяме, че европейските ценности помогнаха на Съединените щати да се превърнат в такъв храбър защитник на свободата, какъвто са сега.

 

 

Бъдещето на Европа:

 Това не е суха хроника от неясни факти от пълните с прах библиотеки на историята.

 Това е записа на близо две хиляди години британска намеса в Европа, сътрудничество с Европа и принос към Европа, принос, който днес е по-действителен и по-силен от всякога.

 Да, ние се вглеждахме към по-широки хоризонти – както и други – и слава Богу за това, защото Европа никога не би просперирала и никога няма да просперира като ограничен, вгледан в себе си клуб.

 Европейската общност принадлежи на всички нейни членове.

 И нека бъда съвсем ясна.

 Британия не мечтае за някакво уютно, самотно съществуване в периферията на Европейската общност. Нашата съдба е в Европа, като част от Общността.

 С това не искам да кажа, че нашето бъдеще се опира само на Европа, нито бъдещето на Франция, Испания или който и да било друг член.

 Общността не е самоцел.

 Нито е институционално устройство, за да бъде постоянно модифицирано според повелята на някакви абстрактни интелектуални концепции.

 Нито трябва да се вкостенява чрез безкрайни регулации.

 Европейската общност е практическо средство, чрез което Европа може да осигури бъдещ просперитет и сигурност на своите жители в свят, в които има много други мощни нации и групи от нации.

 Ние, европейците, не можем да си позволим да пропиляваме нашата енергия във вътрешни диспути или мистериозни институционални дебати.

 Ефективното действие няма заместител.

 Европа трябва да бъде готова едновременно да допринася в пълен размер за нейната собствена сигурност и да се конкурира търговски и индустриално в свят, в който успехът спохожда страните, които насърчават личната инициатива и предприемачество, и по-малко тези, които се опитват да ги отслабват.

 Тази вечер аз искам да посоча няколко ръководни принципа за бъдещето, които аз вярвам, че ще гарантират успех на Европа, не просто в икономически и отбранителни аспекти, но и що се отнася до качеството на живота и влиянието на европейските граждани.

 

 Готовност за сътрудничество между суверенни държави:

 Моят първи ръководен принцип е този: желание и активно сътрудничество между независими, суверенни държави е най-добрият начин да изградим успешна Европейска общност.

 Да се опитаме да потиснем националността и да концентрираме власт в центъра на европейски конгломерат би било много вредно и би застрашило целите, които се опитваме да постигнем.

 Европа ще бъде по-силна точно защото Франция е Франция, Испания е Испания, Британия е Британия, всяка със своите обичаи, традиции и идентичност. Би било глупост да се опитаме да ги вкараме в нещо като европейска личност.

 Някои от бащите-основатели на Общността смятаха, че Съединените щати могат да бъдат такъв модел.

 Но цялата история на Америка е доста различна от тази на Европа.

 Хората отидоха там, за да избягат от нетолерантността и ограниченията на живота в Европа.

 Те търсиха свобода и възможности; и тяхното силно чувство за цел, за два века, им помогна да създадат нови единство и гордост, че са американци, така както нашата гордост се основава на това, че сме британци или белгийци, холандци или германци.

 Аз съм първата, която говори така по много важни въпроси, по които страните от Европа трябва да намерят общ език.

 Аз искам да видя как работим по-сближени по нещата, които можем заедно да правим по-добре, отколкото сами.

 Европа е по-силна, когато действаме така, независимо дали става дума за търговия, отбрана или за отношенията ни с останалия свят.

 Но за да работим заедно не е необходимо властта да се централизира в Брюксел или решенията да се се вземат от назначена бюрокрация.

 Наистина, ирония е, че точно когато страни като Съветския съюз, които опитаха да управляват централизирано, се учат, че успехът е резултат от децентрализацията, някои хора в Общността отиват на противоположното мнение.

 Ние неуспешно прибрахме границите на Британия, само за да ги видим наложени отново на европейско ниво с европейска свръхдържава, упражнявайки нова доминация от Брюксел.

 Ние със сигурност искаме да видим Европа по-единна и с повишено чувство за обща цел.

 Но това трябва да стане по начин, който запазва различните традиции, властта на парламентите и чувство на национална гордост в собствената страна; това са изворите на европейската жизненост през вековете.

 

Европа отворена за предприемчивост:

  Моят трети ръководен принцип е необходимостта от политики на Общността, които насърават предприемчивостта.

 Ако Европа иска да процъфтява и да създава работни места на бъдещето, ключът е в предприемачеството.

 Основната рамка е в това: Римският договор бе замислен като Харта на икономическата свобода.

 Но това не е така, както винаги е било разбирано, още по-малко прилагано.

 Урокът от икономическата история през 70-те и 80-те години е, че ефект има не от централизираното планиране и детайлния контрол, а от личните усилия и инициатива.

 Държавният контрол върху икономиката е рецепта за нисък растеж, а свободната инициатива в рамките на закона носи по-добри резултати.

 Целта на Европа, отворена за предприемчивост, е движеща сила зад създаването на Единен европейски пазар през 1992 година. Чрез премахване на бариери, като се даде възможност на компаниите да развиват дейност в европейски мащаб, ние можем най-добре да се конкурираме със Съединените щати, Япония и други нововъзникващи икономически сили в Азия и другаде.

 Това означава да освободим пазарите, да разширим избора, да ограничим държавната намеса.

 Нашата цел не бива да бъде по-голяма регулация; тя трябва да бъде дерегулация и премахване на търговските ограничения.

 Британия трябва да бъде водеща в отварянето на пазарите си за другите.

 Лондонското сити дълго време приемаше финансови институции от цял свят, затова е най-големия и най-успешния финансов център в Европа.

 Ние отворихме нашия пазар за телекомуникационна техника, въведохме конкуренция в услугите на пазара и дори в самата телекомуникационна мрежа – стъпки, които другите страни в Европа едва сега започват.

 Във въздушния транспорт, ние взехме водеща роля при либерализирането му и видяхме ползите под формата на по-ниски тарифи и по-голям избор.

 Нашата морска търговия е отворена за търговските флоти на Европа.

 Ние бихме желали да можем да кажем същото за много други страни-членки на Общността.

 Нека да кажа нещо и относно монетаризма. Основният проблем не е дали ще има Европейска централна банка.

 Непосредствените практически изисквания са:

 да се приложи ангажимента на Общността за свободно движение на капитали – което в Британия го имаме;

  • чрез Общността да се премахне валутн ия контрол – в Британия го премхнахме пре 1979 година;

  • да се създаде истински свободен пазар на финансовите услуги в банкирането, застраховането и инвестициите;

  • да се увеличи използването на общата европейска валута (ECU).

 

 Тази есен, Британия емитира съкровищни бонове, деноминирани в ECU и се надява да види правителствата на други страни-членки да увеличат използването им.

 Това са истинските изисквания, защото те са това, от което бизнеса и индустрията в Общността се нуждаят за да бъдат конкурентни на разширявщия се свят.

 И това е което европейските потребители искат, за тях трябва да се разшири избора и да се намалят цените.

 Основни практически стъпки, на които Общността трябва да обърне внимание.

 Когато те бъдат постигнати и задържани за период от време, ние ще бъдем в по-добра позиция да обмислим следващия ход.

 Същото е и с границите между нашите страни.

 Разбира се, ние искаме да улесним преминаването на стоки през границите.

 Разбира се, ние трябва да улесним пътуването на хората в рамките на Общността.

 Но е въпрос на здрав разум, че ние не можем напълно да премахнем граничния контрол ако сме за защита на нашите граждани от престъпност и за спиране на трафика на наркотици, тероризъм и нелегална имиграция.

 Това бе подчертано само преди три седмици, когато един смел германски митнически служител, изпълнявайки своите задължения на границата между Холандия и Германия, нанесе тежък удар на терористите от ИРА.

 И преди да приключа темата за свободния пазар, бих искала да кажа, че ние със сигурност не се нуждаем от нови регулации, които увеличават разходите за работна ръка и правят европейския трудов пазар по-малко гъвкав и по-неконкурентноспособен.

 Ако искаме да имаме европейски фирмен устав, той трябва да съдържа минимални регулации.

 И със сигурност ние в Британия ще се борим срещу опитите да се налага колективизъм и корпоративизъм на европейско ниво – въпреки че какво хората искат да правят в техните страни е тяхна работа.

 

Европа, отворена към света:

 Моят четвърти ръководен принцип е, че Европа не бива да бъде протекционистична.

 Експанзията на светованата икономика изисква от нас да продължим процеса по премахване на бариерите пред търговията, както и да направим същото в многостранните преговори със Световната органиация за митата и търгховията (GATT).

 Би било предателство ако, докато премахваме ограниченията в рамките на Европа, Общността направи стъпки към по-голяма протекция.

 Ние трябва да гарантираме, че нашият подход към световната търговия съдържа либерализацията, която проповядваме у дома.

 Ние имаме отговорност да поведем този процес, отговорност, която е насочена към по-слабо развитите страни.

 Те се нуждаят не само от помощ; повече от всичко, те се нуждаят от подобрени възможности за търговия, ако те се стремят към достойнството на растящата икономическа мощ и независимост.

 

Европа и отбрана:

 Моят последен ръководен принцип засяга най-фундаменталния проблем – ролята на европейските държави в отбраната.

 Европа трябва да продължи да поддържа сигурна отбрана чрез НАТО.

 По никакъв начин не бива да отпускаме нашите усилия, дори това да означава да вземаме трудни решения и да плащаме тежка цена.

 Благодарение на НАТО ние поддържаме мира вече над 40 години.

 Факт е, че нещата се случват така, както ние искаме: демократичния модел на общество на свободната инициатива доказа своето превъзходство; свободата е в офанзива, мирна офанзива, за първи път изобщо.

 Ние трябва да се стремим да подържаме ангажимента на САЩ към отбраната на Европа. Това означава да признаем тежестта на техните ресурси в ролята им в света и тяхното основание, че съюзниците им трябва да поемат своя дял в заитата на свободата, и конкретно след като Европа става по-благоденстваща.

 Те ще очакват Европа да взема участие в защита извън нейната територия, както сега правим това в Залива.

 НАТО и Западноевропейския съюз дълго време признаваха къде стоят проблемите, и посочиха техните решения. И вече дойде времето да изпълним със съдържание декларациите си за сериозни усилия за отбрана с по-голяма стойност, за парите, които даваме.

 Това не е институционален проблем.

 Не е и проблем на планирането. Това е нещо, едновременно по-просто и по-дълбоко: това е въпрос на политическа воля и политическа смелост, да убедим хората във всички наши страни, че ние не можем да разчитаме на други за нашата защита, и всеки член на алианса трябва да понесе на раменете си справедлив дял от тежестта.

  Ние трябва да поддържаме обществената подкрепа за ядрено възпиране, помнейки че остарелите оръжия не възпират, а оттам и необходимостта от модернизация.

 Ние трябва да посрещнем изискванията за ефективна конвенционална отбрана в Европа срещу Съветските сили, които постоянно се модернизират.

 Ние следва да развием ЗЕС, но не като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския принос в общата отбрана на Запада.

 Преди всичко, във време на промяна и несигурност на Съветския съюз и Източна Европа, ние трябва да запазим европейското единство и да знаем, че каквото и да се случи, нашата отбрана е сигурна.

 По същото време, ние трябва да преговаряме за контрола над въоръжаването и да държим вратата широко отворена за сътрудничество по всички други въпроси, съгласно Хелзинкските споразумения.

 Но нека никога да не забравяме, че нашият начин на живот, нашата визия и всичко, което се надяваме да постигнем, е осигурено не чрез правотата на нашата кауза, а чрез силата на нашата отбрана.

 В това, ние никога не трябва да се препъваме, никога не трябва да пропадаме.

 

Британският подход:

 Г-н Председател, аз вярвам, че не е достатъчно просто да говорим с основни понятия за европейска визия или идеал.

 Ако ние вярваме в него, ние трябва да начертаем пътя напред и да идентифицираме следващите стъпки.

 И това е, което аз се опиатах да направя тази вечер.

 Този подход не изисква нови документи: те всички са там, Североатлантическия договор, ревизирания Брюкселски договор и Договора от Рим, чиито текстове са написани от далновидни мъже, между които и един белгиец – Пол Хенри Спаак.

 Колкото и надалеч да искаме да отидем, истината е, че ние можем да стигнам там само с една стъпка в даден момент.

 И това, от което се нуждаем сега, е да вземем решения за следващите стъпки напред, а не да допуснем да бъдем подлудени от утопични цели.

 Утопията никога не се случва, защото ние знаем, че не бихме я харесали, ако се случеше.

 Нека Европа да бъде семейство от нации, да се разбираме едни други по-добре, да се оценяваме повече едни други, да правим повече заедно, наслаждавайки се на нашата национална идентичност не по-малко, отколкото на нашето общо европейско усилие.

 Нека да имаме Европа, която играе своята първостепенна роля в света, която гледа навън, а не навътре, и която запазва тази атлантическа общност – че Европа е от двете страни на Атлантика - който е нашето най-благородно наследство и нашата най-голяма сила.

 Бих желала да благодаря за привилегията да изнеса тази лекция в тази страхотна зала на тези страхотни колеги. (Ръкопляскания)

 

Източник: www.margaretthatcher.org


 

 

(СЛЕДВА)

http://www.livenews.bg/Istoricheskata-rech-na-Margaret-Tachar-v-Bryuj-prez-1988g.-%28OBNOVYAVA-SE%29-50475





Гласувай:
3
0



1. meto76 - Борис Джонсън: Нобел за мир засл...
08.04.2013 21:15
Борис Джонсън: Нобел за мир заслужава Маги Тачър, а не ЕС

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/20/1926629_boris_djonsun_nobel_za_mir_zaslujava_magi_tachur_a_ne/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13329083
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031