Британският премиер Дейвид Камерън и съпругата му Саманта позират пред журналисти при завръщането си на Downing Street 10 след срещата си с кралица Елизабет Втора. Снимка: Ройтерс

Въпреки че едва ли много европейци могат да си представя някой да гласува за републиканците в САЩ, за Нетаняху или дори за торите - британците го направиха отново. А за ЕС това може да бъде добра новина. Защо? Защото прекаленото фиксиране върху тежкото положение на гърците и липсата на воля за реформи  на южняците сега получава малко противотежест.

Ако досега повечето европейци трепериха за това дали ще се стигне до Grexit (излизане на Гърция от еврозоната), сега след триумфа на торите всички вече мислят и за Brexit (излизане на Великобритания от ЕС). Европа трябва да се задвижи, ако поиска да задържи евроскептичните тори в рамките на ЕС, и то да се задвижи в правилната посока, пише в свой коментар DPA. 

Дистанцираността на британците от почти социалистическия континентален ЕС се циментира от ясния успех на Дейвид Камерън. Британците не искат един свръхмощен Брюксел, не искат фискален съюз, не искат омекване на политиката на строги икономии, а са за укрепване на икономиката, дерегулацията и засилване на конкуренцията. За щастие.

По този начин британците стават идеален партньор за Ангела Меркел и икономически рационално и социално неромантични страни като Полша, Швеция или Финландия. Британският финансов министър Джордж Озбърн и колегата му от Германия Волфганг Шойбле имат сходни виждания. В дебата за бъдещето развитие на Европа те могат да спечят по-голяма роля.

Федералният канцлер винаги е давал да се разбере колко много означава за нея оставането на британците в ЕС. Тя би направила всичко мислимо, за да се избегне Brexit, и тя може, поне така твърди, да внедри голяма част от собствените си идеи в европейските компромисни преговори. За късмет на германските данъкоплатци.

Но има и още нещо. Победата на торите е победа на една партия, в чиято основа освен малко прашен традиционализъм и елит, влиза онзи безсрамен, страхотен, възхитителен индивидуализъм, който може да се срещне само в Англия.

Алергията на торите към ЕС се предизвиква от регулации и твърде много намеса. Тачъризмът беше една модернизираща идея, чието културно обещание можеше да се изкупи едва от политиката на Тони Блеър. Днес лидерите на торите, като Дейвид Камерън и Борис Джонсън, не се страхуват от контакта с настоящето.