В скоро време Международният атлас на облаците ще се сдобие с ново попълнение, като то ще бъде 81-ото в списъка и 1-ото за последните 50 години.
Учените са забелязали странния облак, който засега наричат undulatus asperatus, в северното полукълбо по планинските местности от Айова до Шотландия. Според тях той се образува, когато има топъл и влажен въздух отгоре и сух и студен под него, а формата си придобива, преминавайки по начупените терени на планините.
Гевин Прейтор от Британското общество изследващо облаците смята, че този вид облаци не са нови, но рядкостта им досега ги е криела от учените и само отделни хора са ги виждали, новите технологии обаче са допринесли за откриването им, чрез редицата снимки, които учените са получили напоследък. Следващата стъпка в признаването на новия странен облак е изследването им от Световната метерологичска организация.
Този облак със сигурност не е единственият странно изглеждащ.
В Международния атлас присъстват няколко забележителни и рядко срещани класификации на облаци.
Първият от тях е Nacreous (полупрозрачен) наричан още Майката на перлата.Той се формира на 15-25 км височина и сравнително рядък облак. В повечето случай се среща в полярните региони, но не е задължително. Наблюдава се много рано сутрин, до два часа след изгрев, или привечер преди залез.
Mammatus е друг представител на странните облаци. Другото му е име е Гърдест облак, заради формата му. Често се свързват с наближаваща буря или торнадо, но не е доказано. Понякога се наблюдава точно след като е отминала най-силната част от бурята.
Altocumulus Castelanus (Високи купести облаци) са следващите в списъка и също си имат прякор - Медуза. Формират се на около 7 000 метра височина, благодарение на течението Гълфстрийм, преминаващо през сух въздух. Пипалата се образуват от изпаряващи се капчици дъжд.
Noctilucent Clouds са едни от най-рядко срещаните облаци. Те летят от 82 до 102 км височина от земната повърхност. Тези облаци отразяват слънчевата светлина на отдавна залязлото слънце, като по този начин осветяват нощта със слънчева светлина от другата страна на Земята.
Гъбовидните облаци често се асоциират с атомна експлозия, но могат да бъдат резултат на всеки силен взрив и могат да съдържат в себе си: прах, изпарена вода, отломки, пушек. "Стъблото" се образува от рязкото издигане на масата на газа, което е предизвикано от турбулентните сили около краищата й.
Cirrus Kelvin-Helmholtz са едни най-лесно разпознаваемите формации от облаци със своите хоризонтални спирали. Проблемът при тяхното наблюдаване е, че те се разпадат за минута или две след тяхното образуване.
Lenticular или Лещовидни облаци са неподвижни облаци, които обикновено се образуват под прав ъгъл на вятъра. Съдържат в себе си неподвижен силно влажен въздух над планински върхове или над планинска верига, като понякога се наслагват един над друг образуват "облачна вълна".
Търкалящи облаци са хоризонтални тръбовидни образувания, които се свързват със студен фронт или буря, често предизвестник и на подобни на торнадо бури. Хладният въздух издигащ влажен топъл въздух водата кондензира и образува "руло", което движено от бурята и различните ветрове под и над него се "търкаля".
Мидените обалци са подобни на предните и също се асоциират със бури и студен фронт. За разликата от търкалящите се той е свързан към основата на намиращия се над него облак (обикновено буреносен). Гледан от долу изглежда сякаш ври и кипи.
Stratocumulus Clouds (Слоесто-купести облаци) Представляват крупна по мащаб облачност със структурна форма, която има сив или белезникав цвят. Отделните елементи могат да бъдат раздалечени една от друга и да образуват просвети. Понякога изглеждат като панделки или на ивици, когата са попаднали между въздушни течения.
http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=38167:2009-10-11-12-06-31&catid=83:2008-09-17-21-55-57&Itemid=128
