Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2013 16:08 - Срещи с бежанци и за препятствията да им помогнеш
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.09.2013 16:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Срещи с бежанци и за препятствията да им помогнеш

От Иван Радев
  image

 

 

Едно от семействата, които е получило пакет памперси и адаптирано мляко от автора и приятелите му
Фотограф: Иван Радев


Препубликуваме разказа на Иван Радев от профила му във "Фейсбук" с негово позволение. Заглавието е на "Дневник".

Във вторник с Камелия Иванова и Франческо Мартино посетихме транзитния център за бежанци в Пъстрогор. Центърът има капацитет за 270 души, в момента там са над 500, от които 150 деца. Занесохме детски и домакински принадлежности,
 дарени от Екатерина Войнова и нейни приятели с посредничеството на Мария Черешева, а на място купихме памперси и адаптирани млека със средства, събрани пак от приятели (общо около 200 лв).

Нещата бяха раздадени за минути и не стигнаха за всички желаещи – сами се сещате, че няма как с една кола да се занесат дарения за 150 деца.

Ситуацията от моя (субективна) гледна точка. На когото не му се четат дълги писания, да хвърли един поглед направо на точка 11.

1. Центърът


е нов и изглежда добре, но ни увериха, че това е само отвън, вътре всичко е изпотрошено.

"Това не са хора – чисто нов център им направиха и него потрошиха". "Те от война ли бягат, на курорт ли отиват?", "В Турция живеят на палатки, България им строи центрове, но и това не оценяват" – коментари на местни хора и служители от охраната на центъра.

Аз обаче се сещам за общежитията в Студентски град и си давам сметка, че трудно се опазва обществено имущество, когато знаеш, че си там временно. А освен това - вандалите обикновено са малцинство, но последствията са за мнозинството – който не вярва, да погледне новите детски площадки в софийските паркове, които бързо осъмват със счупени люлки и пейки. Да обвиняваш 500 души като цяло за състоянието на общежитието, е все едно да обвиняваш стотиците родители, които си водят децата на дадена детска площадка, за това че през нощта група пияни младежи са счупили люлките. Центърът затова си има управа и сериозна охрана, за да предотврати посегателството върху общото имущество.

2. Центърът има столова, но тя не работи.


Кандидатите за убежище получават 65 лева на месец, с които трябва сами да осигуряват прехраната си. Ако нямат други средства, разполагат с по около 2 лв. на ден за храна и за всичко останало. Вместо да готви за бежанците, държавата е решила да отдаде под наем помещение за магазин в центъра. Местните от Пъстрогор твърдят, че наемът е 1800 лева на месец – за да е на печалба, собственикът на магазина трябва да си избие тези пари и, по думите на бежанците, цените в този магазин са много по-високи, отколкото тези в с. Пъстрогор и в Свиленград.

3. Разстоянието до Свиленград е около 6 км

и по пътя се виждат много хора, които го изминават пеша, за да напазаруват или да отидат до болницата. Бежанците ползват и таксита, които им взимат по 6лв за курса до града.

4. В центъра има лекар

но сирийците не са доволни от обслужването, което получават. Лекарите в Свиленград им взимат по 30-40 лв за преглед. По принцип кандидатите за статут на бежанец имат право на безплатно медицинско обслужване.

5. Местните от Пъстрогор мърморят срещу бежанците, но пък им и помагат

Най-много ни озадачи една магазинерка, която се изказа много остро за настанените в центъра, а после от няколко независими един от друг източника научихме, че тя им помага страшно много – дава им на вересия (тя категорично отрече пред нас, че го прави!) и дори е понаучила арабски, за да общува с тях. Магазинерката се оплака, че нея никой не я пита дали й стигат 35-те лева детски, които получава за двете си деца, а бежанците постоянно тръбят, че 65 лева са им малко. Жената сподели, че преди известно време се е наложило да се лекува вкъщи от пневмония поради грешка в системата на НЗОК, поради която отказали да я приемат в болницата в Свиленград, в която приемат безплатно бежанците. Защо те имат повече права от мен, в собствената ми държава? – възмути се магазинерката. В този момент обаче се намеси шофьор на камион с думите: "Хайде стига, да не би от добро да са тръгнали и те? Какво ли им е било, че да си оставят домовете и да бягат в друга държава?" Мъжът от Свиленград изрази недоволство, че бежанците се разхождат по шосето и "ще стане беля с тези тирове", според него служителите от центъра трябва да им обяснят, че е редно да се движат само от лявата страна на пътя.

6. В селото живеят около 130 души, от които повечето са пенсионери, а младите семейства са само три. Ще чуете традиционните оплаквания – няма работа, няма производство, и т.н. Към това се добавя и специфично оплакване, че бежанците им обират градините и лозята. (коментар: с 2 лв на ден, едва ли им остават пари за пресни плодове и зеленчуци, но пък от друга страна, каква вина имат пенсионерите, които с толкова труд поддържат малкото си стопанство?)

7. Въпреки че са бедни, бежанците са горди


– не видях никой да проси. Абуд, кюрд на 19 години, който говореше английски, ни помогна в комуникацията със семействата с малки деца. Абуд ни придружи до супермаркет в Свиленград, откъдето купихме памперси и адаптирани млека. Попитахме го той от какво има нужда, отвърна – не искам нищо, нека купим за децата. Като се върнахме в центъра, изчезна за няколко минути и се върна с четири кафета, които беше купил за нас!

8. Истории на бежанци в няколко реда


8.1 Абуд е бижутер, работил е в магазин на Сваровски в Ербил, иракски Кюрдистан. Мечтае да стигне във Виена, където да се занимава с бижутерия. Учил е една година актьорско майсторство в Алепо, Сирия. "Баща ми все въздиша по Сирия, а майка ми плаче. Със Сирия е свършено, със сирийският народ е свършено", казва Абуд, но все пак добавя, че след като свалят Асад, ще види какво е положението и може да се върне в Сирия. Споделя, че армията на Асад избива кюрдите, но същото правят и бунтовниците - те първо пробват да мобилизират кюрдските младежи и ако откажат, ги убиват. Абуд казва, че е много доволен от отношението на българите към бежанците. Според него единствено българската полиция "не е добра". Цялото 7-членно семейство на Абуд е в Пъстрогор. Платили са общо 2000 долара на каналджии, които са ги прекарали от Турция в България. Научихме, че цената на услугата е по 600 долара на човек, но за семейства има отстъпка.

8.2 Братовчедът на Абуд, чието име забравих, е бил детски учител. Водил е школа по Таекуондо. Бил е затворен в Любимец, но с помощта на адвокат, на когото е платил 230 лева, е получил адресна регистрация и сега живее под наем в Свиленград.

8.3 Гевара (като Че Гевара, подсказва ни някой, когато молим младежът да повтори името си) е приветлив 26-годишен палестинец от Сирия. Държавите от региона, приемащи бежанци от Сирия, не допускат палестинците от тази страна. Гевара е танцьор, бил е част от фолклорен ансамбъл през 2010г. е участвал на фестивала в Перник. Показва ни снимки от това участие на телефона си. Гевара е доста разочарован от отношението на българските институции. Преди три години, когато за пръв път дойдох в България, поисках да живея в тази страна. Днес предпочитам да се върна в Сирия, казва той. Гевара споделя, че от две седмици яде само по веднъж на ден, тъй като няма пари и казва, че най-вероятно ще направи опит да се върне в Турция. (Ако бъде заловен при опита да пресече границата обратно, най-вероятно ще бъде осъден ефективно и изпратен в български затвор).

8.4 Мохамед – в неговата квартира ни води Гевара, с когото са били затворени заедно в Любимец. (Който каквото и да ви казва, Любимец е затвор, а не дом. Там са забранени мобилните телефони с камера, за да не научи светът, че България държи бежанците като затворници, казват всички преминали през Любимец. Подобен затвор, за хора, чието единствено престъпление, е че бягат, за да си спасят живота, има и в Бусманци). Мохамед е на седемдесет и няколко години. Съпругата му била убита при бомбардировка, видял е как умира и внучето му – части от тялото му били разпръснати по цялата улица. Мохамед е с една ръка – не посмяваме да попитаме дали е изгубил другата във войната. Старецът има двама синове в Швеция. Единият от тях го взима с кола, за да го спаси от ужаса в Сирия с намерение да го закара в Швеция. Тъй като няма документи, старецът е задържан на българската граница и затворен в Любимец, сега чака да получи статут на бежанец, за да може да продължи към Швеция – колко ще чака не е известно.

8.5 Историята на Лина е подобна. Мъжът на сестра й я взима от Сирия, за да я закара в Германия, където живее. Надяват се да преминат границите, като представят паспорта на сестрата на Лина. Изглежда двете не си приличат и българските гранични полицаи се усещат – Лина е изпратена в Любимец, колата на мъжа на сестра й конфискувана. Сега Лина и Мохамед са се настанили на квартира в Свиленград – тъй като имат роднини в Западна Европа могат да си позволят да плащат наем от 15 лева на ден (някои от местните правят добър бизнес с квартири за бежанци). И двамата не знаят колко ще трябва да чакат за статут. Дано някой ден да се върнете в България като туристи и да оцените тази страна, пожелава им Франческо. "В България? Не, не бих се върнала дори като турист", свежда поглед Лина, която преди войната е работила в администрацията на университета в Дамаск. Не иска да я снимам - Имам роднини в Дамаск, ако снимката ми се появи в медиите, може да имат проблеми, обяснява тя.

9. Институциите


"Искаме да ви попитаме нещо – казва сирийски младеж. В България има ли изобщо някакви закони?" Въпреки че бягат от война и са бедни, най-големият проблем на сирийците в България изглежда е същият като и на българите – незачитането на правилата от страна на институциите, мудната администрация, корупцията.

9.1 Съгласно Женевската конвенция и българското законодателство – човек се смята за кандидат за закрила от момента, в който заяви това. Българските власти прилагат обаче свое тълкуване и започват да третират тези хора като кандидати за закрила от момента, в който Държаната агенция за бежанците регистрира молбите им. Дотогава бежанците се третират като нелегални имигранти и са обект на наказателно съдебно преследване за незаконно преминаване на границата.

9.2 Поради закъснялото получаване на статут на кандидат за убежище пък са затваряни в центровете в Бусманци и Любимец, които са си затвори. Да лишават от свобода цели семейства, защото бягат от война, не само не никак хуманно, но и не е законно от гледна точка на вътрешното и международното право.

9.3 Никой не знае колко време ще мине докато Държавната агенция за бежанците регистрира някоя молба – няма никакъв регламент и чиновниците се мотаят. Не е ясно и колко време докато дадено лице получи статут на бежанец или пък му е отказан такъв.

9.4 Получаването на статут на бежанец ви дава почти всички права на български гражданин. Само че веднъж сдобили се с такъв статут, имате 5 дни да напуснете центровете за бежанци и спирате да получавате дори и 65 лева на месец. Е, имате право да работите, така че вървете и си търсете работа – със сигурност всеки работодател ще е щастлив да наеме човек, който нито знае езика, нито познава някого в тази страна, няма къде да спи и притежава почти само дрехите на гърба си.

9.5 В сряда зам.-мин на вътрешните работи Васил Маринов каза пред журналисти, че 65-те лева месечно на бежанец не били за храна, а джобни. Медиите разпространиха безкритично тази информация, без да попитат защо хората, настанени в центровете на Агенцията за бежанците не получават храна. Единствените, които биват изхранвани са тези от затворите в Бусманци и Любимец, но всички сирийци, с които разговарях, предпочитат да са гладни, но свободни, отколкото сити и затворени. Маринов също така каза, че издръжката на бежанец е 1100 лева на месец. Въпросът е за какво отиват другите 1035 лева, които не са давани като джобни на хората. А другият въпрос е опитва ли се правителството да настрои българите срещу бежанците чрез "невинно" изваждане на показ на данни за скъпата издръжка на имигрантите.

10. Да се направи дарение по официален път се оказва почти невъзможно


Димитър Кенаров изпрати подобно запитване преди седмица до Държавната агенция за бежанците, откъдето му отговориха, че 1. няма начин лично да предаде дарението, а това трябва да направят служители на центъра. 2. в момента няма свободни служители, които да се занимават с това, да чакаме да ни се обадят.

Аз също се опитах да получа достъп като журналист, казаха ми същото – нямало кой да се занимава с мене, нямало и свободни помещения, в които да направя интервю (сякаш не може на двора!), да подам официално запитване, като се успокояла обстановката, щели да ми се обадят, всички медии чакали, и аз съм щял да почакам. Благодарих на съдбата, че животът ми не зависи от пословичната експедитивност на Държавната агенция за бежанците и решихме да действаме на своя глава.

Отидохме в Пъстрогор и, естествено, не ни пуснаха в центъра. Казаха ни да се върне в София и да дарим нещата в Червения кръст. Да бе, да! Един служител от охраната все пак беше така добър да извика едно семейство с бебе, за да получи количката която носихме, след което вестта за нашето идване се разпространи и наизлязоха и други хора, сред които и няколко момчета, говорещи английски, чиято помощ бе безценна. За минути колата бе изпразнена. Същото се случи и с багажника на един българин, живеещ в Австрия, който беше пропътувал 1300 км с автомобил, натоварен с дрехи, които събрал от австрийските си приятели. Повечето сирийски бежанци нямат зимни дрехи, в тяхната страна едва ли някога са имали нужда, но скоро им предстои да прекарат първата си българска зима, така че не отказват помощ.

11. Най-важното:
Ако някой иска да помогне – с дрехи, вещи или пари, може да го направи в петък (13.09) в 18.30 в градинката на "Кристал", където ще е Мария Черешева, която ще пътува в събота за Пъстрогор. Също така може да се дарява чрез ФБ групата "Приятели на бежанците", която в момента работи за откриване на банкова сметка. Разбира се, всеки може лично да си занесе дарението, ще се радвам, ако мога да бъда полезен с някаква информация.


http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/12/2139083_sreshti_s_bejanci_i_za_prepiatstviiata_da_im_pomognesh/
 



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033317
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031