Постинг
05.01.2015 16:59 -
Къде по света ще има избори през 2015 год!
Кои са десетте важни избора на 2015 г.
От Гърция, през Израел до Саудитска Арабия предстоят важни промени
Капитал
1. Гърците може и да излизат бавно от дълбоката икономическа криза, но нагазиха в политическа. На 25 януари се налага избирателите да отидат извънредно до урните. Радикалната лява коалиция СИРИЗА е с преднина от малко над 3 процентни пункта пред консервативната управляваща партия "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас, която е с 27.3%. Тези данни от неделното издание на вестник "Елефтериос типос" сочат още, че сегашният правителствен съюз с ПАСОК изглежда обречен. Социалистите имат едва 3.5% одобрение, което е по-малко от комунистите (4.8%), лявоцентристката To Potami (4.7%) и дори от неофашистите от "Златна зора" (3.8%). Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас иска да предоговори изоснови условията за международна помощ, но да остане в еврозоната, както искат и 75% от гърците. Но обстоятелствата може да ги принудят да се върнат към драхмата - според сп. Spiegel, уморена от проблемите на еврозоната, Германия вече е склонна да приеме излизането на Гърция от зоната на единната валута. Това би имало разтърсващ ефект не само за еврозоната, но и за целия европейски проект.
2. На 14 февруари ще избира президент Нигерия - най-голямата африканска икономика и най-големият производител на петрол на континента. Президентът Гудлък Джонатан, който управлява от 1999 г. насам, е фаворит, макар че се кандидатира въпреки съмненията дали това е допустимо съгласно конституцията. В страната предстои много работа. Северните територии все още са жертва на конфликта с ислямистите от "Боко Харам". Под нивото на бедност живеят 33% от 175-те милиона нигерийци, безработицата е висока, а цените на петрола паднаха до рекордно ниски нива от над 5 години насам. Самите избори може да увеличат напрежението и насилието, включително между мюсюлманския север и християнския юг.
3. Израел ще гласува за нов Кнесет на 17 март - това е две години предварително, след като премиерът Бенямин Нетаняху сам предизвика криза в управлението с уволняването на министрите на финансите и правосъдието. В края на 2014 г. се появи и нов проблем, свързан с проектозакон, обявяващ Израел за държава на евреите, което концептуално променя структурата и идеята за тази страна. След операцията в Ивицата Газа през лятото обществото е настроено по-радикално (включително по идеята за военна операция срещу иранската ядрена програма) и по-склонно да приема подобни идеи, но последните социологически проучвания сочат, че на Нетаняху му предстои тежка предизборна битка. До формирането на правителство спира опитът за подновяване на мирните преговори с палестинците.
4. Не само бъдещето на Великобритания, но и на Европейския съюз зависи в значителна степен от парламентарните избори на 7 май. Управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън нямат търпение да се разделят с коалиционния си партньор - либералдемократите на Ник Клег, за да направят сами правителство. Но възникна неочакван проблем - не с традиционния съперник, лейбъристите, а с ксенофобите и антиевропейците на Найджъл Фараж. Неуспешният референдум за независимост на Шотландия донесе разгромни последици за лейбъристите там и в парламента в Лондон е вероятно да се появят много повече представители на Шотландската народна партия. Така вече се говори по-скоро за многопартийна управляваща коалиция. Ако Фараж се представи силно и Камерън остане премиер, излизането на Великобритания от ЕС започва да изглежда неизбежно.
5. Турция ще гласува за нов парламент на 15 юни, когато ще се изправят една срещу друга Партията на справедливостта и развитието на премиера Ахмет Давутоглу и Републиканската народна партия на Кемал Кълъчдароглу. Но всички ще следят какво казва и прави президентът Тайип Реджеп Ердоган. Със силен мандат на първият избран в пряк народен вот държавен глава, той се зарече да промени конституционното устройство на страната от парламентарна в президентска или полупрезидентска република. Затова вотът през лятото ще е референдум за него - ако партията му не успее да събере нужните за конституционни поправки две трети от депутатите, това ще е първият път от над 10 години насам, когато доминиращата му роля в турската политика се пропуква.
6. Парламент ще избират и мексиканците през юли, когато ще се определи кои ще са 500-те членове на долната камара и 128-те сенатори. Във вота има нещо уникално - за пръв път от почти 100 години на действащите представители в двете камари се позволява да се състезават за местата си. Идеята е да се подобри управлението на страната, като се даде стимул на вече избраните да работят по-продължително време и по-усилено, за да си заслужат поредния мандат. Вероятно по-важното събитие, че започва прилагането на закона, с който за пръв път се позволяват чуждестранни инвестиции в петролния сектор на Мексико, даващ 32% от бюджетните приходи. Проблемът е, че заради ниската цена на петрола цялата промяна може да не тръгне нормално и опонентите на президента Енрике Пеня Ньето да се възползват от всяка възможност да забавят или спрат реформите му.
7. На полския премиер Ева Копач ѝ предстоят трудни месеци до парламентарните избори през октомври. Тя оглави коалиционното правителство през септември, когато премиерът Доналд Туск стана председател на Европейския съвет. Опозиционната консервативна партия на Ярослав Качински е основният опонент. Но който и да победи, ще е изправен пред два стратегически за Полша въпроса - приемането на еврото и заплахата за сигурността от изток. Президентът Бронислав Коморовски иска страната да започне дебат за еврото, докато обществото е все по-скептично, а Копач е сред противниците на влизането в еврозоната. Поляците не вярват, че е приключила кампанията на президента Владимир Путин да разшири влиянието на Русия в съседните държави и бивши сателити на СССР.
8. На 25 октомври в Аржентина, изглежда, ще приключи (а може би не) епохата на семейство Кирхнер като президенти на страната. Конституцията забранява на Кристина Фернандес де Кирхнер да се състезава за още един мандат, но не е изключено тя да направи изненадващ ход и да подкрепи сина си Максимо. Този почти невероятен засега трик би дал шанс трети поред Кирхнер (след предшественика й - съпругът й Нестор) да стане президент. Популярността ѝ слезе до 25% през 2014г., през юни вицепрезидентът Амадо Буду бе обвинен в корупция, управителят на централната банка Карлос Фабрега напусна през октомври. Икономиката има куп проблеми, инфлацията надхвърли 40%, песото изгуби една трета от обменната си стойност за последните шест месеца, безработицата расте и страната не плаща част от външните си дългове.
9. Местните избори в една страна не са чак такава международна новина, но когато това става в Саудитска Арабия, нещата изглеждат различно. Крал Абдула, който през август ще навърши 91 години, влезе в болница преди Нова година заради пневмония и за кратко дори е трябвало да бъде поставен на системи за изкуствено дишане. Той обеща преди три години, че ще позволи в гласуването (то е единственото в абсолютната монархия), чиято дата още не е насрочена, да участват и жени като избиратели и кандидати. Това би бил голяма символична промяна за консервативното кралство, където на жените не е позволено да шофират, да си откриват банкови сметки и трябва да са съпровождани от мъже, когато са навън.
10. Испания има цяла година до парламентарните избори. Отсега обаче е ясно, че те ще са своеобразен референдум за икономическата политика на премиера Мариано Рахой. До декември 2015 г. обаче икономиката може да покаже достатъчно сигнали за възстановяване и той се надява данъчните облечения, влезли в сила от Нова година, да ги засилят. Традиционният съперник са социалистите на Педро Санчес, но и двете партии срещат предизвикателството на новото ляво движение Podemos ("Ние можем") на Пабло Иглесиас Турион, което спечели петима евродепутати през май 2014 г. Ранните прогнози сочат, че те могат да съберат до 60 депутати в 350-местния парламент и така да лишат от мнозинство която и да било от двете големи партии.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/01/04/2447590_koi_sa_desette_vajni_izbora_na_2015_g/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg
Парламентарният вот във Великобритания може да има сериозни последици за бъдещето на страната в ЕС и на целия европейски проект.
1. Гърците може и да излизат бавно от дълбоката икономическа криза, но нагазиха в политическа. На 25 януари се налага избирателите да отидат извънредно до урните. Радикалната лява коалиция СИРИЗА е с преднина от малко над 3 процентни пункта пред консервативната управляваща партия "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас, която е с 27.3%. Тези данни от неделното издание на вестник "Елефтериос типос" сочат още, че сегашният правителствен съюз с ПАСОК изглежда обречен. Социалистите имат едва 3.5% одобрение, което е по-малко от комунистите (4.8%), лявоцентристката To Potami (4.7%) и дори от неофашистите от "Златна зора" (3.8%). Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас иска да предоговори изоснови условията за международна помощ, но да остане в еврозоната, както искат и 75% от гърците. Но обстоятелствата може да ги принудят да се върнат към драхмата - според сп. Spiegel, уморена от проблемите на еврозоната, Германия вече е склонна да приеме излизането на Гърция от зоната на единната валута. Това би имало разтърсващ ефект не само за еврозоната, но и за целия европейски проект.
2. На 14 февруари ще избира президент Нигерия - най-голямата африканска икономика и най-големият производител на петрол на континента. Президентът Гудлък Джонатан, който управлява от 1999 г. насам, е фаворит, макар че се кандидатира въпреки съмненията дали това е допустимо съгласно конституцията. В страната предстои много работа. Северните територии все още са жертва на конфликта с ислямистите от "Боко Харам". Под нивото на бедност живеят 33% от 175-те милиона нигерийци, безработицата е висока, а цените на петрола паднаха до рекордно ниски нива от над 5 години насам. Самите избори може да увеличат напрежението и насилието, включително между мюсюлманския север и християнския юг.
3. Израел ще гласува за нов Кнесет на 17 март - това е две години предварително, след като премиерът Бенямин Нетаняху сам предизвика криза в управлението с уволняването на министрите на финансите и правосъдието. В края на 2014 г. се появи и нов проблем, свързан с проектозакон, обявяващ Израел за държава на евреите, което концептуално променя структурата и идеята за тази страна. След операцията в Ивицата Газа през лятото обществото е настроено по-радикално (включително по идеята за военна операция срещу иранската ядрена програма) и по-склонно да приема подобни идеи, но последните социологически проучвания сочат, че на Нетаняху му предстои тежка предизборна битка. До формирането на правителство спира опитът за подновяване на мирните преговори с палестинците.
4. Не само бъдещето на Великобритания, но и на Европейския съюз зависи в значителна степен от парламентарните избори на 7 май. Управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън нямат търпение да се разделят с коалиционния си партньор - либералдемократите на Ник Клег, за да направят сами правителство. Но възникна неочакван проблем - не с традиционния съперник, лейбъристите, а с ксенофобите и антиевропейците на Найджъл Фараж. Неуспешният референдум за независимост на Шотландия донесе разгромни последици за лейбъристите там и в парламента в Лондон е вероятно да се появят много повече представители на Шотландската народна партия. Така вече се говори по-скоро за многопартийна управляваща коалиция. Ако Фараж се представи силно и Камерън остане премиер, излизането на Великобритания от ЕС започва да изглежда неизбежно.
5. Турция ще гласува за нов парламент на 15 юни, когато ще се изправят една срещу друга Партията на справедливостта и развитието на премиера Ахмет Давутоглу и Републиканската народна партия на Кемал Кълъчдароглу. Но всички ще следят какво казва и прави президентът Тайип Реджеп Ердоган. Със силен мандат на първият избран в пряк народен вот държавен глава, той се зарече да промени конституционното устройство на страната от парламентарна в президентска или полупрезидентска република. Затова вотът през лятото ще е референдум за него - ако партията му не успее да събере нужните за конституционни поправки две трети от депутатите, това ще е първият път от над 10 години насам, когато доминиращата му роля в турската политика се пропуква.
6. Парламент ще избират и мексиканците през юли, когато ще се определи кои ще са 500-те членове на долната камара и 128-те сенатори. Във вота има нещо уникално - за пръв път от почти 100 години на действащите представители в двете камари се позволява да се състезават за местата си. Идеята е да се подобри управлението на страната, като се даде стимул на вече избраните да работят по-продължително време и по-усилено, за да си заслужат поредния мандат. Вероятно по-важното събитие, че започва прилагането на закона, с който за пръв път се позволяват чуждестранни инвестиции в петролния сектор на Мексико, даващ 32% от бюджетните приходи. Проблемът е, че заради ниската цена на петрола цялата промяна може да не тръгне нормално и опонентите на президента Енрике Пеня Ньето да се възползват от всяка възможност да забавят или спрат реформите му.
7. На полския премиер Ева Копач ѝ предстоят трудни месеци до парламентарните избори през октомври. Тя оглави коалиционното правителство през септември, когато премиерът Доналд Туск стана председател на Европейския съвет. Опозиционната консервативна партия на Ярослав Качински е основният опонент. Но който и да победи, ще е изправен пред два стратегически за Полша въпроса - приемането на еврото и заплахата за сигурността от изток. Президентът Бронислав Коморовски иска страната да започне дебат за еврото, докато обществото е все по-скептично, а Копач е сред противниците на влизането в еврозоната. Поляците не вярват, че е приключила кампанията на президента Владимир Путин да разшири влиянието на Русия в съседните държави и бивши сателити на СССР.
8. На 25 октомври в Аржентина, изглежда, ще приключи (а може би не) епохата на семейство Кирхнер като президенти на страната. Конституцията забранява на Кристина Фернандес де Кирхнер да се състезава за още един мандат, но не е изключено тя да направи изненадващ ход и да подкрепи сина си Максимо. Този почти невероятен засега трик би дал шанс трети поред Кирхнер (след предшественика й - съпругът й Нестор) да стане президент. Популярността ѝ слезе до 25% през 2014г., през юни вицепрезидентът Амадо Буду бе обвинен в корупция, управителят на централната банка Карлос Фабрега напусна през октомври. Икономиката има куп проблеми, инфлацията надхвърли 40%, песото изгуби една трета от обменната си стойност за последните шест месеца, безработицата расте и страната не плаща част от външните си дългове.
9. Местните избори в една страна не са чак такава международна новина, но когато това става в Саудитска Арабия, нещата изглеждат различно. Крал Абдула, който през август ще навърши 91 години, влезе в болница преди Нова година заради пневмония и за кратко дори е трябвало да бъде поставен на системи за изкуствено дишане. Той обеща преди три години, че ще позволи в гласуването (то е единственото в абсолютната монархия), чиято дата още не е насрочена, да участват и жени като избиратели и кандидати. Това би бил голяма символична промяна за консервативното кралство, където на жените не е позволено да шофират, да си откриват банкови сметки и трябва да са съпровождани от мъже, когато са навън.
10. Испания има цяла година до парламентарните избори. Отсега обаче е ясно, че те ще са своеобразен референдум за икономическата политика на премиера Мариано Рахой. До декември 2015 г. обаче икономиката може да покаже достатъчно сигнали за възстановяване и той се надява данъчните облечения, влезли в сила от Нова година, да ги засилят. Традиционният съперник са социалистите на Педро Санчес, но и двете партии срещат предизвикателството на новото ляво движение Podemos ("Ние можем") на Пабло Иглесиас Турион, което спечели петима евродепутати през май 2014 г. Ранните прогнози сочат, че те могат да съберат до 60 депутати в 350-местния парламент и така да лишат от мнозинство която и да било от двете големи партии.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/01/04/2447590_koi_sa_desette_vajni_izbora_na_2015_g/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
