Щатският Aeroscraft ML866 ще има пътнически салони, луксозни каюти, конферентни зали и ресторанти, библиотека и казино

Скоро на възраждащите се дирижабли ще може не само да се лети, но и да се живее в лукс. Американската компания Aeros Corporation обеща революционни промени във въздушния транспорт, благодарение на модерния си пътнически дирижабъл Aeroscraft ML866, който се очаква да полети през 2010 г., съобщава специализираното издание ProHotel.

Във въздушния кораб ще има както пътнически салони, така и луксозни каюти, конферентни зали и ресторанти, библиотека и казино. Благодарение на прозрачния под на част от кораба, ще се разкрива и великолепен изглед от високо на земния пейзаж.

В технически план цепелинът е уникален, тъй като благодарение на новите технологии са съкратени значително емисиите на вредните газове, отделяни в атмосферата. Летателният апарат ще е изпълнен с хелий и огнеустойчив газ. Той ще излита от летищата вертикално със скорост до 185 км/ч., която по време на полета ще достига до 280 км/ч.

Потреблението на гориво на дирижабъла ще е с 50% по-малко от самолетите със същата вместимост. За да се снижат до минимум шумовите и екологични неудобства при пътуването, като гориво за двигателите ще се използва водород.

Aeroscraft ML866 ще бъде с дължина 64 метра и ширина 36 на 17 метра. Общата площ на кабините на борда му ще е 5 382 кв. фута или 500 кв. метра, уточнява BornRich. Максималната полетна височина на цепелина ще достига до 12 000 фута (3657 метра).

Историята на въздушните балони с двигател

Първият управляем цепелин е изобретен от немския граф Фердинанд фон Цепелин през 1899 г. През 1909 г. дирижаблите започват да се използват в гражданската авиация. До 1914 г. Германската авиационна асоциация (Deutsche Luftschifffahrtsgesellschaft, DELAG) превозва с цепелини близо 35 000 пътници при над 1 500 полета без нито един инцидент.

През август 1929 г. немският дирижабъл LZ 127 Graf Zeppelin извършва знаменития си околосветски полет с 3 междинни кацания за дозареждане. За 20 дни той изминава над 34 000 км. със средна полетна скорост около 115 км/ч. През юли 1931 г. той извършва друг зрелищен полет до Арктика, а след това започва сравнително редовни пътнически рейсове през Атлантика и в Южна Америка, които продължават до месец след катастрофата на цепелина LZ 129 Hindenburg на 6 май 1937 г. на летище “Лейкхърст” в Манчестър, Ню Джързи, САЩ.

Един от най-големите дирижабли в света, USS Akron (ZRS-4), е бил с обем 184 000 куб. м. и е можел да носи на борда си 5 неголеми самолета и няколко тона товари. Теоретически, “Ейкрън” бил в състояние да преодолее без междинно кацане около 17 000 км. 

Разцветът на дирижаблите е през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Собствениците им обаче пренебрегвали елементарните правила за безопасност, като ги пълнели с опасния, но евтин водород, вместо инертния, но скъп хелий. Това предизвикало до най-зрелищната гибел на дирижабъл – изгарянето на LZ 129 Hindenburg. При катастрофата, която слага край на бляскавата ера на цепелините, загиват 35 души на борда и 1 човек на земята.

Преди това катастрофи, отнели множество човешки животи, претърпяват американските дирижабли USS Shenandoah (2 септември 1925 г., 14 загинали от 43 души на борда), USS Akron (4 април 1933 г., 73 от 76) и USS Macon (12 февруари 1935 г., 2 от 83), бритенските R38 (21 август 1921 г., 44 от 49) и R101 (5 октомври 1930 г., 48 от 54) и френският L 72 Dixmude (1921 г., 50 из 50).

В днешно време малки цепелини превозват хора само в Германия и Япония. Провеждат се обаче няколко проекта за възраждането на дирижаблите за транспортни нужди, особено на нестандартни товари с необичайна форма. Програми за развитието на балоните с двигатели има в много държави в Европа, САЩ и Русия.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-11-30_07.html