По 15% от капитала на компании с над 50% държавно участие могат да бъдат пуснати на борсата
От Симеон Мандажиев
Преди да встъпи в длъжност новият финансов министър Симеон Дянков изказа намерения да пусне на борсата по 15% от капитала на компании, в които държавата държи контролния пакет. Подобен ход би оказал благотворно влияние върху търговията на капиталовия пазар, давайки възможност за по-прозрачно управление на споменатите фирми. Идеята да се емитират борсово търгувани акции на апетитни държавни фирми не е чужда за капиталовия пазар. Според мнозина професионалисти това ще възвърне интереса на инвеститорите. Измежду възможните варианти попадат интересни предприятия като Български енергиен холдинг АД с дъщерните си дружества Булгаргаз, НЕК, Топлофикация - София, Мини Марица Изток. Теоретично на борсата могат да попаднат и акции от Български пощи, БДЖ, пристанищата във Варна, Бургас, Русе. Потенциален обект за листване е дори Летище София ЕАД, което с 30 млн. лв. печалба за миналата година без съмнение ще предизвика интерес. Превръщането на някои от тези компании в публични акционерни дружества носи достатъчно позитиви.
ФИНАНСИРАНЕ
Пускането на борсата на акции от предприятия с над 50% държавно участие е добра идея, смята Константин Абрашев, портфолио мениджър в Бенч Марк Асет Мениджмънт АД. Според него, ако започне строежът на АЕЦ Белене, би могло да се мисли за първично публично предлагане (IPO) с увеличение на капитала. Ако Българският енергиен холдинг или някое от дъщерните му дружества стане борсово търгувана компания, Булгаргаз би могъл освен със заем да финансира проекта Набуко и с набраните от IPO средства, уточнява Абрашев, допълвайки, че моделът държавата да си запази контролния пакет в предприятието, но да пусне акции на фондовата борса е разпространен в много държави. В Полша на този принцип действа PKN Orlen, в Чехия - CEZ, в Унгария - MOL, Русия - Газпром, Роснефт, Сбербанк и много други. В Хърватия така се търгуват акции на INA, а в Гърция - PPC Public Power Corp. Пресен пример е Румъния с листването на Transelectrica и Transgaz. Френският опит показва, че моделът работи при GDF Suez, Electricite De France EDF и т.н. Найчесто продажбата на държавни дялове се прави, за да се попълват дефицити в публичните финанси, смята Абрашев.
ПУБЛИЧНОСТ
Самите компании също печелят от тази съсобственост, защото тя създава повече прозрачност, а това води до по-лесно финансиране и ограничава възможностите за вредни практики. Фирмите ще станат публични, отчетите им ще бъдат попрозрачни и върху ръководствата им ще може да се упражнява повече контрол, смята Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на УД Статус Капитал. Според него листването на големи компании на капиталовия пазар ще предизвика голям интерес и търговията ще се съсредоточи върху тях, като това ще подобри ликвидността. Друг е въпросът, че не сега е моментът държавата да получи добра цена, защото инвеститорите са се отдръпнали, подчертава Панев. Един от най-големите проблеми на пазара ни е, че на него не са представени най-големите компании. Ако държавата реши да промени нещата, това ще повлияе положително, смята Панев.
Ако в момента някои от най-атрактивните държавни предприятия като Български енергиен холдинг направят IPO, предлагането ще е успешно, смята Константин Абрашев. "Въпреки това мисля, че ако целта е да се привлече максимален инвеститорски интерес, по-добре би било да се помисли за двойно листване", допълва той.
ПРОЦЕДУРА
Въпреки явните позитиви голяма част от евентуалните компании са в т.нар. забранителен списък и изваждането им оттам ще изисква време и усилия, като не може да се пренебрегва и възможната критика от опозицията и определени групи в обществото. Следва техническата процедура в Агенцията за приватизация, пълна финансова и правна оценка на компаниите. Едно обикновено IPO отнема около 6 месеца, а в този случай срокът ще е не по-малко от година. Затова съм скептичен към реализацията на такъв проект, казва Абрашев.
Владислав Панев смята, че до края на годината е реален срок за успешно листване в случай, че процесът започне от днес. Очертава се и проблемът кой ще даде оценката, на каква цена да се пуснат дяловете, защото в момента никой не може да каже колко би струвала една акция от Български енергиен холдинг например. Наемането на компании, които да изготвят анализите, би означавало държавата да допусне някой да рови из най-дълбоките тайни на националните мастодонти, а това не би се харесало на всеки. Експертите обаче са настроени позитивно. В енергетиката липсва достатъчно прозрачност и не виждам проблем в приватизацията на Български енергиен холдинг, още повече, че в световната практика има десетки примери за подобни компании и това не застрашава националната сигурност на САЩ, Чехия, Полша, Германия, Австрия, Франция, Италия и Румъния, смята Владислав Панев.
Материалът не е препоръка за сделки с ценни книжа
http://www.businessweek.bg/news.php?category=3&id=4979
