Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2013 14:22 - Медийният октопод на Пеевски и Доган
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1870 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Медийният октопод на Пеевски и Доган 18.06.2013 / 12:43 от: Явор Дачков, в. "Галерия" image Пеевски и Владислав Горанов, зам.-министър на финансите в кабинета "Борисов". Снимката е направена от наш колега и публикувана първо в glasove.com . Тя бе първото публично доказателство за близките отношения на Борисов с медийната империя на Пеевски Този текст е писан преди две години - на 13 март 2011 г., във време, когато можеше да бъде публикуван само във в. "Галерия", сайта "Гласове" или в сайта e-vestnik.bg. Публикуваме го отново, защото е актуален и днес, а тогава никой, освен тесен кръг журналисти, не смееха да повдигнат публично този въпрос. Да не говорим за протести.

Кой би предположил, че на втората година от мандата на ГЕРБ, ДПС ще се сдобие с повече власт, отколкото партиите, които подкрепят тяхното управление? Макар да спечели изборите благодарение на вълната анти-Доган, Бойко Борисов не само че не пипна с пръст лидера на ДПС, но в известен смисъл му даде много по-голяма власт от тази, която той имаше по времето на тройната коалиция.

Не е клише твърдението, че медиите са четвърта власт, това е така, макар в България по-голямата част от тях да се държат като прислуга на останалите три. Но дори и тази им роля е плод по-скоро на тактическа игра, отколкото тяхна същност. Много често сме наблюдавали това през годините с различна степен на отчетливост – в началото на всеки мандат медиите са с победителя на последните избори, а във втората половина на управлението постепенно го изоставят, за да подготвят почвата за следващия победител.

В този смисъл те винаги са на власт, за разлика от политическите партии, които ту се качват, ту слизат от нея. Ето защо

твърдя, че Ахмед Доган и ДПС никога не са получавали толкова голям властови ресурс

в ръцете си, защото досега и те като другите политически играчи са били просто част от играта между политици и медии.

Сега обаче имаме прецедент – една политическа партия става собственик на множество медии, което на практика може да я превърне във вечен абонат за властта независимо от волята на избирателите.

В медийната експанзия на ДПС има и още един твърде опасен елемент, който директно застрашава националната сигурност на България, а именно етническият характер на тази политическа сила. Не знам дали има друга страна в света, в която огромна част от медиите и цялата разпространителска мрежа на вестниците да се държат от политическа сила на етническото малцинство.

Разбира се, че няма. В Европа дори не може да се говори за политическа партия, която да стопанисва медии, камо ли за  монопол с етнически оттенък.

И тук не става дума за националистически поглед върху ситуацията, а за съвсем елементарен инстинкт за самосъхранение. Струва ми се напълно безумно да се дава такава огромна власт в ръцете на група хора, чийто успех в политиката и в бизнеса през тези години се дължеше единствено и изцяло на консолидирания вот на турското малцинство. Ами ако утре тези хора решат да пуснат едно и също послание, което, прозвучавайки в различните им медии, ще се усили стократно и което, за да не дърпаме дявола за опашката, ще наречем най-общо агресивно спрямо други общности или институции? Тогава какво правим? Вярно е, че сега това звучи като научна фантастика, но също така е вярно, че няма никаква пречка, поне от инструментална гледна точка, това да се случи.

Има ли медии – има, те в ръцете на ДПС ли са – да.

Кой може да гарантира как ще „еволюират” политическите възгледи на Доган или какъв тип лидер ще бъде неговият наследник.

Казват, че най-голямата война в бивша Югославия започнала от спречкване на една сватба.

Хубава метафора за непредсказуемостта на балканските отношения. Разбира се, това е краен и мрачен сценарий, по-вероятно е той да не се случи, но дори и само фактът, че хора, които трябваше да бъдат разследвани за корупция и да лежат в затвора, днес определят до голяма степен какво и как да мислят българите, е скандален. Вместо да се чешат по главите и да обсъждат какви още структури за борба с корупцията да измислят, управляващите, и в частност ДАНС, вече трябваше да са работили поне по две направления в тази посока.

Едното е корупцията и

произходът на парите, с които 30-годишният Пеевски и неговата майка купуват вестници,

радиостанции, телевизии и вестникарски разпространителски мрежи, а другото е дали може концентрирането на толкова медийна власт в един момент да застраши националната сигурност.

Това е задължително за службите занимание и вместо да се газират от няколко книжки на арабски език в провинциална джамия, добре е хората в този сектор да се позамислят и върху такъв възможен сценарий. Работата е там, че

никой не пише и не говори за това дори колеги, които са пряко засегнати,

не само от гледна точка на свободата на словото, но и от гледна точка на бизнеса. Експанзията на Делян Пеевски, който е депутат от ДПС, е изключително методична, последователна и се разгръща с невиждан досега у нас мащаб.

Той притежава два от най-четените вестници – „Телеграф” и „Уикенд”. „Телеграф”, защото е много евтин, а „Уикенд”, защото е интересен за публиката. Предполагам, че 90% от читателите не знаят кой е собственикът на тези издания, които обаче манипулират, къде внимателно, къде грубо, най-масовата вестникарска аудитория.

Вътре се разполагат и останалите по-малки печатни издания като „Монитор”, „Политика“, „Шок“, „Контра“, „Засада“, „Черноморски фар“, „Борба“, „Меридиан мач“, както и сайтовете „Всеки ден“ и Вnews. Впечатляващо, нали!

Още по-впечатляващо става, като се прибави и фактът, че

80% от разпространителската вестникарска мрежа в България е притежание на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, подставените лица на ДПС.

Сама по себе си тази мрежа е една империя на територията на страната ни. Депутатът от ДПС е собственик на разпространителските дружества „Близнаци“, „Сенатор“, „Оларт“, „Национална дистрибуция“, БИС – Бургас, „Камекс“. Към тях трябва да добавим закупените наскоро две фирми, които са сред най-големите в бранша – „Прес” ООД и „Братя Герини”.

„Прес” контролира пазара по морето – в Бургас и на юг от Бургас, както и във Варна. От юни до края на септември именно там се реализират най-големите обороти на печатните издания. „Братя Герини” пък са абсолютни монополисти в Пловдив и цяла Южна България. С новата сделка Пеевски концентрира почти напълно търговията с вестници и ще може свободно да решава кое издание да се появи на павилиона и кое – не.

Той и майка му притежават и една от най-големите печатници в България – ИПК „Родина“.

Към всичко това трябва да прибавим, разбира се, и телевизиите – ТВ7, която има ефирна честота за територията на цялата страна, и ББТ, която се разпространява от всички кабелни оператори. Двамата притежават и огромен брой честоти за радиостанции и не крият своите амбиции към т.нар. мултиплекс, през който в бъдеще ще минават всички телевизии, които гледаме.

Всичко това е придобито от един младеж на 30, който в последните десет години е бил само на държавна служба, и от неговата майка, която за известно време беше висш чиновник в държавния спортен тотализатор.

И двамата нямат никаква бизнес биография зад гърба си. И те като Цветанов теглили много кредити, при тях обаче ролята на тъщата и тъста играят Ахмед Доган и банкерът Цветан Василев. Абсолютен скандал е, че нито една институция досега не се е захванала с тях, но най-отчайваща е липсата на реакция от страна на гилдията.

За да се подмажат на Бойко Борисов, всички си траят за Пеевски, както и за банката на Цветан Василев, която сложи ръка върху 70% от депозитите на държавните предприятия.

На всичкото отгоре тази медийна мощ има отвратително лице.

Говоря за поведението на различните медии на Пеевски, в които професионализмът е изцяло заличен и които се ползват по-скоро като оръжие за пропаганда – като се почне от първите заглавия на „Монитор”, „Телеграф” и „Уикенд”, мине се през безобразния чалгаджия Бареков и се приключи с „добре подбраните” заглавия в интернет. Цялата тази империя произвежда пропаганда в класическия смисъл на думата. Там няма и помен от журналистика и това трябва да тревожи не само всички нас, но и самия Бойко Борисов, който им даде такава мощна власт в ръцете. Те биха могли да го унищожат за една нощ, така както се обърнаха за една нощ след последните парламентарни избори и от Боко Тиквата започнаха да го наричат „най-успешния български премиер”.

Това е истинско безобразие –

някакви криминални типове да въртят почти половината от медийния пазар в България

и всичко това да се случва под носа на прокуратура, следствие и ДАНС.

Впрочем знае се, че срещу Делян Пеевски има няколко разработки, и е чудно защо те все още не са стигнали до прокуратурата и не са придобили юридическа форма на повдигнато обвинение. Безобразно е и политическото поведение на Борисов и ГЕРБ, които дадоха в ръцете на Доган власт, много по-голяма от онази, която политик може да получи в границите на един мандат. Борисов лично ще трябва да отговаря за това политическо престъпление.

Лично за мен, пак да кажа, е най-скандално мълчанието на колегите, много от които са ми лични приятели.

Последните два месеца те наричаха в. „Галерия” с какви ли не епитети, въпреки че всички информации, които изнесохме, се оказаха самата истина и в този смисъл не сме подвели абсолютно никого.

Безсрамно е да ми говорят за октопод хора, които обслужват истинския октопод в медиите,

или най-малкото, които си затварят очите за неговото присъствие. Разбира се, че това не е Делян Пеевски, който е подставено лице и утре може да бъде сменен с друг. Проблемът е в симбиозата между политическа, икономическа и медийна власт, олицетворена от съюза между Ахмед Доган, Цветан Василев, Ирена Кръстева и нейния син, която трябва да бъде преследвана от закона, а не защитавана от политиците.

Това е мафия в класическия смисъл на думата. Мафия, която е пред очите ни, но която никой не иска да види. Дори така наречените традиционни партии като БСП и Синята коалиция си мълчат, с което на практика се превръщат в съучастници.

И Хитлер навремето е дошъл така на власт, а сравнението с него не е пресилено, защото аз говоря за модела, по който една демокрация се превръща в диктатура.

Обикновено това става не заради изключителните качества или харизма на диктатора, а заради пасивното отношение на всички останали, които е трябвало да му затворят устата овреме. Днес ролята на „всички останали” сме ние, които гледаме безпомощно как една партия придобива медийна власт, друга слага ръка върху институциите и цели отрасли в бизнеса и си мълчим примиренчески.

А, да, щях да забравя за още един абсурд –

медийната империя на ДПС се разраства и пред благодушния поглед на Волен Сидеров,

който иначе много държи да забрани новините на турски език по националната телевизия, но с охота е клекнал пред Доган и дава овчедушни интервюта в подопечните му медии, все едно са в меден месец.

Чудно ми е как от политологическа гледна точка може да се определи това управление, което съчетава несъвместими идеи и партии – популизма на ГЕРБ с „десния консерватизъм” на Синята коалиция, от една страна, и „национализма” на „Атака” с етническия характер на ДПС, от друга. Засега извън играта е май само БСП, която пък, от своя страна, е майката на всички изброени партии. Истински тюрлюгювеч, както биха написали медиите на Пеевски и Кръстева!

И искат да ми кажат, че целият този потрес няма алтернатива, искат да ми кажат, че Делян Пеевски, Бойко Борисов и Волен Сидеров, както и Ахмед Доган и Костов са най-незаменимите хора в българската политика?!

Работата е там, че това е илюзия, поддържана от медиите. Така ни се струва, защото само тези лица ни показват по телевизиите, само за тях четем във вестниците на Пеевски, Кръстева и Красимир Гергов. Разбира се, че тези медии няма да ни дадат алтернатива и тя във всички случаи не би се случила благодарение на тях. Но това е тема за друг анализ. Въпросът, с който искам да завърша този, е свързан с медийната империя на Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Ахмед Доган.

Защо тези хора остават недосегаеми и защо законът не ги преследва?

Коментарът на Явор Дачков бе публикуван във в. "Галерия".


http://www.glasove.com/mediyniyat-oktopod-na-peevski-i-dogan-27788



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13329222
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031