Омбудсманът сезира регионалния министър заради отказа за издаване на ЕГН-та на 9000 българчета, родени в чужбина. Държавата, в лицето на администрацията, създава неоснователно пречки българите, живеещи в чужбина, като оставя усещането, че те не са желани в родината си, смята общественият защитник.

Той е изпратил препоръка до министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка заради сигнали за затруднения при записване в българския регистър на населението с три имена (собствено, бащино и фамилно) на родените извън страната деца – български граждани.

Основният проблем, с който се сблъскват хората, е въведената практика от страна на Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД „ГРАО”) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството да отказва издаване на единен граждански номер на родените извън страната деца, ако общинската служба по гражданско състояние оформи името на детето по българската именна система, добавяйки липсващото в чуждестранния акт за раждане бащино име, доколкото в съответната държава такова име не съществува и не е отбелязано в акта за раждане.

„В един от случаите се стига до абсурдната ситуация в едно семейство дете, родено през 2009 г. във Франция, записано само с две имена във френския акт за раждане, да е вписано с три имена в българския регистър, а брат му, роден през 2015 г. от същите родители, да получи отказ или да бъде вписан без бащино име в регистъра.

По данни на един от жалбоподателите в подобна ситуация са около 9 000 български деца и техните родители”, пише Константин Пенчев в препоръката.

В сигналите си гражданите твърдят, че ГД „ГРАО” се позовава на чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), който е изменен през 2011 г. (ДВ, бр. 39/2011 г.). Според омбудсмана обаче измененията не са променили смисъла на разпоредбата, поради което е учудваща промяната на административната практика, още повече че съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗГР при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев, и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

В чл. 13 от ЗГР изрично се посочва, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Заради новата административна практика гражданите са принудени да търсят промяна на името на детето по съдебен ред, за да добавят бащиното име.

„Намирам създаването на подобни затруднения от административно естество на българските граждани, живеещи извън страната, за недопустимо. Вместо държавата, в лицето на администрацията, да улеснява гражданите си и да стимулира запазването на традиционната българска именна система сред живеещите в чужбина, тя създава неоснователно пречки пред тях, като оставя усещането, че те не са желани в родината си”, категоричен е омбудсманът.