,,Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята“. Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от лекарите в империята са евреи."

- Пиер Белон (1547 г.).

Същевременно под чужда диктовка определени сили у нас отклоняват общественото внимание от реалните ни проблеми, като „бият самара”, а не магарето. Постоянно насаждат страх от някакво „турско нашествие” и от „ислямски тероризъм”. Та „ислямистите” в Анкара всъщност са евреи, дьонмета. Премиерът Тайип Ердоган и съпругата му Емин са от еврейско потекло.[8] Същото се отнася и до президента Абдула Гюл, когото иронично наричат „Розата[9] на Мойсей”.[10] А външният министър, Ахмед Давутооглу, на когото приписват мераци за нова Отоманска империя,[11] е арменец с истинско име Давутян,[12] и е възпитаник на Deutsche Auslandsschule.[13] Тяхната задача е да приближат страната до Европейския съюз, тъкмо за да издигнат стена, която да забави неговата ислямизация. В противен случай съществува опасност от идването на власт на уж светските, но прекалено авторитарни, почти нацистки настроени военни. Те наистина са в състояние да върнат Турция повече от век назад.

Освен всичко останало, Република Турция и Израел са плод на едно и също политико-държавно инженерство. И в Истанбул, и в Тел Авив са наясно, че двете страни са обречени да вървят ръка за ръка.[14] Мърдане няма. Иначе ще бъде създаден повод за нахлуване на „миротворците”... Колкото и силна да е турската армия, тя отдавна нe притежава боен опит. Пък и няма как да издържи на ударите на едно ново военно-политическо обединени на „мераклии”.[15]

Какво друго, ако не битка в полза на няколко транснационални корпорации бе Войната срещу Ирак, която САЩ и подкрепящата ги „коалиция на желаещите” водиха? Има ли все още някой, който не е проумял несметните облаги, които Буш, Чейни и компания постигнаха? А онези зад тях, които им дърпаха конците?

Още в края на януари 1938 г., по време на разпита му в НКВД, Кръстьо Раковски,[16] припомнил фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.” „Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната…”, заключава Раковски.[17]

Вж. Ergьn Poyraz – “Musa"nın Зocukları Tayyip ve Emine”, Temin sьresi, Istanbul, 2007 г.

[9] На турски Гюл – Gьl – ще рече роза.

[10] Вж. Ergьn Poyraz – “Musanin Gulu”,Toğan Publishing, Istanbul, 2007 г.

[11] Вж. напр. “Харта на Давутоглу за Балканите ще възражда османизма”, от в. „Вима”, e-vestnik, София, 28 Октомври 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7464/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D1%83-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/

[12] Вж. “Ahmet Davutoglu: Yet Another Crypto-Armenian”, “Turkish Weekly”, Ankara, Saturday, 9 January 2010 г., online: http://www.turkishweekly.net/news/95337/-opinion-ahmet-davutoglu-yet-another-crypto-armenian.html

[13] Германско интернационално училище.

[14] Вж. напр. “Above the Fray: Why Turkey and Israel need each other” by Alon Ben-Meir, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 4, 2010 г., 27 Kislev, 5771, online: http://www.jpost.com/Magazine/Features/Article.aspx?id=197645; “Israel and Turkey Working to Repair Ties” by Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 10, 2010 г., online: http://www.nytimes.com/2010/12/11/world/middleeast/11israel.html?hpw

[15] Коалиция на „желаещи”.

[16] За Съветите той бил Кристиян. Истинското му име е Хаим Раковер – евреин, един от основателите на Румънската комунистическа партия. През двайсетте години оглавява Украинската комунистическа партия, а впоследствие е посланик на СССР в Лондон и Париж. Съден по време на т. нар. Сталинови чистки.

[17] Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.

- https://diagnosa.net/

Зихрон Яков: Исках да задам два въпроса по телефона на Батя Кенан – говорител на израелския президент Езер Вайцман, който, като шеф на еврейската държавана, трябваше следващия ден да посети Турция.
Първия ми въпрос беше, дали мистър Вайцман ще вземе участие в официалната церемония – възпоменание за Кемал Ататюрк.
Г-жа Кенан провери програмата на президента, според която, той и съпругата му щели да положат венец на гроба на Ататюрк, веднага селд пристигането им, утре сутринта, и попита, какъв е другият ми въпрос.
– „Знае ли президент Вайцман, че Ататюрк има еврейски прадеди, и като момче е учил еврейски молитви?“
– „Разбира се, разбира се“, отговори тя, без никаква изненада, сякаш бях попитал дали президента е наясно, че Ататюрк е национален герой на Турция.
Благодарих й, и затворих телефона. Но неколко минути по-късно ми хрумна да се обадя и да питам дали президентът Вайцман има намерение докато е в Турция, да направи някакво изявление за еврейските прадеди на Ататюрк. „Много се радвам, че се обади отново, “ каза г-жа Kенан, като сега звучеше малко развълнувана и притеснена. „А от къде всъщност взехте вашата информация?“ – Попита тя!
Защо ли ме пита, след като в президентската канцелария тази информация също я има?
– „Понеже я нямаме“, призна тя. Тя само предполагала, че я имат, понеже аз съм звучал толкова реалистично. „След като ти затвори телефона“, каза тя, аз споменах това, което ми каза, и никой тук не знаеше нищо по въпроса. Бихте ли ни изпратили по факса, какво знаете?“
Изпратих й по факса кратката версия, а тук представям по-дългата:
Историите за еврейството на Ататюрк, чиито статуи се намират на централния площад във всеки турски град, са циркулирали още по време на неговия живот, но бяха отричани от него и семейството му, и никога не бяха взимани на сериозно от биографите му. От шест негови биографии, които прегледах тази седмица, в нито една не се и споменаваше такава спекулация. Единственото научно, което можах да намеря, по въпроса, беше в записаното за Ататюрк в израелската Енциклопедия, на иврит, която започва така:
„Мустафа Кемал Ататюрк – (1881-1938) , турски генерал и държавник и основател на модерната турска държава.
„Мустафа Кемал е роден в семейството на дребен митнически чиновник в Солун и е загубил баща си, още когато е бил млад. Не е доказано вярването, разпространено сред евреите, и мюсюлманите в Турция, че семейството му по произход е Дьонме. Като момче, той се възпротивил на желанието на майка му, да му даде традиционното религиозно образование, и на 12 годишна възраст той, по негово желание е изпратен в да учи във военна академия.“
Дьонме били тайна секта на Сабатаистите, турски евреи, които взели турски имена и външно се прдставяли за мюсулмани, но тайно вярвали в Сабатаи Цви, флашив месия от 17-ти век, и практикували внимателно охранявани ритуали и молитви, в негово име. Но версията за образованието на Ататюрк, от Енциклопедията, малко противоречи на неговите собствени думи. Ето разказа му, цитиран от неговите биографи:
„Баща ми беше човек с либерални възгледи, по-скоро враждебни към религията, и привърженик на западните идеи. Той би предпочел да ме види в светско училище, което не се основава на Корана, а на съвременната наука.
„В тази битка на съвестта ми, баща ми успя да спечели победа, след малка маневра, като се престори, че се е поддал на желанието на майка ми и уреди да вляза в традиционното ислямско училище на Фатма Молла Кадир…
Шест месеца по късно баща ми ме изтегли от това училище и ме вкара в училището на стария Шемси Ефенди, който ръководеше свободно подготвително училище, по европейските методи.
Майка ми не възрази, понеже нейното желание беше спазено…“
Кой е бащата на Мустафа Кемал, който се проявил тук, в типичния Дьонме стил – външно спазване на мюсулманските традиции, докато вътрешно се подигравал с тях? Майката на Ататюрк, Зубейде, е от планините на запад от Солун, в близост до албанската граница; а за произхода на баща му, Али Риза, малко се знае. Различни автори са го писали – албанец, анатолиец или от Солун, а лорд Кинрос 1964г. нарича Али Риза „Тъмна личност“ и добавя загадъчно за нежеланието на Ататюрк да разкрие повече за миналото на семейството си: „За дете от толкова смесена среда, поради расовата лоялност, е трудно, да се разпитва много за личния му произход.“
Изучаване на Иврит
Подозирал ли е Кинрос нещо повече, отколкото признава, никога нямаше да си отговоря, ако не бях попаднал наскоро, сърфирайки в интернет, в страници на иврит, на една забележителна глава от автобиографията на Итамар Бен – Ави, син на Елиезер Бен Йехуда – най-големият организатор на възраждането на говоримия (старо-еврейски език) иврит в края на 19-ти век в Палестина. Бен-Ави, първото дете, бил изучен на иврит, от ранна възраст, а по-късно станал журналист и издател на вестници, на иврит. Той пише в тази книга за посещението си в хотел Kaмениц в Йерусалим, една есенна нощ през 1911 г., където веднъж собвственикът на хотела го запитал:
– „Виждаш ли турския офицер, дето седи там в ъгъла, с бутилката оризова ракия?
– Да.
– Той е един от най-важните офицери в турската армия.
– Как се казва?
– Мустафа Кемал.
– Бих искал да се срещна с него – казах аз, защото още щом го погледнах, се стреснах от пронизващите му зелени очи.“
Бен-Ави описва две срещи с Мустафа Кемал, който все още не е бил добавил към името си – Ататюрк „баща на турците“. И двата разговора били проведени на френски, и до голяма степен били посветени на османската политиката, и били охлаждани с големи количества оризова ракия. В първия от тях, Кемал доверил:
„Аз съм потомък на Шабатаи Цви, – вярно, не съм вече евреин, но съм пламенен почитател на този ваш пророк. Моето мнение е, че всеки евреин в тази страна ще е добре да се присъединят към неговия лагер.
По време на втората ни среща, която се проведе 10 дни по-късно в същия хотел, Мустафа Кемал в един момент каза:
– Имам вкъщи една Библията на иврит, отпечатана във Венеция. Тя е доста стара, и си спомням как баща ми ме отведе при един учител караит, който ме научи да я чета, и все още мога да си спомня няколко думи от нея, като например…“
Той замълча за момент, очите му търсеха нещо в пространството, и тогава каза:
– Шема Йисраел, Адонай Елохену, Адонай Eхад!
– Това е нашата най-важна молитва, капитане.
– Това е и моята тайна молитва, скъпи господине, отвърна той, и пак напълни чашите.“
Въпреки че Итамар Бен – Ави не познал Ататюрк, той не се съмнявал, че за Ататюрк „тайната молитва“ е имала съвсем буквално значение. Сред тайните молитви на Дьонме, първата, станала известна на научния свят, когато една тяхна книга стигнала до Националната библиотека в Йерусалим през 1935 г., съдържаща изповеданието на вярата им:
„Шабатаи, и никой друг не е истинският Месия. Чуй, Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ.“
Беше несъмнено, че по скоро от тази вяра, а не (директно от Тората) от Библията, Ататюрк помни думите на „Шема“, помнейки я през целия си съзнателния живот, което призна на един млад еврейски журналист, с когото са увлечени в оживен разговор, в Ерусалим, почти десетилетие преди той да поеме контрола над турската армия, след катастрофалното поражение на Турция в Първата световна война, когато победи нахлуващите гърците и основа светската Турска република, в която ислямът е бил забранен (изгонен) – веднъж и за винаги…
Ататюрк е имал основателни причини да прикрива Дьонме произхода си. Не само на Дьонме (които се женели само помежду си и наброявали 15,000, концентрирани основно в Солун, в навечерието на Първата световна война), и мюсулманите, и евреите, гладали презрително, като на еретици. Те са имали репутация на сексуално разпуснати, което едвали е било ласкателно за тяхното потомство…
„Потомък на Светец“
„Веднъж годишно (по време на ежегодния за Дьонме „Овчи празник“) по време на вечерята, гасели свещите и се отдавали на оргии и на обичая за размяна на жените…. Ритуалът се практикувал в нощта на традиционния рожден ден на Шабатаи Цви…. Смята се, че на децата, родени от такива „размени“, се гледа, като на светци.“
Въпреки че Бен – Ави, писал през 1950-те: „Има основания да се смята, че тази церемония не е била напълно изоставена и продължава и до днес“, малко се знае за това, дали някои от „традиционните практики или социални структури“ на Дьонме, все още са оцелели в съвременна Турция…
След изпращането на факса ми до Батя Кенан, се обадих, за да проверя, дали го е получила. Тя потвърди и каза, че ще се погрижи да го предаде на президента, за да го прочетете по време на полета си за Анкара. Съмнително е обаче дали г-н Вайцман ще намекне за това, по време на посещението си. Турското правителство в продължение на години отблъсква мюсюлманските фундаменталистки нападки относно легитимността си, и легитимността на светските реформи на Ататюрк, и има малко основания да приветства новината, че бащата на „баща на турците“ е крипто – евреин, който предал анти – мюсюлманските си настроения на сина си. Няма съмнение, че биха предпочели Тайната на Мустафа Кемал да продължи да се поддържа.
Източник:
Source:

- http://www.bismikaallahuma.org

Спомнете си само защо и как започна Войната в Ирак. Уж Саддам заплашваше света с оръжия за масово поразяване. Какво излезе? Беше изпълнил разпоредбите в резолюциите на ООН и беше ликвидирал всички биологически и химически оръжия, доставени му от… „демократичния“ Запад и преди всичко от САЩ! „Конспиративните теории” се оказаха истина: „Две години преди нахлуването в Ирак и месеци преди терористичните атаки от 11 септември [2001 г.] високопоставени британски и американски правителствени представители са провели секретни дискусии за свалянето на Саддам Хюсеин, се разбра вчера от официалното разследване на войната. Висши държавни служители заявиха, че „думкането на бойните барабани” във Вашингтон започнало скоро след избирането [през ноември 2000 г.] на Джордж У. Буш за президент…”[18]
Така започва кореспонденция не в „Работническо дело”, „Дума”, „Земя”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Сега” или „Дневник”, а в уж близкия до консерваторите лондонски „Таймс”. Няма да ви отегчавам с продължението. На тези събития съм посветил двутомно изследване, прието доста добре от онези, които се интересуват; и то не само у нас, но и сред нашата имиграция.[19] Припомням този цитат, за да подчертая: Те лъжат. С „Те”, „Тях”, „Им”, „Техни” мнозина високопоставени и „осветени” членове на тайни общества и дейци на скритата от погледите ни реална власт обозначават онези, които взимат решенията за ставащото по света – тайното световно правителство. Въпросните Те мамят винаги и навсякъде. Като допълнителна илюстрация само ще цитирам английския всекидневник „The Independent”, който твърди:
„Падането на Саддам щеше да предизвика политическо земетресение в Персийския залив… От това най-много щяха да се облагодетелстват иранците, които все пак през осемдесетте прекараха цели осем военни години, опитвайки се да се избавят от Саддам. Този път американците и британците щяха да свършат тяхната работа.”[20]
Американският разследващ журналист, бивш прокурор, евреинът Грег Паласт се пита: „Защо [през 1990 г. тогавашният държавен секретар Джеймс] Бейкър предаде приятеля си Саддам?”[21] Та нали: „На 25 юли 1990 г. Саддам попитал американската посланичка Ейприл Гилеспи дали САЩ ще възразят срещу атака над Кувейт заради кражбата на иракски петрол от страна на малкото емирство. Американската посланичка му казала: „Ние нямаме мнение по… вашето гранично разногласие с Кувейт… Въпросът не е свързан с Америка. Джеймс Бейкър нареди на нашия официален говорител да подчертае тази инструкция.”[22]
След този разговор Ирак нападна Кувейт, а Белият дом обяви война на Саддам. По-късно Грег Паласт сам стига до верния отговор на своя въпрос: „Кувейтците изсмукваха от общото нефтено поле на кувейтско-иракската граница онова, което не бе тяхно. Отдавна познаващи етикета на пермските нефтени полета в Дивия Запад и Тексас, нефтените мъже Бейкър и Буш [старши] знаеха, че тексаската реакция на такова мамене е прословутата бейзболна бухалка през коленете. Саддам имаше право да нахлуе, но – твърде заслепен от собствената си значимост – стигна прекалено далеч, като завзе не само нефтените полета, но и целия Кувейт… А това повече от сигурно разбърка финия политически баланс в ОПЕК… Бейкър и Буш предложиха на Саддам да напусне Кувейт и с 82-а преносима въздушна дивизия му направиха оферта, на която той не можеше да откаже.”[23]
У нас споменатият извънредно елегантен държавен секретар на „антикомунистическите“ САЩ Джеймс Бейкър определи, , че: „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов.”[24]
Ето ви нагледен пример на истински комунизъм и то действащ в световен мащаб. Някои от вас вече знаят, че споделям тълкуванието на му, което през 1990 г. направи покойния руски философ и писател Александър Зиновиев в парижкия вестник „Фигаро”: „Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна” [кибуц], където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” [равин] и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.” Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Случаят със Саддам е типичен за този тип отношения по правилата на комуната и то на възможно най-високото равнище на представителната държавна власт. Днес, когато сте наясно с еврейското потекло на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад,[25] се надявам да забелязвате и детайлите по глобалния пейзаж. Нищо, че докато бе вицепремиер, настоящият президент на Израел Шимон Перец изрече по адрес на същия евреин по майчина линия – Ахмадинеджад, следното: „Иранският президент е персийски вариант на Хитлер.”[26] Той и фюрерът бе тяхна издънка, на самите Ротшилдови… Както Ленин, Троцки, Сталин и останалите болшевишки главорези. 
Израелският всекидневник „Джерузалъм Поуст” цитира юдейка, която заявява: „Ахмадинеджад въобще не е сторил нищо лошо на евреите. Независимо от това какво говори пред медиите по отношение на холокоста и Израел, евреите не усещат никакъв натиск и повечето от възрастните искат да останат там [в Иран]. Само младите желаят да напуснат.”[27]
А в репортаж от Техеран журналистът от BBC Франсиз Харисън изтъква: „Независимо от оскърбленията, които Махмуд Ахмадинеджад е нанесъл на евреите по света, неговият кабинет дари пари на еврейската болница в Техеран… „През последните пет години правителството разреши на евреите свободно да пътуват до Израел, да се срещат със своите семейства и след това да се завръщат, и то без никакви проблеми и препятствия”, казва [евреинът] г-н Мохтамед. Той твърди, че по същия начин иранските евреи, които преди десетилетия са имигрирали в Израел, могат да се завръщат в Иран и да се виждат с фамилиите си. „Сега те могат да отидат до Генералното консулство на Иран в Истанбул и да получат ирански документи за самоличност, с които са в състояние свободно да дойдат в Иран”, твърди той.”[28]
Не коментирам дали Ахмадинеджад е добър или лош. Естествено, за мен иранският президент изобщо не е демократ или защитник на свободата. Но и ционистите са доказани нацисти с ярка марксистка закваска. Онова, което се опитвам да изясня е, че Интернационалът няма вечни приятели и врагове, а вечни интереси. Те изнасят пошли представления пред човечеството. И номерата Им минават, понеже хората не си правят труда да прогледнат. Вместо това изпадат в умиление и сляпо съчувстват на силните, представяни като… жертви. Тази евтина мелодрама се разиграва вече прекалено много сезони.
С други думи – надявам се, че поне повечето от посетителите на тази медия вече не са част от тази масовка. Дано наистина да започвате да разбирате даже истинските, скритите причини за нещата, които стават по земята. Мнението на останалите – на опортюнистите, изобщо не ме интересува. Откакто съм се родил, го слушам и чета – това на комунистите – малоумници, ленивци, завистливци и садисти по рождение.
На онези, които ползват английски и проявяват интерес от конкретната тема, препоръчвам пространното изследване на Трита Парси от Йейлския университет в САЩ, озаглавено „Коварен съюз: тайните сделки на Израел, Иран и Съединените щати”.[29]

В момента прилагат съвсем същия метод спрямо Сирия. Елементарно е всеки, който търси и излага истината, да бъде заклеймяван като „привърженик на Ассад“. Това е обикновен болшевизъм. А той разчита на глупостта – на индивидуалната и масовата. Изобщо не ме интересува глезеното синче на Хафез ал Ассад, прочее получило английска диплома. Важно е да се търси и открие причината за атаките срещу него, предприети от неговите бивши приятели – същите, които изведоха баща му и неговата антикомунистическа партия БААС на власт.

[18] „US “drumbeats” about Iraq invasion were heard months before 9/11” by David Brown and Nico Hines, “The Times”, timesonline.co.uk, London, Wednesday, November 25, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6929604.ece
[19] Вж. Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?”, Том І и ІІ, Издателство „Юнион-21”, София, 2005 г.
[20] “Patrick Cockburn: Britain’s ignorance of Iraq is already apparent”, “The Independent”, London, Wednesday, 25 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/patrick-cockburn-britains-ignorance-of-iraq-is-already-apparent-1826920.html
[21] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 162.
[22] Пак там.
[23] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, вече цит. съч., стр. 162.
[24] Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html
[25] Вж. напр. “Is Ahmadinejad trying to hide his Jewish roots by bashing Israel?” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, October 3, 2009 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1118472.html; “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past: Mahmoud Ahmadinejad’s vitriolic attacks on the Jewish world hide an astonishing secret, evidence uncovered by The Daily Telegraph shows” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Telegraph”, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html; “MI6 confirms Ahmadinejad’s Jewish roots”, “News from Jerusalem”, Jerusalem, Tuesday, 6 October 2009 г., online: http://www.thejerusalemgiftshop.com/israelnews/iranian-threat/58-iran-threatens/1912-mi6-confirms-ahmadinejads-jewish-roots.html
[26] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., стр. 1.
[27] ”See no evil, hear no evil” by Larry Derfner, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, September 28, 2006 г., online: http://www.jpost.com/servlet/Satellite?cid=1159193334454&pagename=JPArticle%2FShowFull
[28] ”Iran’s proud but discreet Jews” by Frances Harrison, BBC News, Tehran, BBC, London, Friday, 22 September 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/5367892.stm
[29] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., свободно достъпна в pdf от online: http://www.scribd.com/doc/22213412/Treacherous-Alliance-the-Secret-Dealings-of-Israel-Iran-and-the-United-States

- https://diagnosa.net/

Фамилията Ассад дойде на власт чрез американо-съветска намеса първо в Дамаск беше
възцарена партията БААС. През 1969-1970 година удари часът на Хафез ал-Ассад. Неговият син Башар ал-Ассад понастоящем определян като „диктатор“,
не беше учил в СССР, а в Англия.
Той и съпругата му бяха канени
и добре приети навсякъде. А Башар ал-Ассад и Джон Кери
бяха семейни приятели.

През 1774 г., съгласно Договора от Кючук Кайнарджа, Кримското ханство получило независимост от султана. Девет лазарника по-късно руснаците го анексирали. Не е било справедливо, но е факт. Дали е било редно украинецът Никита Хрушчов да включи полуострова в територията на Украйна? Едва ли. На това съм свидетел. Тогава то нямаше никакво значение. Всичко беше една империя – хазарския болшевишки СССР.
Нима създаването на Израел е станало съгласно международното право? Ами откъсването на толкова изконно български територии от нашата народностна снага през 1878, 1913 и 1918 г. година? Как е била образувана Македония? Та нали пред очите ни отцепиха Косово от Сърбия?
Стига глупости. Покойният заместник-държавен секретар на САЩ, евреинът Ричард Холбрук, си спомняше как пили цяла нощ. А към 5 часа сутринта начертали границите?! Филмът на BBC с това откровение на американеца не беше показан. Но е в архива ми.
Кое беше „законното“ в продажбата на Източна Европа на Съветите през 1944 година? Ами на разправата на Червената армия с въстаналите чехи през 1848 г. и с разбунтувалите се източногерманци през 1953-а? Защо Западът безучастно наблюдаваше как съветските танкове газеха унгарци по улиците на Будапеща през есента на лето Господне 1956-то? Както и подрязването на Пражката пролет още 12 лазарника по-късно?
Колко добре им беше на военните и на шпионите от двете страни на „желязната завеса“ по време на американската агресия срещу Виетнам и на съветската в Афганистан? Според кое право САЩ организираха превратите в Иран през 1953 и в Чили през септември 1973 година? Ами тези в Ирак, Сирия и Либия през шейсетте? Саддам Хюсеин, Хафез ал-Ассад и Муамар Кадафи бяха диктатори, обучени и уредени от тях. На какво основание т. нар. американци нахлуха в Боливия, Гранада, Панама? Колко законна беше Войната в Персийския залив? Въз основа на кой закон държат военна база на остров Куба, а братята Кастро явно нямат нищо против това? Да не би да им плащат тайно от кубинците?
Да отварям ли дума за онова, което става пред очите ни в планините край Кабул, по територията на древния Вавилон, в Дамаск, Алепо, Триполи, Бенгази, Кайро?… Защо всички си затварят очите пред ционисткия геноцид в Палестина, който продължава повече от век? Каква е причината за мълчанието на „демократите“, когато стане дума за израелската окупация на палестинските територии?През 1774 г., съгласно Договора от Кючук Кайнарджа, Кримското ханство получило независимост от султана. Девет лазарника по-късно руснаците го анексирали. Не е било справедливо, но е факт. Дали е било редно украинецът Никита Хрушчов да включи полуострова в територията на Украйна? Едва ли. На това съм свидетел. Тогава то нямаше никакво значение. Всичко беше една империя – хазарския болшевишки СССР.
Нима създаването на Израел е станало съгласно международното право? Ами откъсването на толкова изконно български територии от нашата народностна снага през 1878, 1913 и 1918 г. година? Как е била образувана Македония? Та нали пред очите ни отцепиха Косово от Сърбия?
Стига глупости. Покойният заместник-държавен секретар на САЩ, евреинът Ричард Холбрук, си спомняше как пили цяла нощ. А към 5 часа сутринта начертали границите?! Филмът на BBC с това откровение на американеца не беше показан. Но е в архива ми.
Кое беше „законното“ в продажбата на Източна Европа на Съветите през 1944 година? Ами на разправата на Червената армия с въстаналите чехи през 1848 г. и с разбунтувалите се източногерманци през 1953-а? Защо Западът безучастно наблюдаваше как съветските танкове газеха унгарци по улиците на Будапеща през есента на лето Господне 1956-то? Както и подрязването на Пражката пролет още 12 лазарника по-късно?
Колко добре им беше на военните и на шпионите от двете страни на „желязната завеса“ по време на американската агресия срещу Виетнам и на съветската в Афганистан? Според кое право САЩ организираха превратите в Иран през 1953 и в Чили през септември 1973 година? Ами тези в Ирак, Сирия и Либия през шейсетте? Саддам Хюсеин, Хафез ал-Ассад и Муамар Кадафи бяха диктатори, обучени и уредени от тях. На какво основание т. нар. американци нахлуха в Боливия, Гранада, Панама? Колко законна беше Войната в Персийския залив? Въз основа на кой закон държат военна база на остров Куба, а братята Кастро явно нямат нищо против това? Да не би да им плащат тайно от кубинците?
Да отварям ли дума за онова, което става пред очите ни в планините край Кабул, по територията на древния Вавилон, в Дамаск, Алепо, Триполи, Бенгази, Кайро?… Защо всички си затварят очите пред ционисткия геноцид в Палестина, който продължава повече от век? Каква е причината за мълчанието на „демократите“, когато стане дума за израелската окупация на палестинските територии?

- https://diagnosa.net/

При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.

- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

,,Често четем във вестниците за либийския полковник Муамар Кадафи. Американската преса го представя така: „лудият полковник, враг номер едно на Израел”.
Известно е, че Кадафи е казал: „Дайте ми атомна бомба и аз ще я хвърля над Израел.”
Да. Не зная какво ще се случи на Израел, но тази нещастна страна, Либия, беше вече бомбардирана от американците, заради подобни заявления за „антисемитизъм”. При една от бомбардировките е загинала и дъщерята на Кадафи. Работата е там, че този полковник Кадафи е полуевреин – майка му е еврейка. По равинските закони Кадафи е чист евреин. Брат му живее в Израел. Можете ли де се ориентирате в тази бъркотия? Муамар Кадафи в студентските си години в Кайро е лежал в лудница. Как така, ще попитате вие? В младостта си е бил в лудница, а после става диктатор на Либия. Много е просто. Това се нарича властови комплекс. Затова, че майка му е еврейка писаха и в ортодоксалната еврейска преса тук, в Америка.
Ето още един малко известен, но съществен факт от историята на анстисемитизма. При покушението на цар Александър II са участвали двама народоволци – руснакът Рисаков и полякът Гриневицки. Царят е бил убит от втората бомба, хвърлена от Гриневицки. Гриневицки в действителност е бил полски евреин по фамилия Аппелбаум с фалшив паспорт на името на Гриневицки. Всичко това е подробно описано в прекрасната документална книга на А. И. Лосев „ Описание на живота на руските императори”. Там се описват и призиви във вестниците от онова време за наказване на евреина-цареубиец и описание на първия в историята на Руската империя еврейски погром. След това убийство, цар Александър III издава на 3 май 1882 година закон за уседналост на евреите.
Какво прави днес римският папа? Последният католически Вселенски събор снема от евреите обвинението за разпъването на кръст на Христос. Сега по заповед на римския папа, се счита, че Христос е бил убит от римските войници.
Да, историята се изопачава в полза на евреите." 

- Григорий Климов 

Кога ще стане дума за Зеленски?
Или той е от "правилните" и добрите евреи?