„Спекулантите са виновни!“ – се чуха наскоро гласове, след като еврото започна да губи своята стойност. Но кои са спекулантите, какво представляват и как така могат да докарат до паника, лидерите на Европа? Наистина ли, те са толкова безскруполни и ужасни хора? Ако са такива, защо не са в затвора? Всъщност истината е друга, но политиците нямат интерес да ви я разяснят, а и повечето хора приемат наготово образа създаден за спекулантите чрез така наречените  обществени медии.

Спекулантите съвсем не са това, за което ви ги представят. Това са хора със собствено мнение, неподвластни на манипулации, високо интелигентни, опитващи се да държат бъдещето си в собствените си ръце. Те не са склонни да се доверяват безпрекословно на чуждото мнение или на неведоми обществени авторитети. Те са поели отговорността за себе си в собствените си ръце. Те следят постоянно събитията в световен мащаб и реагират така както те сметнат за най-добре, а не така както ни  се внушава чрез медиите. Те не правят нищо незаконно, просто си пазят парите и свободата.  Типичен е случая с гръцката криза и вобще с предкризисното положение в Европа, като цяло. Разчитайки сигналите идващи от различните страни на Евросъюза, спекулантите решиха да продадат своите спестявания в евро, за сметка на други валути или злато. Това утежни положението на еврото и се наложи налагането на извънредни мерки за да бъде то временно закрепено, и разбира се за собствените си грешки политиците обвиниха спекулантите. Но защо да са виновни спекулантите? Те просто се стремят да не загубят богатството си, а да го умножат. Нима трябваше парите им да останат в евро и те да понасят загуби за кефа и спокойствието на политиците? Ще се опитам да ви дам един прост пример:

Представете си, че вие сте работник в едно проспериращо предприятие. Вие сте висококвалифициран, образован и интелигентен работник. Предприятието в което работите обаче, в един момент започва да среща затруднения. Шефовете, ви уведомяват, че се налага да ви намалят заплатите, а има опасност и от съкращения. Тогава, вие решавате, че вместо да чакате да видите какво ще стане, ще напуснете и ще си потърсите друга работа. След вашето напускане, нещата все повече се влошават, бившите ви работодатели не могат да намерят друг който да работи вашата работа за по-малкото пари които предлагат. Ваши колеги решават да последват примера ви и също напускат. Положението в предприятието все повече и повече се влошава, и бившите ви работодатели обвиняват вас за това. Но вие просто сте взели нещата в свои ръце, вместо да седите и да чакате някой друг да оправи нещата. Вашата постъпка може да е печаливша, а може и да е губеща. Основното е, че вие сте решили така. Това е начина на мислене на спекулатора.

Спекулатора сам преценява, кога, какво да прави. Той не се интересува, как неговите действия ще се отразят на околните. В крайна сметка всеки има правото сам да решава. Спекулаторът никога не се влияе от общественото мнение или от препоръките на политиците. Даже напротив, в повечето случаи той действа точно в посока обратна на тази, която се опитват да му втълпят управляващите. Защото знае, че те никога не казват истината, цялата истина и само истината, а казват това, което обществото иска да чуе, подплатено с изтъркани фрази от рода, как сега времената били трудни, но ако направим това и това нещата полека-лека щели да тръгнат в правилна посока.

Политиците не обичат спекулаторите. Политиците по принцип не обичат хората със собствено мнение. Те искат вие да им вярвате, а не да осмисляте и критикувате техните решения. Те искат, да управляват парите ви, мисленето ви, бъдещето ви. Те искат да повярвате, че това е единственият ви шанс за спокоен живот, че вие сам не можете да постигнете нищо.

Голяма част от богатите хора в света, са спечелили богатството си чрез спекулации, тоест като са се доверявали на самите себе си. А вие имате ли си доверие?


http://neverojatno.wordpress.com/2010/05/16/speculant/