Постинг
11.08.2010 18:00 -
„О-о-о, колко си прос!”
Понеделник, 9 Август 2010
Умопомрачителни парчета пълнят бг чартовете...
Ju_18
Крилати бг песни роди 2010 година! Истински хитове, които плениха родния слушател и така безпощадно влязоха в съзнанието му, че дори и парчета на АС/DC или на Мадона не могат да ги изтрият лесно. При това годината не е свършила, което звучи многообещаващо за оставащите месеци. Добре отпочинали след летните отпуски, музикалните ни дейци ще са обладани от могъщи творчески инвенции, които със сигурност ще наплодят нови евъргрийни. Докато това стане обаче, нека обобщим най‒феноменалните постижения на музикалния гений в България с днешна дата. Претенденти дал господ!
1. „От икебана дървесата ги боли”
Още помним този безспорен хит! Този истински музикален шедьовър, който заплени дотолкова сърцата ни, че дълги месеци си тананикахме гениалния текст! Мисля, че дори няма как да го забравим, той винаги ще е в сърцата ни! Лирическият герой от песента се прекланя изцяло пред красотата на майката природа, одухотворява всяко стръкче и възпява небето, вятъра, зимата, цветята, пустинята. Истинският ценител може да усети и дори да съпреживее непреодолимата болка, която тези дървеса изпитват. До такава степен е описана „окайващата” тъга, която дърветата чувстват, че като нищо може да покапе някоя сълза у този, който слуша прекрасните възвишени звуци. Гледайки клипа обаче, човек започва да си мисли, че двамата братя Неделчеви са истински светци! Танцът им изразява сливане с природата и по нищо не прилича на „танц на двама луди”, както се изписа по форумите. Тези, които мислят, че това е „най‒тъпата българска песен”, просто не могат да се схванат смисъла й. Много жалко за тях!
2. „В гората” (Съчки събирам)
Същият изпълнител, различна песен. Отново тотален нъмбър уан! С тази песен, достойна за Грами награда, Деян Неделчев доказва, че е истински еколог. Той се чувства абсолютно задължен да „събира и намира съчки и пръчки”. Целта му явно е да поизчисти така или иначе мръсните ни гори. По някое време обаче нашият вече добре известен лирически Аз, така както си събира, попадна в сладка дрямка. Присънват му се „чуруликащи пойни птички”; „пъстри пеперуди, волни пчелички.” Без срам прави своето анималистично признание: „С тях летях над цветните лехички, и обичахме се безкрайно всички...” Вътрешният мир на героя е толкова разбутан, че той започва да залита, да полита и да изпада в (м)истерия. Колко проникновен текст наистина... Трогва на макс!
3. „Боли ме гъза”
Болката явно е движеща сила за българските творци, а желанието им да я споделят в песен ражда истински музикални шедьоври. Лятното парче на Светльо Хиподилски „Боли ме гъза” за поред път издига в култ страданието ‒ в случая болка в областта на седалищните части. Тя тук обаче ражда покаяние– „повече няма да пия ракия, защото‒ боли ме гъза”. Безспорен е и възпитателният характер на тази песен ‒ продължителното заседяване с чаша в ръка очевидно води до сериозни физически болежки, които са по‒силни от афинитета към огнената течност!
4. „О‒о‒о, колко си прос!”
Въпросното парче, изградено като въображаем диалог, акцентира върху умствените качества на събеседника, чието IQ очевидно е незавидно. Въпросният обект ни най‒малко не е събирателен образ, колкото и да се опитват да ни внушат обратното:
O колко си прост има ли смисъл с теб да говоря !
О колко си прост има ли смисал О не!
O колко си прост има ли смисъл с теб да говоря !
О колко си прост има ли смисал О не!
Стоиш на маса и ни гледаш през тераса
На въпроса как се казваш, мислиш няколко часа.
Кой те мама урочаса? Винаги да губиш баса
Никой да не те понася.
И кат" си светнеш в кенефа, някой да ти загася, Ае са
Главата си я ползваш само за украса.
Пърдиш пред запалка, щот" си долна откачалка
Устата ти мирише на Булфон слушалка.
...и т.н. Най‒голямото доказателство за ограничените мисловни заложби на обекта, е срамът, който изпитват родителите му ‒ „Мога да кажа още много работи. Толкова си тъп че ваш"те ги е срам да те запознаят с баба ти.” ‒ Мдаа, истинска семейна драма!
5. Нашата полиция
Още един шлагер на годината, който няма нужда от представяне. Той със сигурност е сред наааай‒популярните и успешно конкурира което и да било друго парче по своята разпознаваемост. И ако по един или друг повод горепосочените песни повдигат адреналина, то песньовката на Веско Маринов успокоява и с музика и с текст. Защото какво по‒хубаво от това:
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ни пази.
В тази класация песните от 1 до 5 са подредени съвсем условно в този ред. Те могат да се разместят произволно и пак ще заемат достойни места. А ако вие се сещате и за други достойни парчета, убягнали от погледа ни, спокойно може да ги добавите...
http://frognews.bg/news_26055/O%E2%80%92o%E2%80%92o_kolko_si_pros!/
Умопомрачителни парчета пълнят бг чартовете...Ju_18
Крилати бг песни роди 2010 година! Истински хитове, които плениха родния слушател и така безпощадно влязоха в съзнанието му, че дори и парчета на АС/DC или на Мадона не могат да ги изтрият лесно. При това годината не е свършила, което звучи многообещаващо за оставащите месеци. Добре отпочинали след летните отпуски, музикалните ни дейци ще са обладани от могъщи творчески инвенции, които със сигурност ще наплодят нови евъргрийни. Докато това стане обаче, нека обобщим най‒феноменалните постижения на музикалния гений в България с днешна дата. Претенденти дал господ!
1. „От икебана дървесата ги боли”
Още помним този безспорен хит! Този истински музикален шедьовър, който заплени дотолкова сърцата ни, че дълги месеци си тананикахме гениалния текст! Мисля, че дори няма как да го забравим, той винаги ще е в сърцата ни! Лирическият герой от песента се прекланя изцяло пред красотата на майката природа, одухотворява всяко стръкче и възпява небето, вятъра, зимата, цветята, пустинята. Истинският ценител може да усети и дори да съпреживее непреодолимата болка, която тези дървеса изпитват. До такава степен е описана „окайващата” тъга, която дърветата чувстват, че като нищо може да покапе някоя сълза у този, който слуша прекрасните възвишени звуци. Гледайки клипа обаче, човек започва да си мисли, че двамата братя Неделчеви са истински светци! Танцът им изразява сливане с природата и по нищо не прилича на „танц на двама луди”, както се изписа по форумите. Тези, които мислят, че това е „най‒тъпата българска песен”, просто не могат да се схванат смисъла й. Много жалко за тях!
2. „В гората” (Съчки събирам)
Същият изпълнител, различна песен. Отново тотален нъмбър уан! С тази песен, достойна за Грами награда, Деян Неделчев доказва, че е истински еколог. Той се чувства абсолютно задължен да „събира и намира съчки и пръчки”. Целта му явно е да поизчисти така или иначе мръсните ни гори. По някое време обаче нашият вече добре известен лирически Аз, така както си събира, попадна в сладка дрямка. Присънват му се „чуруликащи пойни птички”; „пъстри пеперуди, волни пчелички.” Без срам прави своето анималистично признание: „С тях летях над цветните лехички, и обичахме се безкрайно всички...” Вътрешният мир на героя е толкова разбутан, че той започва да залита, да полита и да изпада в (м)истерия. Колко проникновен текст наистина... Трогва на макс!
3. „Боли ме гъза”
Болката явно е движеща сила за българските творци, а желанието им да я споделят в песен ражда истински музикални шедьоври. Лятното парче на Светльо Хиподилски „Боли ме гъза” за поред път издига в култ страданието ‒ в случая болка в областта на седалищните части. Тя тук обаче ражда покаяние– „повече няма да пия ракия, защото‒ боли ме гъза”. Безспорен е и възпитателният характер на тази песен ‒ продължителното заседяване с чаша в ръка очевидно води до сериозни физически болежки, които са по‒силни от афинитета към огнената течност!
4. „О‒о‒о, колко си прос!”
Въпросното парче, изградено като въображаем диалог, акцентира върху умствените качества на събеседника, чието IQ очевидно е незавидно. Въпросният обект ни най‒малко не е събирателен образ, колкото и да се опитват да ни внушат обратното:
O колко си прост има ли смисъл с теб да говоря !
О колко си прост има ли смисал О не!
O колко си прост има ли смисъл с теб да говоря !
О колко си прост има ли смисал О не!
Стоиш на маса и ни гледаш през тераса
На въпроса как се казваш, мислиш няколко часа.
Кой те мама урочаса? Винаги да губиш баса
Никой да не те понася.
И кат" си светнеш в кенефа, някой да ти загася, Ае са
Главата си я ползваш само за украса.
Пърдиш пред запалка, щот" си долна откачалка
Устата ти мирише на Булфон слушалка.
...и т.н. Най‒голямото доказателство за ограничените мисловни заложби на обекта, е срамът, който изпитват родителите му ‒ „Мога да кажа още много работи. Толкова си тъп че ваш"те ги е срам да те запознаят с баба ти.” ‒ Мдаа, истинска семейна драма!
5. Нашата полиция
Още един шлагер на годината, който няма нужда от представяне. Той със сигурност е сред наааай‒популярните и успешно конкурира което и да било друго парче по своята разпознаваемост. И ако по един или друг повод горепосочените песни повдигат адреналина, то песньовката на Веско Маринов успокоява и с музика и с текст. Защото какво по‒хубаво от това:
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ни пази.
В тази класация песните от 1 до 5 са подредени съвсем условно в този ред. Те могат да се разместят произволно и пак ще заемат достойни места. А ако вие се сещате и за други достойни парчета, убягнали от погледа ни, спокойно може да ги добавите...
http://frognews.bg/news_26055/O%E2%80%92o%E2%80%92o_kolko_si_pros!/
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
