Пеевски и Владислав Горанов, зам.-министър на финансите в кабинета "Борисов". Снимката е направена от наш колега и публикувана първо в glasove.com . Тя бе първото публично доказателство за близките отношения на Борисов с медийната империя на Пеевски

Кой би предположил, че на втората година от мандата на ГЕРБ, ДПС ще се сдобие с повече власт, отколкото партиите, които подкрепят тяхното управление? Макар да спечели изборите благодарение на вълната анти-Доган, Бойко Борисов не само че не пипна с пръст лидера на ДПС, но в известен смисъл му даде много по-голяма власт от тази, която той имаше по времето на тройната коалиция.

Не е клише твърдението, че медиите са четвърта власт, това е така, макар в България по-голямата част от тях да се държат като прислуга на останалите три. Но дори и тази им роля е плод по-скоро на тактическа игра, отколкото тяхна същност. Много често сме наблюдавали това през годините с различна степен на отчетливост – в началото на всеки мандат медиите са с победителя на последните избори, а във втората половина на управлението постепенно го изоставят, за да подготвят почвата за следващия победител.

В този смисъл те винаги са на власт, за разлика от политическите партии, които ту се качват, ту слизат от нея. Ето защо

твърдя, че Ахмед Доган и ДПС никога не са получавали толкова голям властови ресурс

в ръцете си, защото досега и те като другите политически играчи са били просто част от играта между политици и медии.

Сега обаче имаме прецедент – една политическа партия става собственик на множество медии, което на практика може да я превърне във вечен абонат за властта независимо от волята на избирателите.

В медийната експанзия на ДПС има и още един твърде опасен елемент, който директно застрашава националната сигурност на България, а именно етническият характер на тази политическа сила. Не знам дали има друга страна в света, в която огромна част от медиите и цялата разпространителска мрежа на вестниците да се държат от политическа сила на етническото малцинство.

Разбира се, че няма. В Европа дори не може да се говори за политическа партия, която да стопанисва медии, камо ли за  монопол с етнически оттенък.

И тук не става дума за националистически поглед върху ситуацията, а за съвсем елементарен инстинкт за самосъхранение. Струва ми се напълно безумно да се дава такава огромна власт в ръцете на група хора, чийто успех в политиката и в бизнеса през тези години се дължеше единствено и изцяло на консолидирания вот на турското малцинство. Ами ако утре тези хора решат да пуснат едно и също послание, което, прозвучавайки в различните им медии, ще се усили стократно и което, за да не дърпаме дявола за опашката, ще наречем най-общо агресивно спрямо други общности или институции? Тогава какво правим? Вярно е, че сега това звучи като научна фантастика, но също така е вярно, че няма никаква пречка, поне от инструментална гледна точка, това да се случи.

Има ли медии – има, те в ръцете на ДПС ли са – да.

Кой може да гарантира как ще „еволюират” политическите възгледи на Доган или какъв тип лидер ще бъде неговият наследник.

Казват, че най-голямата война в бивша Югославия започнала от спречкване на една сватба.

Хубава метафора за непредсказуемостта на балканските отношения. Разбира се, това е краен и мрачен сценарий, по-вероятно е той да не се случи, но дори и само фактът, че хора, които трябваше да бъдат разследвани за корупция и да лежат в затвора, днес определят до голяма степен какво и как да мислят българите, е скандален. Вместо да се чешат по главите и да обсъждат какви още структури за борба с корупцията да измислят, управляващите, и в частност ДАНС, вече трябваше да са работили поне по две направления в тази посока.

Едното е корупцията и

произходът на парите, с които 30-годишният Пеевски и неговата майка купуват вестници,

радиостанции, телевизии и вестникарски разпространителски мрежи, а другото е дали може концентрирането на толкова медийна власт в един момент да застраши националната сигурност.

Това е задължително за службите занимание и вместо да се газират от няколко книжки на арабски език в провинциална джамия, добре е хората в този сектор да се позамислят и върху такъв възможен сценарий. Работата е там, че

никой не пише и не говори за това дори колеги, които са пряко засегнати,

не само от гледна точка на свободата на словото, но и от гледна точка на бизнеса. Експанзията на Делян Пеевски, който е депутат от ДПС, е изключително методична, последователна и се разгръща с невиждан досега у нас мащаб.

Той притежава два от най-четените вестници – „Телеграф” и „Уикенд”. „Телеграф”, защото е много евтин, а „Уикенд”, защото е интересен за публиката. Предполагам, че 90% от читателите не знаят кой е собственикът на тези издания, които обаче манипулират, къде внимателно, къде грубо, най-масовата вестникарска аудитория.

Вътре се разполагат и останалите по-малки печатни издания като „Монитор”, „Политика“, „Шок“, „Контра“, „Засада“, „Черноморски фар“, „Борба“, „Меридиан мач“, както и сайтовете „Всеки ден“ и Вnews. Впечатляващо, нали!

Още по-впечатляващо става, като се прибави и фактът, че

80% от разпространителската вестникарска мрежа в България е притежание на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, подставените лица на ДПС.

Сама по себе си тази мрежа е една империя на територията на страната ни. Депутатът от ДПС е собственик на разпространителските дружества „Близнаци“, „Сенатор“, „Оларт“, „Национална дистрибуция“, БИС – Бургас, „Камекс“. Към тях трябва да добавим закупените наскоро две фирми, които са сред най-големите в бранша – „Прес” ООД и „Братя Герини”.

„Прес” контролира пазара по морето – в Бургас и на юг от Бургас, както и във Варна. От юни до края на септември именно там се реализират най-големите обороти на печатните издания. „Братя Герини” пък са абсолютни монополисти в Пловдив и цяла Южна България. С новата сделка Пеевски концентрира почти напълно търговията с вестници и ще може свободно да решава кое издание да се появи на павилиона и кое – не.

Той и майка му притежават и една от най-големите печатници в България – ИПК „Родина“.

Към всичко това трябва да прибавим, разбира се, и телевизиите – ТВ7, която има ефирна честота за територията на цялата страна, и ББТ, която се разпространява от всички кабелни оператори. Двамата притежават и огромен брой честоти за радиостанции и не крият своите амбиции към т.нар. мултиплекс, през който в бъдеще ще минават всички телевизии, които гледаме.

Всичко това е придобито от един младеж на 30, който в последните десет години е бил само на държавна служба, и от неговата майка, която за известно време беше висш чиновник в държавния спортен тотализатор.

И двамата нямат никаква бизнес биография зад гърба си. И те като Цветанов теглили много кредити, при тях обаче ролята на тъщата и тъста играят Ахмед Доган и банкерът Цветан Василев. Абсолютен скандал е, че нито една институция досега не се е захванала с тях, но най-отчайваща е липсата на реакция от страна на гилдията.

За да се подмажат на Бойко Борисов, всички си траят за Пеевски, както и за банката на Цветан Василев, която сложи ръка върху 70% от депозитите на държавните предприятия.

На всичкото отгоре тази медийна мощ има отвратително лице.

Говоря за поведението на различните медии на Пеевски, в които професионализмът е изцяло заличен и които се ползват по-скоро като оръжие за пропаганда – като се почне от първите заглавия на „Монитор”, „Телеграф” и „Уикенд”, мине се през безобразния чалгаджия Бареков и се приключи с „добре подбраните” заглавия в интернет. Цялата тази империя произвежда пропаганда в класическия смисъл на думата. Там няма и помен от журналистика и това трябва да тревожи не само всички нас, но и самия Бойко Борисов, който им даде такава мощна власт в ръцете. Те биха могли да го унищожат за една нощ, така както се обърнаха за една нощ след последните парламентарни избори и от Боко Тиквата започнаха да го наричат „най-успешния български премиер”.

Това е истинско безобразие –

някакви криминални типове да въртят почти половината от медийния пазар в България

и всичко това да се случва под носа на прокуратура, следствие и ДАНС.

Впрочем знае се, че срещу Делян Пеевски има няколко разработки, и е чудно защо те все още не са стигнали до прокуратурата и не са придобили юридическа форма на повдигнато обвинение. Безобразно е и политическото поведение на Борисов и ГЕРБ, които дадоха в ръцете на Доган власт, много по-голяма от онази, която политик може да получи в границите на един мандат. Борисов лично ще трябва да отговаря за това политическо престъпление.

Лично за мен, пак да кажа, е най-скандално мълчанието на колегите, много от които са ми лични приятели.

Последните два месеца те наричаха в. „Галерия” с какви ли не епитети, въпреки че всички информации, които изнесохме, се оказаха самата истина и в този смисъл не сме подвели абсолютно никого.

Безсрамно е да ми говорят за октопод хора, които обслужват истинския октопод в медиите,

или най-малкото, които си затварят очите за неговото присъствие. Разбира се, че това не е Делян Пеевски, който е подставено лице и утре може да бъде сменен с друг. Проблемът е в симбиозата между политическа, икономическа и медийна власт, олицетворена от съюза между Ахмед Доган, Цветан Василев, Ирена Кръстева и нейния син, която трябва да бъде преследвана от закона, а не защитавана от политиците.

Това е мафия в класическия смисъл на думата. Мафия, която е пред очите ни, но която никой не иска да види. Дори така наречените традиционни партии като БСП и Синята коалиция си мълчат, с което на практика се превръщат в съучастници.

И Хитлер навремето е дошъл така на власт, а сравнението с него не е пресилено, защото аз говоря за модела, по който една демокрация се превръща в диктатура.

Обикновено това става не заради изключителните качества или харизма на диктатора, а заради пасивното отношение на всички останали, които е трябвало да му затворят устата овреме. Днес ролята на „всички останали” сме ние, които гледаме безпомощно как една партия придобива медийна власт, друга слага ръка върху институциите и цели отрасли в бизнеса и си мълчим примиренчески.

А, да, щях да забравя за още един абсурд –

медийната империя на ДПС се разраства и пред благодушния поглед на Волен Сидеров,

който иначе много държи да забрани новините на турски език по националната телевизия, но с охота е клекнал пред Доган и дава овчедушни интервюта в подопечните му медии, все едно са в меден месец.

Чудно ми е как от политологическа гледна точка може да се определи това управление, което съчетава несъвместими идеи и партии – популизма на ГЕРБ с „десния консерватизъм” на Синята коалиция, от една страна, и „национализма” на „Атака” с етническия характер на ДПС, от друга. Засега извън играта е май само БСП, която пък, от своя страна, е майката на всички изброени партии. Истински тюрлюгювеч, както биха написали медиите на Пеевски и Кръстева!

И искат да ми кажат, че целият този потрес няма алтернатива, искат да ми кажат, че Делян Пеевски, Бойко Борисов и Волен Сидеров, както и Ахмед Доган и Костов са най-незаменимите хора в българската политика?!

Работата е там, че това е илюзия, поддържана от медиите. Така ни се струва, защото само тези лица ни показват по телевизиите, само за тях четем във вестниците на Пеевски, Кръстева и Красимир Гергов. Разбира се, че тези медии няма да ни дадат алтернатива и тя във всички случаи не би се случила благодарение на тях. Но това е тема за друг анализ. Въпросът, с който искам да завърша този, е свързан с медийната империя на Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Ахмед Доган.

Защо тези хора остават недосегаеми и защо законът не ги преследва?

Коментарът на Явор Дачков бе публикуван във в. "Галерия".