Онези, които се интересуват от елитен спорт, в частност от колоездене сигурно вече са гледали интервюто на Ланс Армстронг, в което призна, че е употребявал забранени вещества подобряващи представянето.
  Всеки има право да заеме своята позиция след случилото се. Някои ще се почустват предадени, други ще потриват ръце доволни, че най-накрая твърденията им за това колко е изпълнен професионалния спорт с арогантност и задкулисни игри са получили (още едно) доказателсво; и може би до голяма степен биха били прави. След подобни примери е все по-трудно човек оправдано да си каже:  ""Аз съм му/и голям почитател. Желая да следвам този пример"".

Самият Армстронг направи достатъчно ясни самопризнания разкривайки някои, поне за мен, неизвестни черти от характера му, които са го карали да си мисли, че всички негови последващи действия са правилини. Да печелиш на всяка цена, както сподели той, е бил основополагащ мотив не само в спорта, а в живота му въобще. Може би именно такъв начин на мислене е доказателсвто за достигане на максималната степен на себеотдаване за постигането на целта. Съмишленици на Ланс, много често негови приятели (до определено време), са били само някои от потърпевшите от изпълнението на целта - победа на всяка цена. В последните години се получи така, че тези хора, които са преминали през толкова предизвикателства по алпийски пътищата, кални павета и ветровити склонове се изправяха в съда всеки защитавайки своята кауза.

За съжаление се налага да се сблъскаш с един морален проблем - приятелството или преследването на тази твоя победа. Струва ли си такова жертвопринушение.... нека не забравяме, че това е само едно от горчивите хапчета за Ланс. След самопризнанието видяхме, че според него не си заслужава и както той самият каза: ""Твърде късно е.""

След подобни случаи в професионалния спорт можем да си кажем, че са незаслужени вниманието, възхищението и парите, с които биват възнаградени елитните атлети; и вероятно с право. Но нека погледнем към други полета за изява на човека. Ненаситната жажда за власт (която все по-често започвам да си мисля, че е болестно състояние) в политиката причинява далеч по-сериозни по размер и обхват последствия не само за онези участващи и интересуващи се от нея, но и за обикновените люде именно поради същността на тая дейност ""в служба на обществото"". Знаем за милионите сринати човекшки съдби като примери могат да се дадат от всеки край на света, при това имайки предвид едва последните стотина години. Смятам, че мотивът " на всяка цена" е твърде неоправдан и по-скоро пагубен отколкото почеливш и случаят с Ланс Армстронг е поредната илюстрация за това.

Относно облика на професионалния спорт, особено след самопризнанието на един от най-именините спортисти в света не мисля, че трябва да правим гръмки заключения. Свидетели сме, че в света няма само добри и лоши герои. Напротив, може би повечето притежяваме и от двете. Моето мнение е, че макар и опетнен, спортът, дори и професионалния, все още пази този елемент на достйнство и честна игра. Дори и Армстронг може да послужи като пример за това. Според казаното от него той съжалява за стореното. Извинение, възвръщане на доверието е основното, за което ще се бори през останалата част от живота си. Разбира се, това не оправдава всичко сторено от него, особено спрямо онези състезаелим, които не са употребявали допинг, но и никои не помни имената им днес. Ланс ги нарече "истинските герои".

Неговите критици тълкуват разкайващото интервю като опит за смекчаване на възможната присъда за делата на колоездача. Факт е обаче, че този пример за самопризнание за измама идва от спортист, а не от "служител на обществото". И Ланс далеч не е първият такъв. Някои от неговите съотборници направиха това години по-рано.

Колкото и да изглежда трудно достижимо спортът може да бъде тази арена за изява на човешкото същество, където честността, достойнството, радостта от усилието за успех и моралът въобще  да бъдат основни негови крепители и мисля, че всички ние, които се интересуваме от него, практикуваме го или работим в тази сфера имаме задължението да се стремим към постигането на гореспоменатия образ именно за да запазим уникалността на социалното явление спорт.