Приспивно ни люлеят земетръси
по стария и разнебитен път.
Пътеките по него са ни къси.
Широк и равен мами ни светът.
Топим се като лански сняг през юли...
И кой ли вече Ботев ще роди?!
Умрели са и Вазовите луди...
А новите? Не са като преди...
Спасяваме се, но поединично -
от общото си късаме парче.
И страшно е, но ни е безразлично,
че времето без нас ще потече...
Че скоро само плевели и бурен
ще раснат диво в родния ни двор.
А от разрухата ще е учуден,
единствено бездушния простор...
Че буден няма да остане никой -
по къщите си всичките ще спим...
И само те ще си нашепват тихо:
"Със хора вечности ще издържим..."
Дано от шепота им се събудим
и с паметта за стария ни свят -
намерим пак сърцатите си луди.
които смело да ни поведат...
Впрочем "свестните у нас считат за луди" - и сега, както и преди век и половина, във времето на Ботев и Вазов. И в това има доза оптимизъм - стига наистина да ги намерим и разбудим.
Когато е искрено, гражданската чувство може да твори истинска поезия - тези стихове го потвърждават. Поздравления, Ваня!
Моите впечатления са, че все повече млади хора не само карат велосипеди, а четат българска литература и слушат българска музика. Хубавите промени се случват бавно – нужно е време, а и подкрепа от „поетите и музикантите“.
Будна и вдъхновена седмица да имаш!
Лекс
Впрочем "свестните у нас считат за луди" - и сега, както и преди век и половина, във времето на Ботев и Вазов. И в това има доза оптимизъм - стига наистина да ги намерим и разбудим.
Когато е искрено, гражданската чувство може да твори истинска поезия - тези стихове го потвърждават. Поздравления, Ваня!
Това е първото стихотворение, което писах за участие в поетичен конкурс. Беше за социална поезия по надслов - "Деца на времето". А идеята си я нося отдавна в себе си. Лекс в коментара си е прав - кой ли не писа по темата и как ли не плака по нея. Въздържах се да го правя и аз, защото какво ново мога да добавя?!...
Както и да е. Написах го, изпратих го... Конкурсът свърши, излязоха резлутатите. Номинирано е в първите 20 от общо 90 стихотворения и ще бъде отпечатано в бъдещ сборник. И вече мога спокойно да си го публикувам :)
"Младите не раждат, старите умират..." - казал го е Недялко Йорданов в един свой стих и е самата истина. Честно казано, толкова е потискащо, че не ми се говори по темата...
Моите впечатления са, че все повече млади хора не само карат велосипеди, а четат българска литература и слушат българска музика. Хубавите промени се случват бавно – нужно е време, а и подкрепа от „поетите и музикантите“.
но последното, за което имам е желание е за спор по темата. Дано ти си правия.
Будна и вдъхновена седмица да имаш!
Лекс
Хубава, ухаеща на липи нова седмица и на теб!