Постинг
08.04.2015 12:02 -
Асен Йорданов създава легендарни самолети Boeing и Douglas
Автор: meto76
Категория: История
Прочетен: 2614 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2015 12:08
Прочетен: 2614 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.04.2015 12:08
Асен Йорданов създава легендарни самолети Boeing и Douglas
От Григор Николов
Преглед на оригинала
Летящата крепост B-29 Superfortress.
Снимка: Wikimedia Commons
През 1941 година Boeing избира Йорданов за разработката на B-29 Superfortress . С прочутата „летяща крепост“ американците бомбардират Германия и хвърлят атомните бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Българинът участва и в конструирането на самолета Douglas DC-3, с който се поставя началото на американската гражданска авиация. Бомбардировачите Boeing B-17 и Lockheed P-38 Lightning, в чието създаване Йорданов също има участие, изиграват значителна роля за победата над германците във Втората световна война.
Българинът изглежда е роден със способността си да създава самолети.
От бамбук, струни от старо пиано и гумите на велосипеда си през 1912 година Асен Йорданов, тогава 15-годишен, построява първия си планер и тръгва по славния си път към небето.
Излита на 12 метра височина, и, както сам казва по-късно за този си опит: „Аз не се пребих, но хвърчилото пострада.“
На 5 февруари 1912 г. Асен прави опит за летене пред официална държавна комисия. Апаратът му е дълъг 7 метра и широк около 1,20, като тежи около 23 килограма с 14 квадратни метра площ. Пред комисията в продължение на 12 минути се издига на 10-12 метра. За този опит в. „Утро“ пише: „Ученикът на втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българската земеделска банка, на възраст 15 години, още от първи клас се е пристрастил към авиацията. Напоследък, след като бил във Франция и Италия и видял биплана на Маслинков и Чернак, у него се зародила сериозна мисъл да завладее въздуха. Младият авиатор осъществил първия си полет, като надявал планера на раменете си, затичвал се напред, а апаратът, привързан в двата края с въжета, се теглел от други хора.“
Задължен на баща му предприемач предлага на Асен да отиде с него във Франция и да прекара там лятната ваканция.
В Париж Асен Йорданов се отправя в школата за пилоти на прочутия Блерио.
По това време там се намират и първите български летци Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. С тяхното застъпничество ученикът постъпва в школата на собствени, т. е. на баща му разноски.
Скоро след това непълнолетният още Асен става доброволец в Балканската война. Участва в авиационно отделение, разположено край Свиленград. Един от пионерите на нашата авиация - Радул Милков, си спомня, че често го виждал да стои пред самолетите и да изучава конструкцията им.
Завърнал се от фронта, младият конструктор прави втория си самолет. Баща му финансира изцяло проекта. Така се появява „Албатрос“ с 14 метра ширина и 8.5 дължина, който изгаря 30 литра масло и 120 литра бензин на час. На летището в Божурище пръв го изпитва Гаврил Стоянов. На следващия ден изпитание прави и Радул Милков. Той се издига на 80 метра и твърде скоро каца. Тогава казва на Асен Йорданов:
„Вашият самолет е машина за убиване на хора.“
Още на първия завой той загубил равновесие и започнал да се спуска като камък към земята. Механиците отстранили дефекта и при повторното излитане Асен Йорданов сяда зад пилота и лети на собственото си изобретение. Така вторият ден на изпитание на самолета, 10 август 1915 година, става първият ден на самолетостроенето у нас. В протокола на приемателната комисия записват, че на Асен Йорданов се дава стипендия за следване в чужбина, а аеропланът трябва да се изложи за посещение на гражданството.
Този самолет е първият български биплан.
Военното министерство го откупува за 16 000 тогавашни лева и на него се обучават военни пилоти.
След като Ньойският договор отнема възможността на България да притежава самолети, Асен Йорданов и Александър Стоянов, син на един от адютантите на цар Борис III, прочитат в немско списание, че ще се провежда международен конкурс за обиколка на земното кълбо по въздух, която ще започне от Ню Йорк. Стартът е определен за 1 септември 1921 година. Условието е който сключи кръга около земята за 100 дни, да получи един милион долара. Значителни суми за награди има и за заелите от второ до седмо място, обиколили земята за 200 дни.
Държавата отпуска на Асен Йорданов и Александър Стоянов 6000 долара и в края на юни 1921 година те се озовават в Ню Йорк през Хавър с кораба „Франция“. Там разбират, че са единствените кандидати и поради това конкурсът е отложен и по-късно отменен. Двамата остават в Ню Йорк. Постепенно 6000-те долара свършват и за да се препитават, те започват
да ринат снега от нюйоркските улици срещу 50 цента на час.
Асен Йорданов усилено работи, но доходите му са повече от скромни. Решава да ги увеличи, като през 1922 година постъпва в самолетната компания Curtis. Измисля механизирана играчка, която щял да представя на конкурс в Чикаго с добри награди. Когато дава проекта си, разбира, че неговият сътрудник в компанията, пред когото е споделил плановете си, го е изпреварил. Останал без мечтаната премия, се прибира в Ню Йорк на покрива на товарен влак, черен като коминочистач.
Разбрали за миналото му на пилот, собствениците на Curtis му предлагат да изпитва техните самолети. Йорданов започва работа и пише първите си книги, в които използва и комикси, за да обясни популярно дейността на пилотите.
През 1929 година се жени за Алис Патън, десетина години по-голяма от него, но пък внучка на президента на САЩ през 1869-1877 г. Юлисис Грант, по-известен като генерал Грант.
Женитбата му осигурява необходимите връзки
в обществото. Разраства се и дейността му, той обучава млади пилоти. Лети повече от 4000 часа. Изпитва и първия хеликоптер на Хуан де ла Сиерва в САЩ през 1931 година.
Малко пред смъртта си през 1931 г. великият Томас Едисън се запалва по самолетостроенето. Двамата с Йорданов разработват уреди за приземяване на самолети при липса на видимост и за определяне на височината на полета. Българинът се появява и в серията на филмовата компания Paramount „Елмар се понася във въздуха“, която има за цел да обучава млади пилоти. В средата на 30-те години участва в разработката на Douglas DC-3.
След това Асен Йорданов става съветник на президента Хари Труман и
участва в разработки на военно-промишления комплекс на САЩ.
През 1941 година поставя началото на своята компания Jordanoff Corporation .Тя заема четири етажа на "Мадисън авеню" 595, на ъгъла с 57-а улица, има филиали в Далас и Вашингтон и в нея работят около 400 души - специалисти в аеронавтиката, електротехниката, инженерството, фотографията и вътрешното обзавеждане. Работи върху проекти на компаниите Boeing, Douglas и Lockheed за самолетите В-17, B-29 Superfortress, Lockheed P-38 Lightning, В-24 и В-25.
През този период написва и девет книги
върху авиацията и обучението на пилоти, издадени в стотици хиляди тиражи в САЩ, някои от които по поръчка на министерството на отбраната. Най-голяма популярност добиват "Вашите криле" и "През облаците", издадени и в Англия, Франция, Русия, Китай, Япония. Твърде късно в България достига превод на "Вашите криле", който се изучаваше доскоро в училището за летци в Долна Митрополия.
През 1946 година обаче дейността на Jordanoff Corporation започва да затихва и Йорданов преименува своето дружество на Jordanoff Company. Естествено за разнообразните проекти на компаниите му документи няма - или са засекретени, или унищожени.
След края на Втората световна война за Асен Йорданов започва периодът на несполуки. Малко преди това, на върха на славата си, през 1942 г. се е развел и се е оженил за красавицата Даяна. Често сменя апартаментите си из Манхатън. Когато обаче през 1950 година компанията му фалира, вкъщи намира жилището си опразнено и бележка от Даяна: "Подадох молба за развод!" Заедно с това липсват и всички мебели. Асен Йорданов започва живот по хотели и едностайни апартаменти.
Големият изобретател се опитва да спаси своята някогашна слава.
Разработва проект за "Джордафон" –
устройство за разговор без кабели, в което има слушалка и високоговорител, далечен предтеча на днешния мобилен телефон. Големите телефонни компании приемат проекта, но после го отказват. Асен Йорданов завежда дело и го печели на първа инстанция. Обжалването обаче печелят компаниите и той трябва да плати 130 000 долара.
Прави проект за нов тип летище, който обаче също му носи разочарование и загуби. Оженва се за трети път за вдовицата Люсил Андрюс, предприемчива бизнесдама. Луксозният й магазин обаче тайнствено изгаря. По-късно двамата катастрофират с кола и това слага край на кариерата му на изобретател. В последните години от живота си работи като инженер-консултант по сигурността в авиокомпания в Лонг Айлънд.
Живял повече от 40 години в Манхатън,
Асен Йорданов е принуден да се установи в далечното предградие на Ню Йорк Харисън. Умира през 1967 година в болницата "Сейнт Агнес" в Уайт Плейнс на 71 години от рак на черния дроб.
Завещанието му е прахът му да се разпръсне над Ню Йорк. Негови колеги авиатори го изпълняват. Името му е записано в Златната книга на Ню Йорк, а името му е в "Залата на славата" на летището "Ла Гуардия".
http://www.obekti.bg/tehno/18009-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-Boeing-%D0%B8-Douglas
От Григор Николов
Преглед на оригинала
Летящата крепост B-29 Superfortress. Снимка: Wikimedia Commons
Ако не беше един българин, Втората световна война можеше да продължи повече. Самолетите и пилотската школа на Джорданоф съкратиха този ужасяващ военен конфликт с три месеца, твърдят специалисти в американската преса през 50-те години на миналия век.
През 1941 година Boeing избира Йорданов за разработката на B-29 Superfortress . С прочутата „летяща крепост“ американците бомбардират Германия и хвърлят атомните бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Българинът участва и в конструирането на самолета Douglas DC-3, с който се поставя началото на американската гражданска авиация. Бомбардировачите Boeing B-17 и Lockheed P-38 Lightning, в чието създаване Йорданов също има участие, изиграват значителна роля за победата над германците във Втората световна война.
Българинът изглежда е роден със способността си да създава самолети.
От бамбук, струни от старо пиано и гумите на велосипеда си през 1912 година Асен Йорданов, тогава 15-годишен, построява първия си планер и тръгва по славния си път към небето.
Излита на 12 метра височина, и, както сам казва по-късно за този си опит: „Аз не се пребих, но хвърчилото пострада.“
На 5 февруари 1912 г. Асен прави опит за летене пред официална държавна комисия. Апаратът му е дълъг 7 метра и широк около 1,20, като тежи около 23 килограма с 14 квадратни метра площ. Пред комисията в продължение на 12 минути се издига на 10-12 метра. За този опит в. „Утро“ пише: „Ученикът на втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българската земеделска банка, на възраст 15 години, още от първи клас се е пристрастил към авиацията. Напоследък, след като бил във Франция и Италия и видял биплана на Маслинков и Чернак, у него се зародила сериозна мисъл да завладее въздуха. Младият авиатор осъществил първия си полет, като надявал планера на раменете си, затичвал се напред, а апаратът, привързан в двата края с въжета, се теглел от други хора.“
Задължен на баща му предприемач предлага на Асен да отиде с него във Франция и да прекара там лятната ваканция.
В Париж Асен Йорданов се отправя в школата за пилоти на прочутия Блерио.
По това време там се намират и първите български летци Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. С тяхното застъпничество ученикът постъпва в школата на собствени, т. е. на баща му разноски.
Скоро след това непълнолетният още Асен става доброволец в Балканската война. Участва в авиационно отделение, разположено край Свиленград. Един от пионерите на нашата авиация - Радул Милков, си спомня, че често го виждал да стои пред самолетите и да изучава конструкцията им.
Завърнал се от фронта, младият конструктор прави втория си самолет. Баща му финансира изцяло проекта. Така се появява „Албатрос“ с 14 метра ширина и 8.5 дължина, който изгаря 30 литра масло и 120 литра бензин на час. На летището в Божурище пръв го изпитва Гаврил Стоянов. На следващия ден изпитание прави и Радул Милков. Той се издига на 80 метра и твърде скоро каца. Тогава казва на Асен Йорданов:
„Вашият самолет е машина за убиване на хора.“
Още на първия завой той загубил равновесие и започнал да се спуска като камък към земята. Механиците отстранили дефекта и при повторното излитане Асен Йорданов сяда зад пилота и лети на собственото си изобретение. Така вторият ден на изпитание на самолета, 10 август 1915 година, става първият ден на самолетостроенето у нас. В протокола на приемателната комисия записват, че на Асен Йорданов се дава стипендия за следване в чужбина, а аеропланът трябва да се изложи за посещение на гражданството.
Този самолет е първият български биплан.
Военното министерство го откупува за 16 000 тогавашни лева и на него се обучават военни пилоти.
След като Ньойският договор отнема възможността на България да притежава самолети, Асен Йорданов и Александър Стоянов, син на един от адютантите на цар Борис III, прочитат в немско списание, че ще се провежда международен конкурс за обиколка на земното кълбо по въздух, която ще започне от Ню Йорк. Стартът е определен за 1 септември 1921 година. Условието е който сключи кръга около земята за 100 дни, да получи един милион долара. Значителни суми за награди има и за заелите от второ до седмо място, обиколили земята за 200 дни.
Държавата отпуска на Асен Йорданов и Александър Стоянов 6000 долара и в края на юни 1921 година те се озовават в Ню Йорк през Хавър с кораба „Франция“. Там разбират, че са единствените кандидати и поради това конкурсът е отложен и по-късно отменен. Двамата остават в Ню Йорк. Постепенно 6000-те долара свършват и за да се препитават, те започват
да ринат снега от нюйоркските улици срещу 50 цента на час.
Асен Йорданов усилено работи, но доходите му са повече от скромни. Решава да ги увеличи, като през 1922 година постъпва в самолетната компания Curtis. Измисля механизирана играчка, която щял да представя на конкурс в Чикаго с добри награди. Когато дава проекта си, разбира, че неговият сътрудник в компанията, пред когото е споделил плановете си, го е изпреварил. Останал без мечтаната премия, се прибира в Ню Йорк на покрива на товарен влак, черен като коминочистач.
Разбрали за миналото му на пилот, собствениците на Curtis му предлагат да изпитва техните самолети. Йорданов започва работа и пише първите си книги, в които използва и комикси, за да обясни популярно дейността на пилотите.
През 1929 година се жени за Алис Патън, десетина години по-голяма от него, но пък внучка на президента на САЩ през 1869-1877 г. Юлисис Грант, по-известен като генерал Грант.
Женитбата му осигурява необходимите връзки
в обществото. Разраства се и дейността му, той обучава млади пилоти. Лети повече от 4000 часа. Изпитва и първия хеликоптер на Хуан де ла Сиерва в САЩ през 1931 година.
Малко пред смъртта си през 1931 г. великият Томас Едисън се запалва по самолетостроенето. Двамата с Йорданов разработват уреди за приземяване на самолети при липса на видимост и за определяне на височината на полета. Българинът се появява и в серията на филмовата компания Paramount „Елмар се понася във въздуха“, която има за цел да обучава млади пилоти. В средата на 30-те години участва в разработката на Douglas DC-3.
След това Асен Йорданов става съветник на президента Хари Труман и
участва в разработки на военно-промишления комплекс на САЩ.
През 1941 година поставя началото на своята компания Jordanoff Corporation .Тя заема четири етажа на "Мадисън авеню" 595, на ъгъла с 57-а улица, има филиали в Далас и Вашингтон и в нея работят около 400 души - специалисти в аеронавтиката, електротехниката, инженерството, фотографията и вътрешното обзавеждане. Работи върху проекти на компаниите Boeing, Douglas и Lockheed за самолетите В-17, B-29 Superfortress, Lockheed P-38 Lightning, В-24 и В-25.
През този период написва и девет книги
върху авиацията и обучението на пилоти, издадени в стотици хиляди тиражи в САЩ, някои от които по поръчка на министерството на отбраната. Най-голяма популярност добиват "Вашите криле" и "През облаците", издадени и в Англия, Франция, Русия, Китай, Япония. Твърде късно в България достига превод на "Вашите криле", който се изучаваше доскоро в училището за летци в Долна Митрополия.
През 1946 година обаче дейността на Jordanoff Corporation започва да затихва и Йорданов преименува своето дружество на Jordanoff Company. Естествено за разнообразните проекти на компаниите му документи няма - или са засекретени, или унищожени.
След края на Втората световна война за Асен Йорданов започва периодът на несполуки. Малко преди това, на върха на славата си, през 1942 г. се е развел и се е оженил за красавицата Даяна. Често сменя апартаментите си из Манхатън. Когато обаче през 1950 година компанията му фалира, вкъщи намира жилището си опразнено и бележка от Даяна: "Подадох молба за развод!" Заедно с това липсват и всички мебели. Асен Йорданов започва живот по хотели и едностайни апартаменти.
Големият изобретател се опитва да спаси своята някогашна слава.
Разработва проект за "Джордафон" –
устройство за разговор без кабели, в което има слушалка и високоговорител, далечен предтеча на днешния мобилен телефон. Големите телефонни компании приемат проекта, но после го отказват. Асен Йорданов завежда дело и го печели на първа инстанция. Обжалването обаче печелят компаниите и той трябва да плати 130 000 долара.
Прави проект за нов тип летище, който обаче също му носи разочарование и загуби. Оженва се за трети път за вдовицата Люсил Андрюс, предприемчива бизнесдама. Луксозният й магазин обаче тайнствено изгаря. По-късно двамата катастрофират с кола и това слага край на кариерата му на изобретател. В последните години от живота си работи като инженер-консултант по сигурността в авиокомпания в Лонг Айлънд.
Живял повече от 40 години в Манхатън,
Асен Йорданов е принуден да се установи в далечното предградие на Ню Йорк Харисън. Умира през 1967 година в болницата "Сейнт Агнес" в Уайт Плейнс на 71 години от рак на черния дроб.
Завещанието му е прахът му да се разпръсне над Ню Йорк. Негови колеги авиатори го изпълняват. Името му е записано в Златната книга на Ню Йорк, а името му е в "Залата на славата" на летището "Ла Гуардия".
http://www.obekti.bg/tehno/18009-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-Boeing-%D0%B8-Douglas
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
