Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2019 12:34 - WSJ: Търговската тайна на Тръмп: Експлоатиране на китайските слабости
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.12.2019 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Търговската тайна на Тръмп: Експлоатиране на китайските слабости


Нарастващата задлъжнялост и неустойчивият икономически модел оставят Пекин в ръцете на Вашингтон


Китайската комунистическа партия винаги е разчитала на измама, за да изненада съперниците си и да спечели предимство в преговорите. Известен е съветът на Дън Сяопин: „Крийте силата си, чакайте удобен момент.” Президентът Си Дзинпин предпочита да преувеличава икономическата сила на Китай и да скрие неговите уязвими места, пише за Wall Street Journal Джон Лий, старши сътрудник в института Хъдзън и в Центъра за американски изследвания в Сидни.

Нахаканият подход на Си кара другите държави да вярват, че Пекин се радва на превъзходство, че възходът и доминацията на Китай са неизбежни. Тези погрешни убеждения отслабват волята на засегнатите страни, включително западни държави, да се противопоставят на хищническото китайско поведение.

 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и Си потвърдиха наскоро „първата фаза” от търговско споразумение. И двамата се нуждаят от сделката по вътрешнополитически и икономически причини. Както при всяко договаряне, обаче, натискът е относителен, като САЩ имат повече политически и икономически лостове от Китай. Това разбиране ще помогне на Америка по време на по-трудната втора фаза на преговорите.

Нека помислим защо Китай прибягва до хищническо, незаконно икономическо поведение. Той трябва да расте бързо, за да поддържа фискалната стабилност, да управлява дълга си и да напредва със своите стратегически и военни амбиции. Китай не може да стане доминираща сила в Индо-Пасифика без устойчив растеж. Единственият надежден начин Пекин да поддържа адекватен растеж е да подкрепя своите компании с евтин кредит. Нарастването на китайския корпоративен дълг след финансовата криза през 2008-2009 г. е едно от най-големите и най-бързите - в относително и абсолютно изражение - в който и да било мирновременен 10-годишен период в икономическата история.

Китай не може значително да намали задлъжнялостта си без драстични промени в политическата си икономия. Моделът включва предоставяне на държавните предприятия и националните шампиони, като Huawei например, на евтино финансиране и привилегирован достъп до вътрешния пазар за сметка на частния сектор. Китай залива държавния бизнес със субсидии и открадната интелектуална собственост и го предпазва от чуждестранна конкуренция.

Китайската вътрешна икономика се забавя заради хроничните свръх инвестиции. Това осигурява икономическата обосновка на инициативите „Един пояс, един път“ и „Произведено в Китай 2025“. Първата е схема за износ на излишен капацитет и завоюване на нови регионални пазари за китайските фирми, особено в инфраструктурата. Втората е нов експортно ориентиран подход, основан на доминацията във все по-важни високотехнологични сектори на глобалните пазари. И двете инициативи се опитват да създадат външни търговски възможности за защитените, нереформирани китайски фирми без да е необходимо да се реформират основните икономически и политически институции в страната.

Си смята, че залагането на този подход предлага на партията най-добрата перспектива тя да запази властта и възможностите си. Както фактически при почти всички основни икономически процеси в Китай, партията получава похвалите, когато нещата вървят добре и носи вината, когато това не става. Като председател на всичко, Си е поставен под силен натиск. Успехът му зависи от предотвратяване появата на истински независима средна класа, което доведе до демократичния преход в Япония, Южна Корея и Тайван.

Това ни отвежда до въпроса за преговорните лостове.

Настоящият китайски модел е самоунищожителен. По-малко заслужаващите компании продължават да получават по-голямата част от финансите и възможностите. Изумително неправилното разпределение на капитала се влошава, което прави набъбващият дълг още по-труден за управление.

Разпределението на възможностите също е политическо. Това означава, че частният сектор, а следователно и доходите на домакинствата, ще продължат да бъдат изкуствено потискани, което ще оказва още по-голям натиск върху Пекин да стимулира растежа чрез по-нататъшна кредитна експанзия.

САЩ имат далеч по-адаптивна и разнообразна икономика от Китай. Китайското стопанство е неефективно, раздуто, нефункционално - страдащо от институции и политики, които не са подходящи за техните цели. Ако митническата война се възобнови, тя ще продължи да се оказва много по-разрушителна за Китай, отколкото за САЩ.

Освен това, като обръща внимание на сериозността на нарушенията в търговията на Китай, Тръмп правилно представя Пекин като основна заплаха за справедливата и устойчива глобална икономическа система. Мултинационалните компании постепенно оценяват търговската опасност, която представлява суверенният риск за тях - възможността Китай произволно да променя законите и регулациите или да не успее да погаси на падеж държавните си облигации.

През последните години Си бе открито обвиняван от бивши високопоставени служители, влиятелни журналисти и учени в неправилно управление на отношенията с Америка, след като решително се отказа от всякакви пазарни реформи, които биха направили китайската икономика по-устойчива и жизнена, и прекали с агресивното си налагане на инициативите „Един пояс, един път” и „Произведено в Китай 2025”. Изтичането на информация за отношението към уйгурите в автономния регион Синдзян изглежда цели да подкопае китайския президент, докато продължителните протести в Хонконг категорично отхвърлят неговия авторитаризъм.

Чистката на Си спрямо повече от 1,5 милиона служители, включително висши генерали и членове на партията, ще се обърне срещу него. Освен че държи по-слаба икономическа ръка, Си е далеч по-уязвим на вътрешни бунтове и, следователно, по-отчаяно нуждаещ се от икономически лекарства, отколкото американският президент.

Тръмп заплаши, че ще се оттегли, ако евентуалното споразумение - включително окончателните подробности по първата фаза на сделката - не му хареса. Той посочи в „Изкуството на сделката“, че стилът му е да се цели нависоко и да продължава да натиска и натиска, докато не получи това, което иска, защото националният интерес зависи от това.



https://www.investor.bg/analizi/91/a/tyrgovskata-taina-na-trymp-eksploatirane-na-kitaiskite-slabosti-295240/



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14580361
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031