Постинг
23.03.2014 12:43 -
Владимир Левчев: Кога и как ще спре да се върти колелото на историята
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1410 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2014 12:54
Прочетен: 1410 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 23.03.2014 12:54
Кога и как ще спре да се върти колелото на историята
От Владимир Левчев Всички статии на автора
Гледам новата анимирана карта на Европа за последните хиляда години. Под звуците на драматична музика, държавите като шарени локви набъбват и намаляват, явяват се други локви, някои стари преливат в езера или съвсем пресъхват...Не е имало мир през тези хиляда години. Никога досега в историята на Европа не е имало мир. А сега мирът продължава вече 70 години почти в цяла Европа. Изключение правят Кавказ и Западните Балкани. След последната гореща Световна война и след страховете от ядрена катастрофа по веме на Студената, европейците най-после разбраха, че от войната в днешните й потенциални мащаби
губят всички – и победените и победителите. Бизнесът губи
Връщам се към интерактивната карта и към цялото безбрежно море от информация в интернет. Колко лесно е вече да се учи история! Кликваме и научаваме. Но знаем ли историята по-добре от преди? Взимаме ли си поуки от историята? Помним ли реалните факти? Или сме оставили помненето на компютрите и живеем в някаква виртуална утопия, или фантазия за изгубено величие?
На тази забързана карта, в която вековете са секунди (а не са ли те наистина секунди от гледна точка на вечността?) ще видим колко нетрайни са били всички граници и колко несигурни и безпредметни са всички исторически претенции. Можем да видим например, дори без да сме чели история, че Крим е бил татарски до 18 век, т.е. до времето на Паисий Хилендарски и Джордж Вашингтон. Паисий и Вашингтон са почти връстници, впрочем, а Нютон би мигъл да им е дядо ... Също така Данте Алигиери би могъл да е дядо на Крали Марко ... Украйна пък е била полска до 17 век. Косово става сръбско през 13 век, през 14 век – и Македония. Малко по-късно всички ние, водилите кървави войни един с друг балкански съседи и роднини, с нашите пулсиращи късно-средновековни локви, влизаме в големия гьол на Османската империя.
Историко-идеологическите въпроси за това кой кога е имал
"златен век" или "робство"
не се приемат така болезнено на Запад, както тук, на Балканите. Историческите претенции винаги са нещо много опасно. Винаги някой е бил някъде преди нас или по-дълго от нас и може също да има претенции.
Трябва да познаваме историята, но е бсурдно и опасно да мечтаем за "златното минало" и да го превръщаме в политически аргумент с цел нови промени на държавни граници. В реалният свят тези промени далеч не са толкова симпатични, колкото на анимираната карта.
След хилядолетия на пулсиращи кървави локви, най-после имаме мир в Европа. В Европейския съюз няма граници, макар че държавите са суверенни и с равно право на глас в конфедерацията. Да се сравнява тази ситуация с присъединяване към някаква чужда империя е абсурдно. Целта на Съюза е точно обратната – да няма повече имперски амбиции и войни на стария континент.
В модерно време, след Просвещението, държавите в Европа се оформят като национални на един твърде несигурен етнически прицип. Тези модерни държави (но модерността е вече в миналото) създадоха свои ретроспективни идеологии. Гледаха назад – ликовете на героите, царете и светците започват да украсяват националните знамена, печати и монети.
Говорим за националните идеологии в едноетничните европейски държави. Те са ретроспективни, обърнати назад към историята. През Средните векове религията е била държавната идеология. Тя е наднационална и проспективна идеология – обърната е към бъдещето. Страшният съд е в бъдещето, както и вечният живот на душата след смъртта.
През деветнадесети век, векът на индустриалната революция, се раждат и две модерни проспективни, гледащи напред идеологии:
американската мечта и комунистическата мечта
(Национал-социализмът съчетава проспективно и ретроспективно, но по същество там също има идея за някакъв колективен земен рай за нацията, подобен на комунистическия.) Само една от тези атеистични идеологии успя да създаде нова, модерна нация: американската мечта.
Какво е американска мечта? Тя е вярата, че със собствени усилия, независимо от своя класов или семеен произход, човек може да постигне материално благоденствие и лично щастие. Америка е създадена от имигранти от Европа. Всеки пришелец е вярвал, че има шанса с много труд да спечели пари, да си построи дом някъде в необятния нов свят, да започне живота си отначало. Американската мечта е силно индивидуалистична.
Но, може би и поради това, че всеки в Америка е бил пришелец (освен индианците), на базата на тази проспективна идеология се е създала една нова нация – мултиетническа, мултирелигиозна, мултикултурна – американската нация. (Трябва да се подчертае, че в Америка нищо не пречи да бъдеш едновременно български или италиански, или руски патриот, но и американски патриот. Това не е парадоксално според американската идея за нация. Нацията там не е етнос.)
В Съветският съюз и в Югославия претопяването на националностите, създаването на нова съветска или югославска нация не се получи. Напротив, с края на комунистическата власт, скелетите от миналото, скрити в гардероба, оживяха. Старите ретроспективни, националистически идеологии се възродиха и затракаха кости и оръжия. Новата нация не се получи нито в Югославия, нито в Съветския съюз.
Сега Путин иска да възроди имперската руска идеология и да замени с нея комунистическа идеология, която се провали
Но ретроспективните имперски идеологии нямат бъдеще в глобалния свят.
Да не говорим за това, че Русия днес, като световна империя, не е достатъчно ефективна и не е привлекателна за никого. Не се забелязва имиграционна вълна към Москва. Хората масово емигрират във Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, но не в Москва. Дори самите московски олигарси пращат децата си в ненавижданите от тях Западни страни, с които твърдят , че имат "цивилизационен" проблем. Там пращат и парите си.
Проектираният от Путин Евразийски съюз освен това няма ясна и убедителна идеология. Какво свързва Русия, Беларус и Казахстан, освен, че са били заедно в руската национална империя и после в московската съветска империя? Какво цивилизационно ново ни предлагат те? Едно време ни казваха в училище, че колелото на историята ще да продължи да се върти до окончателната победа на Комунизма. Но накъде ще се завърти колелото на Евразийската история? Явно не към Европа, а в обратната посока. В Пхенян ли ще спре?
Европа има общ културен гръбнак, общо културно наследство, идващо от Древна Гърция и Библейска Палестина, минаващо през Средновековието, Ренесанса, индустриалната революция, демократичните революции. Имаме общо минало, макар и да е минало на войни.
Но какъв е проспективния елемент в идеологията на новата обединена Европа? Накъде вървим? Одата на радостта ни въодушевява и ценностите на либералната демокрация ни обединяват. Но сякаш, поне засега, европейската мечта, мечтата за Европейски съединени щати, е по-малко индивидуалистична и по-бюрократична от американската мечта.
Донякъде мечтата за Европейския съюз прилича на комунистическата мечта
Парадоксално е, че всъщност комунистическият идеал за земен рай, за социално справедливо консуматорско общество, където никой не гладува, където обществените интереси са над личните, има държавни регулации в икономиката и равенство пред закона – този социален идеал днес е по-реален в Европейския съюз, отколкото някога е бил или е можел да бъде в Съветския съюз.
А Москва и цялата бивша съветска територия, макар и още управлявана от останките от старата комунистическа номенклатура и тайни служби, се оказват територия, доминирана от мощна олигархия, нерадостни размирна територия. Там наистина има огромна пропаст между богати и бедни. Там личната свобода на хората е силно ограничена и вече няма дори идеологически претенции за някакво равноправие. Там има само войствени имперски претенции.
Как може един убеден социалист да се кланя на Путин, за когото се знае, че е между най-богатите хора в света, как може да работи за руската олигархия, която държи народа си в състояние на крепостническа мизерия и безпросветност? Как може това да се харесва на един честен, истински социалист? Или идеологията е само фалшива маска за баламосване на електората?
Ако погледнем в политическото задкулисие, което всъщност е икономическо, ще разберем изключителната нервност на Путин, която го накара да вземе със сила Крим. Това беше една фатална грешка. Присъединяването на Крим постави Путин в пълна международна изолация.
Какво може да предложи Русия на световния пазар освен газ и петрол?
В нашия съвременен свят не просто интересът, но петролът и газът клатят феса. Путин е нервен, защото с развитието на добива на шистов газ Америка изпреварва Русия по производство, а вероятно скоро ще я изпревари и по износ на газ. САЩ планират да бъдат сред водещите енергийни доставчици наред със Саудитска Арабия през 2020 година. Ето защо в Москва се възражда реториката от времето на Студената война, където чичо Сам (днес чичо Сорос) е най-големия световен злодей, който дърпа конците на всички протести срещу олигархията – в Киев, в Москва или София.
Но със своята непремерена агресия в Крим, Путин се постави в изолация и може да загуби пазарите си в Европа, от които всъщност руската икономика зависи повече, отколкото европейската. Страхът от Русия само ще ускори диверсификацията на енергийния внос в Европа.
В малко по-далечна перспектива обаче, възобновяемата енергия (от вятър, слънце и т.н.) ще измести невъзобновяемата (от изкопаеми горива). Това ще обезсмисли днешните газови и петролни войни.
Върви ли светът към световно обединение, към земен рай? Или колелото на историята ще спре да се върти в буквалния смисъл и човешката цивилизация просто ще свърши? Има сериозни опасения, че с пренаселението, унищожаването на природата и консумацията на повече ресурси, отколкото могат да се създадат, с разширяването на пропастта между бедни и богати краят може да е близо.
Успели ли сме вече да освиним напълно Земята и да я направим неизползваема?
И ако има възможност за новата общочовешка мечта, подобна на американската, може би това е само марсианската мечта? Мечтата, че ще можем да избягаме на друга планета?
Мисля, че по-важно е да не губим вярата си в безсмъртието на душата. Тази вяра не е нито политическа, нито историческа – тя е лична вяра. Но без нея всичко друго е само игра, която рано или късно ще свърши.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/22/2265625_koga_i_kak_shte_spre_da_se_vurti_koleloto_na_istoriiata/
http://vladimirlevchev.blogspot.com/2014/03/blog-post_22.html?spref=fb
От Владимир Левчев Всички статии на автора
Владимир Путин и Ангела Меркел
Гледам новата анимирана карта на Европа за последните хиляда години. Под звуците на драматична музика, държавите като шарени локви набъбват и намаляват, явяват се други локви, някои стари преливат в езера или съвсем пресъхват...Не е имало мир през тези хиляда години. Никога досега в историята на Европа не е имало мир. А сега мирът продължава вече 70 години почти в цяла Европа. Изключение правят Кавказ и Западните Балкани. След последната гореща Световна война и след страховете от ядрена катастрофа по веме на Студената, европейците най-после разбраха, че от войната в днешните й потенциални мащаби
губят всички – и победените и победителите. Бизнесът губи
Връщам се към интерактивната карта и към цялото безбрежно море от информация в интернет. Колко лесно е вече да се учи история! Кликваме и научаваме. Но знаем ли историята по-добре от преди? Взимаме ли си поуки от историята? Помним ли реалните факти? Или сме оставили помненето на компютрите и живеем в някаква виртуална утопия, или фантазия за изгубено величие?
На тази забързана карта, в която вековете са секунди (а не са ли те наистина секунди от гледна точка на вечността?) ще видим колко нетрайни са били всички граници и колко несигурни и безпредметни са всички исторически претенции. Можем да видим например, дори без да сме чели история, че Крим е бил татарски до 18 век, т.е. до времето на Паисий Хилендарски и Джордж Вашингтон. Паисий и Вашингтон са почти връстници, впрочем, а Нютон би мигъл да им е дядо ... Също така Данте Алигиери би могъл да е дядо на Крали Марко ... Украйна пък е била полска до 17 век. Косово става сръбско през 13 век, през 14 век – и Македония. Малко по-късно всички ние, водилите кървави войни един с друг балкански съседи и роднини, с нашите пулсиращи късно-средновековни локви, влизаме в големия гьол на Османската империя.
Историко-идеологическите въпроси за това кой кога е имал
"златен век" или "робство"
не се приемат така болезнено на Запад, както тук, на Балканите. Историческите претенции винаги са нещо много опасно. Винаги някой е бил някъде преди нас или по-дълго от нас и може също да има претенции.
Трябва да познаваме историята, но е бсурдно и опасно да мечтаем за "златното минало" и да го превръщаме в политически аргумент с цел нови промени на държавни граници. В реалният свят тези промени далеч не са толкова симпатични, колкото на анимираната карта.
След хилядолетия на пулсиращи кървави локви, най-после имаме мир в Европа. В Европейския съюз няма граници, макар че държавите са суверенни и с равно право на глас в конфедерацията. Да се сравнява тази ситуация с присъединяване към някаква чужда империя е абсурдно. Целта на Съюза е точно обратната – да няма повече имперски амбиции и войни на стария континент.
В модерно време, след Просвещението, държавите в Европа се оформят като национални на един твърде несигурен етнически прицип. Тези модерни държави (но модерността е вече в миналото) създадоха свои ретроспективни идеологии. Гледаха назад – ликовете на героите, царете и светците започват да украсяват националните знамена, печати и монети.
Говорим за националните идеологии в едноетничните европейски държави. Те са ретроспективни, обърнати назад към историята. През Средните векове религията е била държавната идеология. Тя е наднационална и проспективна идеология – обърната е към бъдещето. Страшният съд е в бъдещето, както и вечният живот на душата след смъртта.
През деветнадесети век, векът на индустриалната революция, се раждат и две модерни проспективни, гледащи напред идеологии:
американската мечта и комунистическата мечта
(Национал-социализмът съчетава проспективно и ретроспективно, но по същество там също има идея за някакъв колективен земен рай за нацията, подобен на комунистическия.) Само една от тези атеистични идеологии успя да създаде нова, модерна нация: американската мечта.
Какво е американска мечта? Тя е вярата, че със собствени усилия, независимо от своя класов или семеен произход, човек може да постигне материално благоденствие и лично щастие. Америка е създадена от имигранти от Европа. Всеки пришелец е вярвал, че има шанса с много труд да спечели пари, да си построи дом някъде в необятния нов свят, да започне живота си отначало. Американската мечта е силно индивидуалистична.
Но, може би и поради това, че всеки в Америка е бил пришелец (освен индианците), на базата на тази проспективна идеология се е създала една нова нация – мултиетническа, мултирелигиозна, мултикултурна – американската нация. (Трябва да се подчертае, че в Америка нищо не пречи да бъдеш едновременно български или италиански, или руски патриот, но и американски патриот. Това не е парадоксално според американската идея за нация. Нацията там не е етнос.)
В Съветският съюз и в Югославия претопяването на националностите, създаването на нова съветска или югославска нация не се получи. Напротив, с края на комунистическата власт, скелетите от миналото, скрити в гардероба, оживяха. Старите ретроспективни, националистически идеологии се възродиха и затракаха кости и оръжия. Новата нация не се получи нито в Югославия, нито в Съветския съюз.
Сега Путин иска да възроди имперската руска идеология и да замени с нея комунистическа идеология, която се провали
Но ретроспективните имперски идеологии нямат бъдеще в глобалния свят.
Да не говорим за това, че Русия днес, като световна империя, не е достатъчно ефективна и не е привлекателна за никого. Не се забелязва имиграционна вълна към Москва. Хората масово емигрират във Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, но не в Москва. Дори самите московски олигарси пращат децата си в ненавижданите от тях Западни страни, с които твърдят , че имат "цивилизационен" проблем. Там пращат и парите си.
Проектираният от Путин Евразийски съюз освен това няма ясна и убедителна идеология. Какво свързва Русия, Беларус и Казахстан, освен, че са били заедно в руската национална империя и после в московската съветска империя? Какво цивилизационно ново ни предлагат те? Едно време ни казваха в училище, че колелото на историята ще да продължи да се върти до окончателната победа на Комунизма. Но накъде ще се завърти колелото на Евразийската история? Явно не към Европа, а в обратната посока. В Пхенян ли ще спре?
Европа има общ културен гръбнак, общо културно наследство, идващо от Древна Гърция и Библейска Палестина, минаващо през Средновековието, Ренесанса, индустриалната революция, демократичните революции. Имаме общо минало, макар и да е минало на войни.
Но какъв е проспективния елемент в идеологията на новата обединена Европа? Накъде вървим? Одата на радостта ни въодушевява и ценностите на либералната демокрация ни обединяват. Но сякаш, поне засега, европейската мечта, мечтата за Европейски съединени щати, е по-малко индивидуалистична и по-бюрократична от американската мечта.
Донякъде мечтата за Европейския съюз прилича на комунистическата мечта
Парадоксално е, че всъщност комунистическият идеал за земен рай, за социално справедливо консуматорско общество, където никой не гладува, където обществените интереси са над личните, има държавни регулации в икономиката и равенство пред закона – този социален идеал днес е по-реален в Европейския съюз, отколкото някога е бил или е можел да бъде в Съветския съюз.
А Москва и цялата бивша съветска територия, макар и още управлявана от останките от старата комунистическа номенклатура и тайни служби, се оказват територия, доминирана от мощна олигархия, нерадостни размирна територия. Там наистина има огромна пропаст между богати и бедни. Там личната свобода на хората е силно ограничена и вече няма дори идеологически претенции за някакво равноправие. Там има само войствени имперски претенции.
Как може един убеден социалист да се кланя на Путин, за когото се знае, че е между най-богатите хора в света, как може да работи за руската олигархия, която държи народа си в състояние на крепостническа мизерия и безпросветност? Как може това да се харесва на един честен, истински социалист? Или идеологията е само фалшива маска за баламосване на електората?
Ако погледнем в политическото задкулисие, което всъщност е икономическо, ще разберем изключителната нервност на Путин, която го накара да вземе със сила Крим. Това беше една фатална грешка. Присъединяването на Крим постави Путин в пълна международна изолация.
Какво може да предложи Русия на световния пазар освен газ и петрол?
В нашия съвременен свят не просто интересът, но петролът и газът клатят феса. Путин е нервен, защото с развитието на добива на шистов газ Америка изпреварва Русия по производство, а вероятно скоро ще я изпревари и по износ на газ. САЩ планират да бъдат сред водещите енергийни доставчици наред със Саудитска Арабия през 2020 година. Ето защо в Москва се възражда реториката от времето на Студената война, където чичо Сам (днес чичо Сорос) е най-големия световен злодей, който дърпа конците на всички протести срещу олигархията – в Киев, в Москва или София.
Но със своята непремерена агресия в Крим, Путин се постави в изолация и може да загуби пазарите си в Европа, от които всъщност руската икономика зависи повече, отколкото европейската. Страхът от Русия само ще ускори диверсификацията на енергийния внос в Европа.
В малко по-далечна перспектива обаче, възобновяемата енергия (от вятър, слънце и т.н.) ще измести невъзобновяемата (от изкопаеми горива). Това ще обезсмисли днешните газови и петролни войни.
Върви ли светът към световно обединение, към земен рай? Или колелото на историята ще спре да се върти в буквалния смисъл и човешката цивилизация просто ще свърши? Има сериозни опасения, че с пренаселението, унищожаването на природата и консумацията на повече ресурси, отколкото могат да се създадат, с разширяването на пропастта между бедни и богати краят може да е близо.
Успели ли сме вече да освиним напълно Земята и да я направим неизползваема?
И ако има възможност за новата общочовешка мечта, подобна на американската, може би това е само марсианската мечта? Мечтата, че ще можем да избягаме на друга планета?
Мисля, че по-важно е да не губим вярата си в безсмъртието на душата. Тази вяра не е нито политическа, нито историческа – тя е лична вяра. Но без нея всичко друго е само игра, която рано или късно ще свърши.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/22/2265625_koga_i_kak_shte_spre_da_se_vurti_koleloto_na_istoriiata/
http://vladimirlevchev.blogspot.com/2014/03/blog-post_22.html?spref=fb
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
