2010 година : какво се случи в света на безпилотната космонавтика

С тази статия започва традиционната поредица от статии, публикувани към подраздел „Нови статии/празнични статии”  на раздел „Статии” (менюто в ляво). Както винаги, ще бъде направен анализ на това, което се случи през изминалата 2010 година и това, което предстои през предстоящата 2011 година.

На снимката - спускаемата капсула на космическата сонда на Япония "Хаябуса" след кацането си на Земята. В дясно се вижда парашутът. "Хаябуса" успешно пропътува до астероида Итокава и се върна на Земята. По-късно Япония потвърди, че в капсулата има миниатюрни частици от астероиден прах. Безспорно това е най-значимото събитие за безпилотната космонавтика през изминалата 2010 година. Photo credit : JAXA

Светослав Александров. 2010 година беше интересна за ентусиастите на космонавтиката главно поради факта, че беше... Кларкова година. Сър Артър Кларк, великият писател на научна фантастика, е известен със своите книги: „2001: Една одисея в космоса”, „2010: Одисея втора”,  „2061: Одисея трета” и „3001: Последната одисея”. 2001 и 2010 година от Кларковите книги, за съжаление, преминаха в алтернативната история, която никога не стана реалност. През реалната 2010 година ние все още нямаме бази на Луната. Няма пилотирани полети до Марс, а какво ли остава за пилотирани полети до луните на Юпитер. На всичкото отгоре в началото на 2010 година изглеждаше, че Слънчевата система е още по-далечна и че няма изгледи човек да се отправи до Луната и по-далече през следващите 15 години...

Независимо от това реалната 2010 година излезе  интересна по своему, със своите собствени одисеи и приключения - главно в областта на безпилотната космонавтика. Случиха се уникални събития, до този момент обект единствено на научната фантастика. През лятото на Земята след дълго и трудно пътешествие се завърна японската космическа сонда „Хаябуса” с първите проби от повърхността на астероид! Също така през лятото полетя за пръв път в междупланетното пространство космическата платноходка „Икарос”. Двете мисии се оказаха изключително успешни и изглежда, че ще вдъхновят цяло ново поколение от учени и инженери.

2010 година обаче беше тъжна за екипа на японската сонда „Акатсуки”, която така или иначе се провали и не пристигна в орбита около Венера. Дойде краят и на марсохода „Спирит”. След като „Спирит” затъна в пясъчен капан преди една година, в началото на тази година екипът реши, че няма изгледи да го измъкне и остави марсохода на милостта на съдбата. „Спирит” навлезе в състояние на хибернация за през зимата и се очакваше, че ще се свърже със Земята през септември, октомври или ноември. Тези месеци отминаха и сигнал от „Спирит” така и не пристигна. Марсоходът почти със сигурност се е повредил необратимо. Но НАСА така и не иска да си го признае. Дори от екипа не искат да си го признаят. Марсоходът „Спирит” беше любим на всички космически ентусиасти. Сега никой не иска да повярва, че краят е настъпил. Никой не иска да приеме това. Но всяко хубаво нещо си има своя край. Минимални шансове за възстановяването на контакта все още има, защото Слънцето няма да се издигне високо над хоризонта до месец март 2011 година. Но с всеки изминал ден и тези минимални шансове постепенно се стопяват.

От светлата страна на нещата, марсоходът „Опортюнити” още работи и наскоро пристигна в околността на кратера Санта Мария. Изглежда, че „Опортюнити” ще функционира и през 2011 година, когато ще излети нов марсоход – „Кюриозити”. В орбита около Сатурн „Касини” продължава своята дейност необезпокоявано, като се изключи един период миналия месец, когато сондата беше в безопасен режим на работа.

В орбита около Марс на 15 декември орбиталната сонда „Марс Одисей” постави рекорд. Сега „Марс Одисей” на НАСА е космическият апарат, който работи най-дълго в областта на Червената планета. Доскоро рекордът се държеше от „Марс Глобъл Сървеър”, който работеше около Червената планета от 1997 до 2006 година. А „Одисей” вече работи от 2001 до 2010 година! Добре е да си спомним, че „Марс Одисей” е наименуван в чест именно на Артър Кларк и неговите „Одисеи”!

Неприятната изненада дойде от екипа на мисия „Кеплер”. Космическият апарат „Кеплер” търси планети с размера на Земята около други звезди, но ръководителите на мисията пазят данните си като квачка пиленцата и не искат да ги публикуват. Екипът на „Кеплер” трябваше да публикува данните си през месец юни, но публикува само ... части от данните си. Интересните данни бяха задържани до февруари 2011 година. Това е прецедент в историята на НАСА, където има стриктни срокове за това с колко време учените могат да разполагат с данните си и след което са задължени да ги публикуват. Е явно ръководителите от „Кеплер” се мислят за специален случай. Филип Шарп, биолог от Масачузетския институт (MIT) каза ясно и точно: „Отминало е времето, когато шайка истински експерти отиваха в съседната стаичка и си вадеха заключенията. Те (т.е. екипът на „Кеплер”) трябва да са прозрачни. Това е промяна в културата”.

Най-забавното е, че учените от „Кеплер” имат купища защитници в интернет пространството. Е аз не мога да ги защитавам. Свалям шапка и отдавам чест на българския учен Димитър Съселов. Но никога, никога няма да одобря политиката на ръководителя на мисия „Кеплер” Боруцки. Повече за този случай и българската следа в него четете тук.

Космическият апарат „Епокси” („Дийп Импакт”) пък успешно посети кометата Хартли 2 и направи детайлни снимки. Космическият апарат на НАСА „Ню Хърайзънс” вече измина половината път до Плутон. Остават повече от 1 600 дни преди окончателното пристигане през 2015 години.

2010 година беше голяма и за безпилотната програма на Китай. Тази година страната изстреля втората си орбитална мисия до Луната – „Чанг’e 2”. Този космически апарат направи детайлни снимки с висока разделителна способност. Чест прави на китайците, че публикуваха снимките и редица клипове в публичното пространство. „Чанг’e 2” продължава да работи и в този момент. В зависимост от състоянието на космическия апарат през следващата година китайските учени биха могли да решат да го върнат в околоземното пространство, да го разбият в лунната повърхност или да го изпратят в междупланетното пространство. Това все още не е решено.

И накрая – да споменем мисията на НАСА „Вояджър 1”, която продължава да се движи към междузвездното пространство и след толкова десетилетия работа вече достигна до хелиопаузата.

В общи линии това бяха значимите и съществени междупланетни събития през 2010 година. В следващата статия ще бъде направен обзор на пилотираната космонавтика през изминалата година.

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?option=com_content&view=article&id=1105%3A2010-&catid=19%3A2008-12-21-14-12-24&Itemid=53