Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2006 21:49 - За съветската власт тайните убийства са нещо обичайно
Автор: meto76 Категория: Новини   
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
0



image image
За съветската власт тайните убийства са нещо обичайно
Казва зам.-председателят на съвета на център “Мемориал” Никита Петров в интервю за Даниела Горчева, списание “Диалог”*

12 Декември 2006

 

image

Може ли да се търси истината за убийството на Литвиненко в архивите на бившите съветски спецслужби?

Работата в архивите дава много знания за това какво се е вършило в държавата по време на съветския период - за жестоката разправа с политическите опоненти - както в страната, така и зад граница, за политическите убийства, извършвани по указания на съветските ръководители. И работата с тези документи, познаването на фактологията на политическите убийства днес дава представа как престъпните практики и методи от миналото се завръщат.

Какво разказва историята на убийствата на политически врагове от съветските репресивни органи?

Тя започва още през 20-те години на миналия век и е свързана не само с вътрешната политика, която провежда съветското ръководство, но е пряко свързана с насаждането на комунистическите порядки и с износа на революция. Съветското ръководство гледа на границата не като на контролен пункт между различни държави, а като на фронтова линия и тези, които успяват да избягат от Съветския съюз или които са несъгласни със съветския режим, попадат в списъка на враговете. И още през 20-те години съветските органи практикуват преследването им зад граница чрез убийства, отравяния, отвличания...

А в следващите години тази практика взема чудовищни размери, но ние дори не знаем за всички случаи, а само за една малка част. През ноември 1927 г. Централният изпълнителен комитет издава постановление, с което обявява извън закона всички, които отказват да се върнат в Съветския съюз и подчертава, че това влече след себе си конфискация на имуществото им и разстрел в рамките на 24 часа след установяване на самоличността на "обявения извън закона".

През 20-те, 30-те и 40-те години има много убийства и похищения - в Швейцария през 1937 г. по заповед на Ежов е убит Игнатий Рейс, защото отказва да се върне в СССР и изразява несъгласие с политиката, която Москва провежда... В Париж през 1930 г. съветски агенти извършват похищение над генерал Александър Кутепов, водачът на белогвардейците. Отвличат го, но така и не успяват да го доведат жив до Москва - умира още по пътя от прекалено голяма доза упойващи препарати. Неговият приемник, Евгений Милер, също е отвлечен през 1937 г. в Париж, но успяват да го докарат до Москва, където тайно, под друго име, го държат 2 години в затвора и през 1939 г. го разстрелват по заповед на Берия.

Знаете за убийството на един от най-яростните противници на Сталин - Троцки. Той е убит в Мексико през август 1940 г. и убиецът Рамон Меркадер - агент на НКВД - излежава 20-годишна присъда в мексиканския затвор, а през 1960 г. получава званието Герой на Съветския съюз.

Лидерът на украинската съпротива Евгений Коновалец е убит през 1938 г. в Ротердам. Взривът е поставен в кутия шоколадови бонбони, които неговият убиец - съветският агент Судоплатов, му поднася като "подарък от родната Украйна". Коновалец е убит по личната заповед на Сталин.

Режимът е не само тоталитарен, но и изключително отмъстителен - премахвани са всички, които причиняват неприятности на Кремъл.

Убийствата са извършвани по лично нареждане на съветските вождове.

Практиката да се избиват политическите противници от отмъстителност и за назидание на останалите процъфтява при Сталин, но след случая с Богдан Сташински съветските служби започват да действат по-внимателно, защото политическата вреда, която нанасят тези убийства, е много голяма.

Какъв е случая със Сташински?

През 1957 и 1959 г. офицерът от КГБ Богдан Сташински убива в Западна Германия украинските лидери Лев Ребет и Степан Бандера. Бандера е убит с пистолет, от който е изстрелян цианкалий, а Ребет - с друга отрова, която симулира сърдечна недостатъчност. Това се разбира едва през 1961 г., когато един ден преди да бъде издигната Берлинската стена, Сташински преминава оттатък и разказва, че именно той е убиецът. Обществената реакция е изключително остра.

Има и други случаи на разкаяли се съветски агенти, които преминават на Запад и разказват истината за такива убийства. Например Николай Хохлов, на когото е наредено да убие лидера на Народния трудов съюз Околович. Хохлов не изпълнява заповедта, а остава на Запад и разобличава престъпленията на КГБ.

И в този случай, както и в случая с убийството на Бандера, самите изпълнители разказват истината и по този начин става възможно да бъдат разобличени съветските методи. Това спомага за разсейването на ореола на съюзник, който СССР има след войната сред западната общественост и, разбира се, не се нрави на съветските служби. През 1957 г. те правят опит да отровят Хохлов с радиоактивен талий, но той по чудо оцелява. Но след случая с Богдан Сташински КГБ започва да избягва директното използване на свои агенти в разчистването на политически противници и да използва чужди ръце. Резултатът в крайна сметка е същият, независимо кой е прекият изпълнител.

И тук, в поредицата от убийства, отвличания и отравяния, трябва да споменем и случая с българския дисидент Георги Марков, който е убит през 1978 г. в Лондон с ампула рицин, изстреляна от специално съоръжение, монтирано в чадър. Убийството е извършено от българските служби, но КГБ оказва техническата помощ и предоставя оръжието, с което да бъде извършено престъплението.

Така че анализът на фактите показва, че през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства, похищенията, разстрелите и разправата с политическите опоненти са съвсем обичайни.

Споменахте Георги Марков. Има ли и данни, които да не знаем, за това убийство?

Припомням само, че подобен механизъм - за изстрелване на отрови, но под формата на специален бастун с шип е разработван още в лабораторията за отрови на Майрановски по заповед на Сталин. В документите е наречен "трость-колючка". Това съоръжение много напомня чадъра с вградения механизъм, от който е изстреляна ампулата с рицин, която причинява смъртта на Георги Марков. Така че когато българските служби отправят молба за съдействие по този случай, от Москва им е оказана "консултативна и техническа помощ" - т.е. осигурено е оръжието и отровата, с която е убит писателят.

Знаете ли за разследването на българския журналист Христо Христов и за книгата му "Убийте Скитник"? Той доказва убедително участието на българската ДС в убийството на Георги Марков.

В България този случай трябва да бъде доведен до край и виновниците за убийството трябва да бъдат наказани. Това е много важен морален въпрос. Извършено е престъпление и виновниците трябва да бъдат осъдени.

По повод убийството на Георги Марков имаше много спекулации, дори че бил английски шпионин. Сега около убийството на Литвиненко ставаме свидетели също на много дезинформации - слуховете често са смехотворни и се изключват един друг.

Тези дезинформации се появяват винаги в подобни случаи и лежат на съвестта на журналистите, които обслужват нечии интереси и разпространяват такива слухове, очевидно по поръчка. Трябва да призная - аз съм дълбоко разочарован, по който реагираха руските медии в този случай. Практически почти никъде в руския печат не може да се добереш до обективна информация за убийството на Литвиненко.

Може би се страхуват. В Русия бяха убити 21 журналисти през последните 6 години, последната бе Анна Политковская.

Страхът съществува, това е така, но ако се страхуват, тогава да мълчат, да не пишат изобщо. Но защо трябва да лъжат? Това е толкова неморално, умът ми не го побира.

Все пак имате много смели журналисти в Русия - като Евгения Албац от радио Эхо Москвы, като журналистите от Новая газета и много други.

Да, има. Но все пак съм страшно разочарован, че в нашето общество сякаш не се разбира, че такива методи са престъпни, че ако не искаш и с теб да постъпят както с жертвите на тези престъпни методи, трябва да осъдиш това престъпление, а не да го оправдаваш. Но има злорадство, има агресивна пропаганда, това просто не го разбирам, това е нечовешко.

Може би много руснаци смятат Литвиненко за предател.

Абсолютно нелепо е да се смята Литвиненко за предател. Литвиненко стана известен в Русия, когато заедно със свои колеги свика пресконференция и открито обяви, че тях като офицери от КГБ ги заставят да извършват убийства и че те отказват да изпълняват такива престъпни заповеди. След тази пресконференция Литвиненко беше подложен на преследване от руските спецслужби и в края на краищата той нямаше друг изход, освен да напусне страната. Но това, че той напусна страната, не може да се разглежда като предателство, защото всеки гражданин на Русия има право да напуска страната, да пътува и да се заселва в чужбина - това демократично право още не са ни отнели. А това че хората мислят с насадени им в миналото стереотипи, това вече е друго. Тези хора не разбират, че всеки има право да критикува Русия и нейното правителство и това не е престъпление.

Защо е използван полоний 210, та той оставя толкова следи? Това липса на професионализъм ли е или са се надявали, че никой няма да се досети, че може да бъде използван полоний и няма да го засече?

Възможни са различни хипотези. Възможно е убийството на Литвиненко да е целяло много шум. Литвиненко не просто критикуваше руското ръководство, но и призоваваше открито за смяна на това ръководство, а това едва ли се е харесвало на определени среди. От друга страна, може би са предполагали, че полоният няма да бъде открит. Питаме се възможно ли е това да е дело на спецслужбите, защото имаме представата, че в спецслужбите работят отлични професионалисти, които вършат всичко безупречно и не оставят следи. Но спецслужбите също се състоят от хора, а човешките грешки са неизбежни и далеч не всичко може да се предвиди.

Всяко, дори най-добре замисленото престъпление не може да предвиди всички възможни случайности. Да си спомним убийството на Яндарбиев в Катар. Така че се надявам британските служби да намерят отговор на много въпроси. Аз съм уверен и се надявам, че извършителите ще бъдат намерени - следите са твърде отчетливи и водят до Русия - това вече е ясно. Друг е въпросът дали ще стане ясно кой стои зад това убийство, кой го е поръчал - дали висшето политическо ръководство или някакви междинни звена - хора или организации, но едно е ясно - извършено е убийство, Скотланд Ярд го потвърди и следите водят към Москва - това са фактите.

Коя е най-интересната история, която сте откривали в архивите на КГБ?

Случаят с Иван Ефремов е много странна история. Иван Ефремов е писател фантаст и много известен професор по палеонтология и службите проявяват странен интерес към него след смъртта му, а и преди това го следят неотлъчно. Цялата история е много смешна и демонстрира как самите служби стават жертва на собствената си мнителност - подозират го, че е подменен по време на експедиция, че е английски шпионин и дори че е представител на извънземна цивилизация. Дълго време разработват съвсем сериозно тезата, че Ефремов не е Ефремов, а друг човек. Разпитват свидетели, които познават Ефремов от детските му години, правени са експертизи на негови ранни писма, фотографии и пр. за установяване на самоличността му и съвсем сериозно, в продължение на години, разработват тезата, че Ефремов е подменен. Цялото дело показва една крайна форма на професионална деформация. Ефремов пише научнофантастични разкази, в един от тях се разказва как палеонтолози, които търсят следи от динозаври, попадат на череп на извънземен. И службите съзират в това някакъв ключ към Ефремов, когото смятат за "подменен" и години наред разработват странни тези. Ефремов изобщо не е узнал за това. Чак когато умира, у тях правят обиск и от документите, запазени в архива, се вижда, че сътрудниците от КГБ съвсем сериозно разработват версията за някаква странна насилствена смърт на Ефремов, а човекът умира от естествена смърт. Всичките тези хипотези изобщо не издържат критика, те са смехотворни.

Какъв е образът на спецслужбите, на тяхната логика и на тяхната подчиненост на ръководството на компартията?

В съветско време органите за държавна сигурност, първоначално ЧК и после КГБ, са напълно, безпрекословно подчинени на компартията. Те са под пълен контрол и нейно ръководство. В първите директиви, в партийните документи е казано, че ЧК съществува и действа като инструмент на компартията. И те така и действат - като оръдие на Комунистическата партия. При Сталин спецслужбите са изключително репресивни органи, те получават заповеди лично от него и се отчитат направо на него.

Практически всички офицери от КГБ са членове на Комунистическата партия. Всеки опит за противопоставяне или несъгласие се наказва жестоко. В повечето случаи служителите в КГБ престават да чувстват и да мислят, престават да правят разлика между добро и зло. Човешкият живот губи всякаква стойност, той няма цена. Абсолютно неморални действия, категорични престъпления се разглеждат като служба в името на държавната сигурност. Малкото документи, които бяха разсекретени, разкриват страшни безобразия и чудовищна деформация.

Какъв е достъпът до архивите на съветските специални служби към момента?

В момента достъпът е силно ограничен, практически невъзможен. Това смятам за най-големия провал на руската демокрация. Разбира се, ние не се отказваме и не трябва да се отказваме да искаме достъп до историческата истина, но в момента архивът на КГБ се намира под строгата охрана на неговия приемник - ФСБ.

Не бяха ли тръгнали нещата към отваряне на архива?

Битката за достъп до информация у нас протича с променлив успех. Дори през последните две години от управлението на Горбачов, когато ни се струваше, че откритостта се утвърждава, беше практически невъзможно независим изследовател да бъде допуснат до работа с държавния архив - искаше се правителствена препоръка. После стана възможно някои изследователи да бъдат допускани до работа в архива с препоръка от някоя неправителствена организация, но не и по лично заявление.

Положението значително се измени след август 1991 година, когато след опита за преврат срещу Горбачов властта на КПСС рухна. С указ на Елцин архивът на КПСС е предаден на държавния архивен фонд, а част от архива на КГБ е разсекретен и публикуван.

През 1992-1993 г. се обсъждаха закони за достъп до архива и информацията и бяха приети няколко нормативни акта. Но ако нещата потръгнаха що-годе със законите, то не може да се каже същото и за изпълнението им. Указът от 24 август 1991 г. да бъдат предадени архивите на КПСС и КГБ бе изпълнен само що се отнася до партийния архив на КПСС, а архивът на КГБ си остана във ведомството, което го наследи - ФСБ, и до ден днешен до този архив няма достъп.

Твърдят, че има такъв достъп, но той е регламентиран от самите спецслужби - по тяхна субективна преценка, по техен избор и прищявка и изобщо не на законно основание.

Това, което разказвате, повтаря ситуацията и в България! У нас също бе предаден на Централния държавен архив единствено архивът на БКП и засега само този архив е достъпен за изследователска работа, а архивът на КДС до ден днешен се намира под контрола на днешните спецслужби в МВР и достъп до него няма.

Но в България нали имаше закон за предаване на архива на Държавна сигурност, не го ли изпълниха?

Не, не го изпълниха. Действително през 1997 година бе приет закон за предаването (и то в едногодишен срок!) на архива на ДС на Централния държавен архив, но демократичното правителство на Иван Костов не изпълни закона и цели четири години не предаде архива, а днес достъпът до него е практически невъзможен. В края на мандата бе създадена една комисия, но тя нямаше директен достъп до архива, а служителите от МВР й предаваха това, което сметнат за необходимо. После и тази комисия беше закрита.

Ситуацията много прилича на тукашната. Но сега, когато България е вече член на ЕС, европейските институции трябва да настояват България да осигури достъп на своите граждани до информация - това е основен демократичен принцип.

Откривали ли сте в архивите на съветските спецслужби други документи, които имат важно значение за съдбата на България?

Разбира се. Има много документи, свързани със съветизацията на България и с процесите срещу български политици, интелектуалци и пр. Има документи и за организацията на тайните политически процеси, контролирани и ръководени директно от Москва. Има сведения, например, за процеса срещу Трайчо Костов и ролята на съветското правителство.

______________

Никита Петров e заместник-председател на Съвета на Научно-информационния и просветителски център “Мемориал”. Завършва Химико-технологически институт, но се посвещава на архивното дело и изследването на съветските спецслужби. От 70-те години събира публикувани в съветската преса данни за кадровия състав и структурата на КГБ. При обиски в началото на 80-те спецслужбите изземат събраните материали.

От 1991 е експерт в Комисията на Върховния съвет на Руската федерация по предаването на архивите на КПСС и КГБ в държавните архиви. Съставител на сборници документи и автор на книги за историята на ГУЛАГ и съветските репресивни органи.

Интервюто е публикувано и на блога на Даниела Горчева

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog




Тагове:   убийства,   власт,   обичайно,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 12869074
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9758
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031