Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2014 13:06 - Европа се бори за цени, Украйна - за ценности
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1308 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Европа се бори за цени, Украйна - за ценности От Юрий Андрухович
  image

Юрий Андрухович


Юрий Андрухович е украински писател, роден през 1960 г. в Станислав. "Дневник" публикува със съкращения речта му при откриването на Международния панаир на книгата във Виена. Заглавието и акцентите са на редакцията.

Днес (21 ноември) се навършва една година откакто попаднахме в нова реалност. Казвам "ние" в най-широк смисъл – ние, гражданите на Украйна. Не ме интересува политическата ориентация или културно-езиковите особености, затова първо генерализирам – всички граждани на цяла Украйна. Нас ни обединява нещо, което на Запад, в зоната на комфорт и сигурност, в средата на т.нар. Стара Европа се разбира все по-грешно: страданието. Извинявам се за тези патетични думи. В момента обаче без тях не може.

Преди една година бяхме другаде. Днес обаче се намираме в един разраснал се конфликт, чийто край не е обозрим, в една хибридна война с хиляди паднали, ранени и изчезнали. Изброяването може да се разшири до ужасна детайлна дълбочина и да включи например екзекутираните, измъчваните и осакатените. T.нар. Народни републики в Донбас още преди няколко месеца въведоха чрез "парламентите" си смъртното наказание, те застрелват и бесят. Един анархично-предцивилизационен феномен – смъртно наказание на територията на моята страна?!

Ако обаче ме попитате дали искам времето да се върне като на филмова лента, така че пак да сме ноември 2013 г., ще кажа не. Това означава, че оценявам постигнатата въпреки всичко свобода по-високо от загубите и че вярвам в невъзвратимостта на промените, които започнаха в онази нощ на 21 ноември. Това първите няколко стотин демонстранти излязоха на централния площад в Киев, за да изразят протеста си срещу провалената евроинтеграция. Няколко дни по-късно бяха вече един милион.
image

image



За какво беше това, какво искахме?

От какво искахме да се откъснем? Точно това е случаят – махаме се, късаме с миналото. Юридически го направихме преди 23 години, когато спряхме да сме част от Съветския съюз. На практика все още се борим за правото на това скъсване, за правото на изход. Има ли нужда от обяснения за какво излязохме по улиците? За коя точно Европа всъщност? Разбира се, за нашето бъдеще, колкото патетично и да звучи.

Неотдавна гледах по телевизията кадри от Испания, където земеделци, недоволни от санкциите на ЕС срещу Русия, заради които не могат да продадат продуктите си – вероятно портокали – горяха знамето на ЕС. Именно с такива знамена бяха покрити убитите на Майдана, преди телата им да бъдат положени в ковчега.

Най-добрият пример за това, че в този свят все още цари липса на разбиране: Едните не искат да се откажат и от цент от състоянието си и гневно горят символа на "системата", решила да ограничи това състояние. Другите умират под този символ – една смърт, която е всичко друго, но не и символична, тъй като стойността на това знаме за тях се измерва не в евроцентове или евро. Това знаме, тук и сега, на този Майдан, стои за нищо по-малко от човешко достойнство. Много повече – за смисъла да съществуваш.

На украински думите "ценност" и "цена" имат един и същи корен. Един украински публицист описа дисонанса между нас и нашите европейски съвременници, играейки с фонетично близките, но по смисъла си толкова различни думи. Според него неразбирането идва оттам, че "европейските мислят за цени, а ние мислим за ценности". Оттам идват проблемите да се разберем.
image

image



Когато испанските фермери горят знамето на ЕС, това е заради санкциите и падналите цени на портокалите. Когато обаче един 19-годишен украински студент умира от куршума на снайперист в правителствения квартал на Киев, стискайки точно това знаме в ръце, това е заради свободата и справедливостта.

Когато френският президент казва, че не може да направи нищо освен да продаде поне един Мистрал на Русия, тъй като цената по договора е над един милиард евро, него го е грижа именно за това – за високата цена. Когато обаче украинци, при това не най-богатите, даряват 20 или 40 хил. евро за спешна операция на тежко ранен войник, тогава те искат да спасят живот.

Когато някой богаташ от австрийската търговска камара се оплаква, че забраната за пътуване на някой приближен на Путин ще доведе до срив в печалбата на ювелирите във Виена, него го е грижа за спада в печалбата. Когато двама украински офицери, обкръжени от терористи и тежко ранени, се взривяват с граната, за да избегнат мъченията и за да вземат със себе си в смъртта възможно най-много врагове, тогава става дума за човешко достойнство.

Някой ще каже, че двете ситуации нямат нищо общо. На това ще отговоря: Така е, вярно е, че ние вече нямаме нищо общо.
image

image



Помежду ни няма почти никакви допирни точки – между Украйна и Европа

В своето абсолютно успешно развитие Европа е постигнала крайната си цел. Тя е станала преди всичко една зона на благосъстояние, комфорт и сигурност, свръхсигурна, свръхзащитена, свръхрегулирана, политически коректна и стерилна. В Украйна обаче се пролива кръв, и това е меко казано, ако започна, за да онагледя, да описвам по какъв точно начин се пролива кръв, ще се ужасите.

Украйна попадна в зона на смърт и ужас, зона на отвратителни, тежки изпитания. Това стана не по добра воля, тя беше насилствено доведена до там от една военна сила. При вида на тези сътресения Европа се затвори. Когато аз кажа, че при нас се води война, моите германски колеги ме поправят както възрастни – дете: "Вие преживявате криза". В действителност това не е нашата криза, а криза на Русия, на нейните полулуди империалистки амбиции, които за щастие в нашия свят не могат напълно да се реализират. И в това се състои неговата криза. Когато кажа, че руският президент е наш враг, тогава те ме уверяват още по-търпеливо: "Той е партньор".

От моите безброй разговори на Запад, в Европа, излиза, че не просто не ни разбират, още по-лошо – дори не опитват да ни разберат. Вместо това все по-често срещам хора, които разбират Путин. Остава един болезнен въпрос – защо мирната, политически коректна Европа изглежда е по-близо до агресора и го разбира по-добре, отколкото жертвата на тази агресия.
image

image



Имам едно лошо подозрение – ЕС се страхува от Украйна

На ЕС и без Украйна не му е лесно, а сега и тази провалена държава с нейната лоша карма. По-рано тя беше известна само като родината на Чернобил и на проститутките. Сега има смърт, война, бежанци, страдания, мъчения, както и свален малайзийски боинг, а и други неприятни сигнали като национализъм, фашизъм и крайнодесни. Такава държава човек би държал далеч от себе се, казват европейците. Не всички, но за съжаление повечето от онези, които има директно влияние върху вземането на решения в европейската политика.

Имам своя собствена теория на конспирацията, която може би не бива да се взима на сериозно, но която просто не мога да не споделя. Още след Оранжевата революция през 2004 г. мислех за това. Интензивността на украинско-европейските отношения по време на управлението на Виктор Юшченко и на Виктор Янукович беше много различнa. Юшченко (донякъде вероятно основателно) предизвика хладни реакции в ЕС, въпреки че навсякъде се говореше как най-накрая в Украйна има добър, европейски политик. Когато обаче бруталният и необразован фалшификатор (това беше ясно) Янукович дойде на власт, връзката с ЕС изненадващо се затопли и Брюксел започна да го придърпва към орбитата си. Изглежда Украйна прилежно си пишеше домашните и с големи крачки се движеше към европейските стандарти. Така започнах да си представям люшкащата се политика в ЕС: Когато в Украйна на власт е прозападен политик, тогава държим дистанция от Украйна, когато обаче има проруски, тогава се приближаваме. Важно е, че ние нито в единия, нито в другия случай не получаваме пълноправно членство.

В действителност в Украйна не функционират геополитически планове и игрички – за това са грижат самите украинци. Това е още един пример как на Запад не ни разбират – да гледаш на Украйна като на място, през което минават войски, понякога на Изток, понякога на Запад. "Американците, за всичко за виновни американците", казват моите европейски познати. Те били тези, които ни обръщат главите и плащат за Майдана, само и само за да отслабят Украйна.
image

image



Първо, бих казал, наистина е жизненоважно Русия да се отслаби.

Тази страна е еуфорична, опасна е. Президентът й, може би на шега, може би на сериозно, намеква за блицкриг в Източна Европа. Когато той със злонамерена усмивка говори за "Рига, Вилнюс, Варшава, Букурещ", тогава имам усещането, че САЩ са единствената причина, поради която той все още не е изпратил армията си в тази посока.

Освен това ние не отидохме на Майдана, защото американците ни плащат, а защото това е нашата воля. Думата "воля" на украински е синоним на "свобода". Което впрочем както за Европа, така и за Америка е една от основните ценности. Това, което Етиен Балибар описва с прекрасната френска дума йgalibertй: свобода в равенството. Затова се вдигнаха украинците. За тази ценност сме готови да платим несравнимо повече отколкото Америка би платила. Стана ясно, че сме готови да платим и с живота си.

Украинците отиват на Майдана и променят дневния ред, пишат нов и разтърсват каквато и да е геополитика. Америка не може да реагира достатъчно бързо, ЕС за хиляден път, дезориентирано изразява "дълбока загриженост", Русия се държи брутално. Ето ви геополитика. На нас остава просто да се защитаваме – отчаяни и самотни. Да не дава Господ самотата, както в романа, да продължи 100 години. Няма да я издържим.

Знаете ли, че броят на украинците, които подкрепят членство в НАТО, през последната половин година се е увеличил три пъти, а според някои проучвания дори четири пъти. Преди година делът на украинците, тогава заедно с тези в Крим, подкрепящи членство в НАТО са били 10-14%. Днес са 52%.

Това е не защото украинците изведнъж са полудели и искат война и агресия. Точно обратното – защото искат мир и искат агресията от страна на големия им съсед да приключи възможно най-бързо. Особеното в този съсед е, че при него не действа т.нар. мека сила (soft power). Той реагира само на твърда сила (hard power). Разбира се, това е архаично, поради което на края той ще загуби, но това ще се случи някога късно. Днес всеки ден по заповед и по план на този съсед се убиват граждани на моята страна, негови защитници. Всеки ден и всяка нощ, можете ли да си представите? Едно безкрайно балансиране между живот и смърт.

На една дискусия една германска писателка заяви кратко, че в европейската литература днес са останали само две големи теми – алцхаймер и рак. Всичко останало сякаш е преодоляно, комфортът и сигурността са безгранични, трагедии и страдания повече няма да има. На това може и трябва да се противоречи. Намирам обаче за удивително, че такива мисли се формулират в Европа, те показват вътрешната перспектива. Тези мисли съдържат в себе си поне едно зрънце от истината, която на нас украинците ни е съвсем непозната.

Докато пиша тези редове, просто не мога да се сетя как се казват противниците на евроскептиците. Изглежда в Европа и в ЕС са останали само евроскептици. И единствените истински еврооптимисти (ето я думата) преди около година напуснаха своето ежедневие и отидоха по площадите на украинските градове, за да започнат своя (трезво погледнато) безнадежден протест. Този протест по начало нямаше шанс. Как и защо той в крайна сметка е победил е въпрос за авторите на бъдещи романи. Една много важна бележка: Тези романи трябва да са гениални. Но не става дума за романите и за техните автори. Става дума по-скоро за героите, повечето от които въобще не са познати на света. Мнозина от тях вече не са сред живите. Вече не можем да върнем тези хора. Други завинаги са ослепени, осакатени или по друг начин плащат със здравето си, силите си, младостта си. Човек може и трябва да ги подкрепя – не само с протези, но и с внимание, съчувствие и любов. Но те никога няма да бъдат толкова млади, колкото в момента, когато отиваха към барикадите – под европейското знаме.

Помнете ни. Ние бяхме самотни и защитавахме не само нашата йgalibertй, но и вашата. Простете ни – съвсем неволно се превърнахме във вашето разкаяние.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/24/2424791_evropa_se_bori_za_ceni_ukraina_-_za_cennosti/




Гласувай:
2



1. bgman13 - Капитан Сюркув от "Тигърът на ...
24.11.2014 13:31
Капитан Сюркув от "Тигърът на седемте морета" би казал "Всеки се бори за това което няма"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14582874
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031