Най-голямата химическа компания в света BASF вече реагира на променящите се пазарни условия.  Снимка: Ройтерс

Докато бумът на евтин шистов газ в САЩ постоянно потиска разходите за енергия на индустрията и затова някои компании вече се преориентират и издърпват производството си от чужбина, експерти се опасяват, че европейската химическа промишленост скоро ще трябва да понесе негативни и нежелани странични ефекти. Големи играчи, като например BASF, вече реагират на проблема.

Проблемът с намаляващата европейска конкурентоспособност може да се онагледи доста добре с вече споменатия основен химикал етилен, който е необходим за производството на пластмаса, изолационни материали, текстилни влакна и продукти за растителна защита. „Ако произвеждате етилен с помощта на американски шистов газ, ще може да го правите с на 60 процента по-ниска цена, отколкото ако суровината е нафта", казва химическия експерт Бюргер-Клей. 

Тъй като много от новите големи централи в САЩ все още са в етап на строителство, експертът предполага, че проблемът за европейската химия ще се задълбочи след 2017 г. И едва тогава ще се стигне до затваряне на заводи в Европа. BASF, където "ефективното композитно производство" се разглежда като начин за компенсиране на по-високите разходи за енергия и суровини, също разпознава затрудненията: „В сравнение със САЩ, например, тук се изправяме пред граници".

А проблемът е по-широкообхватен: в средносрочен план шистовият газ ще постави под натиск и производителите на специални химикали, които с помощта на основните химикали произвеждат продукти с по-висока стойност. Основната причина е, че в работещите на газ фабрики ще възникват по-малко отпадни продукти като пропиленгликол или бутадиен, отколкото в онези фабрики, които работят с петрол. Страничните продукти са важни суровини за специалните химикали. Бутадиенът, например, е необходим за производството  на каучук за автомобилни гуми.

Ако в Европа бъдат затворени малки рафинерии, ще се стигне до верижна реакция.  Суровините, необходими за специалните химически продукти, ще станат все по-оскъдни и по-скъпи - с последствия. Бюргер-Клей очаква, че и производството на специални химикали може да бъде изместено - или директно при клиентите в Близкия изток или до мястото, където суровините са по-евтини – Северна Америка. 

В рамките на ЕС Германия е най-големият производител на химически продукти, следвана от Франция, Холандия и Италия. В световен мащаб Германия е на четвърто място след Китай, САЩ и Япония, затова и  значението на химическата промишленост за най-голямата европейска икономика е огромно.

Химическият експерт Бюргер-Клей не може поне засега да си представи, че химическите компании в Германия в дългосрочен план ще внасят суровини от САЩ или Близкия изток, след това ще произвеждат специализирани химикали от тях, а след това ще изнасят готовите продукти до пазарите си в Азия. „Ето защо ние вярваме, че и специализираната химия  в Европа ще пострада", казва експертът.

По същия начин мисли и Щефан Мютце, браншови експерт в Helaba. Той също така смята, че е напълно възможно, че след базовата химическа индустрия и части от етапите надолу по веригата на специалната химия ще бъдат преместени в САЩ. По думите му има доказателства, че и в бъдеще специализираните химикали ще се произвеждат там, където ще се произвеждат и основните химични вещества. Според Мютце това е характерна особеност на продуктовите линии.

И той не вижда смисъл във внос към Европа на произведени с евтин шистов газ в САЩ основни химикали, за да може на стария Континент те да се преработват в специализирани химикали с по-скъпа енергия, а след това да се изнасят до Азия.

Най-голямата химическа компания в света BASF вече отговори на променящите се пазарни условия и се подготвя за мащабни инвестиции на крайбрежието в САЩ. Въпреки това обаче окончателно решение все още не е взето. Но се предвижда строителството на цял комплекс, който е в състояние да произвежда от метан чрез междинното му съединение метанол пропилен. Пропиленът, известен и като пропен, е газ, производен на пропана, който се използва в производството на химически пластмасови продукти като бои, покрития, строителни материали, дрехи и автомобилни части. Инвестицията в комплекса ще е на стойност над   1 милиард евро, най-голямото единично вложение в корпоративната история на BASF.

С произведен в САЩ пропилен базираната в Лудвигсхафен компания значително би подобрила ценовата си позиция. Суровината BASF ще обработва в Северна Америка и така ще разшири силно своята местна продукция.

Примерът с BASF показва, че Европа и сега изостава по отношение на новите инвестиции в мащабни химически заводи. Като се имат предвид по-високите разходи в Европа и вече слабия растеж на индустрията тук, гигантите в индустрията предпочитат да влагат капиталите си районите на растеж - Азия и Америка. „През следващите пет години нашите инвестиции в Европа ще са под 50 на сто от общите ни инвестиции. Това се случва за първи път в историята ни“,  заяви още през май Курт Бок, председател на Съвета на изпълнителните директори на BASF.

През миналата година енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер все по-често прави изявления на темата шистов газ и от коментарите му може да се направи извод, че вероятно европейските власти не са толкова категорично против да проверят доколко неконвенционалните залежи на Стария континент биха дали възможност за подобряване на енергийната независимост от руския природен газ.

Големи компании, сред които ExxonMobil, които се отказаха от добив на шистов газ в Полша, и Wintershall – газовото подразделение на BASF, настояват да се направят тестови сондажи в Германия. Отделните групи индустриални консуматори на газ също се опитват да оказват натиск върху канцлера Ангела Меркел с мотива, че имат нужда от по-евтини енергоизточници. Засега обаче кабинетът успява да устои на натиска и е твърд в позицията си, че рисковете от фракинга не са за подценяване и трябва да бъдат по-внимателно преценени.

 

Всичко за шистовия газ четете тук!

http://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-amerikanskiiat-shistov-gaz-zastrashava-himicheskata-industriia-v-evropa,178240/?page=1