16 Ноември 2014
Димо Райков
Пулев срещу Кличко. Снимка: от тв екрана
Една от най-отрицателните ни черти, която много добре се използва от продажните ни и алчни политици и от техния слугинаж от тарикати вече 25 години е липсата на каквото и да е нормално усещане за онова, което става около нас, а и в самите нас.
Ние, българите, трудно, да не кажа изобщо, не умеем да направим трезва, лишена от партизанлък и „патриотарство” преценка за онова, което се случва пред очите ни.
Ние не можем да бъдем и елементарно обективни.
Ето, виждаш, че единият боксьор е не само с класи, но и с планети по-добър от нашия, но само защото е наш, ти казваш – не, нашият бе по-добър, оня е никакъв…
Тук ще кажа още нещо - бях удивен, не изненадан, по-скоро удивен, ат възбудата, от вълната, която заля не само Фейсбук преди мача - ще го смачкаме, нашият е велик…
Един толкова нездрав ентусиазъм…А в същото време в чужбина, особено в Германия, където и двамата боксьори тренират, прогнозите бяха категорично в полза на украинеца. А и дори само фактът, че той е световен шампион, че е с много по-голям опит, къде са 20 срещи, къде над 60…, трябваше поне да ни направи малко по-предпазливи…
Кому бе нужна тази екзалтация, защо ни трябваше тази стръв… А и все пак това бе само един спорт, а не война?
И резултатът ни прекърши… Да ви напомням ли подобното състояние на футболния отбор на “Левски”, когато участва в Шампионската лига…И вече не може да се осъзнае толкова години…Просто спортът, както и животът си има своите естествени закони, нали? Всякакво изсилване, всякакво форсиране е пагубно!
Да, нашият загуби категорично.
Но ние пак не признахме поражението си.
Добре, колко пъти трябваше нашият да падне на пода, за да признаем очевадното? Та в тези спортове и една точка, един лек удар понякога накланя везните към единия или другия. А в нашата среща нашият, за огромно съжаление, падна цели четири пъти на пода, накрая и не можа да стане…
Опазил ме бог да изпитвам кеф, както някои тук ще ме „пресрещнат”, най-лесното е днес да се правиш на „патриот”, на „българин”…И то при категоричен резултат 5:0, ако бе футболен мач…
Да, колко е лесно и престижно да си “патриот”… А не “продажник”, изменник” и тъй нататък…И то с цената на загърбването на елементарната реалност дори…
Кому и защо е необходимо това издевателство над истината? Над реалността?
Ние сме готови на бялото да кажем, че е черно, че и сме готови да го твърдим до побъркване, само защото това черно е дело на „нашите хора”, на нашите партийци…
Ето, той, уж политикът, който идва нов в политиката, идва с призив, че той, и само той, щял да донесе в живота ни нов морал, става депутат наистина благодарение на този свой призив и изведнъж „засвирва” друга плоча…
И тези, които довчера са вървели подир него и повтаряли с радост в очите онова, което той им бе обещавал, сега също изведнъж се съгласяват с неговото предателство! Че и започват да го налагат стръвно и сектански на останалите, които не искат да го приемат, не искат да бъдат “канарчета”…
Да, това го може само българинът… Само той може да причини такова изнасилване на…себе си…
Ние сме готови да оневиним и убийци, само защото са „наши хора”…
От живота ми в чужбина, при досега ми с хора, които са цвета на дадена нация се убедих, че нямаш ли такова чувство за преценка на реалността, ти се превръщаш в… нищо…
Ти вече не ще можеш да победиш, защото, приел веднъж загубата за победа, ти размиваш, ти нямаш усещане за границата между тях – победата и загубата…
Ти просто си вече един пластелин, от който чрез манипулации, и то от най-евтините, биваш превръщан в каквото си поискат много прости и елементарни люде тарикати.
Когато се поддаваш на емоции, породени от собствения ти партизанлък, ти вече не си възможен като коректив на самия себе си, а оттам и на околните.
Ти ставаш един от пластелинените люде…
А такива хора винаги са достойни за съжаление…
И орисани да живеят винаги на… колене…
Тоест да бъдат мъртъвци приживе…
От страницата на писателя Димо Райков
http://e-vestnik.bg/21689/urokat-ot-nyakolko-nokdauna-i-edin-nokaut/Да не забравяме и чалгарската публика на Коврата, дето беше в залата в Хамбург. Емигрантите български. Наскоро някой каза, че всичко качествено и умно се било изнесло от България. Очевидно и много манталитетна и духовна плява се е изнесла, вероятно иначе много успяла и напечелила...
Казах "посерко". Гордите българи веднага ще ме захапят и ще ме затапят, че тоя "посерко" ако ми отвърти един в чутурата, ще ми правят опело. Хехе, несъмнено е баш тъй - шанс срещу тежките тупалки на г-н Пулев нямам абсолютно никакъв. Както нямаха шанс и доста български младежи, дръзнали през последните години да присъстват в една кръчма заедно с този голям българин...
Проблемът е с преценката на стойностите, уважаеми фенове на г-н Пулев, дето се чудихте какъв бил този хейт спрямо него още преди мача. В абсолютен разрез с истинското мъжкарство е да плямпаш предварително и да бълваш мутро-чалгарско-бабаитски нападки към съперника си. Гледах снимки, когато им мериха килограмите. И ми направи впечатление, че г-н Пулев има по-малко коремни "плочки" и от мене, шкембето му кажи-речи е "бирено", най-паче за боксьор с неговите претенции. В контраст с действително спортният корем на Кличко. И ми стана като бял ден ясно още тогава, че г-н Пулев е абсолютен въздух под налягане, както е абсолютно всяко плямпало. Силата му е повече в чалгарницата Найт флайт, да се прави на мъж пред русата си мутресо-чалгарка. Така не правят нормалните истински мъже. Още повече истинските спортисти и спортсмени. А вие се проваляте дори и в преценката си за него като спортист и даже се гордеете с него...
В шах сте, нали? Ама какви ги дрънка тоя дрисльо, кой, ако не Кубрат, е мъж в тази страна, възклицавате вие.
Там е проблемът, архипроблемът - дори не можете да оцените правилно истинското мъжество. Затова и Мутрата, начело на държавата, я привиждате като огромен мъжага. А той е абсолютно същото "момиче" като Коврата - все другите му виновни, страхува се за животеца си като "женичка", ходи навсякъде с гавази, за две стинки отговорност не може да поеме, докато се подвизава точно на мястото на максималната отговорност. Един мускул мъж не прави, драги сънародници. Даже обратното, макар и невинаги.
Архипроблемът е, че много наши сънароднички са готови най-милото си да дадат, само и само с "мъжага" ала г-н Пулев да бъдат. Те мечтаят за мъж като Пулев. Пулев за тях е мъжът с главно "М". Е, няма как в такава страна да се живее нормално, няма как такава страна да има бъдеще. Защото мъжеството, както и женствеността, истинските, са самата основа на живота. Без истински мъже и жени няма бъдеще.
https://www.facebook.com/andriyan.georgiev/posts/10205594039198967:0
http://www.mediapool.bg/klichko-s-po-golyam-prostak-ot-kubrat-pulev-ne-sam-se-bil-news227269.html
Какво да кажем повече? Той е казал всичко.
Честно, почтено. Справедливо.
Без да подценява и да обижда когото и да било.
Истината е свята.
