Пресата в САЩ коментира огласеното във вторник решение на Съда на ЕС, че интернет търсачките като "Гугъл" трябва да изтриват след известен период време линкове към деликатна информация за отделни лица, даже и тя да е истина. Според съда в Люксембург търсачките ще могат да запазват тези връзки само по "специални причини".

Съдът на ЕС в Люксембург поиска от Гугъл и другите подобни интернет-търсачки да скриват страници с "чувствителна" информация по настояване на интернет-потребител от Испания.

Според съда гражданите на ЕС имат право да изискват от търсачките да не посочват страници с "ненужна", "некоректна" или "остаряла" информация.

В. "Ню Йорк таймс" коментира, че тази присъда извежда на преден план потенциала на компаниите за издирване на смущаваща информация в мрежата, като същевременно поставя граници на тези възможности.

Вестникът цитира мнението на Джонатан Зитрейн, професор по право и компютърни науки в Харвард, според когото онези, които са решили да оформят своя "онлайн имидж", сега на практика ще имат право на вето върху онова, което хората искат да знаят за тях.

По мнението на Уилям Ериксон, изследовател на свободата на словото в "Гугъл Европа", решението на висшата съдебна инстанция в ЕС е "лошо решение на съвсем реален проблем, който се състои в това, че сега всичко е в нашето постоянно досие".

"Все повече и повече потребители на интернет искат частица от краткотрайността и забравата на предцифровата ера", казва пред нюйоркското издание Виктор Майер-Шьонберг, професор по управление на интернет в Оксфордския интернет институт. Той дава пример, че младите хора не искат техните пиянски снимки да ги следват в продължение на 30 години.

"Ако ти постоянно си обвързан с миналото, ще бъде трудно да пораснеш, да се промениш", казва експертът и се пита дали ние искаме да живеем в свят, в който повечето неща не може да бъдат забравени.

Според "Ню Йорк таймс" решението на европейския съд, което не подлежи на обжалване, ще влезе в конфликт с Първата поправка на американската Конституция. Но това решение е израз на нарастващото навсякъде и у всички смущение относно способността на мрежата непрестанно да дава оценки на хората противно на тяхната воля, заключава вестникът.

"Вашингтон пост" констатира, че присъдата по жалба на испански гражданин срещу "Гугъл" е удар за технологичната индустрия в САЩ, тъй като признава разширени права на лично пространство за гражданите и те да могат да изискват от "Гугъл" да изтрива смущаваща информация за тях независимо от истинността й. Вестникът припомня, че тази индустрия печели милиарди долари от това, че събира, сортира и преразпределя данни относно живота на хората по света.

В случая става дума за 500 милиона жители на ЕС, които сега ще могат да залеят "Гугъл" с жалби, на които компанията ще бъде принудена да откликне, колкото и обременително да е това.

Засега не е ясно какво ще бъде въздействието на вчерашния съдебен акт върху потребителите в САЩ, но понякога компаниите се стремят да унифицират политика си по целия свят, за да опростят процедурите за реагиране на жалби, пише вашингтонското издание.

То цитира мнението на Марк Ротенбърг, изпълнителен директор на Центъра за поверителност в електронната информация, според когото решението на Съда на ЕС е много важно. "Това е стигащо далеч решение и то ще има голямо въздействие върху интернет индустрията", казва той.

Съдът в Люксембург засяга частично концепцията за правото на личен живот, като постановява, че испански вестник има правото да публикува например онлайн информация за данъчните проблеми на някой човек, но "Гугъл" няма право да предоставя линкове към тази информация, ако този човек възразява. Това разграничение се

дължи на различните мисии на институциите, защото испанският вестник "Вангуардия" преследва "журналистически цели", а "Гугъл" просто "обработва лични данни" по такъв начин, че поради огромната дистрибутивна мощ на интернет, това заплашва "фундаменталното право на личен живот", цитира съдебното решение "Вашингтон пост".

Вестникът цитира също Тим Ву, професор по правни аспекти на интернет в Колумбийския университет, че присъдата от Люксембург "прави от Европа по-малко благоприятно място за бизнеса", и Андрю Маклоклин, бивш висш служител на "Гугъл", който окачествява европейското решение като "пародия" и като "типично за европейския елит", тъй като под одеждите на защита на индивидуалните права всъщност налага цензура.