Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, французинът Пиер Московиси, отговоря в своя статия на хрониката на Рено Жирар във “Фигаро” от 10 май.
В предаването BFM Politique, на 8 май вечерта, аз приветствах избирането на Садик Хан, новият млад кмет на Лондон. Пресата отбеляза, че това е “първият кмет мюсюлманин” на европейска столица. Именно в този контекст повторих убеждението си, че Европа е “общност на ценности, голяма цел и велика културна съдба”. И че
Европа не е християнска,
дори и да е вярно, че на нашия континент мнозинството от населението е с християнска религия или култура. Аз не вярвам в християнските корени на Европа - и в такъв случай може да се говори за корени -, но вярвам, че Европа е обединена и разнообразна”.
Тези окарикатурени и осакатени думи - вижда се, че не съм отрекъл тези “корени” - предизвикаха остри реакции, особено в социалните мрежи, където породиха многобройни, често злобни и антисемитски коментари, или в крайнодясната преса. Те предизвикаха и по-аргументирани отговори, като този на моя приятел Рено Жирар в колоните на “Фигаро”. Така че искам да обясня и да му кажа, че, не, аз не съм “технократ от консуматорското общество, за когото човекът е изключително икономическо същество”. Точно обратното, изпитвам най-дълбоко уважение към религиите и техния духовен принос. Изпитвам ужас към всеки исторически ревизионизъм. И не съм искал да нараня ничия съвест. По-скоро искам да поставя някои важни за мен ориентири, които моето кратко изявление в неделя не можеше да обобщи.
Дебатът за “християнските корени на Европа” не е нов.
Онези като мен, които от дълго време следят европейските въпроси, си спомнят споровете по време на конвента, който трябваше да изработи проект за Европейска конституция през 2003 г. Като представител на френските власти в този конвент, все още помня дългите битки, които се разиграха в него по въпроса за историческите корени на ЕС. Трябва ли да се говори за християнско наследство, вдъхновявайки се от четирите конституции на европейски държави, които изрично се позовават на тях? За религиозно наследство? Точно обратното, да се предложи, както подсказаха някои, да се добавят “юдаизмът, гръко-римската античност, християнството, хуманизмйт на Ренесанса, векът на Просвещението, прогресивната мисъл на ХIХ век, социализмът?” Как да бъдат взети предвид убежденията на онези, които нямат религиозни вярвания? Накрая текстът говореше за “духовно и морално наследство” на ЕС, една по-обща, но същевременно по-пълна, по-всеобхватна формулировка. Защото основният въпрос е в това. Как да му отговорим?
Първо, около две трети от европейското население днес се определя като християнско. Това е неоспорима реалност. Но e безспорно и друго:
днес Европа не е монолитна.
Тя е богата с религиозното си многообразие, което е сила, но невинаги е било така в нашата история, от Св. Вартоломей до Сребреница и, разбира се, Холокоста. Трябва да се разбере, че аз държа на този нюанс.
След това, корените. Разбира се, християнската вяра е била обединителен фактор в Европа. И религията може да бъде и днес елемент на идентичността и проводник на силни ценности в Европа. Но тя не е единственият факт на идентичността: политическите идеи и културните движения също са оформили значително нашия континент. Това, което ни прави европейци, е не само една религия, а колективните предпочитания - определена идея за социален модел или политически хуманизъм. Няма и пълно съответствие между присъединяването към Европа и християнската вяра - Европа не е еднакво популярна в Ирландия, Испания или Полша.
Трети ориентир: Европа - и този път говоря за проекта за общността - има не християнски, а политически корени. И не, противно на онова, което чета понякога,
12-те звезди от европейското знаме не символизират венеца на Дева Мария!
Проектът на бащите основатели - които бяха ревностно привързани към лаицизма - никога не е бил да създадат християнски или религиозен клуб, а да сложат край на национализма. В сърцето на европейския проект има отхвърляне - на войната - и търсене - на прогрес и благополучие. Това казваше Жан Моне: “За първи път шест страни се обединиха, не за да търсят временен компромис между националните си интереси, а за да приемат общ възглед за общите си интереси”.
Последна забележка: нека не се заблуждаваме. Онези, които говорят непрекъснато за изключително християнските корени на Европа - в контекст на кризата с бежанците и на кризата със сигурността - често са наследници на политически течения, които
някога искаха Европа без евреи, а днес мечтаят за Европа без мюсюлмани.
Те фантазират за един хомогенен по цвят, религия и култура континент. За тях подчертаването на християнските корени на Европа е косвено изтъкване на разликата спрямо онези, които не могат да претендират за тези корени, за да ги дисквалифицират по-успешно.
Днес Европа, както и Франция, е съставена от различни култури, тя е секуларизирана и политическа. Подобно на Франция,
тя е многообразна и трябва да остане обединена.
Уважавам християните и не пренебрегвам онова, което нашата история дължи на християнството. Но желанието Европа да бъде сведена само до своите “корени” означава да се замъгли част от нейната идентичност и да се изключи една част от европейците. Аз отказвам това.
glasove.com/categories/na-fokus/news/pier-moskovisi-ne-vyarvam-v-hristiyanskite-koreni-na-evropa-kakvo-iskah-da-kazha
