Постинг
15.03.2016 11:21 -
Какво постигна Путин в Сирия
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 2619 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2016 11:22
Прочетен: 2619 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 15.03.2016 11:22
Какво постигна Путин в Сирия
От Дневник
Какво постигна Путин за няма и 6 месеца в Сирия?
1. Благодарение на намесата му бе закрепен режимът на Асад.
Виновен за гибелта на хиляди сирийци и с помощта на руската авиация, Иран, ливанската шиитска партия "Хизбула" и шиитски милиции от Ирак и Афганистан той започна настъпление в Западна Сирия.
Основното постижение е, че Алепо – някога най-големият град в страната, е почти обкръжен от проправителствените сили. Резултатът е опасност от хуманитарна катастрофа и предупреждение от ООН, че от глад може да умрат до 300 000 души.
Преди дни Асад каза за в."Ел Паис", че е готов да стигне до края, а в понеделник след новината, че руснаците си тръгват командването на армията обяви, че това е естествен ход след последните победи и ще продължи да се сражава със същата решителност, в координация с "приятели и съюзници", докато сигурността и стабилността се възстановят "върху всеки сантиметър от територията на страната".
В действителност без външна помощ частите на Асад едва ли биха удържали настъпление срещу Дамаск на въоръжавани от други държави бунтовнически отряди.
2. Западът бе принуден да преговаря с Русия
След въвеждането на санкциите заради анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна, участието на Москва в международната политика видимо се сви. С операцията в Сирия тя се върна на световната сцена, превърна се във фактор, присъстващ със сила на терен в Близкия изток и уреждането на конфликта без нея стана невъзможно.
Западът, който в началото осъждаше намесата, сега смекчи настояванията си Асад да се махне още в началото на политическия преход. В момента изглежда по-вероятен компромисът той да остане в Дамаск поне за около 2 години, за да се избегне още по-голям хаос. Но Русия даде да се разбере, че за нея Асад е само инструмент за постигане на целите ѝ в района и извън него.
Само между САЩ и Русия (без Асад, Европа и съседите на Сирия) бе договорено примирието от 27 февруари и така – макар и само за този конфликт - бе постигната една от целите на Путин – да преговаря директно с Вашингтон. С обявяването на оттеглянето от Сирия за една нощ руският президент опитва да се превърне в миротворец.
Възможно ли е в Кремъл да са възприели резултата от сирийската операция като потвърждение на тезата, че с честа и премерена употреба на военна сила в чужбина светът може да бъде принуден да се съобразява с Русия?
3. "Ислямска държава" премина от нападение към отбрана, но не е унищожена
Групировката изгуби част от териториите, които контролираше, но това не е основна заслуга на руснаците, заети да бомбардират предимно на другия край на Сирия противници на Асад. Тя продължава да контролира обширни части от Сирия и Ирак и да разпространява тероризъм отвъд тези територии.
За убити или заловени лидери на "Ислямска държава" съобщава предвожданата от САЩ коалиция. В същото време все по-често се повдига въпросът какво знае Путин за дейността и плановете на групировката, начело на която стоят предимно бивши офицери от иракската армия от времето на Саддам Хюсеин, който имаше близки връзки с Москва.
4. Цивилните жертви и имигрантската вълна
Русия неведнъж е обвинявана, че бомбардира не само терористи, но и антиправителствени групировки, които не са радикални ислямисти. Напоследък руската армия директно е обвинявана, че заедно със сирийците умишлено и методично унищожават цивилни обекти като болници и хлебарници, за да прогонят мирно население.
Според лондонската организация Syrian Observatory for Human Rights за времето до 1 март от руски удари са загинали поне 1700 цивилни. Американски военни твърдят, че Русия умишлено използва оръжие без прецизно насочване, което причинява безраборно унищожение. Появиха се и свидетелства, че руснаците атакуват и след броени минути се връщат с удари по екипите, разчистващи развалини за оцелели.
В НАТО заговориха, че Путин изглежда използва предизвиканите от ударите бежански потоци като оръжие за дестабилизиране на района и на Европа.
5. Дълбок и продължителен конфликт с Турция
Причина за него е свалянето от турски изтребители на руски бомбардировач на 24 ноември. Двете страни и до днес спорят имало ли е нарушаване на турското въздушно пространство. Путин обаче побърза да обяви случилото се "удар в гърба ни от помагачи на терористите".
Последва размяна на все по-остри думи и въвеждане на стоково ембарго срещу Турция. Прекратени бяха и туристическите записвания и чатърни полети до турските курорти, а които руснаците бяха втората (след германците) по големина група. Замразени бяха големи двустранни проекти като "Турски поток" и първата турска АЕЦ.
В руската пропаганда Турция зае мястото на Украйна като враг №1 и социолозите веднага отчетоха сред населението ефекта от непрекъснатото повтаряне от телевизионния екран, че Турция е враг, който си сътрудничи с терористите, с които се бори Русия.
6. Русия e задълго намразена от милиони араби
Самият факт, че застана зад Башар Асад, след като той вече бе употребил химическо оръжие срещу собствени си народ и армията му бе избила стотици хиляди, е достатъчен да компрометира Москва в очите на арабската улица и на много лидери в района. Асад, а после и "Ислямска държава", са виновни за прогонването на близо половината от населението на Сирия и смъртта на поне четвърт милион души
Разделението шиити-сунити се изостри до крайна степен, тъй като върхушката в Дамаск са алауити, подпомагани от шиитски Иран и шиитската "Хибула" в Ливан. А в този конфикт, лидери на който станаха Иран и Саудитска Арабия, руснаците заеха страната на Техеран.
7. Изпробвано бе ново руско оръжие
Путин отрича една от целите на сирийската операция да е проверката в реална бойна среда на модернизирано руско оръжие, но министерството на отбраната не пропусна тази възможност. За руския военно-промишлен комплекс това бе и добър повод да направи реклама на продукцията си.
По цели в Сирия се нанасяха удари със стратегическата авиация, от бойни кораби в Каспийско и Средиземно море и от подводницата "Ростов на Дон", изстреляла ракети от разстояние над 2500 км. За пръв път бяха пуснати крилати ракети Х-101, всяка от които струва милиони долари.
До употребата им руски медии бяха изчислили, че разходите на ден са 2.5 милиона долара (американските са над 11 млн. долара дневно). Към 14 март предполагаемите разходи надхвърлят 415 млн. долара. Но предвид ограничения руски контингент, това е съвсем поносима сума дори за поставената под санкции Русия и в началото военни обясниха, че едно мащабно учение на руска територия излиза по-скъпо от 70 самолета с екипажи и персонал в Хмеймим, охранявана от близо 4000 души, ракетни комплекси и бронирана техника.
8. Замразен конфликт
Всички изглеждат изненадани от оттеглянето на Путин от Сирия, но по логиката на създаване на замразени конфликти това е напълно закономерно. Москва се оттегля в момент, в който даде самочувствие и сила на Асад, но недостатъчно, за да постигне военен прелом на терен.
Така на преговорите, които започнаха в Женева тази седмица, най-вероятно Дамаск ще е по-неотстъпчив в търсенето на компромис, противниците му не са готови да отстъпят. Прекратяването на огъня ще се използва и от двете изтощени страни за събиране на сили за нов сблъсък. Дори руски анализатори коментират, че по-устойчиво примирие може да има едва след година-две.
През това време страната ще си остане разделена на три – Асад контролира около 40 000 кв. км, ислямистите – два пъти повече, а сирийските кюрди – около 16 000 кв. км. Дестабилизирането на съседните Ирак, Турция, Йордания и Ливан няма да се намали съществено.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/15/2723197_kakvo_postigna_putin_v_siriia/
От Дневник
Фотограф: Sputnik
Какво постигна Путин за няма и 6 месеца в Сирия?
1. Благодарение на намесата му бе закрепен режимът на Асад.
Виновен за гибелта на хиляди сирийци и с помощта на руската авиация, Иран, ливанската шиитска партия "Хизбула" и шиитски милиции от Ирак и Афганистан той започна настъпление в Западна Сирия.
Основното постижение е, че Алепо – някога най-големият град в страната, е почти обкръжен от проправителствените сили. Резултатът е опасност от хуманитарна катастрофа и предупреждение от ООН, че от глад може да умрат до 300 000 души.
Преди дни Асад каза за в."Ел Паис", че е готов да стигне до края, а в понеделник след новината, че руснаците си тръгват командването на армията обяви, че това е естествен ход след последните победи и ще продължи да се сражава със същата решителност, в координация с "приятели и съюзници", докато сигурността и стабилността се възстановят "върху всеки сантиметър от територията на страната".
В действителност без външна помощ частите на Асад едва ли биха удържали настъпление срещу Дамаск на въоръжавани от други държави бунтовнически отряди.
2. Западът бе принуден да преговаря с Русия
След въвеждането на санкциите заради анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна, участието на Москва в международната политика видимо се сви. С операцията в Сирия тя се върна на световната сцена, превърна се във фактор, присъстващ със сила на терен в Близкия изток и уреждането на конфликта без нея стана невъзможно.
Западът, който в началото осъждаше намесата, сега смекчи настояванията си Асад да се махне още в началото на политическия преход. В момента изглежда по-вероятен компромисът той да остане в Дамаск поне за около 2 години, за да се избегне още по-голям хаос. Но Русия даде да се разбере, че за нея Асад е само инструмент за постигане на целите ѝ в района и извън него.
Само между САЩ и Русия (без Асад, Европа и съседите на Сирия) бе договорено примирието от 27 февруари и така – макар и само за този конфликт - бе постигната една от целите на Путин – да преговаря директно с Вашингтон. С обявяването на оттеглянето от Сирия за една нощ руският президент опитва да се превърне в миротворец.
Възможно ли е в Кремъл да са възприели резултата от сирийската операция като потвърждение на тезата, че с честа и премерена употреба на военна сила в чужбина светът може да бъде принуден да се съобразява с Русия?
3. "Ислямска държава" премина от нападение към отбрана, но не е унищожена
Групировката изгуби част от териториите, които контролираше, но това не е основна заслуга на руснаците, заети да бомбардират предимно на другия край на Сирия противници на Асад. Тя продължава да контролира обширни части от Сирия и Ирак и да разпространява тероризъм отвъд тези територии.
За убити или заловени лидери на "Ислямска държава" съобщава предвожданата от САЩ коалиция. В същото време все по-често се повдига въпросът какво знае Путин за дейността и плановете на групировката, начело на която стоят предимно бивши офицери от иракската армия от времето на Саддам Хюсеин, който имаше близки връзки с Москва.
4. Цивилните жертви и имигрантската вълна
Русия неведнъж е обвинявана, че бомбардира не само терористи, но и антиправителствени групировки, които не са радикални ислямисти. Напоследък руската армия директно е обвинявана, че заедно със сирийците умишлено и методично унищожават цивилни обекти като болници и хлебарници, за да прогонят мирно население.
Според лондонската организация Syrian Observatory for Human Rights за времето до 1 март от руски удари са загинали поне 1700 цивилни. Американски военни твърдят, че Русия умишлено използва оръжие без прецизно насочване, което причинява безраборно унищожение. Появиха се и свидетелства, че руснаците атакуват и след броени минути се връщат с удари по екипите, разчистващи развалини за оцелели.
В НАТО заговориха, че Путин изглежда използва предизвиканите от ударите бежански потоци като оръжие за дестабилизиране на района и на Европа.
5. Дълбок и продължителен конфликт с Турция
Причина за него е свалянето от турски изтребители на руски бомбардировач на 24 ноември. Двете страни и до днес спорят имало ли е нарушаване на турското въздушно пространство. Путин обаче побърза да обяви случилото се "удар в гърба ни от помагачи на терористите".
Последва размяна на все по-остри думи и въвеждане на стоково ембарго срещу Турция. Прекратени бяха и туристическите записвания и чатърни полети до турските курорти, а които руснаците бяха втората (след германците) по големина група. Замразени бяха големи двустранни проекти като "Турски поток" и първата турска АЕЦ.
В руската пропаганда Турция зае мястото на Украйна като враг №1 и социолозите веднага отчетоха сред населението ефекта от непрекъснатото повтаряне от телевизионния екран, че Турция е враг, който си сътрудничи с терористите, с които се бори Русия.
6. Русия e задълго намразена от милиони араби
Самият факт, че застана зад Башар Асад, след като той вече бе употребил химическо оръжие срещу собствени си народ и армията му бе избила стотици хиляди, е достатъчен да компрометира Москва в очите на арабската улица и на много лидери в района. Асад, а после и "Ислямска държава", са виновни за прогонването на близо половината от населението на Сирия и смъртта на поне четвърт милион души
Разделението шиити-сунити се изостри до крайна степен, тъй като върхушката в Дамаск са алауити, подпомагани от шиитски Иран и шиитската "Хибула" в Ливан. А в този конфикт, лидери на който станаха Иран и Саудитска Арабия, руснаците заеха страната на Техеран.
7. Изпробвано бе ново руско оръжие
Путин отрича една от целите на сирийската операция да е проверката в реална бойна среда на модернизирано руско оръжие, но министерството на отбраната не пропусна тази възможност. За руския военно-промишлен комплекс това бе и добър повод да направи реклама на продукцията си.
По цели в Сирия се нанасяха удари със стратегическата авиация, от бойни кораби в Каспийско и Средиземно море и от подводницата "Ростов на Дон", изстреляла ракети от разстояние над 2500 км. За пръв път бяха пуснати крилати ракети Х-101, всяка от които струва милиони долари.
До употребата им руски медии бяха изчислили, че разходите на ден са 2.5 милиона долара (американските са над 11 млн. долара дневно). Към 14 март предполагаемите разходи надхвърлят 415 млн. долара. Но предвид ограничения руски контингент, това е съвсем поносима сума дори за поставената под санкции Русия и в началото военни обясниха, че едно мащабно учение на руска територия излиза по-скъпо от 70 самолета с екипажи и персонал в Хмеймим, охранявана от близо 4000 души, ракетни комплекси и бронирана техника.
8. Замразен конфликт
Всички изглеждат изненадани от оттеглянето на Путин от Сирия, но по логиката на създаване на замразени конфликти това е напълно закономерно. Москва се оттегля в момент, в който даде самочувствие и сила на Асад, но недостатъчно, за да постигне военен прелом на терен.
Така на преговорите, които започнаха в Женева тази седмица, най-вероятно Дамаск ще е по-неотстъпчив в търсенето на компромис, противниците му не са готови да отстъпят. Прекратяването на огъня ще се използва и от двете изтощени страни за събиране на сили за нов сблъсък. Дори руски анализатори коментират, че по-устойчиво примирие може да има едва след година-две.
През това време страната ще си остане разделена на три – Асад контролира около 40 000 кв. км, ислямистите – два пъти повече, а сирийските кюрди – около 16 000 кв. км. Дестабилизирането на съседните Ирак, Турция, Йордания и Ливан няма да се намали съществено.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/15/2723197_kakvo_postigna_putin_v_siriia/
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
