„Нахлуването на Русия превръща Украйна от територия в истинска държава“
Автор: Ян Максимюк

• 

  Линчуваният по време на събитията в Харков писател Сергей Жадан за митингите и литературата

 

На 1 март противниците на Евромайдана в Харков линчуваха писателя Сергей Жадан. Жадан, който е автор на книгата „Месопотамия” за историята и културата на Харков, нееднократно призоваваше към диалог и помирение участниците от различните лагери на протестите в Украйна. Той смята, че украинското общество не бива да се дели по лингвистичен или географски принцип, както се случи след събитията в Крим, когато започнаха коментарите, че съществуват две Украйни: едната с говорещи на украински, другата – на руски. Сергей Жадан е отговорил писмено на въпросите на автора, тъй като след побоя му е било трудно да разговаря.

– Как се чувствате? На 1 март в социалните мрежи се появи страшна снимка, от която се вижда как двама милиционери ви водят нанякъде, а вие сте с окървавена глава... На лекар ли ви водеха, или се канеха да ви арестуват?
 
– Всичко е наред, благодаря. Лекувам се. Черепът ми е пукнат и ще мине време, докато се възстановя. Милиционерите ме заведоха до линейката.

– Какво се случи в Харков на 1 март? Вие участвахте ли в щурма на областната администрация? Против кого и за какво се борехте?
 
– Не, разбира се, че не съм участвал в щурма. Това направиха участниците в проруския митинг. Цяла седмица преди това в Харков се нагнетяваше жестоко противопоставяне: участниците в Евромайдана се намираха в помещенията на първия етаж на областната държавна администрация, а на площада около паметника на Ленин стояха техните опоненти. През цялата седмица ситуацията беше напрегната – с непрекъснати нападения и заплахи по адрес на участниците в харковския Майдан.

Истината е, че аз бях против окупирането на сградата и призовавах нашите да я напуснат – защото разбирах, че се готвят провокации. За съжаление не ме послушаха. Проруският митинг в събота завърши с това, че няколко хилядите участници в него (сред тях и много руски граждани от съседните на Украйна области) щурмуваха сградата. Започна бой с представителите на харковския „Десен сектор“, които не бяха никак много, но се самоотбраняваха, защитавайки Майдана.

След това щурмуваците започнаха да бият, наред всички, които се намираха в помещенията – доброволци, журналисти, студенти. Биеха и момичета. Устроиха им истински линч на площада. Имаше ранени, караха ги да падат на колене и да целуват руския флаг. После нападателите заявиха, че помещенията са били окупирани главно от жители на Западна Украйна, което не беше вярно.

Много е тъжно, но всъщност едни жители на Харков биеха други свои съграждани. Мисля, че това ще остане като печална страница в историята на града. А що се отнася до вашия въпрос – зад кого стоях аз и за какво се борех: нашият Майдан беше против властта, против корупцията, против насилието и несправедливостта. През всичките тези три месеца ние бяхме против режима на Виктор Янукович. Никога не сме заставали срещу жителите на Харков. В това се състои и парадоксът – имайки общи проблеми, днес жителите на Харков воюват едни срещу други.  

– Откъде се взе тази омраза един към друг у украинците?

– По принцип човек не е устроен така, че да изпитва чувство на омраза непрекъснато. Омразата може лесно да се разпали и не е трудно да бъде подгрявана. За това е достатъчно просто да си създадеш образ на врага и да убедиш самия себе си, че този враг те заплашва. Нещо подобно се случва днес в източната част на Украйна. Кукловодите твърде умело използват риториката за „фашистите и екстремистите“, настървявайки украинците.

Зад всичко това е лесно да се разпознае „руската следа“, плюс действията на персони като кмета на Харков. Аз разбирам, че част от жителите на града са проруски настроени, но съм убеден, че ако някой не подстрекаваше тълпата, тя нямаше да се държи по този начин.

Сега ще ни се наложи да се помиряваме, за да можем отново да общуваме нормално едни с други. Трябва да го направим, защото така или иначе всички живеем в Харков.

– Какво искат украинците от източната и югоизточната част на Украйна – връщане на старата власт, тоест на Янукович, или присъединяване към Русия?
 
– Смятам, че повечето от тях искат да продължат да живеят в Украйна. Изтокът не е монолитен, тук присъстват различни настроения и различни възгледи. Някои действително биха желали тази територия да стане част от Русия, други изцяло подкрепят промените, случващи се сега в страната, трети още не са се определили. Но като цяло съм убеден, че сепаратистката идея тук не среща значителна подкрепа, тази идея няма бъдеще.

– Нахлуването на руски войски в Крим промени ли светоусещането на украинците? Съществува мнение, че украинците никога няма да забравят руската окупация на Крим и че Русия завинаги е „загубила“ Украйна. Наистина ли е така? Или може би това нашествие само засилва вътрешния конфликт между украинците и страната е заплашена от разцепление?

– Смятам, че действията на Русия наистина ще променят страната ни – от територия, заселена от някакви хора, ще я превърнат в държава. Много жалко, че Украйна укрепва целостта си именно при такива обстоятелства, но проблемът ни беше натрапен, не ние започнахме конфликта.

Остава ни да се надяваме, че всичко ще приключи, без да се лее кръв. Относно отношенията с Русия – трудно е да се гадае какво точно ще се случи. Иска ми се да вярвам, че повечето руснаци също не искат война.

– Каква е ролята на езиковия проблем в сегашния конфликт? Доколко е съществено за жителите на Източна Украйна използването на руския език като „регионален“ да бъде гарантирано със закон?

– В действителност езиковият въпрос никога не е стоял сериозно между жителите на Източна Украйна. Аз например живея в Харков и винаги говоря на украински. И никога не съм имал проблеми заради това.

Друг е въпросът, че новата украинска власт извърши откровена глупост, като постави на първо място тъкмо въпроса за езика. Очевидно сега не е най-подходящият момент за езикови войни (а и като цяло не виждам причини изобщо да ги започваме). Но също така е очевидно, че този въпрос бе подхванат от „проруската“ страна – за нагнетяване на положението. Аз не мисля, че нас ни разделя езикът. По-скоро ни разделя това за какви изказвания го използваме.

– За вас лично руският език роден ли е или чужд? На какъв език говорехте със своите родители в детството? 
– В детството си говорех, така да се каже, смесено. Аз говоря и пиша на украински, но много от приятелите и съучениците ми разговаряха с мен на руски. Отново искам да повторя – реално ние нямаме проблем с езика. Проблемите се появяват, когато езиковият въпрос се пренесе на политическа плоскост.

– Защо вие, човек, роден в Източна Украйна, в рускоезична среда, пожелахте да станете укаиноезичен писател?
 
– Аз съм украински филолог. Украинският език за мене е по-естествен. Освен това Източна Украйна на първо място е Украйна – пък макар и източна.

– Възможно е следващият ми въпрос да ви се стори не особено уместен, но ще ви го задам. Доколко адекватно можете да се опишете на украински език реалността около вас, която съществува на руски език? Нямате ли усещането за дискомфорт, използвайки други думи; не е ли някак фалшиво да слагате в устите на своите герои украински фрази – при положение че в реалния живот за тях естественият език е руският?

– За мен това е по-скоро въпрос на стилистика. Действително, в реалния живот моите персонажи говорят на руски – тоест аз се занимавам със своего рода превод. Естествено е това да представлява някакъв дискомфорт у мене, но пък е и писателско предизвикателство.

– Какво мислите за живеещите в Украйна писатели, които пишат на руски? Към руската или към украинската литература би трябвало да ги причисляваме? Например Андрей Курков. Той украински или руски писател е? Или може би подобни национални етикети за вас нямат значение?
 
– Андрей Курков казва, че е украински писател. Не мисля, че някой може да го лиши от това право. Миналата година имахме доста динамична дискусия за това кое точно трябва да се счита за украинска литература и кои творци в областта на словото – за украински литератори.

Аз защитавам тезата, че украинска литература е всичко, написано от граждани на Украйна или от хора, живеещи на територията на Украйна. Тоест, че литературата, написана на руски (на кримско-татарски, румънски или унгарски) на тази територия се явява част от украинската литература. Мнозина са съгласни с мене. Може би сегашните събития ще убедят и други хора, че съм прав.

Превод от руски език: Елена Дюлгерова

http://glasove.com/interviuta/34286-nahluvaneto-na-rusiq-prevryshta-ukrajna-ot-teritoriq-v-istinska-dyrjava

Смешно е да се говори за нахлуване.Нахълтваха западните емисари доста пъти Даже раздаваха на Майдана булачки .
Подоговор Руссия може да вкара в Крим 25000 войника за сега са 16000 души .Просто пишете нелепости.

Що си мисля че е класик на руската литература?

Който не спира да търси "под вола теле" рано или късно ще го намери.

НО НЕ НА РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА, А
НА "РУСКАТА" ЛИТЕРАТУРА

Съгласно формулировката ти за държава излиза ,че САЩ все още не са станали държава.