Постинг
04.07.2014 21:22 -
На косъм от банкова криза създадена от неграмотни политици и финансисти!
На косъм от изкуствена катастрофа
Как БНБ, правителството, ДПС, ГЕРБ и Първа инвестиционна за малко да наложат "банкова ваканция" за неопределен период
Капитал
В българския политически живот понякога се случват щастливи случайности. Като тази миналия уикенд, когато, без да подозират, милиони вложители, хиляди фирми и всички ние се разминахме на косъм от катастрофалната идея паниката около Първа инвестиционна банка да бъде преборена с… временното затваряне на всички банки. Два дни изключително напрегнати срещи и размяна на мнения предшестваха решението как да се действа в кризата и, слава богу, ситуацията беше овладяна по по-добрия начин - държавата да мобилизира ресурс в подкрепа на банката, а системата като цяло да покаже, че може да плаща (а не обратното).
Опитахме да възстановим събитията от предната събота и неделя - те са показателни за способността на управляващите да взимат решения под изключително голямо напрежение, а изказаните мнения по време на дебатите дават възможност да се състави мнение за участниците в тях.
Неочаквана ваканция
Събота започва със среща в кабинета на премиера Пламен Орешарски. За това потвърди и самият той пред bTV. В отговор на въпрос дали са обсъждани варианти да бъдат ограничени тегленията или да бъдат затворени банките за известен период той казва:
"В събота сутринта в моя кабинет в присъствието на ръководството на БНБ и финансовия министър обсъждахме широк кръг варианти, като търсехме кой от тях е най-адекватен на създадената ситуация. Накрая се спряхме на този и няколкото дни от началото на тази седмица показват, че сме улучили добър вариант. Той даде резултати и само в обобщение ще кажа, че дори и тази ликвидност, която беше мобилизирана от Министерството на финансите, до този момент не е изразходвана и най-вероятно няма да бъде изразходвана."
До въпросното решение обаче далеч не се стига толкова светкавично, колкото лаконично разказва Орешарски.
Най-вероятно още на срещата при премиера е бил избран различен вариант за реакция, а именно: да бъде обявен мораториум върху тегленията от всички банки за определен период от време. Въпросите "Кой" и "Кога" е измислил идеята да замаже проблемите на две банки, като на практика съсипе цялата банкова система, са ключови, но засега нямаме отговори на тях. Знаем само, че "за" идеята за банкова ваканция са били: управителят на централната банка, ДПС, ГЕРБ и ПИБ. Има съмнения също, че в политическите среди - някъде между ДПС и ГЕРБ, предложението е било обсъждано няколко дни преди банкерите да го чуят за пръв път в събота. И трето, има спекулации, че това се е случвало паралелно със, за щастие, кратко просъществувалата идея ГЕРБ и ДПС да направят второ правителство в този парламент (която вероятно да дойде на бял кон и да прекрати банковия мораториум, за който вината да е отнесла вече БСП). Повтаряме - това засега е спекулация.
Ето как се развиват събитията по-нататък
След срещата в кабинета на Орешарски събота сутрин следва и такава в централната банка. Тя вече е в по-широк формат, като на нея присъстват представители на някои търговски банки и ключови политици, сред които Йордан Цонев, финансовият министър Петър Чобанов и вицепремиерът Даниела Бобева. От институцията потвърдиха за нея, като говорителят на БНБ Александър Урумов я описва пред "Дневник" като "експертна работна среща с банкери".
Според разкази на присъствали обаче е било далеч повече от това. Там БНБ, политици от управляващото мнозинство и правителството директно са представили на банкерите като свършен факт решение за банкова "ваканция" - евфемизмът за временно затваряне на всички банки. Това е дошло като абсолютен шок, а опитите за контрааргументи, които някои банкери са опитали да изложат, са били потушени с уверения, че няма друг вариант. Тъй като не е е било очаквано чак толкова драстично решение с огромни последствия, много банки не са били и представени от главните си изпълнителни директори. Според присъствали Йордан Цонев е бил най-големият защитник на плана за банкова ваканция за целия сектор. Подкрепяли са го представители на борда на БНБ, които паникьорски са изреждали колко милиарда са нужни за това и онова. Обсъдени са различни варианти - от пълното затваряне на всички банки за няколко дни (за да не се дамгосват като проблемни някои, ако бъдат приложени мерки спрямо тях) до лимити за теглене в рамките на ден или месец.
Като крайно е надделяла втората идея - да се действа по кипърския модел, където при банковата криза през 2013 г. беше въведен дневен лимит за тегления 300 евро и за трансфери към чужбина 5000 евро. При въвеждане на ограниченията е обявено, че ще са за "около месец", но реално те са вдигнати след година. В Кипър тази мярка в комбинация с 10 млрд. евро подкрепа от Европейската комисия успява да успокои паниката. Затова на срещата е обсъждано и при въвеждането й да започнат преговори с ЕК и МВФ.
Според запознати вечерта в събота вече е имало почти готов вариант на действие и дори е имало и проект за решение на БНБ, готов за подписване. Към този момент във всички държавни институции има пълен консенсус, че временното затваряне на банките е най-удачната реакция на случилото се.
Обрат със силата на аргументите
Междувременно новината се разпростира сред банкери и финансисти и някои от лидерите на мнение провеждат късни вечерни разговори с различни политици в опит да им обяснят, че обявяването на ваканция би било равно на катастрофа.
В неделя сутринта преговорите продължават в БНБ, но вече в по-широк формат и с представители и на опозицията от ГЕРБ, като явно вече идеята е била и те да бъдат уведомени за взетото решение.
Този път обаче и банкерите са по-силно представени, мобилизирани и отново започва дискусия, като прехвърчат сериозни искри. Зад неделното решение за банкова ваканция твърдо застават ДПС, представлявано от Цонев. Категорична подкрепа са дали и представителите на ГЕРБ Владислав Горанов и Ивайло Московски. Според тях банковата "ваканция" можела да продължи до провеждането на избори, защото след тях ситуацията щяла (някак си) да се успокои.
За варианта с мораториум върху тегленията са били и представителите на присъстващите банки с български собственици - ПИБ и Централна кооперативна банка. От ПИБ директно са казвали, че ако не се стигне до такова решение, ще поискат квестори от понеделник. Освен това явно са очаквали това още от по-рано, тъй като са изплатили миналата седмица предварително заплатите на служителите си. Според банкови източници е много възможно този факт, както и мобилизацията на клоновете за покриване и бързо обслужване на тегленията в петък да са подтикнали служители да предупреждават свои близки и така да са поставили началото на слуховете.
Същевременно БСП, представлявана от Румен Гечев, са били категорично против банкова ваканция. Според присъствали на срещата обаче аргументите му са били най-вече политически. Самият Гечев е икономически министър от времето на банковата криза 1996 г. и в партията са много чувствителни на темата, като се опасяват, че ако това се случи втори път при тяхно управление, опонентите им ще направят всичко възможно да им го лепнат като етикет.
Споровете продължават между 9 и 11 часа, като според няколко източника ключова роля за обръщане на решението е имал главният изпълнителен директор на Алианц банк България и бивш управител на БНБ от 1997 до 2003 г. Светослав Гаврийски, който разпалено, но в "разбиваща" и "убедителна" (по думите на присъстващи) реч е обяснил, че това е абсолютно ненужно и погрешно и ще доведе до пълна катастрофа.
Тезата на всички представители на банки с чужди собственици е била, че няма да залагат целия сектор заради две банки. Според тях няма реални условия за подобни действия и не може да се прави въобще паралел с банковата криза през 1996 г. - тогава има почти изцяло държавна и неработеща икономика, изцяло декапитализиран банков сектор, никакви валутни резерви. Сега дългът е много по-нисък и макроикономически страната не е толкова зле, банковият сектор също на ниво система е здрав и над ⅔ от него са собственост на чуждестранни банкови групи, които могат да подкрепят поделенията си ликвидно.
Интересен момент е, че според различни източници през двата дни повечето представители на управата на БНБ са били пасивни, макар че в края на дебатите активно са подкрепили окончателното решение. Имало е очевидно напрежение между тях и БСП, като според източници на "Капитал" то започва още предишния уикенд при обсъжданията около това как да се процедира с КТБ.
От около 11 до 13 часа реално се изработва и алтернативният план - в понеделник правителството да емитира извънредна емисия ДЦК, която да бъде записана от банките и с нея да се подкрепи ликвидно ПИБ. Междувременно се получава неофициално потвърждение от ЕК, че до края на деня ще разреши държавна ликвидна подкрепа. Така с този план в ръка БНБ отиват на консултациите при президента и там вече не се обсъждат варианти, а единствено обща позиция, с която да се излъчи сигурност и спокойствие.
По време на срещата при държавния глава идеята за банкова "ваканция" не е била обсъждана, разказват трима различни участници. Според тях при разговорите станало ясно, че отношенията между БСП, ДПС, Орешарски и БНБ са доста обтегнати и те
се опитвали да си прехвърлят вината едни на други. Единственото нещо, по което БСП и ДПС са били на едно мнение, било, че правителството няма вина за банковата криза и че за това е виновна БНБ.
Първоначално Сергей Станишев е поискал консултациите да са само за ситуацията около банковата криза и да не се обсъжда нито датата за оставката на Орешарски, нито датата за изборите. Мнението му обаче било отхвърлено от всички, включително ДПС.
Иван Искров прочел няколко мерки, които БНБ предлага за изход от финансовата криза. Едната била да се влезе в контакт с Европейската комисия (очевидно това вече е било направено, защото стана факт в понеделник), другата мярка е била да се осигурят достатъчно пари в брой (били казали, че камионите са готови, само трябва да получат одобрение). Искров ги уверил, че има наличности, с които може да се посрещне кризата.
Шефът на БНБ казал още и че предлагат да се приеме текст в Наказателния кодекс за криминализиране на умишленото създаване на паника. Не е бил предложен обаче конкретен текст. Срещу това предложение се изказали председателят на парламента Михаил Миков и Радан Кънев от Реформаторския блок, които казали, че не може всеки обществен проблем да се лекува с предлагане на текстове в НК, с които да се криминализира. По тези предложения, които ден по-късно БНБ чрез Йордан Цонев вкара в парламента, е нямало дискусия.
Бойко Борисов предложил финансовият министър Петър Чобанов да подаде оставка, за да се успокоят хората. От БСП и ДПС скочили срещу това, като казали, че ако Чобанов бъде сменен, това ще е признание, че проблемът е в правителството, а той според тях е в БНБ. Лидерът на ГЕРБ не се съгласил, като казвал, че искат от него да подкрепи правителство, което той не подкрепя.
На този фон Николай Бареков продължавал да настоява за съставянето на правителство "на националното съгласие". В този паралелен политически сюжет банковата криза трябваше да бъде използвана като аргумент да не се провеждат предсрочни избори, а ГЕРБ да влезе във властта и да подкрепи нов състав на правителство в сегашния парламент. Идеята в различни моменти се радваше на одобрение, но на етапа вече изглежда невъзможна.
Консултациите при президента са имали две части - една за банките и една за определяне на дата за изборите, като участниците са правили и две почивки, по време на които също се водели неформални, но оживени обсъждания.
В крайна сметка след края на срещата президентът направи изявлението, което обобщаваше около какво са се обединили всички без никаква конкретика. А постепенно през седмицата стана ясно, че е приведен в действие вече очертаният план - спешно и потайно емитиране на дълг за ликвидна подкрепа на ПИБ.
http://www.capital.bg/biznes/finansi/2014/07/04/2337495_na_kosum_ot_izkustvena_katastrofa/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg
По време на срещата при президента идеята за "банкова ваканция" вече е отпаднала и политиците са обсъждали основно около какво успокояващо послание да се обединя
В българския политически живот понякога се случват щастливи случайности. Като тази миналия уикенд, когато, без да подозират, милиони вложители, хиляди фирми и всички ние се разминахме на косъм от катастрофалната идея паниката около Първа инвестиционна банка да бъде преборена с… временното затваряне на всички банки. Два дни изключително напрегнати срещи и размяна на мнения предшестваха решението как да се действа в кризата и, слава богу, ситуацията беше овладяна по по-добрия начин - държавата да мобилизира ресурс в подкрепа на банката, а системата като цяло да покаже, че може да плаща (а не обратното).
Опитахме да възстановим събитията от предната събота и неделя - те са показателни за способността на управляващите да взимат решения под изключително голямо напрежение, а изказаните мнения по време на дебатите дават възможност да се състави мнение за участниците в тях.
Неочаквана ваканция
Събота започва със среща в кабинета на премиера Пламен Орешарски. За това потвърди и самият той пред bTV. В отговор на въпрос дали са обсъждани варианти да бъдат ограничени тегленията или да бъдат затворени банките за известен период той казва:
"В събота сутринта в моя кабинет в присъствието на ръководството на БНБ и финансовия министър обсъждахме широк кръг варианти, като търсехме кой от тях е най-адекватен на създадената ситуация. Накрая се спряхме на този и няколкото дни от началото на тази седмица показват, че сме улучили добър вариант. Той даде резултати и само в обобщение ще кажа, че дори и тази ликвидност, която беше мобилизирана от Министерството на финансите, до този момент не е изразходвана и най-вероятно няма да бъде изразходвана."
До въпросното решение обаче далеч не се стига толкова светкавично, колкото лаконично разказва Орешарски.
Най-вероятно още на срещата при премиера е бил избран различен вариант за реакция, а именно: да бъде обявен мораториум върху тегленията от всички банки за определен период от време. Въпросите "Кой" и "Кога" е измислил идеята да замаже проблемите на две банки, като на практика съсипе цялата банкова система, са ключови, но засега нямаме отговори на тях. Знаем само, че "за" идеята за банкова ваканция са били: управителят на централната банка, ДПС, ГЕРБ и ПИБ. Има съмнения също, че в политическите среди - някъде между ДПС и ГЕРБ, предложението е било обсъждано няколко дни преди банкерите да го чуят за пръв път в събота. И трето, има спекулации, че това се е случвало паралелно със, за щастие, кратко просъществувалата идея ГЕРБ и ДПС да направят второ правителство в този парламент (която вероятно да дойде на бял кон и да прекрати банковия мораториум, за който вината да е отнесла вече БСП). Повтаряме - това засега е спекулация.
Ето как се развиват събитията по-нататък
След срещата в кабинета на Орешарски събота сутрин следва и такава в централната банка. Тя вече е в по-широк формат, като на нея присъстват представители на някои търговски банки и ключови политици, сред които Йордан Цонев, финансовият министър Петър Чобанов и вицепремиерът Даниела Бобева. От институцията потвърдиха за нея, като говорителят на БНБ Александър Урумов я описва пред "Дневник" като "експертна работна среща с банкери".
Според разкази на присъствали обаче е било далеч повече от това. Там БНБ, политици от управляващото мнозинство и правителството директно са представили на банкерите като свършен факт решение за банкова "ваканция" - евфемизмът за временно затваряне на всички банки. Това е дошло като абсолютен шок, а опитите за контрааргументи, които някои банкери са опитали да изложат, са били потушени с уверения, че няма друг вариант. Тъй като не е е било очаквано чак толкова драстично решение с огромни последствия, много банки не са били и представени от главните си изпълнителни директори. Според присъствали Йордан Цонев е бил най-големият защитник на плана за банкова ваканция за целия сектор. Подкрепяли са го представители на борда на БНБ, които паникьорски са изреждали колко милиарда са нужни за това и онова. Обсъдени са различни варианти - от пълното затваряне на всички банки за няколко дни (за да не се дамгосват като проблемни някои, ако бъдат приложени мерки спрямо тях) до лимити за теглене в рамките на ден или месец.
Като крайно е надделяла втората идея - да се действа по кипърския модел, където при банковата криза през 2013 г. беше въведен дневен лимит за тегления 300 евро и за трансфери към чужбина 5000 евро. При въвеждане на ограниченията е обявено, че ще са за "около месец", но реално те са вдигнати след година. В Кипър тази мярка в комбинация с 10 млрд. евро подкрепа от Европейската комисия успява да успокои паниката. Затова на срещата е обсъждано и при въвеждането й да започнат преговори с ЕК и МВФ.
Според запознати вечерта в събота вече е имало почти готов вариант на действие и дори е имало и проект за решение на БНБ, готов за подписване. Към този момент във всички държавни институции има пълен консенсус, че временното затваряне на банките е най-удачната реакция на случилото се.
Обрат със силата на аргументите
Междувременно новината се разпростира сред банкери и финансисти и някои от лидерите на мнение провеждат късни вечерни разговори с различни политици в опит да им обяснят, че обявяването на ваканция би било равно на катастрофа.
В неделя сутринта преговорите продължават в БНБ, но вече в по-широк формат и с представители и на опозицията от ГЕРБ, като явно вече идеята е била и те да бъдат уведомени за взетото решение.
Този път обаче и банкерите са по-силно представени, мобилизирани и отново започва дискусия, като прехвърчат сериозни искри. Зад неделното решение за банкова ваканция твърдо застават ДПС, представлявано от Цонев. Категорична подкрепа са дали и представителите на ГЕРБ Владислав Горанов и Ивайло Московски. Според тях банковата "ваканция" можела да продължи до провеждането на избори, защото след тях ситуацията щяла (някак си) да се успокои.
За варианта с мораториум върху тегленията са били и представителите на присъстващите банки с български собственици - ПИБ и Централна кооперативна банка. От ПИБ директно са казвали, че ако не се стигне до такова решение, ще поискат квестори от понеделник. Освен това явно са очаквали това още от по-рано, тъй като са изплатили миналата седмица предварително заплатите на служителите си. Според банкови източници е много възможно този факт, както и мобилизацията на клоновете за покриване и бързо обслужване на тегленията в петък да са подтикнали служители да предупреждават свои близки и така да са поставили началото на слуховете.
Същевременно БСП, представлявана от Румен Гечев, са били категорично против банкова ваканция. Според присъствали на срещата обаче аргументите му са били най-вече политически. Самият Гечев е икономически министър от времето на банковата криза 1996 г. и в партията са много чувствителни на темата, като се опасяват, че ако това се случи втори път при тяхно управление, опонентите им ще направят всичко възможно да им го лепнат като етикет.
Споровете продължават между 9 и 11 часа, като според няколко източника ключова роля за обръщане на решението е имал главният изпълнителен директор на Алианц банк България и бивш управител на БНБ от 1997 до 2003 г. Светослав Гаврийски, който разпалено, но в "разбиваща" и "убедителна" (по думите на присъстващи) реч е обяснил, че това е абсолютно ненужно и погрешно и ще доведе до пълна катастрофа.
Тезата на всички представители на банки с чужди собственици е била, че няма да залагат целия сектор заради две банки. Според тях няма реални условия за подобни действия и не може да се прави въобще паралел с банковата криза през 1996 г. - тогава има почти изцяло държавна и неработеща икономика, изцяло декапитализиран банков сектор, никакви валутни резерви. Сега дългът е много по-нисък и макроикономически страната не е толкова зле, банковият сектор също на ниво система е здрав и над ⅔ от него са собственост на чуждестранни банкови групи, които могат да подкрепят поделенията си ликвидно.
Интересен момент е, че според различни източници през двата дни повечето представители на управата на БНБ са били пасивни, макар че в края на дебатите активно са подкрепили окончателното решение. Имало е очевидно напрежение между тях и БСП, като според източници на "Капитал" то започва още предишния уикенд при обсъжданията около това как да се процедира с КТБ.
От около 11 до 13 часа реално се изработва и алтернативният план - в понеделник правителството да емитира извънредна емисия ДЦК, която да бъде записана от банките и с нея да се подкрепи ликвидно ПИБ. Междувременно се получава неофициално потвърждение от ЕК, че до края на деня ще разреши държавна ликвидна подкрепа. Така с този план в ръка БНБ отиват на консултациите при президента и там вече не се обсъждат варианти, а единствено обща позиция, с която да се излъчи сигурност и спокойствие.
По време на срещата при държавния глава идеята за банкова "ваканция" не е била обсъждана, разказват трима различни участници. Според тях при разговорите станало ясно, че отношенията между БСП, ДПС, Орешарски и БНБ са доста обтегнати и те
се опитвали да си прехвърлят вината едни на други. Единственото нещо, по което БСП и ДПС са били на едно мнение, било, че правителството няма вина за банковата криза и че за това е виновна БНБ.
Първоначално Сергей Станишев е поискал консултациите да са само за ситуацията около банковата криза и да не се обсъжда нито датата за оставката на Орешарски, нито датата за изборите. Мнението му обаче било отхвърлено от всички, включително ДПС.
Иван Искров прочел няколко мерки, които БНБ предлага за изход от финансовата криза. Едната била да се влезе в контакт с Европейската комисия (очевидно това вече е било направено, защото стана факт в понеделник), другата мярка е била да се осигурят достатъчно пари в брой (били казали, че камионите са готови, само трябва да получат одобрение). Искров ги уверил, че има наличности, с които може да се посрещне кризата.
Шефът на БНБ казал още и че предлагат да се приеме текст в Наказателния кодекс за криминализиране на умишленото създаване на паника. Не е бил предложен обаче конкретен текст. Срещу това предложение се изказали председателят на парламента Михаил Миков и Радан Кънев от Реформаторския блок, които казали, че не може всеки обществен проблем да се лекува с предлагане на текстове в НК, с които да се криминализира. По тези предложения, които ден по-късно БНБ чрез Йордан Цонев вкара в парламента, е нямало дискусия.
Бойко Борисов предложил финансовият министър Петър Чобанов да подаде оставка, за да се успокоят хората. От БСП и ДПС скочили срещу това, като казали, че ако Чобанов бъде сменен, това ще е признание, че проблемът е в правителството, а той според тях е в БНБ. Лидерът на ГЕРБ не се съгласил, като казвал, че искат от него да подкрепи правителство, което той не подкрепя.
На този фон Николай Бареков продължавал да настоява за съставянето на правителство "на националното съгласие". В този паралелен политически сюжет банковата криза трябваше да бъде използвана като аргумент да не се провеждат предсрочни избори, а ГЕРБ да влезе във властта и да подкрепи нов състав на правителство в сегашния парламент. Идеята в различни моменти се радваше на одобрение, но на етапа вече изглежда невъзможна.
Консултациите при президента са имали две части - една за банките и една за определяне на дата за изборите, като участниците са правили и две почивки, по време на които също се водели неформални, но оживени обсъждания.
В крайна сметка след края на срещата президентът направи изявлението, което обобщаваше около какво са се обединили всички без никаква конкретика. А постепенно през седмицата стана ясно, че е приведен в действие вече очертаният план - спешно и потайно емитиране на дълг за ликвидна подкрепа на ПИБ.
http://www.capital.bg/biznes/finansi/2014/07/04/2337495_na_kosum_ot_izkustvena_katastrofa/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg
Изкуствена катастрофа? Дрън, дрън.
Защо не слушахте премиера тази сутрин - шумното говорене и уплашените вложители са причинили проблемите на ПИБ, а при КТБ - корпоративен сблъсък, довел до ликвидната криза.
цитирайЗащо не слушахте премиера тази сутрин - шумното говорене и уплашените вложители са причинили проблемите на ПИБ, а при КТБ - корпоративен сблъсък, довел до ликвидната криза.
Търсене
