Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол и сегашен треньор на турския Зираатбанк Пламен Константинов даде обширно интервю за сайта bgvolleyball.com. Ето какво сподели Гибона относно новото си амплоа на наставник:

- Като че ли малко изненадващо се случи трансферът ти от състезател на треньор на такъв елитен отбор, като Зираатбанк?

- Имах предложения още миналата година, след като спрях активна състезателна дейност, но исках да си взема магистратурата в НСА. Реших все пак да опитам дали имам тръпка да съм треньор. Това е една професия, която не ми е чужда. Все пак в състезателната си кариера съм работил с много специалисти. Играл съм в почти всички първенства в Европа, където има що годе класен волейбол. Оставил съм си добри приятели и контакти, и имах предложения да дебютирам в новото поприще. Едното бе от Полша, но нямаше нищо конкретно. Президентът на Ястжембски (Вегел), където играх преди няколко години ми се обади през миналото лято и ме попита дали не искам да водя отбор, но това бяха само разговори. Истинско предложение бе от Турция. За щастие то е и най-перспективното. Надига се интересът към волейбола. Националният отбор се класира за баражите за европейското първенство срещу Гърция. Победи Италия. Освен това вътрешния шампионат има добро реноме. Привличат се класни състезатели и ще върви нагоре.

- Значи не е авантюра това твое решение?

- Категорично не е! В Турция се инвестира сериозно в спорта. Имат бази.

- От големи играчи рядко стават добри треньори…

- Да не кажем почти никога (с усмивка).

- Това не те ли притеснява?

- Не може да няма логично обяснение на това. Обикновено големите играчи оценяват всичко по себе си. Рядко оценяват качеството на състезателите си, когато са треньори. Спокойно можем да кажем, че дори ги и подценяват. Със сигурност на мен ще ми е много трудно да преодолея това.

- Как ще направиш дистанцията между играчи и треньор, след като доскоро с част от тях си бил на терена?

- Наистина има го и този момент. Те трябва да ме възприемат по друг начин вече. Много важно е за един треньор да не проявява симпатии. Аз обаче не мисля, че ще имам проблеми от тази гледна точка. По-трудно ще ми е да не ги сравнявам със себе си и да не ги меря по себе си. Не съм обаче притеснен и нямам стрес. Повече проблемите са ми организационно. В Турция може би в това отношение са една крачка назад. Дават се сериозни пари за състезатели, но не се обръща внимание на дребни неща, а много често точно те „обръщат каруцата“. Собствениците на клубовете смятат, че ако дадат много пари за качествени състезатели и те да са доволни – всичко е наред и победите ще дойдат от само себе си.

- Каква е целта, поставена от ръководството?

- Влизане в евротурнирите, което означава участие на полуфинал. Искам да използвам и психологическото предимство от победа на всяка цена, каквато ще има при фаворитите. Ако успеем да постигнем целите си, ще увеличим напрежението при съперниците.

- Ще има ли българи в състава ти?

- Не! Поне в предстоящия сезон няма да има.

- Консултира ли се с някой твой треньор преди да поемеш поста?

- Аз водя консултации от 30 години. Наистина вече съм от другата страна на барикадата и ще трябва да мисля за начин на подготовка, време, цикли и т.н. – неща, на които един състезател не обръща внимание. С оглед обаче на факта, че съм работил с много треньори, в много школи, съм сигурен, че няма да ми е трудно. От друга страна обаче това е донякъде опасно, защото прекаленото смесване може да е фатално. Хубаво е, ако си можел да „откраднеш“ от всеки и след това да можеш да го пресъздадеш в определена ситуация. Аз съм точно такъв „крадец“ и съм се стремил от всеки да взема максимума.

- В тази връзка кой треньор може да ти е за пример?

- Не мога да отлича някой. Всеки си има своите слаби и силни страни.

- Какъв треньор ще си ти – тип Карпол или по-либерален?

- Карпол със сигурност категорично „не“, защото там с него е крайно. Другият вариант – приятел със състезателите, също не е добре. Истината е някъде по средата. Аз съм центрист по убеждение и в спорта. Трябва да се намери различен подход към всеки. Всяка държава си има собствен манталитет. Най-важното е да познаваш местния манталитет и без да прекаляваш да пренесеш някои позитивни неща от други школи. Мнозина обаче бъркат, че така както работи в Италия, трябва да работи и в Гърция, и в Турция, и в Сърбия.

- В Турция има ли изисквания за лиценз на треньори?

- Естествено и сега очаквам да получа лиценз. Усещам, че има отпор. Те имат пет нива – за всяко ниво 3 години. За старши треньор трябва да си четвърто ниво – значи 12 години трябва да си работил. Има обаче и друго, че национални състезатели с над 200 мача получават веднага права.

- Независимо от коя държава са?

- Турските по принцип, но ако съпоставиш тяхното с нашето ниво значи аз като човек с над 350-400 мача трябва директно да ми дадат минимум трета категория и при положение, че имам международна магистратура от НСА би трябвало да ми даде нужното ниво. В крайна сметка обаче аз съм българин и трябва да бъда лицензиран от нашата федерация. Предоставил съм нужните документи и очаквам, че няма да има проблеми. Смятам, че при треньорите трябва да е малко по-различно. Защото, като отидеш догодина във Франция трябва да изкараш лиценз и по тяхната система ли? После в Италия също? В Русия? Естествено във всяка държава има сериозни треньорски синдикати и те си защитават правата на местните специалисти. Даже на мен ми намекнаха, че трябва да си взема треньор турчин, който да се учи и да бъда по-спокоен. Аз естествено го разбирам това.

- Кога започвате подготовка?

- Около 20 август. Напълно достатъчно време до началото на първенството в Турция, което ще е в края на октомври. Световният шампионат е във втората половина на септември и аз имам няколко състезатели, като Тишер и Платеник, които ще бъдат там. Турските национали пък имат ангажименти до 11 септември и след това ще им трябва малко време за почивка.

- Разбрах, че ще идвате в България за подготовка?

- След 25 септември ще дойдем в Правец за лагер и имаме уговорени контроли с ЦСКА.

- Усещаш ли предстартова треска?

- Не знам. По-скоро все още не. Може би когато остане месец до първия ни мач тогава ще я усетя.

http://sportvox.net/?p=66212